Ако все още не познавате исландската кралица на криминалето, започнете

„ Ако към момента не познавате исландската кралица на криминалето, започнете с „ ДНК “ – тъй като е най-хубавият ѝ разказ до момента. “ Глоуб енд Мейл
Ирса Сигурдардотир неслучайно е наричана от медиите Кралицата на престъпния разказ на Исландия и българските читатели най-сетне имат опция да схванат сами за какво – на пазара излезе „ ДНК “, първият случай от най-новата поредност на авторката, в която в действителност свети с ошлайфано, опитно перо. Книгите ѝ са преведени на повече от 30 езика и Ирса от дълго време се е утвърдила като едно от значимите имена в жанра, с помощта на своя различим, присъщ жанр. „ ДНК “ безупречно съчетава детайлно и вълнуващо полицейско следствие с мрачни, разтърсващи фамилни секрети. Макар че читателят „ влиза “ в книгата с шокиращо ликвидиране, по-късно многопластовият сюжет се разпростира гладко и систематично разкрива нови и нови „ кукички “, които поддържат огъня на напрежението.
Извършено е брутално ликвидиране, провокирало надълбоко комплициране у проверяващите, а единственият човек, кадърен да даде някаква тенденция за разрешаването на случая, е седемгодишната дъщеричка на жертвата, несъзнателен очевидец на зверството. Само че тя отхвърля да проговори.
Начело на следствието е неотдавна нарасналият следовател Хюлдар и незадоволителният му опит и неустановеност го карат да се обърне за помощ към психоложката Фрея, специализирала с деца с травматични прекарвания. Фрея няма изключително доверие в полицията, още по-малко в Хюлдар, и не е очарована. Но си слага за цел да защищити дребната Маргрет.
Последва ново ликвидиране на млада жена, а в това време радиолюбител стартира да получава странни, кодирани известия, явно предопределени за други, и любознанието му го кара да организира лично следствие, без да подозира, че изпращачът е палач, а получателите – неговите жертви. И без да подозира на каква заплаха се излага...