Зелена сделка в електроенергетиката? Вижте Франция
Ако в Европа има страна, която може да се похвали с чиста енергетика и сигурност на енергийната система, то това е Франция. Хубаво е европейските ръководители да почерпят от френския опит в енергетиката, които може да послужи като скъп ориентир при правенето на общите европейски проекти за енергийна промяна.
Това разяснява в специфичен разбор за икономистът Борислав Боев , отдаден на Зелената договорка и консервативния метод в енергетиката.
За страдание, начинания като „ Европейската зелена договорка “ вървят в тотално противоположната посока, тъй като загърбват съществени правила и постулати в енергетиката. Вместо да стъпи на солидна основа и консервативния иновационен развой, Европа е решила да поеме по радикално друг път, който е прекомерно рискован. Европейската зелена теория на практика ще отстрани гръбнака на сегашната електроенергийна система, който по своето създание е построен върху консервативни правила. Именно те обаче са помогнали на страни като Франция да запазят оптимално висок енергиен суверенитет, като забележете, това не поврежда нито стабилността на енергийната система, нито нейния емисионен профил.
Инфографиката демонстрира структурата на електропроизводството в 12:00 часа на 29 май 2020 година Тя на процедура илюстрира цялата енергийна тактика на Франция, издигната от архитектите на френската енергийна теория още през 70-те години на предишния век. Не са нужни комплицирани формули и пояснения. Акцентите са няколко:
1) Делът на нискоемисионните източници в електроенергийния микс е 95%. Това значи, че в случай че има страна в Европейски Съюз, която може да изяснява на останалите какво е чиста електроенергетика, то това е Франция;
2) Делът на нуклеарната сила в общото електропроизводство, като най-нискоемисионния способ за произвеждане на електрическа енергия, е 61%. Измежду „ чистите “ източници (ВЕИ и АЕЦ) нуклеарните централи още веднъж преобладават – 64%;
3) Товаровият профил е сладкодумен – нуклеарната сила е същинският базов източник, който обезпечава стабилността на системата, чрез предвидимост и сигурност на доставките. Истинските балансьори са водноелектрическите централи, като в избрани интервали от деня, те са подкрепени от вятърните и слънчевите централи;
4) Делът на фосилните горива (природен газ, петрол и въглища) в електропроизводството е нищожен. От тук произтичат всички конкурентни преимущества на френската енергийна система, които носят със себе си директни и косвени стопански дивиденти. Страната поддържа високо равнище на енергийна самостоятелност и електроенергийната ѝ система не би била повлияна непосредствено от възможни ценови разтърсвания на петролните и газови пазари.
Когато преглеждаме френската електроенергийна система обаче е добре да забележим по какъв начин тя стои на фона на всички останали в Европа. Данните от фигурата са красноречиви – въглеродната активност на електропроизводството във Франция е на едно от най-ниските равнища в Европа – единствено 33 гр. CO2 за създаден киловатчас електрическа енергия. Този триумф не би бил вероятен, в случай че страната не разчиташе на нуклеарните мощности като гръбнак на цялата енергийна система. Други страни, които са гласни съперници на нуклеарната енергетика, се показват доста по-зле в емисионната „ карта “ на Стария континент. Не е мъчно да се досетим за какво това е по този начин.
В умозаключение, френският електроенергиен микс до някъде прилича и нашата, българска система – доминиращ дял на базовите мощности, с балансиране от водноелектрически централи и при удобни условия – слънце и вятър. Голямата разлика обаче е, че още през 70-те години, около петролните рецесии, французите са разбрали, че тази работа с нефта и газа няма да я бъде при тях, и по тази причина през днешния ден са една от най-енергийно самостоятелните страни освен в Европа, само че и в целия свят. В момента даже може да прозвучи парадоксално на фона на актуалното френско управление, само че консерватизма стои в основата на френската енергийна система. Именно този вид организация на енергийната система разрешава на страната да съчетае правилата, които би трябвало да бъдат в основата на всяка една зелена договорка – чиста сила, самостоятелност и сигурност на доставките.
Ключът за триумфа на Франция в енергетиката се крие в последователността на френския политически хайлайф през последните четири десетилетия. Идеите на Пиер Месмер от 70-те години на предишния век за енергийна равноправност чрез потребление на нуклеарната сила остават крепко бетонирани в основите на френската енергетика, макар случките на някои френски държавници през годините. Тази поредност може да послужи за образец на днешните европейски ръководители, когато се мисли за енергийна промяна и преход към чиста сила. Когато нововъведенията в енергетиката се случват в консервативната рамка, тогава те са доста по-устойчиви, в сравнение с в случай че се върви по пътя на цялостната съсипия и авантюризма.
В навечерието на „ Европейската зелена договорка “ и проектите на Европейска комисия за „ зелено “ възобновяване, е хубаво да си напомним какъв брой е значима енергетиката за икономическия разцвет. И да погледнем към нещо, което от дълго време е измислено и работи. Това е консервативното в енергетиката.
Това разяснява в специфичен разбор за икономистът Борислав Боев , отдаден на Зелената договорка и консервативния метод в енергетиката.
За страдание, начинания като „ Европейската зелена договорка “ вървят в тотално противоположната посока, тъй като загърбват съществени правила и постулати в енергетиката. Вместо да стъпи на солидна основа и консервативния иновационен развой, Европа е решила да поеме по радикално друг път, който е прекомерно рискован. Европейската зелена теория на практика ще отстрани гръбнака на сегашната електроенергийна система, който по своето създание е построен върху консервативни правила. Именно те обаче са помогнали на страни като Франция да запазят оптимално висок енергиен суверенитет, като забележете, това не поврежда нито стабилността на енергийната система, нито нейния емисионен профил.
Инфографиката демонстрира структурата на електропроизводството в 12:00 часа на 29 май 2020 година Тя на процедура илюстрира цялата енергийна тактика на Франция, издигната от архитектите на френската енергийна теория още през 70-те години на предишния век. Не са нужни комплицирани формули и пояснения. Акцентите са няколко:
1) Делът на нискоемисионните източници в електроенергийния микс е 95%. Това значи, че в случай че има страна в Европейски Съюз, която може да изяснява на останалите какво е чиста електроенергетика, то това е Франция;
2) Делът на нуклеарната сила в общото електропроизводство, като най-нискоемисионния способ за произвеждане на електрическа енергия, е 61%. Измежду „ чистите “ източници (ВЕИ и АЕЦ) нуклеарните централи още веднъж преобладават – 64%;
3) Товаровият профил е сладкодумен – нуклеарната сила е същинският базов източник, който обезпечава стабилността на системата, чрез предвидимост и сигурност на доставките. Истинските балансьори са водноелектрическите централи, като в избрани интервали от деня, те са подкрепени от вятърните и слънчевите централи;
4) Делът на фосилните горива (природен газ, петрол и въглища) в електропроизводството е нищожен. От тук произтичат всички конкурентни преимущества на френската енергийна система, които носят със себе си директни и косвени стопански дивиденти. Страната поддържа високо равнище на енергийна самостоятелност и електроенергийната ѝ система не би била повлияна непосредствено от възможни ценови разтърсвания на петролните и газови пазари.
Когато преглеждаме френската електроенергийна система обаче е добре да забележим по какъв начин тя стои на фона на всички останали в Европа. Данните от фигурата са красноречиви – въглеродната активност на електропроизводството във Франция е на едно от най-ниските равнища в Европа – единствено 33 гр. CO2 за създаден киловатчас електрическа енергия. Този триумф не би бил вероятен, в случай че страната не разчиташе на нуклеарните мощности като гръбнак на цялата енергийна система. Други страни, които са гласни съперници на нуклеарната енергетика, се показват доста по-зле в емисионната „ карта “ на Стария континент. Не е мъчно да се досетим за какво това е по този начин.
В умозаключение, френският електроенергиен микс до някъде прилича и нашата, българска система – доминиращ дял на базовите мощности, с балансиране от водноелектрически централи и при удобни условия – слънце и вятър. Голямата разлика обаче е, че още през 70-те години, около петролните рецесии, французите са разбрали, че тази работа с нефта и газа няма да я бъде при тях, и по тази причина през днешния ден са една от най-енергийно самостоятелните страни освен в Европа, само че и в целия свят. В момента даже може да прозвучи парадоксално на фона на актуалното френско управление, само че консерватизма стои в основата на френската енергийна система. Именно този вид организация на енергийната система разрешава на страната да съчетае правилата, които би трябвало да бъдат в основата на всяка една зелена договорка – чиста сила, самостоятелност и сигурност на доставките.
Ключът за триумфа на Франция в енергетиката се крие в последователността на френския политически хайлайф през последните четири десетилетия. Идеите на Пиер Месмер от 70-те години на предишния век за енергийна равноправност чрез потребление на нуклеарната сила остават крепко бетонирани в основите на френската енергетика, макар случките на някои френски държавници през годините. Тази поредност може да послужи за образец на днешните европейски ръководители, когато се мисли за енергийна промяна и преход към чиста сила. Когато нововъведенията в енергетиката се случват в консервативната рамка, тогава те са доста по-устойчиви, в сравнение с в случай че се върви по пътя на цялостната съсипия и авантюризма.
В навечерието на „ Европейската зелена договорка “ и проектите на Европейска комисия за „ зелено “ възобновяване, е хубаво да си напомним какъв брой е значима енергетиката за икономическия разцвет. И да погледнем към нещо, което от дълго време е измислено и работи. Това е консервативното в енергетиката.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ