Значението на образованието се повиши след кризата, показват резултатите от представително проучване за факторите за пълноценен живот
Ако при започване на годината някой ни беше споделил по какъв начин ще наподобява животът ни през март 2020, щяхме да го изпратим да изпие един чай за утешение.
Докато на 13-ти март животът ни опроверга и самите ние се наложи да започваме дните си с шепа витамини и имуностимуланти, след което по пижами да участваме във значими съвещания, до момента в който децата ни се образоват отдалечено и то не по метода, по който гимназистите разбираха „ отдалечено “ преди изключителното състояние – от кафенето против учебно заведение.
Първите няколко седмици евентуално множеството родители, най-малко аз сигурно, изпитвахме подозрение, че учителите и учениците ще могат да решат това уравнение с повече от три незнайни, което изключителната обстановка им сервира. Нещата започнаха много неориентирано – разнообразни платформи за другите предмети, онлайн домашни и презентации по мейл, съчетани с условия за принтиране на листове със задания, само че какъв брой са българските домове, в които паралелно до микровълновата стои принтерът?
За нас, родителите, най-голямото тестване пристигна от това, че щеш не щеш се наложи да станем дейни участници в обучителния развой на децата си и дежурния въпрос – написа ли си домашните и изпитаха ли те през днешния ден, с който доста от нас прелитаха над тематиката, към този момент не беше задоволителен.
По-малко или повече ангажирани с образованието на децата си, от 13-ти март се наложи на всички интензивно да се включим в процеса и да влезем в обувките на преподавателите. Преди това сякаш бяхме по-склонни да спорим с тях, в сравнение с да ги разбираме и поддържаме, тъй като нали всеки би трябвало да си прави работата, а точно тяхната е да образоват децата ни. Извънредното състояние внезапно постави завършек на тази комфортна мантра и ни накара безусловно и преносно още веднъж да влезем в час, да преподаваме уроци по история, биология и математика, да ревизираме домашни и да пишем преразкази.
Ако преди епидемията, най-вече се подготвяхме за родителските срещи като за военни дейности, то по време на изключителната обстановка, ни се наложи да създадем изключителни старания, с цел да не пренесем вражеските офанзиви на домашния фронт. И това ни оказа помощ да преосмислим доста неща. В това число – смисъла и тежестта на образованието като цяло и какъв брой значимо е то за нас и децата ни.
Според резултатите от доста забавното за мен проучване на Прогрес Консулт, образованието директно преди изключителното състояние е единствената от седемте групи фактори, която бележи спад по отношение на предходните години. Два месеца по-късно обаче се оказа, че тъкмо образованието пораства най-значително всред всички изследвани седем групи фактори, като смисъла му се усили с 10,5%, измествайки даже смисъла на парите като друга група фактори – и това във време, в което доста хора останах без работа и финансова сигурност. Една от аргументите за това е директно обвързвана с утвърждението на онлайн образованието - 82,5% от хората в по-голяма или по-малка степен го одобряват като свястно и едвам 17,5% са настроени отрицателно.
И разликата идва не от това, че качеството на образованието внезапно внезапно се е покачило, а тъй като, оставайки си в къщи, ние имахме опция да се задълбочим малко повече в това, което децата ни вършат и да забележим, че то, макар наслоения ни негативизъм във връзка с българската просветителна система, има смисъл и е значимо. И напъните на учителите в този сериозен миг са още по-значими и заслужават почитание. Този нов за всички ни онлайн формат, съумя да ни изненада и проработи с всичките недостатъци по пътя на случването му. Дори при неналичието на връзка сред децата и отсъстващата в огромна степен връзка учител-ученик, няма по какъв начин да не си дадем сметка, че това е част от бъдещето в просветителната система и че доста от нещата, които се случиха по време на отдалеченото образование през този интервал ще останат като добра процедура и след нея.
Включително, уповавам се, и промененото схващане на нас, родителите за смисъла на образованието и ролята на учителите.
Докато на 13-ти март животът ни опроверга и самите ние се наложи да започваме дните си с шепа витамини и имуностимуланти, след което по пижами да участваме във значими съвещания, до момента в който децата ни се образоват отдалечено и то не по метода, по който гимназистите разбираха „ отдалечено “ преди изключителното състояние – от кафенето против учебно заведение.
Първите няколко седмици евентуално множеството родители, най-малко аз сигурно, изпитвахме подозрение, че учителите и учениците ще могат да решат това уравнение с повече от три незнайни, което изключителната обстановка им сервира. Нещата започнаха много неориентирано – разнообразни платформи за другите предмети, онлайн домашни и презентации по мейл, съчетани с условия за принтиране на листове със задания, само че какъв брой са българските домове, в които паралелно до микровълновата стои принтерът?
За нас, родителите, най-голямото тестване пристигна от това, че щеш не щеш се наложи да станем дейни участници в обучителния развой на децата си и дежурния въпрос – написа ли си домашните и изпитаха ли те през днешния ден, с който доста от нас прелитаха над тематиката, към този момент не беше задоволителен.
По-малко или повече ангажирани с образованието на децата си, от 13-ти март се наложи на всички интензивно да се включим в процеса и да влезем в обувките на преподавателите. Преди това сякаш бяхме по-склонни да спорим с тях, в сравнение с да ги разбираме и поддържаме, тъй като нали всеки би трябвало да си прави работата, а точно тяхната е да образоват децата ни. Извънредното състояние внезапно постави завършек на тази комфортна мантра и ни накара безусловно и преносно още веднъж да влезем в час, да преподаваме уроци по история, биология и математика, да ревизираме домашни и да пишем преразкази.
Ако преди епидемията, най-вече се подготвяхме за родителските срещи като за военни дейности, то по време на изключителната обстановка, ни се наложи да създадем изключителни старания, с цел да не пренесем вражеските офанзиви на домашния фронт. И това ни оказа помощ да преосмислим доста неща. В това число – смисъла и тежестта на образованието като цяло и какъв брой значимо е то за нас и децата ни.
Според резултатите от доста забавното за мен проучване на Прогрес Консулт, образованието директно преди изключителното състояние е единствената от седемте групи фактори, която бележи спад по отношение на предходните години. Два месеца по-късно обаче се оказа, че тъкмо образованието пораства най-значително всред всички изследвани седем групи фактори, като смисъла му се усили с 10,5%, измествайки даже смисъла на парите като друга група фактори – и това във време, в което доста хора останах без работа и финансова сигурност. Една от аргументите за това е директно обвързвана с утвърждението на онлайн образованието - 82,5% от хората в по-голяма или по-малка степен го одобряват като свястно и едвам 17,5% са настроени отрицателно.
И разликата идва не от това, че качеството на образованието внезапно внезапно се е покачило, а тъй като, оставайки си в къщи, ние имахме опция да се задълбочим малко повече в това, което децата ни вършат и да забележим, че то, макар наслоения ни негативизъм във връзка с българската просветителна система, има смисъл и е значимо. И напъните на учителите в този сериозен миг са още по-значими и заслужават почитание. Този нов за всички ни онлайн формат, съумя да ни изненада и проработи с всичките недостатъци по пътя на случването му. Дори при неналичието на връзка сред децата и отсъстващата в огромна степен връзка учител-ученик, няма по какъв начин да не си дадем сметка, че това е част от бъдещето в просветителната система и че доста от нещата, които се случиха по време на отдалеченото образование през този интервал ще останат като добра процедура и след нея.
Включително, уповавам се, и промененото схващане на нас, родителите за смисъла на образованието и ролята на учителите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ