Защо България не се променя, а само оцелява?!
Активистка от постоянните протестиращи нощес разгласи, че била загрижена за хората, които не намират за кого да гласоподават, та по тази причина била под дъжда – да /ми/ни остоява правата! Реших от първо лице да й отговоря: никак не ми дреме с какво ще се гласоподава, стига да има за кого.
Като мен мислят очевидно много хора – близо 70 на 100, които в последните години не намират свое посланичество на политическия подиум. Добре, че вкараха опцията да можеш да гласуваш с „ не предпочитам никого ”, с цел да покажеш въпреки всичко отношение към процеса. Мнозина обаче даже и това изпитание не вършат – да се разходят до изборните секции. И аз не ги обвинявам, тъй като това са хора изтощени от напразни очаквания и старания обратно в годините. От цялостната индиферентност на политическата класа за тях и чувството им, че от тях не зависи нищо. Някои от тях може и да не са чели Марк Твен, само че по собствен метод показват увереност, че,
в случай че от изборите зависеше нещо, то евентуално ще ги забранят.
Поради публичния ангажимент на специалността ми, не преставам да вървя до урните, само че без да предпочитам кой да ме съставлява, тъй като това е мое демократично право. А като виждам сапунките, които тези в Народното събрание разиграват, от ден на ден се увещавам в личната си справедливост, колкото и самомнително да наподобява това. Оправданието ми е, че най-малко не съм забъркана в свинщината, която вършат така наречен ”народни избраници ”.
Както сами виждате, техните напъни и старания не са по тази причина по какъв начин да върнат множеството българи към изборните им права, а по кой от техническите способи да подават гласа си, тъй че да е по-удобно за тази или онази партия да си услужи с това. Ми не, благорадя!
Всички вие, партийни делегати, ми показвате единствено какъв брой ви е значим келепира и по какъв начин въобще не ви пука за нас, вашите редови жители. С голяма горест и страдание би трябвало да призная, че и през последните десетилетия, България не се трансформира, а единствено оцелява.
Като мен мислят очевидно много хора – близо 70 на 100, които в последните години не намират свое посланичество на политическия подиум. Добре, че вкараха опцията да можеш да гласуваш с „ не предпочитам никого ”, с цел да покажеш въпреки всичко отношение към процеса. Мнозина обаче даже и това изпитание не вършат – да се разходят до изборните секции. И аз не ги обвинявам, тъй като това са хора изтощени от напразни очаквания и старания обратно в годините. От цялостната индиферентност на политическата класа за тях и чувството им, че от тях не зависи нищо. Някои от тях може и да не са чели Марк Твен, само че по собствен метод показват увереност, че,
в случай че от изборите зависеше нещо, то евентуално ще ги забранят.
Поради публичния ангажимент на специалността ми, не преставам да вървя до урните, само че без да предпочитам кой да ме съставлява, тъй като това е мое демократично право. А като виждам сапунките, които тези в Народното събрание разиграват, от ден на ден се увещавам в личната си справедливост, колкото и самомнително да наподобява това. Оправданието ми е, че най-малко не съм забъркана в свинщината, която вършат така наречен ”народни избраници ”.
Както сами виждате, техните напъни и старания не са по тази причина по какъв начин да върнат множеството българи към изборните им права, а по кой от техническите способи да подават гласа си, тъй че да е по-удобно за тази или онази партия да си услужи с това. Ми не, благорадя!
Всички вие, партийни делегати, ми показвате единствено какъв брой ви е значим келепира и по какъв начин въобще не ви пука за нас, вашите редови жители. С голяма горест и страдание би трябвало да призная, че и през последните десетилетия, България не се трансформира, а единствено оцелява.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ