Борбата с климатичните промени ще струва на Норвегия 800 милиарда долара
Ако светът извърши напълно обещанията си да разгласи война на изкопаемите горива, това ще коства на Норвегия повече от 800 милиарда $, съвсем същата сума, която е събрала в големия си върховен фонд, написа Bloomberg.
Това пресмятане е от един дълго предстоящ отчет на Норвежката комисия за климатични опасности, оповестен в сряда в Осло. Според него цената на оставащите нефтени и газови запаси на Норвегия може да падне до 2 трилиона крони (233 милиарда долара) - вместо 9 трилиона крони, в случай че световната политика за климата бъде непокътната такава каквато е в този момент.
" Амбициозните интернационалните политики в региона на климата, с по-малко търсене на изкопаеми горива, ще понижат цената на останалите петролни запаси ", се споделя в отчета на панела.
Норвегия, несъмнено, ще има други изгоди от сполучливата битка с измененията на климата, съгласно групата, ръководена от икономиста Мартин Сканке. Освен избягването на закани като резултатите от спорове и филантропични рецесии и по-екстремни климатични условия, страната ще се радва и на повишение на цената на своята чиста и възобновима водноелектрическа сила.
Дебатът в Норвегия за това по какъв начин най-големият производител на петрол и газ в Западна Европа би трябвало да се приспособи към изменението на климата се ускорява през последните години, защото политиците, организациите и жителите слагат под въпрос както моралните, по този начин и финансовите последствия от изследванията за намиране на още нефт. Норвегия прави оценка, че към 55% от ресурсите й към момента са подземен откакто открива нефт в края на 60-те години.
Комисията съобщи, че рискът от климатични промени самичък по себе си не значи, че Норвегия би трябвало да промени изискванията, които управляват капиталовите решения на петролната промишленост, като да вземем за пример данъчна система, която дава тласъци за изследване и високи данъчни понижения за вложения като противотежест на огромната данъчна тежест.
Въпреки това държавното управление би трябвало да направи повече старания за анализиране на климатичния риск, в това число посредством основаване на сюжети за цените на петролните, газовите и въглеродните излъчвания, които могат да бъдат употребявани за стрес-тест както за нефтеното благосъстояние на страната, по този начин и за бъдещи планове.
Норвежкият върховен фонд, в размер на 1 трлн. $, предходната година изиска от държавното управление позволение да продава запасите си от петрол и газ, макар че разказа предлагането като мярка за понижаване на експозицията към финансов риск и съобщи, че няма отношение към климатичните опасности.
И до момента в който панелът на Сканке означи, че фондът е изложен на риск от климатични промени на редовно ниво, рекомендациите за тактиката на вложителя остават отвън неговия мандат.
Това пресмятане е от един дълго предстоящ отчет на Норвежката комисия за климатични опасности, оповестен в сряда в Осло. Според него цената на оставащите нефтени и газови запаси на Норвегия може да падне до 2 трилиона крони (233 милиарда долара) - вместо 9 трилиона крони, в случай че световната политика за климата бъде непокътната такава каквато е в този момент.
" Амбициозните интернационалните политики в региона на климата, с по-малко търсене на изкопаеми горива, ще понижат цената на останалите петролни запаси ", се споделя в отчета на панела.
Норвегия, несъмнено, ще има други изгоди от сполучливата битка с измененията на климата, съгласно групата, ръководена от икономиста Мартин Сканке. Освен избягването на закани като резултатите от спорове и филантропични рецесии и по-екстремни климатични условия, страната ще се радва и на повишение на цената на своята чиста и възобновима водноелектрическа сила.
Дебатът в Норвегия за това по какъв начин най-големият производител на петрол и газ в Западна Европа би трябвало да се приспособи към изменението на климата се ускорява през последните години, защото политиците, организациите и жителите слагат под въпрос както моралните, по този начин и финансовите последствия от изследванията за намиране на още нефт. Норвегия прави оценка, че към 55% от ресурсите й към момента са подземен откакто открива нефт в края на 60-те години.
Комисията съобщи, че рискът от климатични промени самичък по себе си не значи, че Норвегия би трябвало да промени изискванията, които управляват капиталовите решения на петролната промишленост, като да вземем за пример данъчна система, която дава тласъци за изследване и високи данъчни понижения за вложения като противотежест на огромната данъчна тежест.
Въпреки това държавното управление би трябвало да направи повече старания за анализиране на климатичния риск, в това число посредством основаване на сюжети за цените на петролните, газовите и въглеродните излъчвания, които могат да бъдат употребявани за стрес-тест както за нефтеното благосъстояние на страната, по този начин и за бъдещи планове.
Норвежкият върховен фонд, в размер на 1 трлн. $, предходната година изиска от държавното управление позволение да продава запасите си от петрол и газ, макар че разказа предлагането като мярка за понижаване на експозицията към финансов риск и съобщи, че няма отношение към климатичните опасности.
И до момента в който панелът на Сканке означи, че фондът е изложен на риск от климатични промени на редовно ниво, рекомендациите за тактиката на вложителя остават отвън неговия мандат.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ