Активната модернизация на китайските въоръжени сили дълго бе описвана от

Активната рационализация на китайските въоръжени сили дълго бе описвана от специалистите като " растяща мощност ". Дефиницията може би е остаряла и Китай към този момент е кадърен да насочи предизвикателство на Съединени американски щати в доста военни сфери.

До този извод стигна Центърът за проучвания на Съединени американски щати към университета на Сидни в Австралия. Авторите предизвестяват, че американската отбранителна тактика в Азиатско-Тихоокеанския район е в невиждана рецесия - за Вашингтон вероятно ще е мъчно да брани съдружниците си от Китай.

" Америка към този момент няма военно превъзходство в Азиатско-Тихоокеанския район - се споделя в отчета. - И способността й да поддържа допустим силов баланс наподобява все по-съмнителна. "

Документът отделя особено внимание на изключителния боеприпас от ракети, признати на въоръжение в Китай, които заплашват основни военни бази на Съединени американски щати и съдружниците им. Според създателите " с прецизни удари тези уреди може да бъдат извадени от строя през първите часове на спора ".

За разлика от Съединени американски щати Китай от военна позиция не е световна свръхсила. Нещо повече, малко е евентуално военните му упоритости въобще да се простират толкоз надалеч (което прочее може да се промени, тъй като Китай въпреки всичко уголемява бавно мрежата си от пристанища и военни бази в чужбина).

За момента международното въздействие на Китай повече зависи от икономическата му мощност. Пекин не е налегнат от онази пристрастеност да насажда измежду другите своята религия, поради която Съединени американски щати се стремяха към международно владичество през целия 20-и век.

Китай изостава от Съединени американски щати и в областта на меката мощ. Той не може да предложи на света нито дънки, нито Холивуд, нито бургери, с чиято помощ да стартира китайските полезности в други страни.

Същевременно има много признаци, че общият боен капацитет на Съединени американски щати към момента доста надвишава капацитета на Китай. Ядреният боеприпас на Вашингтон (както и на Москва) е доста по-голям от този на Пекин.

Освен това Съединени американски щати имат към този момент софтуерно преимущество в области като събирането на разследващи данни, противоракетната защита и свръхмодерните военни самолети. Щатите могат да разчитат и на мрежа от военни алианси в Европа и Азия.

Китай не разполага с такава мрежа от военни съюзи. Но бързо настига Съединени американски щати в областта на технологиите. Освен това за разлика от Съединени американски щати Китай, първо, се намира в Азия, и второ, насочва внимание таман към този район. И предвид на тези два фактора може към този момент да бъде наименуван свръхсила, изцяло способна да конкурира Съединени американски щати.

Китай изследва американските войни и военните благоприятни условия на страната, по-късно създаде ефикасна тактика, обезвреждаща обичайните източници на военната мощност на Съединени американски щати - не на последно място самолетоносачните групи от основно значение за способността на Вашингтон да проектира мощ в чужбина.

Избрал, казано на боен език, метода на ограничение и запрещение на достъпа и маневрирането, Китай се насочи към основаване на цялостен набор от датчици и въоръжения, които да наложат на Съединени американски щати дейности в региони, допустимо най-отдалечени от китайските крайбрежия.

Първоначално ставаше дума за напълно защитителен метод. Днес обаче от ден на ден специалисти стигат до извода, че Китай има опция при потребност да изземе самодейността, уверен, че ще може да се оправи с каквато и да било реакция от страна на Съединени американски щати.

" Китайските системи за отбрана против навлизане подрониха способността на Съединени американски щати да проектира мощ в Азиатско-Тихоокеанския район. Това усилва риска Китай да употребява лимитирани сили за реализиране на победа още преди Америка да може да отвърне, което надлежно да подрони доверието към гаранциите за сигурност, давани от Съединени американски щати на съдружниците им в района ", считат специалистите.

В случай на въоръжен спор главната цел на Китай ще е да не допусне американците да преминат оттатък дългата островна верига, най-близката от заобикалящите страната. Става дума за регион от Южнокитайско море - от южното крайбрежие на Япония до западните крайбрежия на Филипините.

Освен това обаче Китай би желал да ограничи достъпа на американците и в по-далечни райони - към този момент в Тихия океан - благодарение на оръжия, способни да поразят даже американската база на остров Гуам. Пекин може да осъществя тези проекти с помощта на самолети и ракети с наземно базиране.

Пентагонът естествено е наясно с всичко това. След десетилетия военни дейности само против терористи и бунтовници въоръжените сили на Съединени американски щати се реструктурират и модернизират с оглед ново опълчване сред свръхсилите. По време на Студената война Вашингтон смяташе за главен съперник Съветския съюз, а през днешния ден - преди всичко Китай.

При все това създателите на отчета показват подозрения дали Вашингтон гледа на казуса задоволително съществено.

Те показват, че " остарялата визия за себе си като единствена свръхсила, господстваща измежду дипломатическия хайлайф в Съединени американски щати, евентуално ще ограничи способността на Вашингтон да прави нужните стъпки и отстъпки, с цел да реализира триумф в Азия ".

Съединени американски щати финансират без проблеми разработките и покупката на нови въоръжения, само че без друго имат да вземат решение извънредно сложна задача. " Америка е атрофираща мощ, която не е задоволително подготвена и екипирана, с цел да конкурира друга свръхсила ", се споделя в отчета.

Този много отрезвяващ документ е направен в уважавано институция, намиращо се в Австралия - тоест на територията на един от най-важните съдружници на Съединени американски щати в района. Китай очевидно усеща, че е мощен - това проличава от военната политика, която води.

Лидерът на КНР Си Цзинпин освен че реши да даде отпор на американския президент Доналд Тръмп в продължаващата комерсиална война сред двете страни, само че зае извънредно твърда позиция и по други противоречиви въпроси като демократичните демонстрации в Хонконг и китайските искания по отношение на Тайван.

Китайските въоръжени сили бе неизбежно да се развият до равнище, което би отговаряло на икономическата мощност на страната. Не един специалист обаче се притеснява, че политиката на Тръмп още повече е влошила поначало сложната обстановка.

Мнозина американци да вземем за пример смятаха, че е време дейностите на Китай в търговията да получат отговор - само че методът, по който бе направено това, буди у някои специалисти страхове, че в последна сметка Вашингтон може да изгуби комерсиалната война.

Външната политика на Съединени американски щати през ръководството на Тръмп постоянно издава дефицит на точна и ясна тактика - прекалено е повлияна от президентския Туитър и отвличащи фактори като неочакваните проекти на американския президент да купи Гренландия.

Китай, в противен случай, твърдо е дефинирал задачите, към които се стреми, и е създал тактика, посредством която да ги реализира. А в действителност нищо чудно даже да е постигнал поставената цел.

 

Джонатан Маркъс, Би Би Си / Българска телеграфна агенция