Ако трябва да подредя в един свой иконостас отбор, на

Ако би трябвало да подредя в един собствен иконостас тим, на който съм симпатизирал, там без подозрение ще бъде лондонският Фулъм.
Когато пиша тези редове, към момента не е заглъхнало ехото от съдбовния мач на Фулъм с Астън Вила, състоял се на 26 май.
На именития стадион „ Уембли ” се решаваше кой от двата тима ще има достойнството и привилегията да мери сили с най-хубавите британски тимове през идващия сезон.
В 25-та минута след брилянтен пас на осемнадесет годишния гений Сисеньон Киърни означи най-скъпо струващия гол, възлизащ на 100 и четиридесет милиона паунда.
След четири годишно „ заточение ” в Чемпиъншип Фулъм се завърна при своите във Висшата лига.
В мен властваше вярата, че футболистите на Фулъм ще съумеят. И съумяха.
Проследявайки играта на обичания тим ще кажа, че на моменти имаше споделен искра. Пиша за цялостното показване на котиджърси.
Фулъм направи най-завладяващото си показване в сезон 2017/2018 година. Играта на тима е една нова действителност, която не може да се изясни, а да се съпреживее. И за това стореното от футболистите ще остане за дълго в благородната памет на правилните му последователи.
А самото състезание в Чемпиъншип беше буйно и прочувствено. Дори в обособени моменти по-интригуващо от Висшата лига.
То беше белязано от неугасващия дух на огромни спортисти. Играта на Фулъм се основаваше на вдъхновението, сложено в работа на интелигентността.
Отборът съумя, тъй като футболистите се себераздаваха, бяха непримирими. И таман за това те заемат място в нашите сърца – техните последователи.
В тима Митрович не беше уединен ас. До него сновеше към момента нешлифования елмаз Сисеньон. Двамата отваряха пространства освен за себе си и своите съотборници, само че и за сбъдната футболна фантазия – Висшата лига.
Във футболистите на Фулъм виждам възпитания и обмислен футболен аристократизъм. Те са естествени, тъй като измежду тях няма гръмки имена. Чрез футболистите на Фулъм аз обогатявам своята футболна просвета.
Отборът е с блестящо лице. И за това съм негов последовател, още повече, че той се предвожда от незабравим управител – непризнатия в България Йоканович.
Той е човек, който обича да поема опасности и непроменяемо съумява. Йоканович е апологет на атакуващия футбол, който внедри на „ Котиджър ”. И за това се издигна до върховете на най-хубавите.
Сътвореното от сърбина са крайпътни знаци към футболното майсторство.
Преди време бях написал: Да си от Фулъм, значи да обичаш, да разбираш и да страдаш.
От през днешния ден страданието се заменя с вяра и очакване, с религия за бъдещи триумфи.