Винсент Косуга и лучената му финансовата схема
Ако сте гледали кино лентата „ Trading Places “, може би помните, когато Еди Мърфи и Дан Акройд докараха до банкрут двама остарели богаташи като изкупиха целия портокалов сок на пазара. Оказва се, че един път един човек съумява да направил много милиони, правейки съвсем тъкмо това, което става във кино лентата, единствено вместо портокалов сок, той купува лук… доста лук. Освен, че става много богат, той предизвика основаването на закон, който не разрешава продажбата на фючърси с лук в Съединените щати.
Преди да стане прочут като краля на лука, Винсент Косуга е елементарен фермер, който бе трансформирал една пуста поляна от 20 000 декара в същинска райска градина, цялостна с лук. Но просто печеленето на пари от лук явно не е задоволително за него и при започване на 50-те години той се насочва към търговията с фючърси с лук на Чикагската комерсиална борса.
Пренебрегвайки молбите на брачната половинка си, Косуга скоро се връща към борсата, само че този път вместо с пшеница, той се придържа към това, което знае най-добре – лука. А лукът е бил толкоз рентабилен на пазара, тъй като по това време още не може да се съхранява дълго и тъй като се засажда и прибира в доста характерни интервали през годината, за търговците цената му би могла да скача и да пада съвсем всеки ден. Например, когато лукът е бил прибиран, той нормално държи висока цена заради обстоятелството, че на пазара на процедура няма от стоката в продължение на доста месеци, а каквото е останало от предходната годишна продукция, бързо се скапва. Неизбежно обаче след прибирането доста фермери наводняват пазара с реколтата си в опит да получат най-хубавата цена, което пък я намалява. Заради тази динамика в цената пазарът на лук е толкоз евентуално рентабилен, че в един миг към 20% от цялата търговия на Чикагската комерсиална борса е с него.
Като фермер на лук, Косуга има доста преимущество пред останалите търговци и доста бързо става богат. (За тези, които не са осведомени какво е „ фючърс “ – това е финансов контракт, задължаващ купувача да закупи актив (или продавача да продаде актив)… на авансово избрана (бъдеща) дата и цена.)
С други думи, Косуга купува фючърси с лук с вярата, че цената ще нарасне, когато датата пристигна, с цел да може да ги продаде по-скъпо. Работата е там, че като аграрни производител, Винсент има забележителна преднина, а също по този начин и не страни от сенчести покупко-продажби, с цел да осъществя облага. Например, една година Косуга обезверено има потребност цената да се повиши и знаейки, че личната му годишна продукция ще бъде добра, Косуга допуска, че и останалата част от пазара ще бъде по същия метод – затова, когато пристигна времето за продажба, пазарът ще бъде цялостен с лук и цената ще падне прекалено много. Затова, подло и нелегално, Косуга подкупва чиновник на метеорологичната станция в Чикаго да издаде предизвестие за доста ниски температури (съответно замръзвания). Когато тази вест излиза, хората стартират да купуват лук в суматоха, карайки цената да скочи.
През есента на 1955 година, след съвсем година неистово пазаруване, Сийгъл и Косуга притежаваха 98% от лука в Чикаго (около 13,6 милиона килограма). С безусловно целия лук под техен надзор, мъжете по-късно съумяват да надуят изкуствено цената до към 2,75 $ за чувал като по този начин мощно лимитират наличността му.
След като надуват цената, двамата извършват и най-зловещата и блестяща част от схемата си – те стартират къси продажби на фючърси лук, което значи, че продават лук с вярата, че цената ще падне, което им разрешава да го купят назад единствено за част от нея, което сами виждате по какъв начин може да докара до голяма облага, стига цената да падне. А защото Косуга и Сийгъл притежаваха съвсем всеки лук в града, те можеха да си подсигуряват, че цената ще се снижи просто като наводнят пазара със стоката, които държаха, незабавно щом приключат с продажбите на фючърси.
Що се отнася до Косуга и Сийгъл, те се разминават без драскотина, тъй като механически не са направили закононарушение. Като директен резултат от дейностите им, държавното управление на Съединени американски щати приема Закон за фючърсите на лука през 1958 година, като прави противозаконната търговия с фючърси с лук.
…
След като Косуга прави благосъстоянието си, вместо да се отдръпна на тропически остров, той отваря ресторант, наименуван „ The Jolly Onion Inn “, където работи като готвач.
