Какво ни сочи диалогът в Сочи
Ако би трябвало да сложим оценка на извършените на 14 май в Сочи договаряния на американския посланик щ1 Майкъл Помпео с Владимир Путин и Сергей Лавров, тя ще бъде някъде сред междинен и добър. Може би най-точна ще бъде оценката добър 3,50. По някои дисциплини разговорът заслужава отличен, по други добър, а по трети слаб. Така средноаритметично се получава това 3,50. Не единствено преди време, само че и в този момент се слагат оценки, които стопират на половинката, а освен на цялото число.
Шестичката е поради договореността сред Лавров и Помпео още в близко бъдеще да стартира експертен разговор за стратегическата непоклатимост и контрола над въоръженията. Предвижда се и разговор сред политолози, дипломати за сглобяване на разпадналите се двустранни връзки, а също и задействането на бизнес съвет за взаимоотношение сред бизнесмените. С една дума, задвижва се механизъм за възобновяване и eвентуалното по-нататъшно развиване на връзките и разговора Русия - Съединени американски щати. Страните се съгласиха, че " би трябвало да се постараят да подхващат на практика стъпки за оправяне на създалата се обстановка (в двустранните отношения) ", оцени Лавров. Това в действителност е и единственият действителен резултат от разговора. Отделно в Сочи стана ясно, че се урежда срещата на върха Тръмп - Путин идващия месец в Япония, която ще е хазаин на Г-20.
Цяла група от преговорените дисциплини заслужава " добър "
- Корейския полуостров, Афганистан и сирийското контролиране. Ако се съди от изявленията на Майк Помпео, по тях двете страни имат общи ползи. За полуострова той показа пред съпровождащите го публицисти, че " руснаците са заинтригувани да се подсигурява, че в този район няма свободно да се популяризират нуклеарни материали. Те граничат със Северна Корея ". Путин пък " схваща, че Съединени американски щати стоят отпред на този развой ". За Афганистан той сподели, че е реализирано " в действителност градивно напредване " и двете страни са заинтригувани да се обезврежда терористичната опасност против тях от тази страна. Това значи, че са заинтригувани и от помирение с присъединяване на " Движението Талибан " във властта. Впрочем и двете страни водят договаряния с него. По Сирия държавният секретар разкри, че са били разисквани " съответни стъпки " и двете страни могат да работят взаимно за деблокирането на политическия развой и сформирането на конституционния комитет, който би трябвало да създаде бъдещата конституция на Сирия. " Имаше избрани неща, които може да създадем и ние, и те. Много съм удовлетворен от тази част на диалога ", добави гостът. Фразата с нещата, " които може да създадем и ние, и те ", може да се разчете, че Русия е склонна да натисне Асад, който да одобри по-широк кръг представители в комитета, а Съединени американски щати пък да убедят кюрдските си протежета да не желаят разединение или конфедерация.
В същото време има доста въпросителни по какъв начин тъкмо да се материализират общите ползи в тези три сфери. Очевидно е, че Помпео е упорствал Русия да влияе върху КНДР и тя надали му е отказала. Но Пхенян и Вашингтон имат разнообразни подходи. Ким Чен Ун упорства за поетапно нуклеарно разоръжаване на страната си, само че желае да види и поетапно понижаване или анулиране на глобите. Докато Тръмп желае решение от раз - цялостно анулиране на глобите единствено след цялостно нуклеарно разоръжаване. Ако Ким и Тръмп не поправят методите си, по какъв начин ли Русия ще посредничи сполучливо?
От сметките не трябва да се изключва и Китай, който е нещо като наставник на КНДР. Ако обаче Пекин реши да отмъщава на Съединени американски щати поради комерсиалната война, общият интерес на Русия и Съединени американски щати по разоръжаването на полуострова надали ще даде значими резултати.
Важно за Русия и Съединени американски щати в Афганистан е талибаните, без значение дали ръководят или не, да не се съюзят я с " Ислямска страна ", я с " Ал Кайда ". Но Русия би трябвало да има едно мислено допълнително. За Америка е табиет да прибягва до двойни стандарти и в Сирия тя се сдуши с терористите сякаш за битка против тероризма, само че в действителност против Кремъл (и президента Башар Асад). Москва би трябвало да бъде нащрек дали зад регулирането в Афганистан американците не са изработили талибаните против съветските ползи.
Много клопки крие сирийското контролиране
След сполучливите военни дейности на тройката Москва, Дамаск и Техеран в последно време на повърхността изплуват различия сред тях. Русия се натъква на нежеланието на Асад да се върнат бежанците, тъй като той виждал в тяхно лице бъдеща опасност за ръководството си. Връщането прочее ще е от изгода за Европа. Иран към този момент работи без да пита, с цел да ускорява въздействието си в Сирия и района и да заплашва Израел, а Кремъл, наподобява, е изчерпал методите си да го озаптява макар поетите през Израел задължения. При такава обстановка Съединени американски щати като настойник на Израел няма да стоят със скръстени ръце, което ненапълно изяснява и последното изостряне на обстановката с Иран. Има и въпросителни по окончателното смазване на тероризма в Сирия, както и по филантропичните доставки. Всички тези клопки могат и да осуетят " съответните стъпки " и нещата, които могат да подхващат и Съединени американски щати, и Русия.
Накрая " двойката " е поради проблемите, по които разликите остават непреодолими - най-много Венецуела, Иран, Украйна. Докато Москва упорства за разговор сред противостоящите сили във Венецуела, Вашингтон отхвърля всевъзможен разговор и напряко желае законният президент Николас Мадуро да изчезне от сцената. За задачата " дълбоката страна " във Вашингтон се меси във Венецуела доста по-надълбоко от Москва. Понеже Тръмп е последовател на изолационизма, нищо чудно Помпео да е повдигнал в Сочи концепцията за връщането към доктрината Монро от началото на XIX век. Днес това значи Венецуела и Куба да останат в областта на Съединени американски щати, а Украйна и Източна Европа - на Русия. Но макар примамливостта за Русия на подобен геополитически вид (ще разчисти пътя за рухването на санкциите) той е неупотребим през днешния ден, в това число и поради глобализацията. Не е изключено Помпео да е чул подобен мотив, в случай че в действителност е повдигнал този въпрос.
Русия може да има различия с Иран, само че за разлика от Вашингтон не счита, че това е терористична и ненормална страна, която с нуклеарната договорка прикривала основаването на нуклеарно оръжие. За това спомага, отново за разлика от Съединени американски щати, сегашната " обстановка да не се срине до боен сюжет... районът така и така е пренатоварен с конфликтни обстановки ", както разясни Лавров.
Големият въпрос е накъде сочи Сочи. Изглежда, нещата вървят към активизиране на двустранния разговор,
а мотор на динамизирането ще бъде по-скоро Тръмп
Като един непостоянен президент той извърши огромна част от предизборните си обещания като се изключи подобряването на връзките с Русия. И в този момент, откакто отчетът на спецпрокурора Мълър отхвърли обвиняванията за негов сговор с Русия за избирането му през 2016 година, той към този момент е с развързани ръце да извърши и това заричане. И за по-малко от месец след публикуването на отчета на 18 април се случиха телефонният му диалог с Путин, първата среща Помпео - Лавров във Финландия, сигналът на Тръмп, че е подготвен за среща с Путин идния месец и в този момент Сочи. На езика на дипломацията това си е спринт. Тръмп като че ли е стискал зъби до излизането на отчета и в този момент се пуска по пистата на американо-руското възобновяване. Неслучайно той не задейства закона за втория пакет от по-тежки наказания против Русия поради " случая Скрипал ", въпреки да го притискаха.
Сега той очевидно ще бърза да навакса пропуснатото, различен въпрос е дали ще успее, тъй като има разполагаем единствено идващите 365 дни. От май следващата година президентската гонка в Съединени американски щати ще навлезе във финалната си фаза и на него няма да му е доста до нормализирането с Русия, въпреки че ще има мотиви да приказва за тази страна.
И още нещо: в типичния си бизнес жанр Тръмп ще прави геополитически търг - ще желае да знае какво ще получи от Русия в подмяна на нормализирането на връзките. Дали обаче ще се задоволи единствено с партнирането й по групите от въпроси, по които има база за единодушие? Дали няма да желае повече - примерно отдръпване на Съединени американски щати от Украйна, в случай че обаче Русия мине на тяхна страна в комерсиалната им война с Китай? И тъй като това няма да стане, по какъв начин ли то ще се отрази на двустранните връзки?
Русия се оказва в комплицирано състояние. Нейното болно място са глобите. От една страна, тя също би трябвало да бърза и в отворилия се прозорец идните 365 дни да стигне до договорености, които мъчно ще бъдат анулирани от идващия президент, в случай че той не е Тръмп. И да задълбочава разговора по този начин, че да има късмет за постепенна анулация на глобите, в случай че следващата година Тръмп остане в Белия дом.
От друга страна, това бързане не би трябвало да бъде прибързване. А и обстановката на политическата сцена във Вашингтон е толкоз буреносна и нестабилна, че демотивира за работа на цялостни обороти. Неизвестността дали Тръмп ще бъде избран отново не е уместно изискване за пробив в развоя на двустранните връзки най-малко до президентските избори следващата година.
Шестичката е поради договореността сред Лавров и Помпео още в близко бъдеще да стартира експертен разговор за стратегическата непоклатимост и контрола над въоръженията. Предвижда се и разговор сред политолози, дипломати за сглобяване на разпадналите се двустранни връзки, а също и задействането на бизнес съвет за взаимоотношение сред бизнесмените. С една дума, задвижва се механизъм за възобновяване и eвентуалното по-нататъшно развиване на връзките и разговора Русия - Съединени американски щати. Страните се съгласиха, че " би трябвало да се постараят да подхващат на практика стъпки за оправяне на създалата се обстановка (в двустранните отношения) ", оцени Лавров. Това в действителност е и единственият действителен резултат от разговора. Отделно в Сочи стана ясно, че се урежда срещата на върха Тръмп - Путин идващия месец в Япония, която ще е хазаин на Г-20.
Цяла група от преговорените дисциплини заслужава " добър "
- Корейския полуостров, Афганистан и сирийското контролиране. Ако се съди от изявленията на Майк Помпео, по тях двете страни имат общи ползи. За полуострова той показа пред съпровождащите го публицисти, че " руснаците са заинтригувани да се подсигурява, че в този район няма свободно да се популяризират нуклеарни материали. Те граничат със Северна Корея ". Путин пък " схваща, че Съединени американски щати стоят отпред на този развой ". За Афганистан той сподели, че е реализирано " в действителност градивно напредване " и двете страни са заинтригувани да се обезврежда терористичната опасност против тях от тази страна. Това значи, че са заинтригувани и от помирение с присъединяване на " Движението Талибан " във властта. Впрочем и двете страни водят договаряния с него. По Сирия държавният секретар разкри, че са били разисквани " съответни стъпки " и двете страни могат да работят взаимно за деблокирането на политическия развой и сформирането на конституционния комитет, който би трябвало да създаде бъдещата конституция на Сирия. " Имаше избрани неща, които може да създадем и ние, и те. Много съм удовлетворен от тази част на диалога ", добави гостът. Фразата с нещата, " които може да създадем и ние, и те ", може да се разчете, че Русия е склонна да натисне Асад, който да одобри по-широк кръг представители в комитета, а Съединени американски щати пък да убедят кюрдските си протежета да не желаят разединение или конфедерация.
В същото време има доста въпросителни по какъв начин тъкмо да се материализират общите ползи в тези три сфери. Очевидно е, че Помпео е упорствал Русия да влияе върху КНДР и тя надали му е отказала. Но Пхенян и Вашингтон имат разнообразни подходи. Ким Чен Ун упорства за поетапно нуклеарно разоръжаване на страната си, само че желае да види и поетапно понижаване или анулиране на глобите. Докато Тръмп желае решение от раз - цялостно анулиране на глобите единствено след цялостно нуклеарно разоръжаване. Ако Ким и Тръмп не поправят методите си, по какъв начин ли Русия ще посредничи сполучливо?
От сметките не трябва да се изключва и Китай, който е нещо като наставник на КНДР. Ако обаче Пекин реши да отмъщава на Съединени американски щати поради комерсиалната война, общият интерес на Русия и Съединени американски щати по разоръжаването на полуострова надали ще даде значими резултати.
Важно за Русия и Съединени американски щати в Афганистан е талибаните, без значение дали ръководят или не, да не се съюзят я с " Ислямска страна ", я с " Ал Кайда ". Но Русия би трябвало да има едно мислено допълнително. За Америка е табиет да прибягва до двойни стандарти и в Сирия тя се сдуши с терористите сякаш за битка против тероризма, само че в действителност против Кремъл (и президента Башар Асад). Москва би трябвало да бъде нащрек дали зад регулирането в Афганистан американците не са изработили талибаните против съветските ползи.
Много клопки крие сирийското контролиране
След сполучливите военни дейности на тройката Москва, Дамаск и Техеран в последно време на повърхността изплуват различия сред тях. Русия се натъква на нежеланието на Асад да се върнат бежанците, тъй като той виждал в тяхно лице бъдеща опасност за ръководството си. Връщането прочее ще е от изгода за Европа. Иран към този момент работи без да пита, с цел да ускорява въздействието си в Сирия и района и да заплашва Израел, а Кремъл, наподобява, е изчерпал методите си да го озаптява макар поетите през Израел задължения. При такава обстановка Съединени американски щати като настойник на Израел няма да стоят със скръстени ръце, което ненапълно изяснява и последното изостряне на обстановката с Иран. Има и въпросителни по окончателното смазване на тероризма в Сирия, както и по филантропичните доставки. Всички тези клопки могат и да осуетят " съответните стъпки " и нещата, които могат да подхващат и Съединени американски щати, и Русия.
Накрая " двойката " е поради проблемите, по които разликите остават непреодолими - най-много Венецуела, Иран, Украйна. Докато Москва упорства за разговор сред противостоящите сили във Венецуела, Вашингтон отхвърля всевъзможен разговор и напряко желае законният президент Николас Мадуро да изчезне от сцената. За задачата " дълбоката страна " във Вашингтон се меси във Венецуела доста по-надълбоко от Москва. Понеже Тръмп е последовател на изолационизма, нищо чудно Помпео да е повдигнал в Сочи концепцията за връщането към доктрината Монро от началото на XIX век. Днес това значи Венецуела и Куба да останат в областта на Съединени американски щати, а Украйна и Източна Европа - на Русия. Но макар примамливостта за Русия на подобен геополитически вид (ще разчисти пътя за рухването на санкциите) той е неупотребим през днешния ден, в това число и поради глобализацията. Не е изключено Помпео да е чул подобен мотив, в случай че в действителност е повдигнал този въпрос.
Русия може да има различия с Иран, само че за разлика от Вашингтон не счита, че това е терористична и ненормална страна, която с нуклеарната договорка прикривала основаването на нуклеарно оръжие. За това спомага, отново за разлика от Съединени американски щати, сегашната " обстановка да не се срине до боен сюжет... районът така и така е пренатоварен с конфликтни обстановки ", както разясни Лавров.
Големият въпрос е накъде сочи Сочи. Изглежда, нещата вървят към активизиране на двустранния разговор,
а мотор на динамизирането ще бъде по-скоро Тръмп
Като един непостоянен президент той извърши огромна част от предизборните си обещания като се изключи подобряването на връзките с Русия. И в този момент, откакто отчетът на спецпрокурора Мълър отхвърли обвиняванията за негов сговор с Русия за избирането му през 2016 година, той към този момент е с развързани ръце да извърши и това заричане. И за по-малко от месец след публикуването на отчета на 18 април се случиха телефонният му диалог с Путин, първата среща Помпео - Лавров във Финландия, сигналът на Тръмп, че е подготвен за среща с Путин идния месец и в този момент Сочи. На езика на дипломацията това си е спринт. Тръмп като че ли е стискал зъби до излизането на отчета и в този момент се пуска по пистата на американо-руското възобновяване. Неслучайно той не задейства закона за втория пакет от по-тежки наказания против Русия поради " случая Скрипал ", въпреки да го притискаха.
Сега той очевидно ще бърза да навакса пропуснатото, различен въпрос е дали ще успее, тъй като има разполагаем единствено идващите 365 дни. От май следващата година президентската гонка в Съединени американски щати ще навлезе във финалната си фаза и на него няма да му е доста до нормализирането с Русия, въпреки че ще има мотиви да приказва за тази страна.
И още нещо: в типичния си бизнес жанр Тръмп ще прави геополитически търг - ще желае да знае какво ще получи от Русия в подмяна на нормализирането на връзките. Дали обаче ще се задоволи единствено с партнирането й по групите от въпроси, по които има база за единодушие? Дали няма да желае повече - примерно отдръпване на Съединени американски щати от Украйна, в случай че обаче Русия мине на тяхна страна в комерсиалната им война с Китай? И тъй като това няма да стане, по какъв начин ли то ще се отрази на двустранните връзки?
Русия се оказва в комплицирано състояние. Нейното болно място са глобите. От една страна, тя също би трябвало да бърза и в отворилия се прозорец идните 365 дни да стигне до договорености, които мъчно ще бъдат анулирани от идващия президент, в случай че той не е Тръмп. И да задълбочава разговора по този начин, че да има късмет за постепенна анулация на глобите, в случай че следващата година Тръмп остане в Белия дом.
От друга страна, това бързане не би трябвало да бъде прибързване. А и обстановката на политическата сцена във Вашингтон е толкоз буреносна и нестабилна, че демотивира за работа на цялостни обороти. Неизвестността дали Тръмп ще бъде избран отново не е уместно изискване за пробив в развоя на двустранните връзки най-малко до президентските избори следващата година.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ