Гинка Станчева на 87 г.: Пожелавам си здраве, обич и разбирателство
Актрисата Емилия Радева назовава приятелката си “позитивна фурия”, тъй като постоянно е намирала метод да се усмихва и да бъде положителна. Не се оставя на депресията, а траяла да търси контакт с хората.
Самата Гинка е леко разочарована от неналичието на връзка сред хората през днешния ден. Преди време в градския превоз си говорехме един с различен, а в този момент се качваме и започваме да мажем по телефоните, споделя с усмивка, само че и с горест актрисата.
Липсва ми напрегнатото всекидневие от преди, само че човек привиква с всичко, сподели хубавицата на българското кино и спектакъл... Лягам си доста късно, ставам доста рано, пригодила съм се някак към това движение и то не ми тежи към този момент. Пък нататък ще забележим... Изиграла съм всички принцеси и кралици, за които се сещам, само че най-хубавата ми роля - на баба, ми донесе доста наслада!
Най-важното е да има любов, добрина и съгласие. Но над всичко стои здравето
Всеки ден си поисквам да съм здрава, и околните ми също, и всички хора да бъдат здрави до последния час, тъй като няма по-голямо благосъстояние от това.
В Кан
Като дребна мечтаех да стана балерина. Бях доста слабичка, нежна, представях си по какъв начин хвърча някъде във въздуха, танцувам, споделя детските си мемоари Гинка. Но когато татко ми го убиха край Страцин и майка ми остана вдовица с две дъщери на ръце, фантазиите ми умряха. Тя просто не ми позволи да се занимавам с балет. Едно лято ме изпрати с нейна колежка на курорт във Велинград - да укрепна малко.
И там беше моето лобно място. Именно на тази отмора срещнах брачна половинка си Пейчо. Той почиваше във вилата на юристите, аз - във вилата на банковите служители, каквато беше мама. Толкова доста ме е харесал тогава, че всеки ден изминаваше 14 км, единствено и единствено да ме зърне за 5 минути. Така стартира една мощна, само че детска обич. След година той беше признат в театралната академия, а аз продължих да си изучавам в гимназията и пътищата ни се разделиха. Тогава си споделих, че макар волята на майка ми ще стана актриса. И когато трябваше да се явя в академията, името ми на приемния изпит заяви Пейчо. Такъв беше редът тогава - по-старите студенти показват новите. Ужас, хем се явявам на приемен изпит, хем краката ми - като подкосени, тъй като към момента бях доста влюбена. За мое благополучие, ме одобриха.
След доста гледище влиза във ВИТИЗ, където учи в един клас с Татяна Лолова, Григор Вачков, Ицхак Финци, Досьо Досев, Хиндо Касимов.
Там среща и своя Ромео - артистът Пейчо Пейчев
По-късно двамата влизат в функциите на Ромео и Жулиета на сцената на Благоевградския спектакъл, стават съпрузи и родители на прелестна щерка. С Пейчо се оженихме, когато бях в трети курс, да не го изпусна. Той към този момент като дипломирал се актьор трябваше да замине по систематизиране за Благоевградския спектакъл. След това и аз отпътувах при него. Целият ми живот е минал единствено с Пейчо - не съм си и помисляла, че мога да бъда с различен.
Малко преди да отпразнуват златната си женитба с Пейчо Пейчев, през 2002 година, артистът си отиде от този свят. Дъщеря й Хермелина пък отпътува да прави дипломатическа кариера в посолството ни в Рим, по тази причина синът й Андрей-Константин е поверен на грижите на баба му.
Гинка в ролята на Елена в "Любимец 13 "
Гледах Андрей от бебенце. Беше на два месеца, когато майка му трябваше да стартира работа. Истината е, че разбирах какво значи човек да се грижи за дете, тъй като, до момента в който щерка ми беше мъничка, не ми оставаше време за нея. Като влезех заран в театъра, целият ден отиваше там - подготовки, на ден зрелище, вечерно зрелище. След това ме чакаше някаква кола, с цел да потегли по мероприятия. Така че не съм схванала от майчинството. Телефонът ни свързваше тогава.
Загубата на Пейчо е огромна може би и поради това, че бяхме една доста огромна обич - първата ми обич в живота. Не мога да кажа, че времето лекува, само че по този начин или другояче човек някак си се успокоява, осъзнава метафизичен нещата. Но празнотата е огромна. И до през днешния ден актрисата като че ли чува почукването на бастунчето, с което Пейчо е в залеза на живота си, грохнал от левкемия. Понякога се отдава на мисълта, че отсъствието на колегата й е краткотрайно.
И въпреки и не на балетни палци, Гинка Станчева е изиграла всички принцеси и кралици в театъра
Тя е първата българска актриса, която през 1957 година минава по аления килим на фестивала в Кан, където филмът на Захари Жандов “Земя” е бурно приветстван от международния хайлайф на седмото изкуство. Всенародна обич обаче й носят филмите “Любимец 13” и “Специалист по всичко”.
Но през днешния ден играя с голямо наслаждение най-хубавата роля - на баба, споделя Гинка, макар че внукът й към този момент е огромен. Най-важното е да има любов, добрина и съгласие. Но над всичко стои здравето. Всеки ден си поисквам да съм здрава, и околните ми също, и всички хора да бъдат здрави до последния час, тъй като няма по-голямо благосъстояние от това. Това е единственият метод да се радваме на живота и да сме щастливи!
А по отношение на възрастта, невероятната Гинка е подготвена да се усмихне. Не е прелестно, само че просто спираш да се гледаш доста в огледалото. По-неприятно е, че силите понижават. Аз не знаех какво е отмалялост, нямах това възприятие!
Подготви Паулина БОЯНОВА
Самата Гинка е леко разочарована от неналичието на връзка сред хората през днешния ден. Преди време в градския превоз си говорехме един с различен, а в този момент се качваме и започваме да мажем по телефоните, споделя с усмивка, само че и с горест актрисата.
Липсва ми напрегнатото всекидневие от преди, само че човек привиква с всичко, сподели хубавицата на българското кино и спектакъл... Лягам си доста късно, ставам доста рано, пригодила съм се някак към това движение и то не ми тежи към този момент. Пък нататък ще забележим... Изиграла съм всички принцеси и кралици, за които се сещам, само че най-хубавата ми роля - на баба, ми донесе доста наслада!
Най-важното е да има любов, добрина и съгласие. Но над всичко стои здравето
Всеки ден си поисквам да съм здрава, и околните ми също, и всички хора да бъдат здрави до последния час, тъй като няма по-голямо благосъстояние от това.
В Кан
Като дребна мечтаех да стана балерина. Бях доста слабичка, нежна, представях си по какъв начин хвърча някъде във въздуха, танцувам, споделя детските си мемоари Гинка. Но когато татко ми го убиха край Страцин и майка ми остана вдовица с две дъщери на ръце, фантазиите ми умряха. Тя просто не ми позволи да се занимавам с балет. Едно лято ме изпрати с нейна колежка на курорт във Велинград - да укрепна малко.
И там беше моето лобно място. Именно на тази отмора срещнах брачна половинка си Пейчо. Той почиваше във вилата на юристите, аз - във вилата на банковите служители, каквато беше мама. Толкова доста ме е харесал тогава, че всеки ден изминаваше 14 км, единствено и единствено да ме зърне за 5 минути. Така стартира една мощна, само че детска обич. След година той беше признат в театралната академия, а аз продължих да си изучавам в гимназията и пътищата ни се разделиха. Тогава си споделих, че макар волята на майка ми ще стана актриса. И когато трябваше да се явя в академията, името ми на приемния изпит заяви Пейчо. Такъв беше редът тогава - по-старите студенти показват новите. Ужас, хем се явявам на приемен изпит, хем краката ми - като подкосени, тъй като към момента бях доста влюбена. За мое благополучие, ме одобриха.
След доста гледище влиза във ВИТИЗ, където учи в един клас с Татяна Лолова, Григор Вачков, Ицхак Финци, Досьо Досев, Хиндо Касимов.
Там среща и своя Ромео - артистът Пейчо Пейчев
По-късно двамата влизат в функциите на Ромео и Жулиета на сцената на Благоевградския спектакъл, стават съпрузи и родители на прелестна щерка. С Пейчо се оженихме, когато бях в трети курс, да не го изпусна. Той към този момент като дипломирал се актьор трябваше да замине по систематизиране за Благоевградския спектакъл. След това и аз отпътувах при него. Целият ми живот е минал единствено с Пейчо - не съм си и помисляла, че мога да бъда с различен.
Малко преди да отпразнуват златната си женитба с Пейчо Пейчев, през 2002 година, артистът си отиде от този свят. Дъщеря й Хермелина пък отпътува да прави дипломатическа кариера в посолството ни в Рим, по тази причина синът й Андрей-Константин е поверен на грижите на баба му.
Гинка в ролята на Елена в "Любимец 13 "
Гледах Андрей от бебенце. Беше на два месеца, когато майка му трябваше да стартира работа. Истината е, че разбирах какво значи човек да се грижи за дете, тъй като, до момента в който щерка ми беше мъничка, не ми оставаше време за нея. Като влезех заран в театъра, целият ден отиваше там - подготовки, на ден зрелище, вечерно зрелище. След това ме чакаше някаква кола, с цел да потегли по мероприятия. Така че не съм схванала от майчинството. Телефонът ни свързваше тогава.
Загубата на Пейчо е огромна може би и поради това, че бяхме една доста огромна обич - първата ми обич в живота. Не мога да кажа, че времето лекува, само че по този начин или другояче човек някак си се успокоява, осъзнава метафизичен нещата. Но празнотата е огромна. И до през днешния ден актрисата като че ли чува почукването на бастунчето, с което Пейчо е в залеза на живота си, грохнал от левкемия. Понякога се отдава на мисълта, че отсъствието на колегата й е краткотрайно.
И въпреки и не на балетни палци, Гинка Станчева е изиграла всички принцеси и кралици в театъра
Тя е първата българска актриса, която през 1957 година минава по аления килим на фестивала в Кан, където филмът на Захари Жандов “Земя” е бурно приветстван от международния хайлайф на седмото изкуство. Всенародна обич обаче й носят филмите “Любимец 13” и “Специалист по всичко”.
Но през днешния ден играя с голямо наслаждение най-хубавата роля - на баба, споделя Гинка, макар че внукът й към този момент е огромен. Най-важното е да има любов, добрина и съгласие. Но над всичко стои здравето. Всеки ден си поисквам да съм здрава, и околните ми също, и всички хора да бъдат здрави до последния час, тъй като няма по-голямо благосъстояние от това. Това е единственият метод да се радваме на живота и да сме щастливи!
А по отношение на възрастта, невероятната Гинка е подготвена да се усмихне. Не е прелестно, само че просто спираш да се гледаш доста в огледалото. По-неприятно е, че силите понижават. Аз не знаех какво е отмалялост, нямах това възприятие!
Подготви Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ