Най-опасното езеро в света, което може да убие човек само за 1 час
Ако сте привикнали в обществените мрежи да ви заливат фотоси на божествен кътчета с удивително красиви езера в най-необичайни цветове, то за многообразие ви предлагаме да се запознаете с езерото Карачай в Русия . Запознанството обаче наложително би трябвало да остане единствено и само задочно.
“A picture is a secret about a secret, the more it tells you the less you know. ”
― Diane Arbus.
Photo: Lake Karachay,.
— Soviet РоссиЯ (@Russia__Not)
Езерото се намира в югозападния регион на Русия, Челябинск, покрай границата с Казахстан. То обаче е ситуирано до завода „ Маяк “ - един от най-големите нуклеарни обекти.
Смята се, че езерото е „ склад “ за нуклеарни боклуци , в резултат на което единствено едночасово стоене на брега може да зареди човек с доза от към 600 рентгена, което е изцяло задоволително, с цел да го убие.
Построен през четиридесетте години, откакто руснаците преместили производството на оръжие на изток за да избегнат нацистката инвазия, " Маяк " е един от най-важните фабрики за нуклеарно оръжие , който 45 години е бил изцяло недосегаем за чужденците.
Президентът Елцин обаче подписал декрет през 1992 година, с който отворил региона за учените от Запада, те получили достъп и неотложно оповестили мястото за най-замърсеното на планетата Земя .
A post shared by (@history_facts_daily) on Nov 1, 2016 at 5:35pm PDT
За времето, в което заводът е работил в загадка, нуклеарните инженери били принудени да се борят с голям брой повреди на нуклеарните реактори, а радиоактивните боклуци изхвърляли в езерото .
Така то се трансформирало в коктейл от радиоактивни детайли , които имат време на полуразпад за интервал от 30 години.
В средата на 50-те години е било решено да се спре изхвърлянето на нуклеарните боклуци в реките и езерата и вместо това да се съхраняват в резервоари. Но през 1957 година, заради пожар, те се взривили със мощ, еквивалентна на 85 тона тротил, изхвърлили 70 тона радиоактивни субстанции съвсем километър и половина към небето .
Облакът с радиоактивен прахуляк се разпрострял на повече от 13 000 квадратни километра и покрил район, в който живели съвсем 270 000 души .
บริเวณ lake karachay เป็นสถานที่ทิ้งกากนิวเคลียร์จำนวนมหาศาล ของรัสเซียในอดีต
พื้นที่รอบทะเลสาบจึงไม่เหมาะสำหรับมนุษย์
— สาระอัปเดต (@SaraUpdate)
Поради разрушаването на системата за предпазване на отпадъците, управляващите решили да насочат радиоактивните боклуци към езерото Карачай. Поради това, че не е имало реки, които да изтичат от него, то трябвало вечно да остане прикрито от обществеността. Тайната била непокътната цели 10 години, до момента в който целият район не е бил изумен от страшна суша.
Повърхността на езерото Карачай в този момент се състои повече от бетон , в сравнение с от вода, само че замърсяването към момента не е намаляло до безвредно равнище.
“A picture is a secret about a secret, the more it tells you the less you know. ”
― Diane Arbus.
Photo: Lake Karachay,.
— Soviet РоссиЯ (@Russia__Not)
Езерото се намира в югозападния регион на Русия, Челябинск, покрай границата с Казахстан. То обаче е ситуирано до завода „ Маяк “ - един от най-големите нуклеарни обекти.
Смята се, че езерото е „ склад “ за нуклеарни боклуци , в резултат на което единствено едночасово стоене на брега може да зареди човек с доза от към 600 рентгена, което е изцяло задоволително, с цел да го убие.
Построен през четиридесетте години, откакто руснаците преместили производството на оръжие на изток за да избегнат нацистката инвазия, " Маяк " е един от най-важните фабрики за нуклеарно оръжие , който 45 години е бил изцяло недосегаем за чужденците.
Президентът Елцин обаче подписал декрет през 1992 година, с който отворил региона за учените от Запада, те получили достъп и неотложно оповестили мястото за най-замърсеното на планетата Земя .
A post shared by (@history_facts_daily) on Nov 1, 2016 at 5:35pm PDT
За времето, в което заводът е работил в загадка, нуклеарните инженери били принудени да се борят с голям брой повреди на нуклеарните реактори, а радиоактивните боклуци изхвърляли в езерото .
Така то се трансформирало в коктейл от радиоактивни детайли , които имат време на полуразпад за интервал от 30 години.
В средата на 50-те години е било решено да се спре изхвърлянето на нуклеарните боклуци в реките и езерата и вместо това да се съхраняват в резервоари. Но през 1957 година, заради пожар, те се взривили със мощ, еквивалентна на 85 тона тротил, изхвърлили 70 тона радиоактивни субстанции съвсем километър и половина към небето .
Облакът с радиоактивен прахуляк се разпрострял на повече от 13 000 квадратни километра и покрил район, в който живели съвсем 270 000 души .
บริเวณ lake karachay เป็นสถานที่ทิ้งกากนิวเคลียร์จำนวนมหาศาล ของรัสเซียในอดีต
พื้นที่รอบทะเลสาบจึงไม่เหมาะสำหรับมนุษย์
— สาระอัปเดต (@SaraUpdate)
Поради разрушаването на системата за предпазване на отпадъците, управляващите решили да насочат радиоактивните боклуци към езерото Карачай. Поради това, че не е имало реки, които да изтичат от него, то трябвало вечно да остане прикрито от обществеността. Тайната била непокътната цели 10 години, до момента в който целият район не е бил изумен от страшна суша.
Повърхността на езерото Карачай в този момент се състои повече от бетон , в сравнение с от вода, само че замърсяването към момента не е намаляло до безвредно равнище.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ