Войната между Иран и САЩ чука на вратата
Ако вместо безпилотен аероплан преди седмица Иран бе свалил американски изтребител със умрял водач - то светът може би щеше към този момент да е във война. Най-малкото това евентуално би задействало член 5 на НАТО, въвличайки организацията - и България, като част от нея - в дейности по отбрана на страна-членка от враждебни външни дейности.
Видимият мотив за напрежението бяха офанзиви и вреди по петролни танкери, движещи се в Ормузкия пролив и Оманския залив - общо към този момент шест за последния месец. Последваха взаимни обвинявания за това кой е виновен. Опит на аятоласите да саботират износа на черно злато по трасе, доставящо сред 30% и 40% от износа на нефт (главно за Азия); или диверсия на специфичните служби на Саудитска Арабия, ОАЕ или Израел за реализиране на стратегическо утежняване на връзките сред Съединени американски щати и Иран - спекулациите изобилстват и досега.
Малко по-късно иранците смъкнаха и американски безпилотен дрон - най-вероятно събиращ информация за позиции им на терен. Доналд Тръмп подреди удари, само че след това се отметна, бламирайки по този метод съветника си по сигурността Джон Болтън, шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Джина Хаспел и външния министър Майк Помпео. Причината може да е чисто политико-имиджова - даже един изгубен живот против свален безпилотен дрон стои потискащо. Камо ли за по-сериозна намеса.
Но: още нищо не е свършило. Американски самолетоносач, въртолетоносач, бойни кораби, бомбардировачи и нови войскови елементи се нареждат наоколо до евентуалните театри на военни дейности и в американските бази в района. Опциите: удари по стратегически обекти като информационна инфраструктура и нуклеарни мощности или директна военна намеса с десант на терен - всичко, както се споделя, е на масата. Особено предвид на мощните позиции на “ястребите ” в екипа на Тръмп.
Де факто Съединени американски щати и Иран са в “хибридна война ” от 40 години насам. Част от иранците още не могат да простят на Централно разузнавателно управление на САЩ свалянето на демократично определения министър ръководител Мохамад Мосадек през ‘50-те години на предишния век, което довежда на власт прозападното марионетно държавно управление на шах Мохамед Реза Пахлави. Следва Ислямската гражданска война от 1979г., която смъква шаха от власт, а с нея и рецесията със заложниците в американското посолство в Техеран, държани там 400 дни. Войната сред Ирак и Иран през 80-те и помощта за иракчаните от Съединени американски щати в допълнение утежнява американо-иранските връзки. А през днешния ден те са обтегнати до краен лимит.-->
Истината е, че двете страни към този момент са си в действителна война - ембаргото и тежките наказания, които Съединени американски щати наложи, са военни способи значат икономическа обсада. Откъсване от доларовата разплащателна система SWIFT - също е форма най-тежко смазване на финансовата система на Техеран. Затварянето на американския пазар за търгуващите с Иран компании, действително умъртви непознатите вложения в страната. Новите кибер наказания са единствено следващото проявяване на метода. Иран пък желаеха от Русия зенитно-ракетни комплекси С-400 от ново потомство - същата система, която взриви връзките сред Съединени американски щати и Турция и може да сътвори проблеми за Съединени американски щати при положение ескалация на военните дейности.
Целта на американските ограничения до момента: задушаване на иранската стопанска система, свеждане на износа на нефт на страната до нула и рухване на “режима ”. Какво обаче изникна в Ирак и Либия след насилственото им “демократизиране ”? Или в Сирия след старта на самодейността по премахването на актуалното ръководство на Асад - на тяхно място избуяха или започнаха да избуяват радикални теократични ислямски групировки като Ал-Кайда и ИДИЛ - а популацията понесе пъклен страдания и затъна в бедност. Днес виждаме даже пазари на плебеи. Факти, които би трябвало да вземаме поради, когато проучваме интервенциите в този толкоз комплициран район.
Парадоксално и може да не ни се има вяра, само че иранското общество е извънредно плуралистично, а митингите против властта - постоянни. Режимът там може да бъде свален или моделиран от междинната класа на самото иранско общество. Всяка друга интервенция би значила по-скоро капсулиране и пробуждане на националистическите инстинкти на нацията и най-важното - на гордостта на считащите се за наследници на великата Персия иранци.
Иран е разгласен от Съединени американски щати за най-големия спонсор на тероризъм в света. Обратно, в арабския свят значително - даже сунитски страни като Турция - изпитват почит към шиитската Ислямската република за независимостта й и поддръжката към Палестинската идея. Хизбула в Ливан, Асад в Сирия, ръководещите в Ирак, хутите в Йемен - всички те пък има религиозно-щ (шиитска или близка разбовидност на исляма) и геополитическа непосредственост с аятоласите. И не неизбежно с помощта на далновидността единствено на иранската политика, колкото на грешките на съперниците й като Саудитска Арабия, да вземем за пример. Иран наподобява като състезател, който отстоява себе си и се опълчва против мощните и преобладаващите - както на Запад, по този начин и локално. Евентуална офанзива против страната през днешния ден би повишила благосклонностите към нея на локално равнище, мобилизирайки радикали и антизападни хардлайнери. Точно както стана през 2003г. в Ирак.
На фона на битката с тероризма обаче близостта на Съединени американски щати със салафитската сунитската Саудитска Арабия, която “произведе ” 15 от 19 терористи на 11 септември при атентата против кулите близнаци - през днешния ден наподобява меко казано неуместна. Така наподобява и продажбата на оръжия за няколко стотици милиарди $ точно на монархията от залива - един от първите ходове на американския президент след идването му на власт.
Ролята на Европейски Съюз
Днес европейската позиция към Иран се разграничава от щатската. Дори Германия, Англия и Франция основават обща компания - Инстекс, - която ще може да търгува с Иран на процедура на бартер, заобикаляйки глобите. Говори се и за паралелни разплащателни системи, които дълготрайно да заобикалят $, трансформирал се в геополитическо оръжие. Въпреки че Техеран реши да обогатява повече уран, той даже сега не нарушава изискванията на така наречен нуклеарна договорка, която Европа по този начин ревниво пазеше като топ-постижение. Едностранното излизане на Вашингтон от договорката след идването на Тръмп обаче, както и глобите против спазващите съглашението иранци - респективно европейски компании, инвестиращи в близкоизточната страна - фактически ядосаха европейските водачи. Дори да търсят ролята на медиатор в конфлика, през днешния ден те по-скоро изглеждст с вързани ръце.
Засегнати от глобите са и Китай, Индия и Япония, внасящи огромната част от горивата си точно от Иран. На помощ на Техеран е подготвена да се притече и сунитска Турция, която, от своя страна, е в открит спор с някогашните си сътрудници зад океана.
Жалкото е, че сходен противодействуващ метод визира бъдещето на района отрицателно даже по индиректен метод. Планът “Кушнер ” (на зетя на Тръмп) за мир сред Израел и Палестина действително е на трупчета. Преместването на посолството на Съединени американски щати в Йерусалим, признаването Голанските възвишения в Сирия за израелски от Белия дом, както и оповестяването на Иранската революционна армия за терористична организация значат единствено едно: цялата близкоизточна тактика на Съединени американски щати, касаеща усилването на обрача против Иран, може да бъде разбрана единствено в светлината на визията за стратегическа сигурност на американските съдружници на терен - Израел и Саудитска Арабия. А шиитският бастион Иран явно е под исторически тежка блокада, която ще му коства неизбежно доста във времето.
Финално, нека не се стига до война. Иран не Ирак или Сирия. Да, военно е надалеч от американската безапелационна мощност. Но разполага с нас 500 хиляди бойци - армията плюс Революционната армия. Както и с 80 милиона горди жители, доста тежък планински терен, балистични ракети със междинен обхват (бази в района или Европа) и опция за външна поддръжка от близки групировки или страни. Обстоятелства, които биха коствали хиляди американски и съюзнически животи, както и ужасяващи моменти за милиони иранци - дами и деца, - евентуални жертви на военните дейности в района. За растежа в цените на петрола световно и стотиците милиарди долари разноски за защита - даже се схваща от единствено себе си.
Видимият мотив за напрежението бяха офанзиви и вреди по петролни танкери, движещи се в Ормузкия пролив и Оманския залив - общо към този момент шест за последния месец. Последваха взаимни обвинявания за това кой е виновен. Опит на аятоласите да саботират износа на черно злато по трасе, доставящо сред 30% и 40% от износа на нефт (главно за Азия); или диверсия на специфичните служби на Саудитска Арабия, ОАЕ или Израел за реализиране на стратегическо утежняване на връзките сред Съединени американски щати и Иран - спекулациите изобилстват и досега.
Малко по-късно иранците смъкнаха и американски безпилотен дрон - най-вероятно събиращ информация за позиции им на терен. Доналд Тръмп подреди удари, само че след това се отметна, бламирайки по този метод съветника си по сигурността Джон Болтън, шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Джина Хаспел и външния министър Майк Помпео. Причината може да е чисто политико-имиджова - даже един изгубен живот против свален безпилотен дрон стои потискащо. Камо ли за по-сериозна намеса.
Но: още нищо не е свършило. Американски самолетоносач, въртолетоносач, бойни кораби, бомбардировачи и нови войскови елементи се нареждат наоколо до евентуалните театри на военни дейности и в американските бази в района. Опциите: удари по стратегически обекти като информационна инфраструктура и нуклеарни мощности или директна военна намеса с десант на терен - всичко, както се споделя, е на масата. Особено предвид на мощните позиции на “ястребите ” в екипа на Тръмп.
Де факто Съединени американски щати и Иран са в “хибридна война ” от 40 години насам. Част от иранците още не могат да простят на Централно разузнавателно управление на САЩ свалянето на демократично определения министър ръководител Мохамад Мосадек през ‘50-те години на предишния век, което довежда на власт прозападното марионетно държавно управление на шах Мохамед Реза Пахлави. Следва Ислямската гражданска война от 1979г., която смъква шаха от власт, а с нея и рецесията със заложниците в американското посолство в Техеран, държани там 400 дни. Войната сред Ирак и Иран през 80-те и помощта за иракчаните от Съединени американски щати в допълнение утежнява американо-иранските връзки. А през днешния ден те са обтегнати до краен лимит.-->
Истината е, че двете страни към този момент са си в действителна война - ембаргото и тежките наказания, които Съединени американски щати наложи, са военни способи значат икономическа обсада. Откъсване от доларовата разплащателна система SWIFT - също е форма най-тежко смазване на финансовата система на Техеран. Затварянето на американския пазар за търгуващите с Иран компании, действително умъртви непознатите вложения в страната. Новите кибер наказания са единствено следващото проявяване на метода. Иран пък желаеха от Русия зенитно-ракетни комплекси С-400 от ново потомство - същата система, която взриви връзките сред Съединени американски щати и Турция и може да сътвори проблеми за Съединени американски щати при положение ескалация на военните дейности.
Целта на американските ограничения до момента: задушаване на иранската стопанска система, свеждане на износа на нефт на страната до нула и рухване на “режима ”. Какво обаче изникна в Ирак и Либия след насилственото им “демократизиране ”? Или в Сирия след старта на самодейността по премахването на актуалното ръководство на Асад - на тяхно място избуяха или започнаха да избуяват радикални теократични ислямски групировки като Ал-Кайда и ИДИЛ - а популацията понесе пъклен страдания и затъна в бедност. Днес виждаме даже пазари на плебеи. Факти, които би трябвало да вземаме поради, когато проучваме интервенциите в този толкоз комплициран район.
Парадоксално и може да не ни се има вяра, само че иранското общество е извънредно плуралистично, а митингите против властта - постоянни. Режимът там може да бъде свален или моделиран от междинната класа на самото иранско общество. Всяка друга интервенция би значила по-скоро капсулиране и пробуждане на националистическите инстинкти на нацията и най-важното - на гордостта на считащите се за наследници на великата Персия иранци.
Иран е разгласен от Съединени американски щати за най-големия спонсор на тероризъм в света. Обратно, в арабския свят значително - даже сунитски страни като Турция - изпитват почит към шиитската Ислямската република за независимостта й и поддръжката към Палестинската идея. Хизбула в Ливан, Асад в Сирия, ръководещите в Ирак, хутите в Йемен - всички те пък има религиозно-щ (шиитска или близка разбовидност на исляма) и геополитическа непосредственост с аятоласите. И не неизбежно с помощта на далновидността единствено на иранската политика, колкото на грешките на съперниците й като Саудитска Арабия, да вземем за пример. Иран наподобява като състезател, който отстоява себе си и се опълчва против мощните и преобладаващите - както на Запад, по този начин и локално. Евентуална офанзива против страната през днешния ден би повишила благосклонностите към нея на локално равнище, мобилизирайки радикали и антизападни хардлайнери. Точно както стана през 2003г. в Ирак.
На фона на битката с тероризма обаче близостта на Съединени американски щати със салафитската сунитската Саудитска Арабия, която “произведе ” 15 от 19 терористи на 11 септември при атентата против кулите близнаци - през днешния ден наподобява меко казано неуместна. Така наподобява и продажбата на оръжия за няколко стотици милиарди $ точно на монархията от залива - един от първите ходове на американския президент след идването му на власт.
Ролята на Европейски Съюз
Днес европейската позиция към Иран се разграничава от щатската. Дори Германия, Англия и Франция основават обща компания - Инстекс, - която ще може да търгува с Иран на процедура на бартер, заобикаляйки глобите. Говори се и за паралелни разплащателни системи, които дълготрайно да заобикалят $, трансформирал се в геополитическо оръжие. Въпреки че Техеран реши да обогатява повече уран, той даже сега не нарушава изискванията на така наречен нуклеарна договорка, която Европа по този начин ревниво пазеше като топ-постижение. Едностранното излизане на Вашингтон от договорката след идването на Тръмп обаче, както и глобите против спазващите съглашението иранци - респективно европейски компании, инвестиращи в близкоизточната страна - фактически ядосаха европейските водачи. Дори да търсят ролята на медиатор в конфлика, през днешния ден те по-скоро изглеждст с вързани ръце.
Засегнати от глобите са и Китай, Индия и Япония, внасящи огромната част от горивата си точно от Иран. На помощ на Техеран е подготвена да се притече и сунитска Турция, която, от своя страна, е в открит спор с някогашните си сътрудници зад океана.
Жалкото е, че сходен противодействуващ метод визира бъдещето на района отрицателно даже по индиректен метод. Планът “Кушнер ” (на зетя на Тръмп) за мир сред Израел и Палестина действително е на трупчета. Преместването на посолството на Съединени американски щати в Йерусалим, признаването Голанските възвишения в Сирия за израелски от Белия дом, както и оповестяването на Иранската революционна армия за терористична организация значат единствено едно: цялата близкоизточна тактика на Съединени американски щати, касаеща усилването на обрача против Иран, може да бъде разбрана единствено в светлината на визията за стратегическа сигурност на американските съдружници на терен - Израел и Саудитска Арабия. А шиитският бастион Иран явно е под исторически тежка блокада, която ще му коства неизбежно доста във времето.
Финално, нека не се стига до война. Иран не Ирак или Сирия. Да, военно е надалеч от американската безапелационна мощност. Но разполага с нас 500 хиляди бойци - армията плюс Революционната армия. Както и с 80 милиона горди жители, доста тежък планински терен, балистични ракети със междинен обхват (бази в района или Европа) и опция за външна поддръжка от близки групировки или страни. Обстоятелства, които биха коствали хиляди американски и съюзнически животи, както и ужасяващи моменти за милиони иранци - дами и деца, - евентуални жертви на военните дейности в района. За растежа в цените на петрола световно и стотиците милиарди долари разноски за защита - даже се схваща от единствено себе си.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ