Супер Марио трудно ще бъде заменен
Ако търсите най-тежката служба на планетата, не отивайте по-далеч от Франкфурт и по-точно - от централата на Европейската централна банка. Осемгодишният мандат на нейния ръководител - Марио Драги, изтича в края на октомври, а претендентите за креслото му не са с чак толкоз безапелационни биографии.
Шефът на ЕЦБ би трябвало да управлява институциите, които дефинират паричната политика на еврозоната и нейните 19 страни членки, чийто брой България се бори с всички сили да закръгли на 20. От 2014-а ЕЦБ е и основен надзирател на паричния съюз, а в отговорностите й влиза да изисква нарастване на капитала на кредиторите и да закрива банкрутирали институции от Италия до Латвия. И не на последно място, централните банкери са въвлечени надълбоко в дебатите за бъдещето на еврорегиона. Те би трябвало да предложат тактиката, която да устройва противоречащите си възгледи на националните управляващи и на политиците. А всяка дума, която излиза от "щаб-квартирата " на ЕЦБ, се следи под лупа за възможни инструкции за посоката на бъдещата й политика.
Не липсват и шегобийци, които гадаят по облеклата за позицията на Драги за паричната политика на блока на еврото. Един от анализаторите - Луи Аро от "Креди агрикол груп ", е изброил 18 вратовръзки, които шефът на ЕЦБ е носил по време на формалните си речи, с цел да открие корелация сред тях и банковите заеми. За страдание, той не е съумял да направи никакви надеждни изводи. Аро отбелязва слаба взаимозависимост сред синия цвят на връзките и пазарните придвижвания - както надолу, по този начин и нагоре, което значи, че този фактор не може да бъде регистриран като съществено предугаждане.
Като се изключат стилните желания на Драги, 71-годишният италианец прави виновна работа. Смята се, че обещанието му да направи "всичко допустимо ", с цел да избави еврото, е опазило единната европейска парична единица по време на дълговата рецесия през 2011-2012-а. Той наблюдава и разширението на активността на ЕЦБ в областта на банковия контрол, което я трансформира в най-могъщата европейска институция по време когато другите престижи, в това число Европейската комисия, изгубиха въздействието си върху националните държавни управления.
Не е маловажно и образованието и опитът на Драги в университетския, държавния и банковия бранш. През 1977-а той пази докторат по стопанска система в Масачузетския софтуерен институт под управлението на Франко Модиляни и Робърт Солоу - и двамата Нобелови лауреати за стопанска система. Преподава в университета във Флоренция и става общоприет шеф на Италианското финансово министерство, след което се трансферира в "Голдмън Сакс груп ". През 2005-а е назначен за ръководител на "Банка д'Италия ", а през 2011-а поема кормилото на ЕЦБ, тъкмо когато еврозоната е "нападната " от дългова рецесия. За негов шанс, тъкмо по това време ръководител на Федералния запас е Бен Бърнанке, който стартира да организира нетрадиционна парична политика, в частност - огромни покупки на активи (познати като количествени удобства - Quantitative easing), с цел да насърчи вложенията и потреблението. Драги неотложно осъзнава, че ЕЦБ също би трябвало да разшири инструментариума си и през 2012-а афишира програмата Outright Monetary Transactions (ОМТ) - покупки на неограничени количества облигации от страни в рецесия, в случай че те подпишат избавителна стратегия. А през 2015-а, когато еврозоната бе на ръба на дефлационна серпантина в японски жанр, ЕЦБ прекопира тактиката на Федералния запас и вкара количествени удобства. И въпреки че ограниченията бяха много закъснели, никой не може да отхвърли куража на Драги да ги предприеме и да охлади ентусиазма на вложителите да продават държавни облигации.
Сред евентуалните приемници на Драги са президентът на Бундесбанк - Йенс Вайдман, ръководителят на "Банк дьо Франс " - Вилерой де Гало, както и сътрудника му Кьоре, сегашният и някогашният шеф на финландската централна банка - Оли Рен и Ерки Ликанен, шефът на Холандската централна банка - Клаас Кнот, и ред други претенденти от страните членки на еврозоната.
Най-подготвен за поста наподобява Вайдман със своята потвърдена подготвеност в региона на стопанската система. Съществуват обаче основателни опасения, че в случай че бъде определен за правоприемник на Драги, инструментариумът на ЕЦБ ще загуби своята надеждност. Защото германецът е корав конкурент на програмата ОМТ, което може да предизвика подозрения в вложителите, че той ще направи "всичко допустимо ", с цел да избави еврото. Шефът на Бундесбанк е и отдавнашен критик на покупките на активи - тактика, която ЕЦБ евентуално ще задейства още веднъж, в случай че еврозоната изпадне в криза. Пък и изборът на паричен "ястреб " в изискванията на стопанско изстудяване ще е много спорен.
Не по-малък ястреб е и докторът по стопанска система от университета в Грьонинген Клаас Кнот, чиито визии са близки до тези на Вайдман.
Французите Вилерой де Гало и Кьоре са с дълги кариери във френското министерство на финансите, само че надали имат политическото въздействие на Драги. Като цяло Кьоре наподобява най-подходящ измежду наличните приемници на настоящия началник на ЕЦБ, само че е изправен пред съществени политически трудности вкъщи. Просто тъй като френският президент Еманюел Макрон избра Вилерой де Гало за ръководител на "Банк дьо Франс ".
Оли Рен и Ерки Ликанен, които имат огромни шансове да наследят Драги, не са с академично обучение по стопанска система, като и двамата са били членове на финландския парламент и държавни министри. Разбира се, има и други шефове на централни банки без докторати по стопанска система, като се стартира от Джеръм Пауъл - юристът, който сега управлява Федералния запас. Съществуват обаче съществени подозрения дали сходни персони ще могат да получат доверие за техните интелектуални качества и дали ще могат да работят със скоростта на Бърнанке и на Драги по време на рецесии.
Най-големият проблем е, че наследникът на Драги ще бъде излъчен след комплицирани преговори сред ръководителите на страните членки на еврозоната и за другите висши длъжности на Европейски Съюз, които ще бъдат освободени през тази година. Тук влизат ръководителят на Еврокомисията и шефовете на Европейския парламент и на Европейския съвет. Рискът е, че тези договаряния ще доведат до избора на претендент, който да дава отговор най-добре на другите детайли на мозайката. Не е загадка също, че политиците ще се изкушат да посочат слаб ръководител на ЕЦБ с вярата, че той или тя ще се поддават по-лесно на политически напън - метод, който би бил пагубен след триумфа на Драги да се издигне над националните ползи и да прокара европейския план.
Шефът на ЕЦБ би трябвало да управлява институциите, които дефинират паричната политика на еврозоната и нейните 19 страни членки, чийто брой България се бори с всички сили да закръгли на 20. От 2014-а ЕЦБ е и основен надзирател на паричния съюз, а в отговорностите й влиза да изисква нарастване на капитала на кредиторите и да закрива банкрутирали институции от Италия до Латвия. И не на последно място, централните банкери са въвлечени надълбоко в дебатите за бъдещето на еврорегиона. Те би трябвало да предложат тактиката, която да устройва противоречащите си възгледи на националните управляващи и на политиците. А всяка дума, която излиза от "щаб-квартирата " на ЕЦБ, се следи под лупа за възможни инструкции за посоката на бъдещата й политика.
Не липсват и шегобийци, които гадаят по облеклата за позицията на Драги за паричната политика на блока на еврото. Един от анализаторите - Луи Аро от "Креди агрикол груп ", е изброил 18 вратовръзки, които шефът на ЕЦБ е носил по време на формалните си речи, с цел да открие корелация сред тях и банковите заеми. За страдание, той не е съумял да направи никакви надеждни изводи. Аро отбелязва слаба взаимозависимост сред синия цвят на връзките и пазарните придвижвания - както надолу, по този начин и нагоре, което значи, че този фактор не може да бъде регистриран като съществено предугаждане.
Като се изключат стилните желания на Драги, 71-годишният италианец прави виновна работа. Смята се, че обещанието му да направи "всичко допустимо ", с цел да избави еврото, е опазило единната европейска парична единица по време на дълговата рецесия през 2011-2012-а. Той наблюдава и разширението на активността на ЕЦБ в областта на банковия контрол, което я трансформира в най-могъщата европейска институция по време когато другите престижи, в това число Европейската комисия, изгубиха въздействието си върху националните държавни управления.
Не е маловажно и образованието и опитът на Драги в университетския, държавния и банковия бранш. През 1977-а той пази докторат по стопанска система в Масачузетския софтуерен институт под управлението на Франко Модиляни и Робърт Солоу - и двамата Нобелови лауреати за стопанска система. Преподава в университета във Флоренция и става общоприет шеф на Италианското финансово министерство, след което се трансферира в "Голдмън Сакс груп ". През 2005-а е назначен за ръководител на "Банка д'Италия ", а през 2011-а поема кормилото на ЕЦБ, тъкмо когато еврозоната е "нападната " от дългова рецесия. За негов шанс, тъкмо по това време ръководител на Федералния запас е Бен Бърнанке, който стартира да организира нетрадиционна парична политика, в частност - огромни покупки на активи (познати като количествени удобства - Quantitative easing), с цел да насърчи вложенията и потреблението. Драги неотложно осъзнава, че ЕЦБ също би трябвало да разшири инструментариума си и през 2012-а афишира програмата Outright Monetary Transactions (ОМТ) - покупки на неограничени количества облигации от страни в рецесия, в случай че те подпишат избавителна стратегия. А през 2015-а, когато еврозоната бе на ръба на дефлационна серпантина в японски жанр, ЕЦБ прекопира тактиката на Федералния запас и вкара количествени удобства. И въпреки че ограниченията бяха много закъснели, никой не може да отхвърли куража на Драги да ги предприеме и да охлади ентусиазма на вложителите да продават държавни облигации.
Сред евентуалните приемници на Драги са президентът на Бундесбанк - Йенс Вайдман, ръководителят на "Банк дьо Франс " - Вилерой де Гало, както и сътрудника му Кьоре, сегашният и някогашният шеф на финландската централна банка - Оли Рен и Ерки Ликанен, шефът на Холандската централна банка - Клаас Кнот, и ред други претенденти от страните членки на еврозоната.
Най-подготвен за поста наподобява Вайдман със своята потвърдена подготвеност в региона на стопанската система. Съществуват обаче основателни опасения, че в случай че бъде определен за правоприемник на Драги, инструментариумът на ЕЦБ ще загуби своята надеждност. Защото германецът е корав конкурент на програмата ОМТ, което може да предизвика подозрения в вложителите, че той ще направи "всичко допустимо ", с цел да избави еврото. Шефът на Бундесбанк е и отдавнашен критик на покупките на активи - тактика, която ЕЦБ евентуално ще задейства още веднъж, в случай че еврозоната изпадне в криза. Пък и изборът на паричен "ястреб " в изискванията на стопанско изстудяване ще е много спорен.
Не по-малък ястреб е и докторът по стопанска система от университета в Грьонинген Клаас Кнот, чиито визии са близки до тези на Вайдман.
Французите Вилерой де Гало и Кьоре са с дълги кариери във френското министерство на финансите, само че надали имат политическото въздействие на Драги. Като цяло Кьоре наподобява най-подходящ измежду наличните приемници на настоящия началник на ЕЦБ, само че е изправен пред съществени политически трудности вкъщи. Просто тъй като френският президент Еманюел Макрон избра Вилерой де Гало за ръководител на "Банк дьо Франс ".
Оли Рен и Ерки Ликанен, които имат огромни шансове да наследят Драги, не са с академично обучение по стопанска система, като и двамата са били членове на финландския парламент и държавни министри. Разбира се, има и други шефове на централни банки без докторати по стопанска система, като се стартира от Джеръм Пауъл - юристът, който сега управлява Федералния запас. Съществуват обаче съществени подозрения дали сходни персони ще могат да получат доверие за техните интелектуални качества и дали ще могат да работят със скоростта на Бърнанке и на Драги по време на рецесии.
Най-големият проблем е, че наследникът на Драги ще бъде излъчен след комплицирани преговори сред ръководителите на страните членки на еврозоната и за другите висши длъжности на Европейски Съюз, които ще бъдат освободени през тази година. Тук влизат ръководителят на Еврокомисията и шефовете на Европейския парламент и на Европейския съвет. Рискът е, че тези договаряния ще доведат до избора на претендент, който да дава отговор най-добре на другите детайли на мозайката. Не е загадка също, че политиците ще се изкушат да посочат слаб ръководител на ЕЦБ с вярата, че той или тя ще се поддават по-лесно на политически напън - метод, който би бил пагубен след триумфа на Драги да се издигне над националните ползи и да прокара европейския план.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ