Галерия „Интро“: Размисли върху Утопиите на Лора Пармакова или Трудното като естетическа категория
Ако в първия ми текст се концентрирах върху освен метафоричното " изпитание на духа " в процеса на основаването на художественото произведение при Лора, належащо с цел да ни даде опция да " левитираме в изискванията на безусловна гравитация ", във втория означих, че " захранвана от фината сила на човешкия дух клетка ", което е иманентно положение на тази художничка, се разчупват рамки и е метод и нереална форма за излизане от дистопичната среда, на която бяхме подложени до наскоро.
Когато разгледах актуалната, втора галерия " Утопия " в изложба " Интро " забелязах нещото, което още веднъж мислех, че съм пропуснал в предходните си проучвания, а то в действителност бе прибавено към сегашната експозиция. И това беше особената трудност и компликация при основаването на нереалната картина. Тя се състоеше в съдържателната художествена многоплановост и във формалната мнопластовост на творбите. Направи ми усещане както отхвърли от " майстореене ", лекост и финес при полагането на боята, толкоз особено за днешното време, по този начин също и откровеното, неподправено, даже първично боравене с пастела, който подЧертаваше остротатата на формите. Тук се сетих още веднъж за това, което ми сподели бай Иван Ненов през 90-те, а точно, че художниците боравят с " Черти ", а линиите са в геометрията, въпреки, че в тази ситуация картините имат несъмнено геометрично /конструктивна, нереална принадлежност. Освен нея обаче, те са работени и в дълбочина. Когато реципиента гледа отдалеко картините на Лора, той е притеглен от особената симбиоза сред живопис, графика, гъвкавост и... не живопис! Във фиктивен аспект там топлото и студеното не са определящи. Черното и розовото също не дават отговор на това условие. Охравия звук на натуралния восък в енкаустиката, под чиято мека полупрозрачност се вижда мистериозен рисунък когато приближиш картината, също мъчно кореспондира с понятието живопис.
Худ. Лора Пармакова
Личи си, че творбите са работени дълго време и са доста комплицирано проведени от вътре - на открито. Това са сложни произведения. Когато си директно до платното откриваш още картини в картината и форми във формата, които я укрепват и осмислят, сходно инспирация от неконкретна калиграма. Така нереалната форма сама по себе си става съдържателна. Чудех се по какъв начин да нарека чувството за трудност, компликация, особена неравноделна равномерност и конструирана деконструктивност, което ме обзе в тази галерия. Чувствах осезаемо една странна, тежка хармония. Сетих се за Қант и неговите размишления върху красивото и възвишеното като естетически категории, само че не можех да свържа актуалното с това, което съм чел по въпроса, още по - малко с грозното като естетическа категория, тъй като, в случай че нещо в действителност липсва в тази експозиция, това е то.. Тогава взех решение, че най-хубавото определение за тази комплицирана, почтена, с доста особена естетичност и сложна за основаване художествена материя, би било - " Естетика на сложното ". Разбира се, знам че сложното не е обект на естетически проучвания и това още повече ме окрили, тъй като тук сложното не е еквивалент на изтощено. Напротив. В изложбата доста уравновесено витае чувството за премерена прохлада. Така, че аз мисля, че с тази галерия излизаме от клишетата и слагаме началото на Трудното в изкуството като естетическа категория. Просто, отидете и я разгледайте с цел да се уверите!
Доцент, доктор Илиян Лалев
Когато разгледах актуалната, втора галерия " Утопия " в изложба " Интро " забелязах нещото, което още веднъж мислех, че съм пропуснал в предходните си проучвания, а то в действителност бе прибавено към сегашната експозиция. И това беше особената трудност и компликация при основаването на нереалната картина. Тя се състоеше в съдържателната художествена многоплановост и във формалната мнопластовост на творбите. Направи ми усещане както отхвърли от " майстореене ", лекост и финес при полагането на боята, толкоз особено за днешното време, по този начин също и откровеното, неподправено, даже първично боравене с пастела, който подЧертаваше остротатата на формите. Тук се сетих още веднъж за това, което ми сподели бай Иван Ненов през 90-те, а точно, че художниците боравят с " Черти ", а линиите са в геометрията, въпреки, че в тази ситуация картините имат несъмнено геометрично /конструктивна, нереална принадлежност. Освен нея обаче, те са работени и в дълбочина. Когато реципиента гледа отдалеко картините на Лора, той е притеглен от особената симбиоза сред живопис, графика, гъвкавост и... не живопис! Във фиктивен аспект там топлото и студеното не са определящи. Черното и розовото също не дават отговор на това условие. Охравия звук на натуралния восък в енкаустиката, под чиято мека полупрозрачност се вижда мистериозен рисунък когато приближиш картината, също мъчно кореспондира с понятието живопис.
Худ. Лора Пармакова
Личи си, че творбите са работени дълго време и са доста комплицирано проведени от вътре - на открито. Това са сложни произведения. Когато си директно до платното откриваш още картини в картината и форми във формата, които я укрепват и осмислят, сходно инспирация от неконкретна калиграма. Така нереалната форма сама по себе си става съдържателна. Чудех се по какъв начин да нарека чувството за трудност, компликация, особена неравноделна равномерност и конструирана деконструктивност, което ме обзе в тази галерия. Чувствах осезаемо една странна, тежка хармония. Сетих се за Қант и неговите размишления върху красивото и възвишеното като естетически категории, само че не можех да свържа актуалното с това, което съм чел по въпроса, още по - малко с грозното като естетическа категория, тъй като, в случай че нещо в действителност липсва в тази експозиция, това е то.. Тогава взех решение, че най-хубавото определение за тази комплицирана, почтена, с доста особена естетичност и сложна за основаване художествена материя, би било - " Естетика на сложното ". Разбира се, знам че сложното не е обект на естетически проучвания и това още повече ме окрили, тъй като тук сложното не е еквивалент на изтощено. Напротив. В изложбата доста уравновесено витае чувството за премерена прохлада. Така, че аз мисля, че с тази галерия излизаме от клишетата и слагаме началото на Трудното в изкуството като естетическа категория. Просто, отидете и я разгледайте с цел да се уверите!
Доцент, доктор Илиян Лалев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ