Ако ви се наложи да минете по покрития мост на

Ако ви се наложи да минете по покрития мост на Марица, с цел да отидете на Главната улица от квартала към новотела, ще видите бедняк. Той е легнал на откритото предмостие върху  мърляво велпапе, тъй че да наподобява недъгав и беззащитен. Пред него кръгла картонена кутия е сложена върху друго, също порядъчно омърляно, парче картон. На което  е написано ”Помогнете за самун? ”.

В описаната нагоре роля всекидневно или когато времето благоприятства, влиза младеж. Видях го, до момента в който се гримираше за ролята си под моста. Движи се пъргаво и свободно. Видимо няма никакви двигателни проблеми. Крие лицето си в огромна качулка.

Дали печели нещо от това си занятие? Най-вероятно, тъй като цяла зима  е там, а по никакъв начин не е прелестно да лежиш върху картона на студената земя. Не му е лесен  хлябът на този благородник. Отделен е въпросът до каква степен е легален и честен.

Преди години уредници на просяшкия бизнес докарваха с бусове професионални просяци, нормално майки с пеленачета, от селата западно от Пловдив. Разставяха ги от Централна гара, по ул. „ Иван Вазов ”, през площада, та чак до въпросния затрупан мост.

Вечер си ги отвозваха по домовете. След като осчетоводят облагите за деня! От много време ги няма в града ни тези труженички. Най-вероятно декорират с  наличието си улиците и площадите на огромните европейски градове. После за какво сме били най-първите еврооптимисти!

Наскоро можеше да се прочете тук и там за напъните на управляващите в скандинавските страни да приучат съгражданите си да не изпитват страдание към просещите мургавелковци от Балканите. Защото не са ощетени от природата, а работят като такива. Защото не умеят друго. Или тъй като да заработват почтено и честно е мъчно, а те ненавиждат да се трудят.

Много им отделихме на професионалните просяци и мошеници, а да се прави това след Бертолд Брехт и Илф и Петров е милостиня на читателско внимание. Молим за състрадание.

В мрежата има една игра, виждали сте я, по какъв начин ще изглеждаш като холивудска звезда. Твоето портретче програмата го трансформира, трансформира, трансформира, до момента в който го докара да облика на някоя холивудска звезда.

Вижда се по какъв начин твоят, същински твоят облик се е разтопил от трогване поради приликата с този, световноизвестния. Абе, другари, това не е ли милостиня на популярност?!

Ако джентълменът върху велпапето по поречието на Марица може да изпроси някой лев, с който да си купи цигари и нещо за пиянство, вие като изпросите от Facebook някаква аналогия с холивудска звезда, какво ще извършите с нея?

Ще я покажете на приятелите си в същата мрежа. Те, несъмнено, ще ви напишат, че приликата е страхотна и даже че вие сте по-красива от оригинала. А сред себе си ще си приказват: ”Абе, тая Пена май в действителност си е помислила, че наподобява  на Мадона ”.

И настава някакво общностно равновесие. И Пена си се кефи, че е съвсем като Мадона. И  обкръжението  се кефи на самозаблудата, пуснала я по нанадолнището.

Нали и да не желаете, всеки ден четете и слушате за делата на общинската ни администрация примерно. И вие, допускам, усещате, че хората, които управляват живота в нашия град, се възприемат като съществени професионални управленци. Могат да приказват с денонощия какво са създали, какво вършат и какво имат намерение да вършат.

И внезапно на пъпа на античния ни и безконечен град цъфва едно парцелче, оградено с телена мрежа и декорирано с табелки „ Частен парцел ”.

Не че не можем да си разбираем по какъв начин това се е получило. Но я се поставете на мястото на нашите общински админи. Ако си признаят, че са очаквали това ограждане, ще би трябвало да признаят, че и съгласно тях това е обикновено. Но  тогава какво работят те, щом всеки може да си прави каквото сметне за добре на главния градски площад.

Ако си признаят, че това ограждане ги е изненадало, ще им бъде още по-трудно. Ще би трябвало да търсят образец за нещо от ставащото в града, което не ги е изненадало.

Ще ми простите, в случай че получите чувството, че съм пресолил манджата, само че аз си мисля, че на много хора от тази администрация, съвсем като на моя образец от предмостието на Марица, преди да се заемат с  работата си, им се постанова да се гримират. Като съответните длъжностни лица и експерти!

Голям камък падна от темела на българщината. Така майтапчия в обществените мрежи дефинира решението на госпожа Нешка Робева да поеме тима по художествена гимнастика на Германия. Сега съгласно шегобиеца госпожа Робева ще е доста заета с немските гимнастички и няма да има кой да ни среща с това какво ни прокобва от отвъдното Баба Ванга.

Същият майтапчия изрази и терзанието си, че в случай че вземе и проф. Мишо Константинов да продаде гениите си на непозната страна, няма да има кой да ни отваря очите по всички тематики. И ще си останем в тъма и безпросвета.

Голяма наслада избухна измежду българщината, щом специфичният екип - компаньон на една от националните малките екрани оповести, че двете лъвчета Терез и Масуд са пристигнали живи в специфичния център за заболели зверове /големи котки/ в Холандия.

Голяма тъга за рода български беше ориста на двете лъвчета. По-голяма беше тази тъга от тъгата, причинявана ни от демографската злополука.

По-голяма беше тази тъга от тъгата ни, причинявана от избуяващата неначетеност измежду подрастващите.

По-голяма беше тази тъга от тъгата, която ни предизвиква все по-засилващата се наклонност младите българи да бягат от България. Да работят за просперитета на непознати страна и да раждат деца, отново за тези страни. А тези деца към този момент гледат на нас като на непознати хора.

Не че не се радваме като всички естествени хора на по-добрата орис, която бе издействана за двете лъвчета, но… Със  спектакъла  към спасяването им се престарахме, престарахме се в гримирането си, като страна, най-първи в света природозащитник. Едва ли не всички българи го докарахме на облик като Бриджит Бардо от младите  години.

На престараващите се в гримирането си дами в преклонна възраст в нашия краен квартал им викат китосаните баби.

За преекспонирането на поиталианченото наше циганче или поциганеното италианче Микеле да не приказваме. Кръвта вода не става и най-безнадеждното бягство било опитът да избягаш от ориста си.

Засега най-сигурното е единствено това, че занапред нататък на огромния жанр, от който е произтекъл преди двадесетина години Микеле, ще им викат италианците. Това го подсигуряват традициите ни. Ако пък осиновителите му  решат да осиновят и всички останали от рода му…

А в сряда бяхме безусловно бомбардирани от новината „ Меркел и Шулц се схванаха ”. Не зная вие по какъв начин сте, само че аз не бях прочел или чул нито един разбор или коментар, твърдящи, че консерваторите на госпожа Меркел и социалдемократите на господин Шулц няма да се схванат и да ръководят дружно Германия.

Както я управляваха до момента! Май немските политици от дълго време са се отрекли от дебелите пластове политически грим, въпреки че и при тях политиката е роля.

Не че всичко им е без спънки на германците, само че отново, както си приказваме в крайните квартали, да им имаме проблемите на германците. Нашите деца отиват да им работят и да им раждат германчета, а не техните деца идват при нас. Ние се радваме и на малкото  възрастни германци, пристигнали да харчат пенсиите си у нас на по-евтинкото.

Те до неотдавна бяха в известна степен застрашени от безконтролната битова престъпност по нашите обезлюдяващи се, само че естествено красиви села, само че тези дни се появи успокоението. Съобщено бе, че в родината им Германия са измислили и пуснали в произвеждане къси панталони против обезчестяване с катанец и код за отключване.

А в случай че въпреки всичко с нещо ви е приветлив джентълменът, проснал се в ролята си на беззащитен и ощетен от ориста върху мръсното си велпапе, не го подминавайте. Нали геният беше споделил, че животът е спектакъл и всички ние сме в някаква роля.