Специално за децата на 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете обратно, ще ви бъде мъчно да повярвате, че сте съумели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без защитни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с огромно наличие на олово. На шишенцата с медикаменти нямаше секретни капачета, вратите постоянно не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха в никакъв случай. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого даже не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, открити на някое сметище, и едвам когато към този момент летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме не запомнили да им сложим спирачки.
Сутрин излизахме от къщи, играехме по през целия ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветяване – там където го имаше. И през цялото това време
никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко индивида ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, тъй като нямаше даже видео!
Затова пък имахме другари. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто по този начин, без авансово позвъняване! Сами в този нечовечен и рисков свят. Без защита. Как въобще сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „ Веро “. Нашите действия си бяха наши лични и ние
бяхме подготвени за следствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – само че никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си отговорни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата на практика не съществуваше. Родителите от тези времена постоянно вземаха страната на закона, можете ли да си го визиите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1. По простъпка вкарваме систематичната си ключова дума на микровълновата печка.
2. Имаме лист от 15 номера да се свържем със фамилията си, което се състои от 3 индивида.
3. Пращаме имейл на сътрудника, който седи в прилежащата стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат е-поща
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона по този начин, като че ли още сме на работа.
7. Изпадаме в суматоха, в случай че излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим заран, първата ни работа е да влезем в интернет, още даже преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, с цел да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, склонен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – към този момент си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се пристрастен, с цел да забележиш, че в този лист няма номер 6.
13. Трябва ти единствено секунда с цел да пробягаш с взор текста и да се убедиш, че номер 6 в действителност няма.
Инфо: Бгспомен
