„Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя

„ Ако печеля, спечелвам за цялостен народ - в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си “.

Едва ли има българин, който да не знае създателя на тези думи, от прочита на които просто настръхваш. През 2018-а се навършват 145 години от гибелта на Апостола на свободата.

Споменът за трагичната, само че героична гибел е претърпял през разнообразни времена, с цел да стигне през днешния ден до нас и да кънти в съзнанието отсега нататък. Васил Иванов Кунчев е роден в скромното карловско семейство на Иван и Гина, където пораства дружно със своите братя и сестри.

Малкият Васил е откърмен с духа на родолюбието, справедливостта и любовта към българското. Животът му протича като безконечен низ от духовни и патриотични пориви.

Още в младежка възраст се посвещава на революционно дело и стартира интензивно да работи за построяването на Вътрешна-революционна организация.

Убеден, че свободата на България ще бъде реализирана посредством деяние от вътрешната страна, Апостола не стопира да притегля съидейници. Предаден, Васил Левски не съумява да зърне свободна България. Но заветите му още се пазят в националното схващане.

Такава е историята на един човек, в която туптят хилядите сърца на родолюбци, дали живота си за свободата. А в дни като този не ни остава нищо друго с изключение на добродушно и безмълвно да сведем глава пред един популярен героизъм. Подвиг, на който изискуем доста.

Припомняме ви срещата на екипа на Novini.bg с потомката на Васил Левски Христина Богданова.



По материала работиха Веселина Спасова и Галя Георгиева

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE