Лидерът на АБВ Румен Петков пред „Труд“: България трябва да защити интересите си в арабския свят
Активността на ръководителя на АБВ Румен Петков във връзка с страните от арабския свят провокира интереса на „ Труд “. Каква е задачата на срещите на управлението на АБВ с посланици от арабските страни, както и с представители на арабски организации в България, за какво Румен Петков бе на посещаване в Ливан и има ли късмет България да върне позициите си в арабските страни. Това са част от въпросите, които зададохме на Румен Петков.
– Г-н Петков, по какъв начин можем да си разбираем нарасналата интензивност на управлението на партия АБВ към арабските страни?
– За политическа партия АБВ въпрос на осъзната нужда е да отбрани националния интерес в арабския свят, където България има значителен принос при образуване на управническия капацитет, при образуване на управническия хайлайф при построяването на инфраструктура, при построяването на мрежите на опазването на здравето и на образованието, както и на електропроизводителните и електропреносните системи. За страдание, България загуби този капацитет след 1990 година, и то го загуби пагубно. Нещо повече, ние сме и директно пострадали от така наречен и никому необяснена Арабска пролет. Ние дадохме жертви в арабския свят посредством военните си задачи. Загубихме от комерсиалното си наличие, да не приказвам, че загубихме и от политическата си тежест, престиж и принадлежности на въздействие. И по тази причина АБВ прави и ще направи всичко допустимо България да се върне с водещи позиции в арабския свят.
– Как ще стане това?
– Първата стъпка в тази посока бяха серия от срещи с посланици от арабските страни, с 11 асоциации на арабски жители и първото посещаване в арабска страна. Посещението в Ливан мина при извънреден триумф и доста положителни за България резултати. Срещнах се с министър-председателя на Ливан Саад Харири и получих неговите уверения, след настоятелната ми покана, че би взел участие в Ливано-български бизнес конгрес през ноември в София. Разговарях с премиера Борисов, той ме увери че ще предложения ливанския си сътрудник. С възприятие на наслада и горделивост ще кажа, че господин Харири показва познаване на връзките България-Ливан в годините обратно и сподели познаване на обстановката в България. Харири изпрати поздрави на Борисов, с който имат персонални връзки, построени в годините. Това ме кара да бъда оптимист, че двамата биха могли посредством бизнес форума да слагат основите за завръщането ни в стопанската система на Ливан и оттова в стопанската система на арабския свят и в същото време да основат климат за ливански вложения в България. Известно е, че Ливан е богата, просперираща страна.
– За какви вложения става въпрос?
– От диалога ми с министър-председателя Харири и от цялата серия от срещи (с Фади Арак, общоприет шеф на просветителното министерство, с Ахмед Аладин, президент на ливано-българския бизнес конгрес, с Набил Итани – ръководител на капиталовия съвет на Ливан и Мохамед Чадкаир – президент на ливанската икономическа организация), които организирах в Ливан, стана ясно, че те демонстрират доста сериозен интерес към енергийната експертиза на България, в туризма, в търговията и доставките в България на техни сушени плодове, демонстрират интерес и в региона на образованието. Те упорстват да се възвърне и директната авиолиния София-Бейрут. Проявяват интерес и към присъединяване на България, и то като страна, в построяването на инфраструктура, на нови енергийни мощности и електропреносна мрежа. Имат интерес и в региона на изследванията и добива на петрол и газ. Смятат, че могат да се създадат партньорства сред български и ливански предприятия и да се осъществя съществено българско икономическо наличие в Ливан. Заинтересовани са да влагат в България в предприятия за произвеждане на млечни артикули за пряк износ за Ливан и арабския свят. Готови са да разискват планове в леката индустрия, както и усилване на стокообмена.
– Т.е. наши компании да построяват инфраструктурни обекти в Ливан?
– Да. Ливан приготвя и е в развой на реализация на капиталова стратегия в порядъка на над 11 милиарда $ по стратегиите Sidra 1, 2 и 3. И в нея България, и то отново дублирам като страна, може да откри доста съществено място, освен заради силата на традициите, а тъй като ние сме взели участие в инфраструктурата на Ливан – взели участие сме в построяването на детски, на здравни заведения, както и в образованието на висшисти. Така че България има доста огромен късмет посредством идния бизнес конгрес да се върне на бял кон в арабския свят и посредством Ливан да търси разширение и възобновяване на въздействието си в този раздорен сега свят, само че свят с огромен капацитет.
– Казахте, че Ливан демонстрира интерес и в региона на образованието…
– С генералния шеф на министерството на образованието Фади Арак организирахме изчерпателен диалог и той пое ангажимент посредством мен да изпрати на ректорите на висши образователни заведения в страната, които демонстрират интерес, покана да презентират своите образователни стратегии на британски език в Багдад през месец ноември. Вече имаме диалози с няколко висши образователни заведения. Освен това най-малко петима посланици от арабски страни демонстрираха интерес да посетят български вузове и да приказват за технологията, за инструментите за поканване на арабски студенти да учат в България.
– Няма ли заплаха посредством арабските студенти в България да влязат терористи?
– Според мен такава заплаха е сведена до нула по две аргументи. Говорим за публични междудържавни взаимоотношения и за принадлежности за банкет на арабски студенти. И в този момент в България се образоват, въпреки и малко, арабски студенти. Инструментите, които страната има като гаранция, са задоволително съществени. Не приказвам за това, че терористите имаха опция няколко години да влизат като бежанци и те влизаха. Част от тях продължиха за Европа, част от тях бяха екстрадирани. Подобно безпокойство би звучало спекулативно, да не кажа грозновато. Ние, Европа в устрема си да постановяваме демокрацията, не оставихме камък върху камък в няколко арабски страни – Ирак, Либия, а с поредни старания вършим същото и в Сирия. Съсипваме страни, които допреди няколко години бяха източник на непоклатимост, на разцвет и бяха бариера пред миграционната вълна. И което напълно не е маловажно – там управляваха всемирски режими. Ние, Европа, провокираме двата бича, които ни удрят всеки ден и час – единият е миграцията, другият е бежанската вълна.
– Защо твърдите, че Европа провокира това?
– Защото в тези години ние, отпред със Съединени американски щати, несъмнено, сме в центъра на Арабската пролет. Без да си дадем сметка, че това ще генерира бедност, а мизерията генерира миграция. Впрочем, ние сме в положение на Трета международна война. Г-н Паси повтори това, което аз приказвам от няколко месеца – че ние сме в положение на Трета международна война. Какво значи да се изправи министър-председателят на една европейска страна и да излъже по най-циничния метод, че в еди-коя си арабска страна има химическо оръжие.
– Кого имате поради?
– Тони Блеър. Той излъга, извърши се експанзията в Ирак, бяха избити хиляди почтени хора. Съсипахме Ирак. И никой не търси сметка на Тони Блеър за това посягане върху човечеството. Защо никой не дава Блеър на съда в Хага? По сметки на организации за отбрана на човешките права от Съединени американски щати ние от цивилизована Европа сме избили над 6 000 дами и деца в арабския свят. Защо никой не приказва по тази причина? Да речем, че Саддам и Кадафи си получиха заслуженото, какво вършим с Блеър. България би трябвало да се изправи с достолепието си на страна, която е изграждала, цивилизовала и образовала в арабските страни и да потърси своето място и своя интерес.
– Кой се извини на българските медици, които бяха толкоз време в либийските затвори и мислите ли, че някой би изискал по-късно да отиде в Либия?
– Мисля, че и сега има български бизнес в Либия. Аз бях преди 3 години в Либия отпред на делегация, която се срещна с шефа на Националната полиция и ръководителя на комисията по обучение. И там има блян за възобновяване на взаимоотношенията с България, само че самата Либия продължава да има проблем. Колко министър-председатели, какъв брой кабинета се смениха в Либия от налагането на демокрацията? А и в действителност каква народна власт има? Аз когато бях там, страната беше в положение на революция. И в този момент не е доста по-различно.
Когато постановяваме народна власт с цената на хиляди човешки животи, с цената на съсипване на обществени системи, на системи на обучение и опазване на здравето, и то на всемирски държави… Ще бъда благополучен, в случай че някой ме опровергае, че не сме унищожили Ирак и Либия и че не сме избили хиляди почтени хора. Казвам избили, ние, Европа. Съединени американски щати, да – те бяха водещи, само че ние, Европа, участваме там с един зоологически възторг, нещо, което не може да бъде обяснено на естествения човек. Никой не търси сметка, а това са военни закононарушения. Макар че можем да ги назовем по доста разнообразни способи.
– Как мислите, че ще станем по-хуманни, откакто на всички места в Европа в този момент излизат на напред във времето националистически, и то извънредно националистически, партии?
– Това се случи в Испания, под една или друга форма, в Италия, в Австрия… В Германия с доста крайни, тежки отенъци – това е втората политическа мощ сега. Една от аргументите е, че ние продължаваме да не си задаваме въпроса: “Какво продиктува бруталната ни интервенция в Арабския свят и какво докара няколко милиона мигранти? ” Ние не си ли отговорим на този въпрос, не забележим ли нашата виновност ние продължаваме да участваме в лъжата. Ние европейците, лъжем нас европейците. И европейските институции до момента в който не престават да се държат по този несъответстващ метод, тази структура на Европа може да бъде пометена. Хората в Европа желаят радикална смяна. И това не се ли разбере в този момент, тежко ни и горко.
– Какви са параметрите на една такава радикална смяна?
– Това в Германия какво е?
– В Германия е реакция против политиката на Меркел, която канеше бежанците да дойдат, тъй като имаше потребност от работна ръка.
– И обичайните политически сили бяха унищожени. В Австрия какво стана? Традиционните политически сили бяха смачкани.
– В България, популярност Богу, подобен развой няма.
– Живот и здраве, се споделя в такива случаи. В България няма, само че ние приказваме за Германия и за Франция. Две страни, в които е малко повече от 1/3 от популацията Европа. Ако ние не виждаме, че този вид политика ражда експанзия вътре в Европа, тъй като това в Германия е експанзия на германци против германци, това е експанзия на мюсюлмани против християни и противоположното. И ние продължаваме да не желаеме да забележим какъв брой деца мюсюлмани са родени в Германия за първото тримесечие на тази и последното тримесечие на предходната година – повече в сравнение с са християните. Когато ние от АБВ предупредихме, че се отива към промяна на генофонда на Европа, всички си мълчаха по приятелски. Е, какъв е резултатът през днешния ден? Иска се линч, желае се изтребване, желае се изритване, желае се смазване, да се давят в морето… Не виждаме ли, че този цинизъм ни връща 70-80 години обратно. Но до момента в който ние не желаеме да забележим процеса в дълбочина, като зародиш и къде е нашата виновност в този зародиш, ние няма да забележим нищо. Ще установяваме всеки идващ път, че резултатите са малко изненадващи – обичайна десница я няма, обичайна левица я няма. Какво значи в този момент Европейската комисия и Европейският парламент да се занимават с Унгария? Какво и на кого демонстрираме? Ние пък в България, нашата неначетеност, надмина и най-мрачните ми прогнози. Първо – по процедурата против Унгария би трябвало да е ясно, че Европарламентът не може да лишава правото на гласоподаване на дадена страна, Но неграмотността на нашите евродепутати е блъснала тавана. Европейският парламент не може да отнеме правата на която и да е страна да гласоподава. Второ, ние продължаваме да не виждаме, че в действителност България и Румъния сме тези, които в действителност сме глобени. Защото и процедурата против Полша не е приключила. Ние към този момент единадесета година не можем да се преборим нашият Мониторингов механизъм по правораздаване и вътрешни работи да бъде отстранен и спрян, а сме се загрижили какво ще вършим с Унгария. Ние ще доотвратим българина и резултатът ще бъде доста неприятен за демокрацията и демократичните устои на нацията. Това, което се случва не може да бъде възприето с сила за бъдещето. Затова от АБВ споделяме: “Ние в Европарламента ще се борим срещу двойните критерии и за истината. ”
– Това би могло да стане, в случай че имате ваши евродепутати.
– Ще се борим да имаме. И ще желаеме от всички да излязат в този момент и да кажат ние второкласен ли сме или не. Защото, като желаеме Меркел да ни щипка по бузката и да ни се радва, като на коледна елха, ще кажем и ние като госпожа Меркел: “За нас газопреносната мрежа и директната доставка на газ от Русия е стопанска система. Независимост. Като ни докарат американците тръба от Съединени американски щати на такава и по-ниска цена, добре пристигнали. До тогава, да бъдат общителни да си затварят човките.
Нашият посетител
Румен Петков е роден на 23 юни 1961 година в Плевен. Бил е кмет на родния си град, министър на вътрешните работи, три мандата депутат. Един от съучредителите на партия АБВ. От третия конгрес на АБВ на 19 май тази година е ръководител на партията. Семеен, с двама сина.
– Г-н Петков, по какъв начин можем да си разбираем нарасналата интензивност на управлението на партия АБВ към арабските страни?
– За политическа партия АБВ въпрос на осъзната нужда е да отбрани националния интерес в арабския свят, където България има значителен принос при образуване на управническия капацитет, при образуване на управническия хайлайф при построяването на инфраструктура, при построяването на мрежите на опазването на здравето и на образованието, както и на електропроизводителните и електропреносните системи. За страдание, България загуби този капацитет след 1990 година, и то го загуби пагубно. Нещо повече, ние сме и директно пострадали от така наречен и никому необяснена Арабска пролет. Ние дадохме жертви в арабския свят посредством военните си задачи. Загубихме от комерсиалното си наличие, да не приказвам, че загубихме и от политическата си тежест, престиж и принадлежности на въздействие. И по тази причина АБВ прави и ще направи всичко допустимо България да се върне с водещи позиции в арабския свят.
– Как ще стане това?
– Първата стъпка в тази посока бяха серия от срещи с посланици от арабските страни, с 11 асоциации на арабски жители и първото посещаване в арабска страна. Посещението в Ливан мина при извънреден триумф и доста положителни за България резултати. Срещнах се с министър-председателя на Ливан Саад Харири и получих неговите уверения, след настоятелната ми покана, че би взел участие в Ливано-български бизнес конгрес през ноември в София. Разговарях с премиера Борисов, той ме увери че ще предложения ливанския си сътрудник. С възприятие на наслада и горделивост ще кажа, че господин Харири показва познаване на връзките България-Ливан в годините обратно и сподели познаване на обстановката в България. Харири изпрати поздрави на Борисов, с който имат персонални връзки, построени в годините. Това ме кара да бъда оптимист, че двамата биха могли посредством бизнес форума да слагат основите за завръщането ни в стопанската система на Ливан и оттова в стопанската система на арабския свят и в същото време да основат климат за ливански вложения в България. Известно е, че Ливан е богата, просперираща страна.
– За какви вложения става въпрос?
– От диалога ми с министър-председателя Харири и от цялата серия от срещи (с Фади Арак, общоприет шеф на просветителното министерство, с Ахмед Аладин, президент на ливано-българския бизнес конгрес, с Набил Итани – ръководител на капиталовия съвет на Ливан и Мохамед Чадкаир – президент на ливанската икономическа организация), които организирах в Ливан, стана ясно, че те демонстрират доста сериозен интерес към енергийната експертиза на България, в туризма, в търговията и доставките в България на техни сушени плодове, демонстрират интерес и в региона на образованието. Те упорстват да се възвърне и директната авиолиния София-Бейрут. Проявяват интерес и към присъединяване на България, и то като страна, в построяването на инфраструктура, на нови енергийни мощности и електропреносна мрежа. Имат интерес и в региона на изследванията и добива на петрол и газ. Смятат, че могат да се създадат партньорства сред български и ливански предприятия и да се осъществя съществено българско икономическо наличие в Ливан. Заинтересовани са да влагат в България в предприятия за произвеждане на млечни артикули за пряк износ за Ливан и арабския свят. Готови са да разискват планове в леката индустрия, както и усилване на стокообмена.
– Т.е. наши компании да построяват инфраструктурни обекти в Ливан?
– Да. Ливан приготвя и е в развой на реализация на капиталова стратегия в порядъка на над 11 милиарда $ по стратегиите Sidra 1, 2 и 3. И в нея България, и то отново дублирам като страна, може да откри доста съществено място, освен заради силата на традициите, а тъй като ние сме взели участие в инфраструктурата на Ливан – взели участие сме в построяването на детски, на здравни заведения, както и в образованието на висшисти. Така че България има доста огромен късмет посредством идния бизнес конгрес да се върне на бял кон в арабския свят и посредством Ливан да търси разширение и възобновяване на въздействието си в този раздорен сега свят, само че свят с огромен капацитет.
– Казахте, че Ливан демонстрира интерес и в региона на образованието…
– С генералния шеф на министерството на образованието Фади Арак организирахме изчерпателен диалог и той пое ангажимент посредством мен да изпрати на ректорите на висши образователни заведения в страната, които демонстрират интерес, покана да презентират своите образователни стратегии на британски език в Багдад през месец ноември. Вече имаме диалози с няколко висши образователни заведения. Освен това най-малко петима посланици от арабски страни демонстрираха интерес да посетят български вузове и да приказват за технологията, за инструментите за поканване на арабски студенти да учат в България.
– Няма ли заплаха посредством арабските студенти в България да влязат терористи?
– Според мен такава заплаха е сведена до нула по две аргументи. Говорим за публични междудържавни взаимоотношения и за принадлежности за банкет на арабски студенти. И в този момент в България се образоват, въпреки и малко, арабски студенти. Инструментите, които страната има като гаранция, са задоволително съществени. Не приказвам за това, че терористите имаха опция няколко години да влизат като бежанци и те влизаха. Част от тях продължиха за Европа, част от тях бяха екстрадирани. Подобно безпокойство би звучало спекулативно, да не кажа грозновато. Ние, Европа в устрема си да постановяваме демокрацията, не оставихме камък върху камък в няколко арабски страни – Ирак, Либия, а с поредни старания вършим същото и в Сирия. Съсипваме страни, които допреди няколко години бяха източник на непоклатимост, на разцвет и бяха бариера пред миграционната вълна. И което напълно не е маловажно – там управляваха всемирски режими. Ние, Европа, провокираме двата бича, които ни удрят всеки ден и час – единият е миграцията, другият е бежанската вълна.
– Защо твърдите, че Европа провокира това?
– Защото в тези години ние, отпред със Съединени американски щати, несъмнено, сме в центъра на Арабската пролет. Без да си дадем сметка, че това ще генерира бедност, а мизерията генерира миграция. Впрочем, ние сме в положение на Трета международна война. Г-н Паси повтори това, което аз приказвам от няколко месеца – че ние сме в положение на Трета международна война. Какво значи да се изправи министър-председателят на една европейска страна и да излъже по най-циничния метод, че в еди-коя си арабска страна има химическо оръжие.
– Кого имате поради?
– Тони Блеър. Той излъга, извърши се експанзията в Ирак, бяха избити хиляди почтени хора. Съсипахме Ирак. И никой не търси сметка на Тони Блеър за това посягане върху човечеството. Защо никой не дава Блеър на съда в Хага? По сметки на организации за отбрана на човешките права от Съединени американски щати ние от цивилизована Европа сме избили над 6 000 дами и деца в арабския свят. Защо никой не приказва по тази причина? Да речем, че Саддам и Кадафи си получиха заслуженото, какво вършим с Блеър. България би трябвало да се изправи с достолепието си на страна, която е изграждала, цивилизовала и образовала в арабските страни и да потърси своето място и своя интерес.
– Кой се извини на българските медици, които бяха толкоз време в либийските затвори и мислите ли, че някой би изискал по-късно да отиде в Либия?
– Мисля, че и сега има български бизнес в Либия. Аз бях преди 3 години в Либия отпред на делегация, която се срещна с шефа на Националната полиция и ръководителя на комисията по обучение. И там има блян за възобновяване на взаимоотношенията с България, само че самата Либия продължава да има проблем. Колко министър-председатели, какъв брой кабинета се смениха в Либия от налагането на демокрацията? А и в действителност каква народна власт има? Аз когато бях там, страната беше в положение на революция. И в този момент не е доста по-различно.
Когато постановяваме народна власт с цената на хиляди човешки животи, с цената на съсипване на обществени системи, на системи на обучение и опазване на здравето, и то на всемирски държави… Ще бъда благополучен, в случай че някой ме опровергае, че не сме унищожили Ирак и Либия и че не сме избили хиляди почтени хора. Казвам избили, ние, Европа. Съединени американски щати, да – те бяха водещи, само че ние, Европа, участваме там с един зоологически възторг, нещо, което не може да бъде обяснено на естествения човек. Никой не търси сметка, а това са военни закононарушения. Макар че можем да ги назовем по доста разнообразни способи.
– Как мислите, че ще станем по-хуманни, откакто на всички места в Европа в този момент излизат на напред във времето националистически, и то извънредно националистически, партии?
– Това се случи в Испания, под една или друга форма, в Италия, в Австрия… В Германия с доста крайни, тежки отенъци – това е втората политическа мощ сега. Една от аргументите е, че ние продължаваме да не си задаваме въпроса: “Какво продиктува бруталната ни интервенция в Арабския свят и какво докара няколко милиона мигранти? ” Ние не си ли отговорим на този въпрос, не забележим ли нашата виновност ние продължаваме да участваме в лъжата. Ние европейците, лъжем нас европейците. И европейските институции до момента в който не престават да се държат по този несъответстващ метод, тази структура на Европа може да бъде пометена. Хората в Европа желаят радикална смяна. И това не се ли разбере в този момент, тежко ни и горко.
– Какви са параметрите на една такава радикална смяна?
– Това в Германия какво е?
– В Германия е реакция против политиката на Меркел, която канеше бежанците да дойдат, тъй като имаше потребност от работна ръка.
– И обичайните политически сили бяха унищожени. В Австрия какво стана? Традиционните политически сили бяха смачкани.
– В България, популярност Богу, подобен развой няма.
– Живот и здраве, се споделя в такива случаи. В България няма, само че ние приказваме за Германия и за Франция. Две страни, в които е малко повече от 1/3 от популацията Европа. Ако ние не виждаме, че този вид политика ражда експанзия вътре в Европа, тъй като това в Германия е експанзия на германци против германци, това е експанзия на мюсюлмани против християни и противоположното. И ние продължаваме да не желаеме да забележим какъв брой деца мюсюлмани са родени в Германия за първото тримесечие на тази и последното тримесечие на предходната година – повече в сравнение с са християните. Когато ние от АБВ предупредихме, че се отива към промяна на генофонда на Европа, всички си мълчаха по приятелски. Е, какъв е резултатът през днешния ден? Иска се линч, желае се изтребване, желае се изритване, желае се смазване, да се давят в морето… Не виждаме ли, че този цинизъм ни връща 70-80 години обратно. Но до момента в който ние не желаеме да забележим процеса в дълбочина, като зародиш и къде е нашата виновност в този зародиш, ние няма да забележим нищо. Ще установяваме всеки идващ път, че резултатите са малко изненадващи – обичайна десница я няма, обичайна левица я няма. Какво значи в този момент Европейската комисия и Европейският парламент да се занимават с Унгария? Какво и на кого демонстрираме? Ние пък в България, нашата неначетеност, надмина и най-мрачните ми прогнози. Първо – по процедурата против Унгария би трябвало да е ясно, че Европарламентът не може да лишава правото на гласоподаване на дадена страна, Но неграмотността на нашите евродепутати е блъснала тавана. Европейският парламент не може да отнеме правата на която и да е страна да гласоподава. Второ, ние продължаваме да не виждаме, че в действителност България и Румъния сме тези, които в действителност сме глобени. Защото и процедурата против Полша не е приключила. Ние към този момент единадесета година не можем да се преборим нашият Мониторингов механизъм по правораздаване и вътрешни работи да бъде отстранен и спрян, а сме се загрижили какво ще вършим с Унгария. Ние ще доотвратим българина и резултатът ще бъде доста неприятен за демокрацията и демократичните устои на нацията. Това, което се случва не може да бъде възприето с сила за бъдещето. Затова от АБВ споделяме: “Ние в Европарламента ще се борим срещу двойните критерии и за истината. ”
– Това би могло да стане, в случай че имате ваши евродепутати.
– Ще се борим да имаме. И ще желаеме от всички да излязат в този момент и да кажат ние второкласен ли сме или не. Защото, като желаеме Меркел да ни щипка по бузката и да ни се радва, като на коледна елха, ще кажем и ние като госпожа Меркел: “За нас газопреносната мрежа и директната доставка на газ от Русия е стопанска система. Независимост. Като ни докарат американците тръба от Съединени американски щати на такава и по-ниска цена, добре пристигнали. До тогава, да бъдат общителни да си затварят човките.
Нашият посетител
Румен Петков е роден на 23 юни 1961 година в Плевен. Бил е кмет на родния си град, министър на вътрешните работи, три мандата депутат. Един от съучредителите на партия АБВ. От третия конгрес на АБВ на 19 май тази година е ръководител на партията. Семеен, с двама сина.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ