Ако сте родени съвсем наскоро, вероятно имате нужда да ви

Ако сте родени напълно неотдавна, евентуално имате потребност да ви представим в детайли артиста Владимир Пенев. Ако е по този начин обаче, евентуално още не умеете да четете, тъй че ще си спестим непотребните думи. Преките ни усещания са, че той е човек с успокояващо, съвсем лечебно наличие, че където и да се появи, в каквато и роля, се „ усеща “, „ тежи “ и му имаме вяра тотално. Но въпреки всичко не знаехме къде си държи премиите, какъв е най-големият му смут и кой му е направил последно прекрасен комплимент за брадата, та го питахме: 
Какво си даде обещание за новата година?
Обещах си да си почивам повече и да имам доста повече свободно време, в което да мога да чета, да виждам филми, да се разхождам, да не върша нищо. И се оказа тъкмо противоположното. Още с настъпването на новата година поех нови задължения, имах и остарели и по този начин ще бъде през цялата година, за жалост. Но какво да създадем? Не се окайвам, това е част от специалността ми и аз се усещам постоянен и в кондиция, тъкмо тъй като имам работа. Най-вероятно, в случай че нямах работа, щях да се подтискам много повече – само че по този начин или другояче не си изпълних обещанието да си почивам. 
Колко най-вече текста за пиеси е трябвало да помниш по едно и също време?
Оо, имаше сезон... деветдесетте години някъде, имах 18 пиеси с великански текстове, а не просто с дребни функции да кажа по пет думи и половина. Огромни текстове. Осемнайсет! Не знам, беше доста мъчно. Но тогава – млада памет и помниш доста.
Това несъмнено избива нанякъде, какви са " страничните резултати "? Говориш несвързано в персоналния живот? Бълнуваш? Или?
О, да! Значи резултатът от тия доста текстове, които би трябвало да науча, рефлектира върху това, че аз доста мъчно помня имена на хора. Ужасно мъчно! Понякога знам, че познавам индивида, знам дори от кое място го познавам – и не мога да му кажа името в никакъв случай. А може и да сме доста близки. Просто изтрива ми се от паметта името на индивида, в случай че не го срещам всеки ден и не е пред мене. А към този момент и физиономията му не помня, в случай че не се срещаме дълго време. Съжалявам. Но към този момент откровено си споделям, когато видя някой и виждам неуместно, споделям „ Съжалявам. Аз не си припомням, не е ваша виновността. Припомнете ми от кое място се познаваме. “.
Ако би трябвало да избираш в никакъв случай повече да не се занимаваш с едно от трите: кино, спектакъл, телевизия, от кое ще се откажеш?
О, не! Няма да се откажа от нито едно. Не може. Или от трите дружно. Това са три напълно разнообразни проявления на тази специалност, която не е специалност за мен, това е наслаждение и аз не бих желал да се отнемам от нито едно от тия неща.
Кое би ти подхождало повече в един успореден свят - шеф на болница или върховен служител на реда?
Ми, нито едното, нито другото. Аз не мога да имам различен живот. Моят живот е на артист и моят живот е да променям персонажите и да променям животите, а не да пребивавам един непрекъснато. Ако изобщо съществуваше такава алтернатива – аз аплайвах и в случай че ме бяха приели, щях да стана археолог. Това беше моята фантазия. Алтернативата на актьорството.

Снимка: Радослав Делийчев за @kristal.thebrand
Къде си държиш всички награди от театъра?
Държа си ги у дома, в едно пространство, едно като поличка, като рафт. Те се събраха в действителност доста. Може би е особено това, че зад тях има огледало и наподобяват, че са двойно повече (смее се).
Гледаш ли си ги от време на време, когато си в някаква " дупка ", с цел да се почувстваш по-добре?
Наградите са хубаво нещо, несъмнено, това е оценка за труда ти. И е хубаво, когато ги получаваш. Аз съм доста горделив с моите награди и освен тези, които са за спектакъл или за кино. А и с тези, които са за това, че аз съм човек, който се пробва да бъде потребен на обществото по най-различни способи – вземам участие в благотворителни начинания, имам всевъзможни ордени, медали, в това число съм почетен жител на София, имам медал „ Св. св. Кирил и Методий “ - огърлие, което е най-високата му степен. Така че това са неща, които са публично самопризнание за значимостта ти, за труда ти, само че по никакъв метод те не ме избавят от неприятно въодушевление или там някаква дупка, в която изпадам. Когато изпадам в дупка, нормално, с цел да изляза от нея, не си погалвам премиите (смее се), а се пробвам да работя. С работа и с труд се преодоляват тези неща съгласно мен.
Има ли роля, която би отказал?
Да, аз съм отказвал доста, когато физически нямам време, не мога да смогна. Но има и някои неща, с които не се свързвам по никакъв метод. Които са морално отвън моите показа, не са част от работата ми, не бих желал да ги направя и не ги върша.
Още от диалога с Владо Пенев ПРОЧЕТЕТЕ ТУК.