Всички знаят за Пеевски. Е, и?
Ако считат, че аз съм нещо неприятно, да кажат за какво " приканва Делян Пеевски, само че никой не се наема да отговори на въпроса му. На фона на това оглушително безмълвие депутатът от Движение за права и свободи стартира да звучи напряко разумно. Коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле България ".
Той е афектиран. Скандалите му работят натоварващо. И чака президентът да му се извини. “Ако считат, че аз съм нещо „ лошо”, да кажат защо”, приканва депутатът, магистрат и издател Делян Пеевски в изявление за личния си вестник “Телеграф”. Липсата на посочен автор-журналист и препечатването на израза “нашият издател” от всички медии, които Пеевски отхвърля да са негови, са единствено симпатичните елементи в тази история. Важното е, че никой от политиците не се наема да отговори на въпроса му: С какво е неприятен Пеевски, че президент и министър председател се наскърбяват с името му?
Втора седмица откакто президентът и министър председателят се упрекнаха взаимно във връзки с Пеевски, тематиката е на път да бъде покрита. Аранжираните “сблъсъци” в телевизионните студия сред представители на ГЕРБ и Българска социалистическа партия разискват персоналните качества на Румен Радев и Бойко Борисов, приканват ги да се схванат “по мъжки”, повтарят всички познати взаимни обвинявания сред двете партии, само че не смеят да се насочат към името, от което стартира всичко. Скандал за Пеевски без Пеевски - това следим сега. Самият народен представител към този момент популяризира едно изказване и едно изявление, само че отново не желаят да го виждат. Думата “абсурд” наподобява прекомерно слаба, с цел да опише този случай.
Всички знаят
Когато президентът Радев попита дали министър председателят Борисов има срещи, ползи и бизнеси с Пеевски, той напомни изказвания на обвинения банкер Цветан Василев и на представители на извънпарламентарната съпротива. Когато пък министър председателят попита президента дали е договорил с Пеевски избирането си, той напомни централната роля на депутата в Движение за права и свободи и поддръжката на партията за Радев на президентските избори. Буквално два часа след тази замяна на реплики Пеевски посъветва Радев и Борисов да вземат решение проблемите си като “големи момчета, генерали” и да не го намесват. И ето, че цялата страна го послуша - никой към този момент не го намесва, а “големите момчета” като че ли не помниха тематиката.
Една дребна част от медиите в България от години разказват случая “Пеевски” - по какъв начин един необяснимо забогатял младеж, употребявайки близостта си първо с Национална движение „Симеон Втори", а след това с Движение за права и свободи, се трансформира в един от най-влиятелните хора в страната, а ползите му диктуват процеси в политиката, бизнеса, правораздаването и изпълнителната власт. Влиянието му е потвърждавано и от думи на хора, които би трябвало да знаят задоволително за властта. Преди четири години Цветан Цветанов сподели, че „ Делян Пеевски ръководи прокуратурата посредством голямото си въздействие във Висшия правосъден съвет и посредством основния прокурор Сотир Цацаров “. Избягалият банкер Цветан Василев го назовава “властелин на България”. Двете съдийки от фамозните изтекли записи си приказват по този начин: “Ходи горе непрекъснато. - При кой? - Делян, Делян”. А през 2013 година, когато Народното събрание избра депутата от Движение за права и свободи за ръководител на ДАНС, самият Бойко Борисов изясни по какъв начин “Пеевски се бил съгласил да извърши всичко това. Те са подготвили сюжет - да ме задържат и в ареста да ме убият “.
Епидемия от амнезия
Днес всичко това е забравено. Но България не е толкоз огромна и решаващата роля на един човек в някои браншове от стопанската система не може да остане загадка. Каквото и да написа в Търговския указател. Първенецът в надпреварата по амнезия е депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов. Преди близо пет години той попита “как е станал този отпадък мултимилиардер на 20 години” и изясни по какъв начин КТБ е притежател на медиите, а “Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред”. Днес Рашидов пази Пеевски, тъй като бил демонизиран. И тъй като “никой не го е осъдил за нищо и е грозно да се употребява като боздуган трето лице и като плашило”. Отново думата “боздуган”. Ролята на Рашидов обаче е заменена.
" Българските политици би трябвало да престанат да се държат като младежи в дискотека, носещи се безметежно под звуците на музиката, а да стартират да мислят за хората и да мислят не от през днешния ден за на следващия ден, а с отдалечен хоризонт” - това изречение от изявлението на Делян Пеевски е може би най-разумното нещо в цялата тази неуместна история. Всички се носят безметежно по свирката му. Един ден знаят кой е той, на идващия не помнят. Думите им не водят до последствия, тъй като институциите са завладяни от същата тази омерта. Нито прокуратурата, нито финансовото разузнаване, нито данъчните ще се раздвижат, в случай че някой каже освен това. Че за какво тогава да казват… На този декор Пеевски има цялостното право да пита: Добре де, какво толкоз не ми харесвате? А тишината мълчи.
Редактор: Деница Райкова
Той е афектиран. Скандалите му работят натоварващо. И чака президентът да му се извини. “Ако считат, че аз съм нещо „ лошо”, да кажат защо”, приканва депутатът, магистрат и издател Делян Пеевски в изявление за личния си вестник “Телеграф”. Липсата на посочен автор-журналист и препечатването на израза “нашият издател” от всички медии, които Пеевски отхвърля да са негови, са единствено симпатичните елементи в тази история. Важното е, че никой от политиците не се наема да отговори на въпроса му: С какво е неприятен Пеевски, че президент и министър председател се наскърбяват с името му?
Втора седмица откакто президентът и министър председателят се упрекнаха взаимно във връзки с Пеевски, тематиката е на път да бъде покрита. Аранжираните “сблъсъци” в телевизионните студия сред представители на ГЕРБ и Българска социалистическа партия разискват персоналните качества на Румен Радев и Бойко Борисов, приканват ги да се схванат “по мъжки”, повтарят всички познати взаимни обвинявания сред двете партии, само че не смеят да се насочат към името, от което стартира всичко. Скандал за Пеевски без Пеевски - това следим сега. Самият народен представител към този момент популяризира едно изказване и едно изявление, само че отново не желаят да го виждат. Думата “абсурд” наподобява прекомерно слаба, с цел да опише този случай.
Всички знаят
Когато президентът Радев попита дали министър председателят Борисов има срещи, ползи и бизнеси с Пеевски, той напомни изказвания на обвинения банкер Цветан Василев и на представители на извънпарламентарната съпротива. Когато пък министър председателят попита президента дали е договорил с Пеевски избирането си, той напомни централната роля на депутата в Движение за права и свободи и поддръжката на партията за Радев на президентските избори. Буквално два часа след тази замяна на реплики Пеевски посъветва Радев и Борисов да вземат решение проблемите си като “големи момчета, генерали” и да не го намесват. И ето, че цялата страна го послуша - никой към този момент не го намесва, а “големите момчета” като че ли не помниха тематиката.
Една дребна част от медиите в България от години разказват случая “Пеевски” - по какъв начин един необяснимо забогатял младеж, употребявайки близостта си първо с Национална движение „Симеон Втори", а след това с Движение за права и свободи, се трансформира в един от най-влиятелните хора в страната, а ползите му диктуват процеси в политиката, бизнеса, правораздаването и изпълнителната власт. Влиянието му е потвърждавано и от думи на хора, които би трябвало да знаят задоволително за властта. Преди четири години Цветан Цветанов сподели, че „ Делян Пеевски ръководи прокуратурата посредством голямото си въздействие във Висшия правосъден съвет и посредством основния прокурор Сотир Цацаров “. Избягалият банкер Цветан Василев го назовава “властелин на България”. Двете съдийки от фамозните изтекли записи си приказват по този начин: “Ходи горе непрекъснато. - При кой? - Делян, Делян”. А през 2013 година, когато Народното събрание избра депутата от Движение за права и свободи за ръководител на ДАНС, самият Бойко Борисов изясни по какъв начин “Пеевски се бил съгласил да извърши всичко това. Те са подготвили сюжет - да ме задържат и в ареста да ме убият “.
Епидемия от амнезия
Днес всичко това е забравено. Но България не е толкоз огромна и решаващата роля на един човек в някои браншове от стопанската система не може да остане загадка. Каквото и да написа в Търговския указател. Първенецът в надпреварата по амнезия е депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов. Преди близо пет години той попита “как е станал този отпадък мултимилиардер на 20 години” и изясни по какъв начин КТБ е притежател на медиите, а “Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред”. Днес Рашидов пази Пеевски, тъй като бил демонизиран. И тъй като “никой не го е осъдил за нищо и е грозно да се употребява като боздуган трето лице и като плашило”. Отново думата “боздуган”. Ролята на Рашидов обаче е заменена.
" Българските политици би трябвало да престанат да се държат като младежи в дискотека, носещи се безметежно под звуците на музиката, а да стартират да мислят за хората и да мислят не от през днешния ден за на следващия ден, а с отдалечен хоризонт” - това изречение от изявлението на Делян Пеевски е може би най-разумното нещо в цялата тази неуместна история. Всички се носят безметежно по свирката му. Един ден знаят кой е той, на идващия не помнят. Думите им не водят до последствия, тъй като институциите са завладяни от същата тази омерта. Нито прокуратурата, нито финансовото разузнаване, нито данъчните ще се раздвижат, в случай че някой каже освен това. Че за какво тогава да казват… На този декор Пеевски има цялостното право да пита: Добре де, какво толкоз не ми харесвате? А тишината мълчи.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ