Ако спечели втори мандат, Румен Радев със сигурност ще влезе

Ако завоюва втори мандат, Румен Радев сигурно ще влезе в историята, както преди него влязоха ярки персони като Бойко Борисов и Иван Костов. Жан Виденов също влезе, само че по малко по-специфичен метод. За другите преди този момент в този момент няма да приказваме, с цел да не обременяваме разказа. Какво значи човек да влезе в историята? Много неща. Но като цяло значи да промени дневния ред на обществото, предизвиквайки трендове и събития, които другояче не биха се случили. Историческите персони биват разнообразни типове, само че най-ярки са два от тях: революционери и национални покровители. И до момента в който измежду упоменатите нагоре Иван Костов наподобява повече на бунтовник, то Бойко Борисов и Румен Радев са типични национални покровители. Народните покровители рядко имат своя стройна политическа визия, само че пък се радват на легитимност поради огромната си известност. Често се случва от тази известност и легитимност на националните покровители да се възползват други, по-рафинирани и по-сенчести сили. Връзката сред Радев и Борисов е особена. Радев е невъобразим без Борисов, както е невъобразим юнакът без ламята. Народният покровител идва (на коня Шарколия) да избави сиромасите от някакво, нормално персонифицирано, зло, от някой изверг, бил той човек или дракон. Ако нямаше за изчегъртване такава величествена фигура като Борисов, потребността от изчегъртвач също нямаше да е по този начин въпиеща. Нуждата от изчегъртвач е добре пристигнала за Радев, тъй като дава отговор на упоритостите му. Амбицията му за власт го прави специфичен изчегъртвач. Но в случай че не съществуваше Бойко Борисов и националният ентусиазъм да се тури край да проточилото му се ръководство (хайде, стига, стани, с цел да седнем и ние!), Радев евентуално даже нямаше да бъде повдигнат за президент. И фактически, като се изключи че въплъти „ протеста на робите “, какво удивително, какво значимо извърши Радев през мандата си? Колкото по-зла е ламята, толкоз по-юначен е националният покровител. За доста неща през годините ГЕРБ би трябвало да се сърдят само на себе си. Казвам „ ГЕРБ “, а не „ Бойко Борисов “, тъй като допускам, че са се случили всевъзможни безобразия без негово познание. А споделям „ допускам “, тъй като в никакъв случай не съм бил толкоз покрай властта, та да знам. И популярност Богу! Знам единствено, че историческата мощ, която възнася Румен Радев, не „ рестартира системата “, не рестартира нищо друго, с изключение на явлението „ Бойко Борисов “ в освежена редакция. Вижте го: Радев е същият като Борисов, когато изгряваше – самичък той левент, отсякъл главите на триглавата ламя на Тройната коалиция, фокус на очаквания, събитие, което ще обърне хода на историята. И него първоначално го хулеха интелиХентите, както в този момент хулят Радев задето бил тъпанар, и на него му се подиграваха, и на него не му предричаха дълъг политически живот. Но те, интелиХентите, са си такива – мъчно ще харесат някого от пръв взор, все ще мрънкат, все ще недоволстват, все ще слагат непостижими условия. Но пък за положително или за неприятно интелигенцията едва въздейства на историческите процеси. Тя може да повлияе, само в случай че оплоди с концепциите си хората на действието. А хората на действието не дават елементарно да ги оплождат. И като стана дума, къде е интелигенцията, когато приказваме за национални покровители или, както би се изразил Ботев, „ крило за клети сюрмаси “? Интелигенцията е в инициативните комитети – вижте ги: интелектуалец до интелектуалец. Пък и освен там. Първо, интелигенцията си е част от народа, колкото и на някои нейни представители да им се привижда, че не е по този начин, тъй като не вонят на чесън и не играят хоро по площадите на европейските столици. После има интелигенти, които са си клети сюрмаси и обезверено търсят своя Крали Марко. После има интелигенти, които са си клети простаци, нищо че са придобили тапия от някой от неизброимите български университети. Има и такива, които следят, обмислят, регистрират всеобщите усети и увлечения, избират допустимо най-хубавото съгласно тях за ръководството на страната и го поддържат в случай че не със сърцето си, то най-малко със своя престиж, доколкото го имат. Така или другояче, с кесийка пуканки в ръка, следим конфликт на титани. Толкова колосален, че оставя на назад във времето интригата с парламентарните избори, които се задават дружно с президентските, а тази конспирация не е дребна. Борисов не се кандидатира за президент, не се кандидатира и за народен представител, само че това не трансформира нещата – конфликтът е сред него и Радев, а не някакъв различен. Независимо от съответния мотив, всички сили на Средната земя се натрупат към единия или другия в навечерието на борбата за Шлемово усое. „ Ама чакай в този момент! – ще възкликне някой по-внимателен четец. – Какъв колосален конфликт, какви пет лв.! Единия исполин не го ли изчегъртаха към този момент! “. Точно по този начин, на процедура единият от титаните е изчегъртан, ламята е обезглавена и юнакът към този момент няма какви подвизи да прави в Средната земя. Това прави за Румен Радев обстановката малко по-комплицирана. Сега, откакто тиранът божем е изчегъртан, би трябвало да се очертае друга задача, друга задача. Да се развее ново знаме, което успокоително (но и вдъхновяващо) да проплющява над сиромашките глави. Каква е задачата на Радев в изискванията на към този момент изчегъртан деспот или най-малко като каква би трябвало да се показа на обществеността? На обществеността би трябвало да се внуши убеждението, че победилото „ положително “ мощно се нуждае от подсилване на успеха, т.е. от една страна да не разреши на тирана да се завърне (ГЕРБ не престават да са първа мощ съгласно проучванията), а от друга – да изолира от ръководството представителите на компрометираното „ статукво “, т.е. ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Очевидно тази амбициозна задача обгръща както президентските, по този начин и парламентарните избори, тъй като по закон Президентът не може да се оправи самичък с нея. Не знам единствено по какъв начин Радев ще оправдае изолирането на Българска социалистическа партия, в случай че той като президент е артикул точно на тази партия, само че евентуално ще откри метод. По-дразнещото е друго. По-дразнещото е, че по този начин се приказва за президентските и парламентарните избори, сакаш са едно, което пък разкрива упоритостта посредством Радев да се овладеят и президентската, и изпълнителната власт от един център, към този момент и аз не знам от кой. И въпреки всичко вниманието е ориентирано повече към президентската конспирация, в сравнение с към парламентарната, тъй като Радев е левент, а възможният предстоящ министър-председател не е. Към президентската конспирация е ориентирано вниманието и по тази причина в Шлемово усое пред всички други войски пристъпват упоменатите инициативни комитети. Може би за първи път инициативните комитети са натоварени с толкоз доста смисъл. Преди бяха повече или по-малко официални. Така е, тъй като борбата би трябвало да наподобява надпартийна. Избирателят би трябвало да види зад всекиго от претендентите спретнат в стройни редички ни повече, ни по-малко елита на нацията. Хубава концепция е това с комитетите, тъй като наподобява като общ фронт против „ злото “, било то Радев или Борисов. Хубава концепция, обаче трябваше да го създадат много по-рано (както упорито ги съветвахме, само че гласът ни остана като на Иоан Кръстител – глас в пустиня), трябваше да го създадат по-рано, с цел да могат партиите да поддържат претендентите чак няколко седмици откакто комитетите ги повдигнат, и по този метод претендентите да не наподобяват партийни, каквито в действителност в действителност не са. Знаете ли от кое място идва думата „ претендент “? Много е сантиментално. Но ще ви опиша различен път. Имам другари и в двата инициативни комитета. Имам и в този на Панов, който е претендент от по-второстепенен диаметър. Всички те евентуално ще продължат да ми бъдат другари, доколкото най-малко зависи от мен. По-любопитно ми е обаче да видя един различен лист – листата на тези повече или по-малко нашумели обществени фигури, на които са предложили, които са кандърдисвали, обаче те са отказали. Защото нали никой не има вяра, че комитетите са се образували непринудено, без самодейността на партийните централи? Ето този лист ме интересува, на поканените и отказалите. Но в никакъв случай няма да го забележим по една или друга причина. Все едно. Ще влезе ли Радев в историята (не мога да не се сетя за една имитация на Тодор Живков от 1975: „ Ние с моя другар Караманлис влезнааме у историята и към този момент нема да излеземе от нея! “)? Историята е демократично място и в нея влиза кой ли не. Има две схващания за историята. Според едното тя се прави от народите, макар че и самите тези, които го настояват, не си имат вяра. Според другото историята се прави от персони. Понеже у нас кралете са по-малко спрямо други европейски страни, историческите ни персони са юнаци, хора от народа. Не знам дали помните, не знам дали сте чували, само че едно време имаше подобен филм (пак) за Тодор Живков: „ Човек от народа “. Ако завоюва втори мандат, Радев ще влезне у историята, тъй като е характерен човек от народа. Няма метод, тъй като в случай че не влезе, то е все едно народът самичък да не влезе в личната си история. Не че е невероятно. Дори като се замисля, не знам дали въобще в миналото народите са влизали в личната си история, не и в основна и решаваща роля. Това се отнася и до финикийския народ, чиято върхушка безочливо издигна тъкмо против Сицилия града Картаген, който би трябвало да бъде опустошен. Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “. Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.