Семейната компания, която създаде 70 милионери
Ако сте карали през Ъпстейт Ню Йорк или Върмонт в Съединени американски щати, има порядъчен късмет да сте спирали в комфортен магазин с ръкописно лого в тухлено алено и бяло, чиято отчетлива атмосфера в духа на 50-те години на предишния век носи лека носталгия на сладоледен салон, споделя Inc.com.
Вътре има общоприетите за този вид магазини храни, чипс и сода, само че има и витрина за сладолед. Това е един от 330-те магазина на Stewart`s, които са разпръснати из Ъпстейт Ню Йорк и Върмонт. И да, сладоледът - продаван на топки, пластмасови кутийки и хартиени кутии от половин галон, с имена като " Пътека от мус " - е тъкмо толкоз добър, колкото се приказва.
Това е доста повече от комфортен магазин, поддържайки известност на място, което продава личен домакински сладолед, както го знаят нюйоркчани. Това е бизнес за 1.5 милиарда $ с 4500 мощно лоялни чиновници и характерен образец за еластичност, която освен претърпява 3 генерации фамилно водачество, само че и ловко се насочва към нови линии на активност, защото потребителските усети се трансформират.
Стратегия за сладостен напредък
През 1917 година братята Чарлс и Пърси Дейк изкупуват фамилната плантация от татко си, с концепцията да популяризират по-широко млечните си артикули. Избиват масло с вярата да го продават на локалния магазин. Но през 1921 година двамата схващат, че ще печелят повече от производството на сладолед и още през първата година продават 4000 галона от новия си артикул. Купуват си Ford Model T и ръчно доставят бъчви със сладоледа в околните градове.
Братята не престават да развиват бизнеса си през годините, добавяйки уреди за пастьоризация, обслужващи локалните млекопроизводители. Тогава избухва Втората международна война и всичко се трансформира. Модерното млекопреработвателно дружество на братята бързо трансформира в най-големия производител на масло на Източното крайбрежие.
Синът на Чарлс - Чарли е изпратен да служи в пехотата в Европа. Когато се връща вкъщи през 1945 година, го чака нова работа. Баща му и чичо му са купили дребен магазин за сладолед, наименуван Stewart`s, и дребна мандра. Тя има лицензи за продажба на мляко в други градове, каквато е задачата на Дейк. Братята отварят магазина и го зареждат със личния си сладолед, който могат да създават в доста по-големи количества, откакто дефицитът на захар по време на войната остава в предишното.
Източник:
Сладоледът е основна част от бизнеса на компанията
Чарли Дейк прозира опция в този бизнес и отваря още сходни магазини в близките обитаеми места. Така за 5 години магазините Stewart`s се усилват до 50. С концепцията за по-нататъшно развиване някогашният боец подава молба до Министерството на земеделието на Съединени американски щати за позволение да продава мляко, създадено в личната му мандра (дотогава компанията няма право да продава личното си мляко в магазините си).
Разширяването посредством придобивания продължава през 70-те и 80-те години, като по този метод се уголемява и марката. Днес към 3/4 от стоките в магазините Stewart`s се създават или популяризират от самата компания, а множеството от тях произлизат от покрайнината. Компанията даже има лични цистерни, които зареждат бензиноколонките пред обектите й.
Служителите се грижат за поддръжката на хладилниците и поддържат физическите магазини чисти и в работен порядък. За разлика от комерсиалните вериги или франчайзи, когато рисково време удари региона, Stewart`s нормално е единственият отворен магазин. Тази тактика разрешава на компанията да поддържа ниски цени, като 90% от стоките й са по-евтини от тези при съперниците.
Надхвърляйки упованията
Източник:
Днес магазините на компанията наподобяват по този начин
Сега в своето трето потомство водачество внукът на Чарлс Дейк - Гари Дейк стана президент на компанията през 2003 година - Stewart`s е нещо като еднорог. Компанията освен се показва по-добре от останалите приятелски фамилни бизнеси - единствено 30% от компаниите претърпяват второто потомство, а едвам 10% от тях оцеляват през третото потомство - само че и остава изрично частна. Stewart`s постоянно заобикаля запитванията за изявленията от медиите и избира да остане частна компания, без да се изкушава от огромните благосъстояния, които оферират финансовите пазари.
" Необичайно е да забележим толкоз огромни и скъпи компании, които не пускат своите акции на обществения пазар. Ако погледнете за какво компании като Microsoft или Гугъл стават обществени, то е, с цел да предложат акции на чиновниците, тъй че те да завоюват нещо от това ", споделя Дейвид Йермак, професор по финанси в Stern School of Business в Нюйоркския университет.
Stewart`s се отплаща на чиновниците си по различен метод. Компанията създава проект, съгласно който някои от стоките стават благосъстоятелност на личния състав. Това значи, че към 40% от компанията е благосъстоятелност на служащи, които Stewart`s назовава " сътрудници ". Всеки, който работи повече от 1000 часа годишно, става " сътрудник " и получава част от собствеността върху стоките.
Stewart’s Shops Adds $11M to Employee Stock Ownership Plan -- Learn more here: https://t.co/huNPAr9Bb6 pic.twitter.com/NYGqwPwmc6
— Stewart's Shops (@StewartsShops) April 5, 2018
За 2017 година сдружението дава 11 млн. $ за този проект - към 15% от брутните разноски за хонорари. Според компанията 1000 от нейните към 4500 служащи имат над 100 000 $, а близо 70 имат повече от 1 милион $. Млекопроизводството и млекопреработването в щата Ню Йорк обезпечават близо 26 000 работни места.
Доброто отношение към служащите, давайки им еластичност, облаги и пенсионни сметки, облекчава натиска върху компанията да стане обществена. То поддържа и задържането и лоялността измежду чиновниците.
Подобна политика носи и друга изгода. " Служителите могат да работят по-усилено или да бъдат по-лоялни към такава компания ", споделя Маргарита Цуцура, началник на отделението за фамилен бизнес в Cornell`s SC Johnson School of Business.
Макар да не дава изявленията, Гари Дейк наподобява мисли за Stewart`s като за самобитен противовес на Amazon. " Ние вършим това, когато толкоз доста други търговци на дребно се пробват да автоматизират своите чиновници, като отстраняват контакта с клиентите си, заменяйки го с електронни поръчки и така нататък ", споделя Дейк в изказване.
Stewart`s остава бизнес непосредствен до клиентите, а чиновниците му са жизненоважни. Но това не значи, че компанията не се интересува от нововъведения. Напротив - доста от дейностите й в последните години са фокусирани върху производството и разпространяването на повече хранителни артикули, защото клиентите заобикалят бързата храна, само че въпреки всичко желаят храни, подобаващи за моментална консумация.
Въпреки това, един аспект на бизнеса продължава да бъде очарователно носталгичен: сладоледът, който към момента е огромна атракция в Stewart`s. Когато питат Дейк кой е обичаният му сладолед, той дава отговор: " Не бива да имате обичано дете, а аз не би трябвало да имам обичан усет. "
Вътре има общоприетите за този вид магазини храни, чипс и сода, само че има и витрина за сладолед. Това е един от 330-те магазина на Stewart`s, които са разпръснати из Ъпстейт Ню Йорк и Върмонт. И да, сладоледът - продаван на топки, пластмасови кутийки и хартиени кутии от половин галон, с имена като " Пътека от мус " - е тъкмо толкоз добър, колкото се приказва.
Това е доста повече от комфортен магазин, поддържайки известност на място, което продава личен домакински сладолед, както го знаят нюйоркчани. Това е бизнес за 1.5 милиарда $ с 4500 мощно лоялни чиновници и характерен образец за еластичност, която освен претърпява 3 генерации фамилно водачество, само че и ловко се насочва към нови линии на активност, защото потребителските усети се трансформират.
Стратегия за сладостен напредък
През 1917 година братята Чарлс и Пърси Дейк изкупуват фамилната плантация от татко си, с концепцията да популяризират по-широко млечните си артикули. Избиват масло с вярата да го продават на локалния магазин. Но през 1921 година двамата схващат, че ще печелят повече от производството на сладолед и още през първата година продават 4000 галона от новия си артикул. Купуват си Ford Model T и ръчно доставят бъчви със сладоледа в околните градове.
Братята не престават да развиват бизнеса си през годините, добавяйки уреди за пастьоризация, обслужващи локалните млекопроизводители. Тогава избухва Втората международна война и всичко се трансформира. Модерното млекопреработвателно дружество на братята бързо трансформира в най-големия производител на масло на Източното крайбрежие.
Синът на Чарлс - Чарли е изпратен да служи в пехотата в Европа. Когато се връща вкъщи през 1945 година, го чака нова работа. Баща му и чичо му са купили дребен магазин за сладолед, наименуван Stewart`s, и дребна мандра. Тя има лицензи за продажба на мляко в други градове, каквато е задачата на Дейк. Братята отварят магазина и го зареждат със личния си сладолед, който могат да създават в доста по-големи количества, откакто дефицитът на захар по време на войната остава в предишното.
Източник:
Сладоледът е основна част от бизнеса на компанията
Чарли Дейк прозира опция в този бизнес и отваря още сходни магазини в близките обитаеми места. Така за 5 години магазините Stewart`s се усилват до 50. С концепцията за по-нататъшно развиване някогашният боец подава молба до Министерството на земеделието на Съединени американски щати за позволение да продава мляко, създадено в личната му мандра (дотогава компанията няма право да продава личното си мляко в магазините си).
Разширяването посредством придобивания продължава през 70-те и 80-те години, като по този метод се уголемява и марката. Днес към 3/4 от стоките в магазините Stewart`s се създават или популяризират от самата компания, а множеството от тях произлизат от покрайнината. Компанията даже има лични цистерни, които зареждат бензиноколонките пред обектите й.
Служителите се грижат за поддръжката на хладилниците и поддържат физическите магазини чисти и в работен порядък. За разлика от комерсиалните вериги или франчайзи, когато рисково време удари региона, Stewart`s нормално е единственият отворен магазин. Тази тактика разрешава на компанията да поддържа ниски цени, като 90% от стоките й са по-евтини от тези при съперниците.
Надхвърляйки упованията
Източник:
Днес магазините на компанията наподобяват по този начин
Сега в своето трето потомство водачество внукът на Чарлс Дейк - Гари Дейк стана президент на компанията през 2003 година - Stewart`s е нещо като еднорог. Компанията освен се показва по-добре от останалите приятелски фамилни бизнеси - единствено 30% от компаниите претърпяват второто потомство, а едвам 10% от тях оцеляват през третото потомство - само че и остава изрично частна. Stewart`s постоянно заобикаля запитванията за изявленията от медиите и избира да остане частна компания, без да се изкушава от огромните благосъстояния, които оферират финансовите пазари.
" Необичайно е да забележим толкоз огромни и скъпи компании, които не пускат своите акции на обществения пазар. Ако погледнете за какво компании като Microsoft или Гугъл стават обществени, то е, с цел да предложат акции на чиновниците, тъй че те да завоюват нещо от това ", споделя Дейвид Йермак, професор по финанси в Stern School of Business в Нюйоркския университет.
Stewart`s се отплаща на чиновниците си по различен метод. Компанията създава проект, съгласно който някои от стоките стават благосъстоятелност на личния състав. Това значи, че към 40% от компанията е благосъстоятелност на служащи, които Stewart`s назовава " сътрудници ". Всеки, който работи повече от 1000 часа годишно, става " сътрудник " и получава част от собствеността върху стоките.
Stewart’s Shops Adds $11M to Employee Stock Ownership Plan -- Learn more here: https://t.co/huNPAr9Bb6 pic.twitter.com/NYGqwPwmc6
— Stewart's Shops (@StewartsShops) April 5, 2018
За 2017 година сдружението дава 11 млн. $ за този проект - към 15% от брутните разноски за хонорари. Според компанията 1000 от нейните към 4500 служащи имат над 100 000 $, а близо 70 имат повече от 1 милион $. Млекопроизводството и млекопреработването в щата Ню Йорк обезпечават близо 26 000 работни места.
Доброто отношение към служащите, давайки им еластичност, облаги и пенсионни сметки, облекчава натиска върху компанията да стане обществена. То поддържа и задържането и лоялността измежду чиновниците.
Подобна политика носи и друга изгода. " Служителите могат да работят по-усилено или да бъдат по-лоялни към такава компания ", споделя Маргарита Цуцура, началник на отделението за фамилен бизнес в Cornell`s SC Johnson School of Business.
Макар да не дава изявленията, Гари Дейк наподобява мисли за Stewart`s като за самобитен противовес на Amazon. " Ние вършим това, когато толкоз доста други търговци на дребно се пробват да автоматизират своите чиновници, като отстраняват контакта с клиентите си, заменяйки го с електронни поръчки и така нататък ", споделя Дейк в изказване.
Stewart`s остава бизнес непосредствен до клиентите, а чиновниците му са жизненоважни. Но това не значи, че компанията не се интересува от нововъведения. Напротив - доста от дейностите й в последните години са фокусирани върху производството и разпространяването на повече хранителни артикули, защото клиентите заобикалят бързата храна, само че въпреки всичко желаят храни, подобаващи за моментална консумация.
Въпреки това, един аспект на бизнеса продължава да бъде очарователно носталгичен: сладоледът, който към момента е огромна атракция в Stewart`s. Когато питат Дейк кой е обичаният му сладолед, той дава отговор: " Не бива да имате обичано дете, а аз не би трябвало да имам обичан усет. "
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ