Как Доналд Тръмп може да спечели търговската война с Китай?
Ако задачата на комерсиалната война е равнопоставеността на американските компании, президентът Доналд Тръмп не се оправя по верния метод. Лесният достъп на Китай до американските долари през последното десетилетие подхрани балони при активите, подтиква задграничния дълг и сложи основите на експортно насочена стопанска система с ниски разноски. Само спиране на предлагането на "евтини пари " ще промени това.
Макар Тръмп да оказва напън върху ръководителя на Федералния запас Джером Пауъл да понижи лихвените проценти, поставяйки под въпрос неговия национализъм и наричайки го „ по-голям зложелател от Си Дзинпин “, методът да се провокира заслужено държание на Китай е Фед да поддържа курса, счита Ан Стивънсън-Янг от Bloomberg. Според него парите ще отидат там, където могат да намерят рентабилност. И колкото и капитал да има по света, Китай демонстрира вкус да го усвои. През най-експанзивните години на количествено облекчение в Съединени американски щати задграничните пари, търсещи рентабилност, влязоха в Китай, под формата на „ търговия “ и „ вложения “.
В интервала сред 2009 година и 2014 година Китай може да е поел над 2 трилиона $ "горещи " пари, пристигнали вследствие от политиката на Федералния запас за ниски лихви. Компанията на Стивънсън-Янг е разгледала единствено една мярка - свръхфактурирането на износа през Хонконг - единствено за една година, 2013 година, като е разкрила 390 милиарда $ от такива потоци към Китай.
Тъй като по това време финансовият надзор в Пекин имаше за цел да изключи чужденците, искащи да залагат на непрекъснато поскъпващия юан, спекулантите търсеха други способи: Например, някои търговски компании в Китай пресилваха цената на износа си, позволявайки повече пари да влязат в страната като "приходи от експорт ". Преувеличаването на директните задгранични вложения също беше известен канал за входящите спекулативни пари, както и дългът.
Китайското икономическо положение стартира и приключва с ликвидността; с толкоз доста мъртви активи, които би трябвало да се рефинансират всяка година, страната изисква непрестанно възходящо предложение на капитал. Много повече от евтина работна ръка, този на ниска цена капитал е това, което сътвори преференциалните артикули за експорт. Той също по този начин предизвиква антиконкурентното държание. Местните компании могат да работят с доста по-ниски разноски от американските, като те са възнаградени на финансовите пазари, макар възходящите доказателства за кражба на интелектуална благосъстоятелност.
Какво е направило десетилетието на съвсем нулеви лихви в Съединени американски щати за Китай:
Първично обществено предложение (IPO): Китайските компании, регистрирани в Съединени американски щати, в този момент имат стойност от към 890 милиарда $. Дори грандиозните обвиняванията в машинация против China MediaExpress Holdings и Sino-Forest Corp. не можаха да понижат интереса към IPO-та на Alibaba Group, JD.com и Vipshop Holdings.
Облигации: Инвеститорите, гладни за рентабилност, отпуснаха облигации, издадени от най-рисковите китайски компании. Това даде опция на компании като China Evergrande Group, една от най-задлъжнелите компании в страната, да продължат да се финансират от американските пазари. Китайските компании са събрали над 90% от високодоходния азиатски доларов дълг, издаден тази година. Предприемачи от континенталната част на Китай имат неуреден офшорен дълг за към 110 милиарда $.
Дъмпинг: Постоянният приток на долари в Китай подхрани капиталовата бликам, която поддържа производството на ултра на ниска цена експорт, от DVD плейъри и тв приемници до слънчеви панели. Китайската благосклонност към кредитополучателите означаваше, че компаниите бяха в положение да продават стоките си на ниски цени, без да се тормозят по какъв начин ще изплатят заемите си.
Всичко това значи, че най-хубавият метод за стесняване на китайския остатък е ограничението на наличността на $. Искането на Тръмп Пауъл да понижи ставките с един % пункта е контрапродуктивно на това, което по този начин или другояче наподобява да е задачата на комерсиалната война.
Има и други, по-целенасочени ограничения, които Съединени американски щати могат да подхващат по едно и също време. Те включват:
Спирането на нови китайски IPO-и в Съединени американски щати. Американските регулатори към този момент ускориха контрола върху тези листвания, които от началото на годината са се сринали до 2,8 милиарда $ спрямо 29,1 милиарда $ през 2014 година Съединени американски щати би трябвало да затворят вратата за всички продажби на акции, до момента в който Китай не се съгласи да се даде опция за следствие на измами от регистрирани сдружения.
Съветът за контрол върху счетоводството на обществените сдружения, основаната във Вашингтон нестопанска организация, която ревизира одитите, би трябвало също да може да прави обзор на членовете си в Китай - цел, която Комисията за скъпи бумаги и тържища акцентира в скорошен коментар.
Облагане на входящите китайски (и други чуждестранни) вложения е друга мярка, която Съединени американски щати могат да подхващат. Американските сенатори Тами Болдуин и Джош Хоули в края на юли внесоха законопроект, който ще разреши на Фед да наложи еластичен налог върху притока на капитали. Тази мярка би направила по-малко привлекателно съхраняването на пари в американски активи, като по този метод ще понижи несъответствието на финансовата сметка, както и комерсиалният недостиг.
В взаимозависимост от това дали Тръмп ще получи намаляването на лихвите, икономическото закъснение в Китай ще бъде бързо или постепенно. Чрез новите тласъци, евтините долари биха дали на китайците повече независимост. Запазването на курса ще значи спестовност и безработица в Китай. В този случай няма да има излаз от икономическа криза, с изключение на амбициозна стратегия за икономическа промяна.
Макар Тръмп да оказва напън върху ръководителя на Федералния запас Джером Пауъл да понижи лихвените проценти, поставяйки под въпрос неговия национализъм и наричайки го „ по-голям зложелател от Си Дзинпин “, методът да се провокира заслужено държание на Китай е Фед да поддържа курса, счита Ан Стивънсън-Янг от Bloomberg. Според него парите ще отидат там, където могат да намерят рентабилност. И колкото и капитал да има по света, Китай демонстрира вкус да го усвои. През най-експанзивните години на количествено облекчение в Съединени американски щати задграничните пари, търсещи рентабилност, влязоха в Китай, под формата на „ търговия “ и „ вложения “.
В интервала сред 2009 година и 2014 година Китай може да е поел над 2 трилиона $ "горещи " пари, пристигнали вследствие от политиката на Федералния запас за ниски лихви. Компанията на Стивънсън-Янг е разгледала единствено една мярка - свръхфактурирането на износа през Хонконг - единствено за една година, 2013 година, като е разкрила 390 милиарда $ от такива потоци към Китай.
Тъй като по това време финансовият надзор в Пекин имаше за цел да изключи чужденците, искащи да залагат на непрекъснато поскъпващия юан, спекулантите търсеха други способи: Например, някои търговски компании в Китай пресилваха цената на износа си, позволявайки повече пари да влязат в страната като "приходи от експорт ". Преувеличаването на директните задгранични вложения също беше известен канал за входящите спекулативни пари, както и дългът.
Китайското икономическо положение стартира и приключва с ликвидността; с толкоз доста мъртви активи, които би трябвало да се рефинансират всяка година, страната изисква непрестанно възходящо предложение на капитал. Много повече от евтина работна ръка, този на ниска цена капитал е това, което сътвори преференциалните артикули за експорт. Той също по този начин предизвиква антиконкурентното държание. Местните компании могат да работят с доста по-ниски разноски от американските, като те са възнаградени на финансовите пазари, макар възходящите доказателства за кражба на интелектуална благосъстоятелност.
Какво е направило десетилетието на съвсем нулеви лихви в Съединени американски щати за Китай:
Първично обществено предложение (IPO): Китайските компании, регистрирани в Съединени американски щати, в този момент имат стойност от към 890 милиарда $. Дори грандиозните обвиняванията в машинация против China MediaExpress Holdings и Sino-Forest Corp. не можаха да понижат интереса към IPO-та на Alibaba Group, JD.com и Vipshop Holdings.
Облигации: Инвеститорите, гладни за рентабилност, отпуснаха облигации, издадени от най-рисковите китайски компании. Това даде опция на компании като China Evergrande Group, една от най-задлъжнелите компании в страната, да продължат да се финансират от американските пазари. Китайските компании са събрали над 90% от високодоходния азиатски доларов дълг, издаден тази година. Предприемачи от континенталната част на Китай имат неуреден офшорен дълг за към 110 милиарда $.
Дъмпинг: Постоянният приток на долари в Китай подхрани капиталовата бликам, която поддържа производството на ултра на ниска цена експорт, от DVD плейъри и тв приемници до слънчеви панели. Китайската благосклонност към кредитополучателите означаваше, че компаниите бяха в положение да продават стоките си на ниски цени, без да се тормозят по какъв начин ще изплатят заемите си.
Всичко това значи, че най-хубавият метод за стесняване на китайския остатък е ограничението на наличността на $. Искането на Тръмп Пауъл да понижи ставките с един % пункта е контрапродуктивно на това, което по този начин или другояче наподобява да е задачата на комерсиалната война.
Има и други, по-целенасочени ограничения, които Съединени американски щати могат да подхващат по едно и също време. Те включват:
Спирането на нови китайски IPO-и в Съединени американски щати. Американските регулатори към този момент ускориха контрола върху тези листвания, които от началото на годината са се сринали до 2,8 милиарда $ спрямо 29,1 милиарда $ през 2014 година Съединени американски щати би трябвало да затворят вратата за всички продажби на акции, до момента в който Китай не се съгласи да се даде опция за следствие на измами от регистрирани сдружения.
Съветът за контрол върху счетоводството на обществените сдружения, основаната във Вашингтон нестопанска организация, която ревизира одитите, би трябвало също да може да прави обзор на членовете си в Китай - цел, която Комисията за скъпи бумаги и тържища акцентира в скорошен коментар.
Облагане на входящите китайски (и други чуждестранни) вложения е друга мярка, която Съединени американски щати могат да подхващат. Американските сенатори Тами Болдуин и Джош Хоули в края на юли внесоха законопроект, който ще разреши на Фед да наложи еластичен налог върху притока на капитали. Тази мярка би направила по-малко привлекателно съхраняването на пари в американски активи, като по този метод ще понижи несъответствието на финансовата сметка, както и комерсиалният недостиг.
В взаимозависимост от това дали Тръмп ще получи намаляването на лихвите, икономическото закъснение в Китай ще бъде бързо или постепенно. Чрез новите тласъци, евтините долари биха дали на китайците повече независимост. Запазването на курса ще значи спестовност и безработица в Китай. В този случай няма да има излаз от икономическа криза, с изключение на амбициозна стратегия за икономическа промяна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ