Инженерни творения ще определят човешката красота
Ако технологията може да промени човешката същина, може ли да промени и визията ни за красиво
Идеите, които са „ технопрогресивни ” за някои, са спорни за други
(снимка: CC0 Public Domain)
С напредването на биотехнологиите най-вероятно ще се трансформират и нашите хрумвания за това какво значи да си човек и що е хубост. Инженерните творения доста скоро ще образуват визията ни за хубавото във външността на индивида. В това е уверен фотографът Дейвид Винтинер, подготвил цяла галерия на хора с кибернетични „ модификации ” в тялото си.
Днес можем да променяме телата си по немислими по-рано способи, без значение дали става дума за имплантиране на микрочипове, слагане на адаптивни протезни крака или даже планиране на напълно нови сетива, отбелязва репортаж по тематиката на CNN. Така наречените трансхуманисти – хора, които се стремят да подобрят биологията посредством възстановяване на телата си благодарение на технологии – имат вяра, че естественото ни положение може да бъде усъвършенствано и да надхвърлим сегашните си благоприятни условия посредством науката.
Идеите, които са „ технопрогресивни ” за някои, са спорни за други. Но за фотографа Дейвид Винтинер, въпросът е в новото схващане за хубостта. „ Красотата е в инженерните артикули ”, споделя Винтинер, който от години фотографира киборги и модифицирани тела за идната си книга „ Искам да допускам – проучване на трансхуманизма ”.
Създадена в съдействие с арт-директора и критик Джем Флетчър, книгата показва разнообразни хора, които се разпознават до известна степен като „ трансхуманни ” – в това число мъж с бионични уши, който усеща смяна в атмосферното налягане, жена, която може да усеща трусове от целия свят, и техници, които създават лабораторни органи.
„ Първата ни фотография беше с Андрей Владимиров – „ направи си самичък ” мозъчен хакер, споделя Винтинер. „ Всеки път, когато снимахме някого, ние искахме рекомендации от него и да ни среща с други основни хора в придвижването ”. Така се ражда книгата за хората с софтуерните „ усъвършенствания ”.
Въпреки, че за мнозина тези визии са прекомерно смущаващи, фотографът споделя, че си коства да се замислим за тяхната прелест. „ Ако ви се даде късмет, по какъв начин бихте проектирали личното си тяло и какво бихте желали то да може? ”.
Един от моделите на Винтинер, Джеймс Йънг, се обръща към биониката, откакто губи ръката и крайници си при случай през 2012 година Йънг постоянно се е интересувал от биотехнологиите и е изключително притеглен от естетиката на научната фантастика. Визуализирането по какъв начин тялото му може да бъде „ преизградено ” или даже да извършва ежедневните си задания благодарение на най-новите технологии скоро става част от неговия развой на възобновяване.
Според 29-годишния Йънг, показаните му от лекарите варианти надалеч не били обещаващи – общоприети стоманени „ бионични ” крака със силиконови ръкави с цвят на плът. „ Да забележим какво предлага медицината през днешния ден е доста огорчаващо прекарване ”, споделя той във видео-интервю пред фотографа. Убеден е, че ръката би трябвало да е освен това от парче сензорно съоръжение.
Японският игрален колос Konami се заема с направата на бионични крака за Йънг. Резултатът са ръка и крайник, направени от сиви въглеродни нишки – естетически частично въодушевени от „ Metal Gear Solid ” на Konami, една от обичаните видеоигри на младежа, който по време на случая е бил на 22-годишна възраст.
Отвъд предстоящите функционалности, роботизираната ръка на Йънг разполага с USB порт, екран, показващ неговата емисия в Twitter, и прибиращ се док, съдържащ отдалечено ръководен дрон. Крайниците се управляват от датчици, които трансформират нервните импулси от гръбнака на Йънг във физически придвижвания.
„ Усъвършенстваната протеза дава опция на Джеймс да промени визията на хората за своето увреждане ”, споделя Винтинер и прибавя: „ Когато за пръв път покажа на хората фотографиите, те биват шокирани и недоволни от концепциите, съдържащи се вътре. Но в случай че се вгледат в концепциите, те осъзнават, че са доста прагматични ”.
Йънг споделя, че са били нужни няколко години, с цел да могат хората към него да оценят освен функционалностите на усъвършенстваните му бионични крака, само че и тяхната хармония. „ Бионичните и електронните крака се смятаха за страшни единствено поради това по какъв начин наподобяват ”, споделя той. „ Те съответстваха с концепцията, че увреждането е грозно ”.
още по тематиката
Наред с това у него остава чувството, че има стигма към биониката: пациентите постоянно получават ръкави от материал с цвят на плът, с цел да прикриват изкуствените си крака.
Днес Йънг, Винтинер и редица съидейници считат, че биониката е част от новата човешка хубост, която ще се приема за естествена – в случай че не в този момент, то не по-късно от 2050 година
Възможностите, които биониката открива, са очарователни, считат участниците в изложбата на фотографа. Бионичната ръка не може да почувства болежка, а също така може неотложно да бъде сменена, в случай че е нужно. Има разнообразни качества да устоя на топлота и да не бъде изгаряна от слънце, прибавя Йънг.
Докато Винтинер продължава да снима портретите на хора с импланти и бионика, той усеща, че доста от неговите предразсъдъци са разтърсени. Процесът повдига комплициран етичен въпрос: в случай че технологията може да промени човешката същина, може ли също да промени визията ни за това какво е красиво?
Влиянието на науката върху нашето схващане за хармония се явява един от най-завладяващите аспекти на трансхуманизма. Това, което фотографът открива, обаче, е, че мнозина от придвижването на трансхуманистите към момента възприемат съществуващите стандарти за хубост като модел за „ пост-човешко ” съвършенство. Затова цялостен раздел в книгата на Флетчър и Винтинер е отдадена на робота София – планиран от учените Дейвид Хансън и Бен Гьорцел от Hanson Robotics. София е един от най-модерните хуманоидни роботи към днешна дата. Тя има външен тип, който значително е въодушевен от същински дами, в това число брачната половинка на Хансън и Одри Хепбърн, както и скулптури на египетската кралица Нефертити.
Със светлите си лешникови очи, съвършено извитите вежди, дългите мигли, обрисуваните скули и пълничките устни, София осезаемо наподобява като „ стандартната красива жена от кавказки вид ”.
„ Когато снимах Бен Гьорцел, той споделяше по какъв начин не отделя време да се занимава с това по какъв начин наподобява – това просто не го интересуваше ”, спомня си фотографът за фотосесията. Винтинер намира известна подигравка: човек, който не се интересува от личната си осанка, проектира нашата ангажираност към хубостта посредством изобретението на неговата компания.
„ Опасявам се, че в случай че можем да проектираме хората без нито един от „ минусите ”, които се срещат в биологичния ни тип, нещата ще бъдат тласнати от ден на ден и повече към равнище на съвършенство, което в този момент единствено можем да си представяме ”, сподели Винтинер.
„ Вижте по какъв начин пластичната хирургия промени нашето усещане за хубост за доста малко време. Ако трансхуманистите са прави, ние, като хора, ще можем да доживеем до няколкостотин години, а визията ни за хубост на индивида ще се промени фрапантно ”.
Идеите, които са „ технопрогресивни ” за някои, са спорни за други
(снимка: CC0 Public Domain)
С напредването на биотехнологиите най-вероятно ще се трансформират и нашите хрумвания за това какво значи да си човек и що е хубост. Инженерните творения доста скоро ще образуват визията ни за хубавото във външността на индивида. В това е уверен фотографът Дейвид Винтинер, подготвил цяла галерия на хора с кибернетични „ модификации ” в тялото си.
Днес можем да променяме телата си по немислими по-рано способи, без значение дали става дума за имплантиране на микрочипове, слагане на адаптивни протезни крака или даже планиране на напълно нови сетива, отбелязва репортаж по тематиката на CNN. Така наречените трансхуманисти – хора, които се стремят да подобрят биологията посредством възстановяване на телата си благодарение на технологии – имат вяра, че естественото ни положение може да бъде усъвършенствано и да надхвърлим сегашните си благоприятни условия посредством науката.
Идеите, които са „ технопрогресивни ” за някои, са спорни за други. Но за фотографа Дейвид Винтинер, въпросът е в новото схващане за хубостта. „ Красотата е в инженерните артикули ”, споделя Винтинер, който от години фотографира киборги и модифицирани тела за идната си книга „ Искам да допускам – проучване на трансхуманизма ”.
Създадена в съдействие с арт-директора и критик Джем Флетчър, книгата показва разнообразни хора, които се разпознават до известна степен като „ трансхуманни ” – в това число мъж с бионични уши, който усеща смяна в атмосферното налягане, жена, която може да усеща трусове от целия свят, и техници, които създават лабораторни органи.
„ Първата ни фотография беше с Андрей Владимиров – „ направи си самичък ” мозъчен хакер, споделя Винтинер. „ Всеки път, когато снимахме някого, ние искахме рекомендации от него и да ни среща с други основни хора в придвижването ”. Така се ражда книгата за хората с софтуерните „ усъвършенствания ”.
Въпреки, че за мнозина тези визии са прекомерно смущаващи, фотографът споделя, че си коства да се замислим за тяхната прелест. „ Ако ви се даде късмет, по какъв начин бихте проектирали личното си тяло и какво бихте желали то да може? ”.
Един от моделите на Винтинер, Джеймс Йънг, се обръща към биониката, откакто губи ръката и крайници си при случай през 2012 година Йънг постоянно се е интересувал от биотехнологиите и е изключително притеглен от естетиката на научната фантастика. Визуализирането по какъв начин тялото му може да бъде „ преизградено ” или даже да извършва ежедневните си задания благодарение на най-новите технологии скоро става част от неговия развой на възобновяване.
Според 29-годишния Йънг, показаните му от лекарите варианти надалеч не били обещаващи – общоприети стоманени „ бионични ” крака със силиконови ръкави с цвят на плът. „ Да забележим какво предлага медицината през днешния ден е доста огорчаващо прекарване ”, споделя той във видео-интервю пред фотографа. Убеден е, че ръката би трябвало да е освен това от парче сензорно съоръжение.
Японският игрален колос Konami се заема с направата на бионични крака за Йънг. Резултатът са ръка и крайник, направени от сиви въглеродни нишки – естетически частично въодушевени от „ Metal Gear Solid ” на Konami, една от обичаните видеоигри на младежа, който по време на случая е бил на 22-годишна възраст.
Отвъд предстоящите функционалности, роботизираната ръка на Йънг разполага с USB порт, екран, показващ неговата емисия в Twitter, и прибиращ се док, съдържащ отдалечено ръководен дрон. Крайниците се управляват от датчици, които трансформират нервните импулси от гръбнака на Йънг във физически придвижвания.
„ Усъвършенстваната протеза дава опция на Джеймс да промени визията на хората за своето увреждане ”, споделя Винтинер и прибавя: „ Когато за пръв път покажа на хората фотографиите, те биват шокирани и недоволни от концепциите, съдържащи се вътре. Но в случай че се вгледат в концепциите, те осъзнават, че са доста прагматични ”.
Йънг споделя, че са били нужни няколко години, с цел да могат хората към него да оценят освен функционалностите на усъвършенстваните му бионични крака, само че и тяхната хармония. „ Бионичните и електронните крака се смятаха за страшни единствено поради това по какъв начин наподобяват ”, споделя той. „ Те съответстваха с концепцията, че увреждането е грозно ”.
още по тематиката
Наред с това у него остава чувството, че има стигма към биониката: пациентите постоянно получават ръкави от материал с цвят на плът, с цел да прикриват изкуствените си крака.
Днес Йънг, Винтинер и редица съидейници считат, че биониката е част от новата човешка хубост, която ще се приема за естествена – в случай че не в този момент, то не по-късно от 2050 година
Възможностите, които биониката открива, са очарователни, считат участниците в изложбата на фотографа. Бионичната ръка не може да почувства болежка, а също така може неотложно да бъде сменена, в случай че е нужно. Има разнообразни качества да устоя на топлота и да не бъде изгаряна от слънце, прибавя Йънг.
Докато Винтинер продължава да снима портретите на хора с импланти и бионика, той усеща, че доста от неговите предразсъдъци са разтърсени. Процесът повдига комплициран етичен въпрос: в случай че технологията може да промени човешката същина, може ли също да промени визията ни за това какво е красиво?
Влиянието на науката върху нашето схващане за хармония се явява един от най-завладяващите аспекти на трансхуманизма. Това, което фотографът открива, обаче, е, че мнозина от придвижването на трансхуманистите към момента възприемат съществуващите стандарти за хубост като модел за „ пост-човешко ” съвършенство. Затова цялостен раздел в книгата на Флетчър и Винтинер е отдадена на робота София – планиран от учените Дейвид Хансън и Бен Гьорцел от Hanson Robotics. София е един от най-модерните хуманоидни роботи към днешна дата. Тя има външен тип, който значително е въодушевен от същински дами, в това число брачната половинка на Хансън и Одри Хепбърн, както и скулптури на египетската кралица Нефертити.
Със светлите си лешникови очи, съвършено извитите вежди, дългите мигли, обрисуваните скули и пълничките устни, София осезаемо наподобява като „ стандартната красива жена от кавказки вид ”.
„ Когато снимах Бен Гьорцел, той споделяше по какъв начин не отделя време да се занимава с това по какъв начин наподобява – това просто не го интересуваше ”, спомня си фотографът за фотосесията. Винтинер намира известна подигравка: човек, който не се интересува от личната си осанка, проектира нашата ангажираност към хубостта посредством изобретението на неговата компания.
„ Опасявам се, че в случай че можем да проектираме хората без нито един от „ минусите ”, които се срещат в биологичния ни тип, нещата ще бъдат тласнати от ден на ден и повече към равнище на съвършенство, което в този момент единствено можем да си представяме ”, сподели Винтинер.
„ Вижте по какъв начин пластичната хирургия промени нашето усещане за хубост за доста малко време. Ако трансхуманистите са прави, ние, като хора, ще можем да доживеем до няколкостотин години, а визията ни за хубост на индивида ще се промени фрапантно ”.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ