Щабът имаше нужда от кризисен пиар
Ако един път се счупи доверието, става доста мъчно, споделя Любомир Аламанов особено за в. " СТАНДАРТ "
Любомир Аламанов работи в областта на връзките над 20 години. Работил е за редица международни компании, а сега е ръководещ сътрудник в SiteMedia Consultansy. През 2018 година бе класиран на второ място в международна ранглиста за PR-лидер.
- Господин Аламанов, връзката, която се водеше по време на изключителното състояние и по-късно, удачна ли беше? Всяха се прекомерно доста страхове у хората...
- Въпросът има няколко измерения. Първоначално този развой по налагане на изключително състояние потегли сносно - рано се взеха ограничения, рано се стигна до ограничение на събирането на хора и ограничение на опциите за разпространение на вируса. Липсваше обаче малко по-добро пояснение за какво се постановат тези ограничения. И защото хората започнаха да не ги съблюдават, се стигна до заплашване и малко по-твърд език.
- Яко ще умрем?
- Това бе имитация, която бе извадена от подтекста, тиражирана прекомерно доста и разпространявана в миг, когато хората към този момент бяха прекомерно изнервени. Ако има някаква неточност, тя бе, че не се разделиха равнищата на връзка. От самото начало не се сподели, че има вирус, който е доста рисков и би трябвало да се пазим от него, а след това да градим от горната страна другите типове ограничения - обществени, стопански, политически. За страдание, прекалено много се позволи независимост на отзиви върху научни обстоятелства, където всеобщата аудитория видя, че всеки приказва каквото си желае. Затова и се получи този резултат " Ама то има ли вирус или няма вирус? " Аз приказвам с другари от целия свят, които споделят " Как по този начин вие продължавате да спорите има или няма вирус. Толкова месеци по-късно това е неправилен спор ". Ние загубихме доста време в този неправилен спор има или няма вирус. И това накара голяма част от хората да се съмняват в това, което се прави. А когато веднъж се счупи доверието, става доста мъчно.
- От друга страна, и самите ограничения бяха прекомерно разнопосочни и не бяха разяснявани добре?
- И това бе по този начин, ние информационните специалисти на няколко пъти предлагахме някакъв тип помощ. Веднъж се шегувахме да създадем съвет от " черни шапки " - т.е. да се каже какъв може да е отрицателният резултат от една мярка. Да се направи предварителна оценка и разбор на дадена мярка и по какъв начин тя би трябвало да се комуникира. Защото при цялото блуждаене от една до друга прекаленост - внезапни ограничения, на следващия ден разхлабваме, в тази обстановка хората стартират да се питат " Абе какъв е този вирус, той в среднощ изчезва ли? ". Като в приказката за Пепеляшка, където в среднощ каляската станала тиква. Това докара до в допълнение комплициране.
- Бяха ли изобщо търсени спомагателни информационни специалисти?
- Според мен на щаба му липсваше експерт по спешни връзки. Правителството, всяко министерство си имат положителни вътрешни пиари, само че те се занимават с министрите. Самият щаб трябваше да има един експерт, който да споделя по какъв начин е най-добре да се действа на всеки един стадий от развиването на рецесията.
- Вече вървим към отваряне на туристическия сезон и към един относително неблаговиден пиар по какъв начин да подкрепим българското Черноморие. Какво се бърка в този случай?
- Аз не знам какво Черноморие отваряме, откакто към този момент бе оповестено, че Австрия постанова строги ограничения по отношение на България и ние внезапно от отличници по съблюдаване на ограниченията се трансформираме в неприятен образец. А това несъмнено ще досъсипе всяка опция за добър туристически сезон. Това, което се получи, бе пререкание и неслушане на експертите, вследствие на което се отвориха питейни заведения, игрища. И тук посланието " Елате по нашето Черноморие " не знам до каква степен ще проработи.
- Друг е въпросът също какво предлага Черноморието ни?
- Да, това вменяване на родолюбив дълг в обстановка на рецесия, когато всички сме платили много сериозна цена, за какво да спасяваме тъкмо този бизнес? На туризма, който в последните години сподели блестящо отвращение да притегли български туристи и избра да работи с интернационалните организации. При състояние, че това им е била политиката, да вменяват на нас виновност за какво не ги спасяваме, несъмнено не е добре.
- А по какъв начин ще коментирате настоящите политически кавги - би трябвало ли някакъв по-специален вид връзка на кабинета?
- Тук аз към този момент не знам дали въпросът е в връзката, или в политиката. За страдание всичко демонстрира уязвимост на институциите - те вършат каквото решат и няма обществен надзор върху тях.
- Всъщност тъкмо тази седмица бе празник на PR-специалистите?
- Да, беше на 7 юли. На тази дата преди 15 години подписахме първия си етичен кодекс, а тази седмица го осъвременихме, тъй като за 15 години животът се промени. Преди време нямаше тролове, подправени вести и онлайн тормоз. Нямаше обществени мрежи, по тази причина всички асоциации подписахме актуализирания кодекс, обвързван с интернет и наличието ни в цифрова среда. Да не употребяваме тролове, да се противопоставяме на подправените вести. Разписахме също и тематиката за спешен мениджмънт - сега целият свят е в обстановка на бързо настоящ спешен мениджмънт. Само преди няколко месеца бе изменена дефиницията на понятието PR - това е към този момент висока функционалност на управническо равнище, а не представител или човек, който просто пуска пресрелийзи. И доста постоянно тъкмо неналичието на връзка може да породи рецесии. И в този момент виждаме, че в случай че не се разясняват добре едни може би потребни ограничения, това поражда напрежение.
Любомир Аламанов работи в областта на връзките над 20 години. Работил е за редица международни компании, а сега е ръководещ сътрудник в SiteMedia Consultansy. През 2018 година бе класиран на второ място в международна ранглиста за PR-лидер.
- Господин Аламанов, връзката, която се водеше по време на изключителното състояние и по-късно, удачна ли беше? Всяха се прекомерно доста страхове у хората...
- Въпросът има няколко измерения. Първоначално този развой по налагане на изключително състояние потегли сносно - рано се взеха ограничения, рано се стигна до ограничение на събирането на хора и ограничение на опциите за разпространение на вируса. Липсваше обаче малко по-добро пояснение за какво се постановат тези ограничения. И защото хората започнаха да не ги съблюдават, се стигна до заплашване и малко по-твърд език.
- Яко ще умрем?
- Това бе имитация, която бе извадена от подтекста, тиражирана прекомерно доста и разпространявана в миг, когато хората към този момент бяха прекомерно изнервени. Ако има някаква неточност, тя бе, че не се разделиха равнищата на връзка. От самото начало не се сподели, че има вирус, който е доста рисков и би трябвало да се пазим от него, а след това да градим от горната страна другите типове ограничения - обществени, стопански, политически. За страдание, прекалено много се позволи независимост на отзиви върху научни обстоятелства, където всеобщата аудитория видя, че всеки приказва каквото си желае. Затова и се получи този резултат " Ама то има ли вирус или няма вирус? " Аз приказвам с другари от целия свят, които споделят " Как по този начин вие продължавате да спорите има или няма вирус. Толкова месеци по-късно това е неправилен спор ". Ние загубихме доста време в този неправилен спор има или няма вирус. И това накара голяма част от хората да се съмняват в това, което се прави. А когато веднъж се счупи доверието, става доста мъчно.
- От друга страна, и самите ограничения бяха прекомерно разнопосочни и не бяха разяснявани добре?
- И това бе по този начин, ние информационните специалисти на няколко пъти предлагахме някакъв тип помощ. Веднъж се шегувахме да създадем съвет от " черни шапки " - т.е. да се каже какъв може да е отрицателният резултат от една мярка. Да се направи предварителна оценка и разбор на дадена мярка и по какъв начин тя би трябвало да се комуникира. Защото при цялото блуждаене от една до друга прекаленост - внезапни ограничения, на следващия ден разхлабваме, в тази обстановка хората стартират да се питат " Абе какъв е този вирус, той в среднощ изчезва ли? ". Като в приказката за Пепеляшка, където в среднощ каляската станала тиква. Това докара до в допълнение комплициране.
- Бяха ли изобщо търсени спомагателни информационни специалисти?
- Според мен на щаба му липсваше експерт по спешни връзки. Правителството, всяко министерство си имат положителни вътрешни пиари, само че те се занимават с министрите. Самият щаб трябваше да има един експерт, който да споделя по какъв начин е най-добре да се действа на всеки един стадий от развиването на рецесията.
- Вече вървим към отваряне на туристическия сезон и към един относително неблаговиден пиар по какъв начин да подкрепим българското Черноморие. Какво се бърка в този случай?
- Аз не знам какво Черноморие отваряме, откакто към този момент бе оповестено, че Австрия постанова строги ограничения по отношение на България и ние внезапно от отличници по съблюдаване на ограниченията се трансформираме в неприятен образец. А това несъмнено ще досъсипе всяка опция за добър туристически сезон. Това, което се получи, бе пререкание и неслушане на експертите, вследствие на което се отвориха питейни заведения, игрища. И тук посланието " Елате по нашето Черноморие " не знам до каква степен ще проработи.
- Друг е въпросът също какво предлага Черноморието ни?
- Да, това вменяване на родолюбив дълг в обстановка на рецесия, когато всички сме платили много сериозна цена, за какво да спасяваме тъкмо този бизнес? На туризма, който в последните години сподели блестящо отвращение да притегли български туристи и избра да работи с интернационалните организации. При състояние, че това им е била политиката, да вменяват на нас виновност за какво не ги спасяваме, несъмнено не е добре.
- А по какъв начин ще коментирате настоящите политически кавги - би трябвало ли някакъв по-специален вид връзка на кабинета?
- Тук аз към този момент не знам дали въпросът е в връзката, или в политиката. За страдание всичко демонстрира уязвимост на институциите - те вършат каквото решат и няма обществен надзор върху тях.
- Всъщност тъкмо тази седмица бе празник на PR-специалистите?
- Да, беше на 7 юли. На тази дата преди 15 години подписахме първия си етичен кодекс, а тази седмица го осъвременихме, тъй като за 15 години животът се промени. Преди време нямаше тролове, подправени вести и онлайн тормоз. Нямаше обществени мрежи, по тази причина всички асоциации подписахме актуализирания кодекс, обвързван с интернет и наличието ни в цифрова среда. Да не употребяваме тролове, да се противопоставяме на подправените вести. Разписахме също и тематиката за спешен мениджмънт - сега целият свят е в обстановка на бързо настоящ спешен мениджмънт. Само преди няколко месеца бе изменена дефиницията на понятието PR - това е към този момент висока функционалност на управническо равнище, а не представител или човек, който просто пуска пресрелийзи. И доста постоянно тъкмо неналичието на връзка може да породи рецесии. И в този момент виждаме, че в случай че не се разясняват добре едни може би потребни ограничения, това поражда напрежение.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ