Виктор Медведчук: Украинският синдром или анатомия на днешното военно противопоставяне
Ако слушате доста западни политици, тогава е безусловно невероятно да разберете смисъла и механизмите на спора в модерна Украйна. Тук президентът на Съединени американски щати Байдън отхвърля директното присъединяване на американските военни в спора, само че в това време оповестява на всеки ъгъл, че Щатите доставят там оръжия за милиарди долари. Ако милиарди отиват за военните потребности на Украйна, тогава се оказва, че украинските ползи са извънредно значими за Съединени американски щати. Но в случай че американската войска не желае да се бие там, тогава може би те не са толкоз значими.
Но какви са тези доставки за милиарди долари? Безвъзмездна помощ? Печеливш бизнес? Инвестиции? Някаква политическа композиция? Няма отговори, непрекъсната мъгла.
Или ето последните разкрития на някогашния немски канцлер Меркел, че Минските съглашения са единствено закъснение за Украйна, от което следва, че никой не е желал да откри мир. Тогава се оказва, че Русия е била излъгана. Но с каква цел? За да защитим Украйна или да нападнем сами?
И за какво беше належащо да се заблуждавате, в случай че можеше просто да извършите това, което самата Германия предлагаше? Или Германия е предложила авансово това, което е невероятно да се извърши? Така че можете да стигнете до въпроса дали политическите измамници могат да получат канделабър, само че през днешния ден наподобява доста по-важно да стартираме да разсейваме мъглата към актуалната обстановка. В последна сметка се оказа това, което в този момент е, а не другояче. Какво докара до това, какви са аргументите? И по какъв начин да излезем от тази обстановка, тъй като тя става все по-опасна? Затова започваме разбора от произхода на събитията.
Как свърши Студената война?
Началото на всяка нова война нормално е в края на последната. Украинският спор беше предшестван от Студената война. Отговорът по какъв начин в действителност приключи тя ще ни приближи до разбирането на смисъла на сегашния спор, който не се лимитира единствено до Украйна, а визира доста страни.
Факт е, че страните от Запада и страните от постсъветското пространство, на първо място Русия, възприемат резултатите от тази война по друг метод.
Западът еднопосочно си присвоява успеха в тази война, а Русия се счита за губеща. И защото Русия сякаш е победената страна, то територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер е законна плячка на Съединени американски щати и НАТО, които съгласно правилото „ горко на победените “ я слагат (Източна Европа, б.р.) под контрола на Запада.
Следователно Украйна е територия на въздействие на Съединени американски щати, НАТО, а не на Русия въобще. Следователно всички искания на Русия за най-малко някакво въздействие върху украинската политика, отбраната на нейните ползи в този район са „ безпочвени “, очевидна офанзива против ползите на Съединени американски щати и НАТО.
„ Вече няма потребност да гледаме на света през призмата на връзките сред Изтока и Запада. Студената война свърши “, сподели Маргарет Тачър при започване на 90-те години. Тоест позицията на Изтока, на Русия към този момент не е значима. Има един вектор, един стопанин на света, един победител.
Русия гледа на този развой по напълно различен метод. В никакъв случай не се счита за губеща. Изходът от Студената война беше реализиран посредством демократични промени в политиката и стопанската система, а военната борба беше сменена от търговия и интеграция със Запада. Тоест, в случай че някогашният ти зложелател през днешния ден стана другар, тогава това не е ли победа?
В същото време Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и Руската федерация, нямаха за цел да завоюват Студената война, а да излязат от военното опълчване сред Изтока и Запада, което можеше да приключи с нуклеарна злополука. Москва, дружно с Вашингтон, откриха този излаз, постигнали цели не толкоз за себе си персонално, що се касае за целия свят като цяло.
Това излизане въобще не означаваше поглъщането на Изтока от Запада, икономическото, правно и културно послушание на постсъветското пространство. Ставаше дума за равноправно съдействие и взаимно създаване на нова политическа и икономическа действителност.
Така че ясно виждаме два метода към края на Студената война: триумфът на спечелилите, от една страна, и построяването на нов свят, цивилизация, от друга. Именно въз основа на тези подходи ще се развиват събитията в бъдеще.
Нов свят или нови колонии на Запада?
През 1991 година Съветският съюз се разпада, само че през 1992 година е основан Европейският съюз, на който постсъветското пространство, в това число Русия, разпореждаха огромни очаквания. Изглеждаше, че това е нов свят, нова наднационална групировка, нов поврат в историята на европейската цивилизация.
Русия, сходно на други страни от някогашния социалистически лагер и Съюз на съветските социалистически републики, виждаше себе си в бъдеще като пълноправен член на този съюз, изграждаше се доктрината " Европа от Лисабон до Владивосток ".
В тази обстановка Русия приветства освен обединяването на Германия, само че и влизането в Европейски Съюз на някогашните й съдружници и даже на някогашните републики от Съюз на съветските социалистически републики. Икономическата интеграция със Запада през 90-те години на предишния век беше преди всичко за Русия и Москва я виждаше като ключ към триумфа си като съвременна страна.
В същото време съветското управление не изпитваше изключително предпочитание да обвърже със себе си някогашните руски републики, в това число Украйна. Голяма част от руските републики съществуваха на дотации от центъра, да се схваща – от Русия. Лидерите на тези страни другарски бяха потупвани по рамото, само че се опитваха да се отърват от икономическото им задължение допустимо най-скоро.
Русия, по-бързо от Украйна, стартира да се интегрира в европейския пазар. В последна сметка Русия има голямо количество енергийни запаси, които се търсят в Европа, до момента в който Украйна, в противен случай, не е в положение да купува енергийни запаси на европейски цени.
Независимостта на Украйна можеше да приключи с стопански колапс, в случай че не беше югоизтока, където в този момент се водят яростни борби. Югоизтокът е вградил Украйна в интернационалното систематизиране на труда с неговите големи индустриални мощности и развита промишленост. Не е всекидневно да се приказва за това, само че през 90-те години точно рускоезичният югоизток избави икономическата, а с това и политическата самостоятелност на Украйна.
Сега да обърнем внимание на нещо друго: от 90-те години на предишния век в Европа и по нейните граници започнаха да пораждат поредност от съществени етнически спорове и войни, в които бяха въвлечени милиони хора. До 1991 година подобен брой етнически конфликти не са следени.
Всичко това докара до разпадането на Югославия, загубата на целостта на Грузия, Молдова, Сирия. От позиция на европейската обединителна парадигма това бе безсмислено. В края на краищата смисълът на това обединяване не е раздробяването на Европа на доста дребни страни, а в противен случай, основаването на голям наднационален съюз от нации и тези нации не трябваше да се изтребват един различен, не трябваше да умножават границите, а дружно да построяват нов общ свят. Какно не е наред тук?
Това е, в случай че се изхожда от концепцията, към която Русия се придържаше преди. Но в случай че изхождаме от концепцията за победа в Студената война на Запада, тогава етническите спорове имат напълно друго значение. И това значение е изказвано неведнъж - да вземем за пример на среща на Обединения комитет на началник-щабовете на 24 октомври 1995 година президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън ще каже:
„ Използвайки грешките на руската дипломация, изключителната надменност на Горбачов и неговото обграждане, в това число тези, които намерено заеха проамериканска позиция, ние постигнахме това, което президентът Труман щеше да направи на Съветския съюз с атомната бомба. "
От това можем да заключим, че не всички западни политици са желали да основат нов обективен свят. Тяхната задача беше да унищожат врага в лицето на Съюз на съветските социалистически републики, Югославия и други страни. И тогава изострянето на междуетническите спорове е напълно разумно, те отслабват врага и при положение на победа оказват помощ за разчленяването на страната му за удобството на поглъщането от спечелилия.
При такива условия действителното положение на нещата няма значение. Умишлено се разклаща ситуацията. Представители на национално малцинство, плътно живеещи в избрани елементи на страната, се афишират за сепаратисти и опасност за страната. Тази тактичност е известна от древността и е употребена от античен Рим.
Но сякаш в този момент не се приказва за създаване на нова робовладелска империя? Или пък във Вашингтон, да вземем за пример, постсъветското пространство се преглежда като общ брой от някакви провинции на огромна империя, които към този момент имат своя метрополия и би трябвало да бъдат предпазени от похищенията на варвари, които не желаят да се подчиняват на тази империя?
И по този начин, имаме две политически тактики - икономическата и политическата интеграция на страните, където взаимната полза е на напред във времето, и поглъщането на други от една страна, където ползите на погълнатите страни не се вземат поради. А самите тези страни могат да бъдат разчленени, оповестени за парии, завладени.
Що се отнася до Руската федерация, излизайки от рецесията, провокирана от внезапна смяна в политическия и стопански курс, тя от ден на ден се сблъскваше с явния блян да бъде отслабена, унижена, сложена в неизгодно състояние, от ден на ден се обявяваше за страна парий, макар обстоятелството, че нейният стопански капацитет нарастваше.
Нарастването на икономическия капацитет трябваше да усили въздействието на страната и това трябваше да се приветства в западния свят. Но се случваше тъкмо противоположното. Влиянието на Русия освен не се приветстваше, само че се обявяваше за неверно, незаконно и корумпирано.
Тук следва да се спрем по-подробно. И по този начин, Русия взема за модел западната народна власт, организира промени и стартира да се интегрира в западния свят. От позиция на построяването на общ европейски дом това би трябвало да се приветства и предизвиква. Европа получава кротичък и стопански проспериращ сътрудник със своите пазари, запаси, което безспорно я укрепва с порядък.
Но в случай че се ръководим от колониално мислене, тогава няма да толерираме стопански напредък и самостоятелност на далечна колония. Провинциите не би трябвало да изпреварват страната-майка финансово, политически или културно.
Има Европейски Съюз, който се зае с построяването на нова икономическа действителност. И има НАТО, основано през 1949 година, което се опълчи на Изтока, на първо място на Съюз на съветските социалистически републики и Русия. Да си напомним думите на първия общоприет секретар на НАТО Хейстингс Исмей:
„ Дръжте Съветския съюз надалеч [от Европа], американците вътре и германците в подчинено състояние ". Тоест, идеологията на НАТО е Съединени американски щати в Европа и даже в преобладаваща позиция, само че Русия не.
И по какъв начин би трябвало да се отнася Русия към това? В края на краищата тя почтено постави завършек на Студената война, само че Съединени американски щати, НАТО, наподобява, не го направиха. Оказва се, че готвеното й обединяване със Запада не беше на равни начала, а при условия на икономическо и политическо усвояване.
Оттук и настояванията на Москва да се спре придвижването към границите на Русия и да се преразгледа позициите и договореностите. И в този момент виждаме, че концепцията на НАТО унищожи освен интеграцията на Русия в Европа, само че и постави завършек на разширението на Европа и нейното развиване. Тоест, от двата метода, които представяме тук, единият явно победи другия.
Русия и Украйна - нещастието на връзките
Да преминем от общата картина непосредствено към връзките сред Русия и Украйна. Да стартираме с това, че връзките на тези страни имат своя характерна история. Тези връзки са по-близки от взаимоотношението сред Англия и Шотландия или северните и южните щати.
Украйна е част от Русия повече от 300 години, което се отразява на културата, етническия състав и манталитета. Украйна получи своята самостоятелност през 1991 година не вследствие на национално-освободителна битка, а по съглашение с Москва. Новата икономическа и политическа действителност подтикна съветския хайлайф освен да даде самостоятелност на Украйна, само че и да упорства за това.
Тогава никой даже и в кошмара си не виждаше въоръжен конфликт сред двете нови страни. Украинците гледаха на Русия като на другарска мощ, а на съветския народ като на приятелски и тези благосклонности бяха взаимни.
В Русия от дълго време доминираше концепцията за Украйна като за „ друга Русия “, което предполагаше доста по-близки връзки, в сравнение с да вземем за пример сред Англия и Канада. В всекидневието имаше една известна сентенция: „ Имаме един народ, само че разнообразни страни “.
Украинците и руснаците бяха доста заинтригувани от политическия живот на своите съседи, за което можете да попитате да вземем за пример сегашния президент на Украйна Зеленски, който направи пари от политическа ирония, нормално за политиката на двете сили.
Но тъкмо по образеца на Украйна може ясно да се види по какъв начин концепцията за основаване на общо политическо и икономическо пространство е победена от концепцията за изтласкване на Русия от Европа.
От първия Майдан през 2005 година Украйна построява антируска политика на равнище държавна идеология. В същото време ясно се вижда, че тази политика има за модел Студената война. Тоест психически украинците бяха настроени против руснаците с поддръжката на избрани политици, измененията в просветителната стратегия, културата и излъчването на националните медии. И всичко се извърши под прикритието на демократични промени, позитивни промени, които бяха подкрепени от всевъзможни западни и интернационалните организации.
Трудно беше да го назовем либерален развой. Просто беше открит диктатът на прозападните сили в политиката, в медиите, в стопанската система, в гражданското общество. Западната народна власт е основана с изцяло недемократични способи. И през днешния ден, повече от всеки път, въпросът става значим: либерален ли е политическият режим на Украйна?
От 1991 година вътре в самата Украйна съществуват две страни – анти-Русия и Украйна като друга Русия. Едната не вижда за себе си без Русия, другата не вижда себе си с Русия. Подобно разделяне обаче е доста изкуствено. По-голямата част от историята си Украйна е минала с Русия, обвързвана е с нея културно и душевен.
Интеграцията на Русия с Украйна очевидно е подбудена от стопанската система. В края на краищата, в случай че има подобен голям пазар и запаси наоколо, тогава единствено едно доста тесногръдо държавно управление не може да го употребява, камо ли да го блокира.
Антируските настроения донесоха на Украйна единствено тъга и беднотия. Затова всички прозападни националистически придвижвания умишлено или неумишлено проповядват беднотия и бедност на украинския народ.
Вече споменахме, че точно югоизтокът с производството си оказа помощ на страната да се вмести в световното систематизиране на труда. Оказа се, че изтокът, огромен рускоезичен район, завоюва главната валута за страната.
Естествено, това не можеше да не се отрази на политическото посланичество в украинското държавно управление. Югоизтокът имаше повече както човешки, по този начин и финансови запаси, което не се вписваше в прозападната картина на Украйна. Твърде горди, прекомерно свободни, прекомерно богати хора живееха там.
И първият, и вторият Майдан бяха ориентирани против Виктор Янукович, някогашен губернатор на Донецк, водач на Донбас и ненационалистическите центристки политически сили. Електоралната поддръжка на такива сили беше доста забележителна, Украйна не искаше да бъде анти-Русия доста дълго време. Президентът Юшченко, който пристигна на вълната на първия Майдан, доста бързо загуби доверието на хората, най-много поради антируската си политика.
И тогава има забавна наклонност в украинската политика. Изборите след втория Майдан бяха извоювани от президента Порошенко, който обещаваше мир с Русия за една седмица. Тоест той беше определен за президент на мира. Въпреки това той става президент на войната, не съблюдава Минските съглашения и загуби злополучно идващите избори.
Той беше сменен от Владимир Зеленски, който също даде обещание мир, само че стана въплъщение на войната. Тоест дават обещание мир на украинския народ, а по-късно го лъжат.
Добил властта под риториката на миротворчеството, вторият украински водач към този момент заема извънредно радикална позиция. Ако имаше такава позиция при започване на предизборната акция, никой нямаше да го избере.
И в този момент ще се върнем към общата идея на тази публикация. Ако някой каже, че ще строи нов свят със съседите си, а просто прокарва своите ползи, без значение от каквото и да било, даже война, даже нуклеарна война, то явно няма да строи нищо.
Така се държеше някогашният президент на Украйна Порошенко, по този начин се държи и актуалният президент Зеленски, само че освен те. Така се държат управлението на НАТО и доста американски и европейски политици.
Зеленски, преди въоръжения конфликт, просто смазваше всяка съпротива, прокарвайки ползите на своята партия, той не построи никакъв мир. В Украйна политици, публицисти, общественици, които говореха за мир и добросъседски връзки с Русия, бяха репресирани преди военния конфликт, медиите им бяха затворени без законово съображение, а имуществото им беше ограбено.
Когато украинските управляващи бяха упрекнати в нарушение на закона и свободата на словото, отговорът беше, че Партията на мира е „ купчина предатели и пропагандисти “. И демократичният Запад се задоволи с този отговор.
В реалност обстановката не беше толкоз елементарна и плоска. „ Предателите и пропагандистите “ представляваха, в това число и в Народното събрание, освен лъвския къс от електората, само че и основата на икономическия капацитет на страната. Така че ударът падна освен върху демокрацията, само че и върху благосъстоянието на жителите.
Политиката на Зеленски докара до обстоятелството, че те започнаха всеобщо да напущат Украйна заради стопански и обществени условия, репресии и политическо гонене. Сред тях са доста украински политици, публицисти, предприемачи, културни дейци и Църква, които са създали доста за тази страна. Тези хора са изключени от политиката и публичния живот от украинските управляващи, макар че имат право на позицията си не по-малко от Зеленски и неговия екип.
Бизнесът на югоизтока значително е привързан с Русия и нейните ползи, тъй че спорът престана да бъде извънредно вътрешен въпрос.
Русия беше изправена пред нуждата освен да отбрани икономическите си ползи, само че и интернационалната чест и достолепие, които, както показахме нагоре, които й бяха систематично отричани. И нямаше кой да оправи това състояние.
Украинската партия на мира беше оповестена за предателска, а партията на войната завзе властта. Конфликтът отиде по-далеч и стана интернационален.
Изглежда, че към момента има европейска политика, само че тя всеобщо поддържа Зеленски, въвличайки Европа във войната и личната си икономическа рецесия. Сега към този момент не Европа учи Украйна на политика, а Украйна учи Европа по какъв начин да реализира стопански крах и беднотия благодарение на политика на ненавист и неотстъпчивост. И в случай че Европа продължи тази политика, ще бъде въвлечена във война, може би и в нуклеарна.
Сега да се върнем там, откъдето започнахме. Студената война завърши с политическо решение за създаване на нов свят, в който няма войни. Ясно се вижда, че подобен свят не е издигнат, че сегашната международна политика се върна там, откъдето стартира разведряването.
И в този момент има единствено два изхода: да се плъзнете към международна война и нуклеарен спор или да започнете още веднъж процеса на разведряване, за което е належащо да се вземат поради ползите на всички страни. Но за това е належащо политически да се признае, че Русия има ползи, че те би трябвало да бъдат взети поради при построяването на ново разведряване. И най-важното, играйте почтено, не мамете никого, не пускайте мъгла и не се опитвайте да вършиме пари от кръвта на някой различен.
Но в случай че международната политическа система не е способна на обикновено благовъзпитание, заслепена от горделивост и лични меркантилни ползи, тогава ни чакат още по-трудни времена.
Украинският спор или ще се разраства в допълнение, разпространявайки се в Европа и други страни, или ще бъде локализиран и решен. Но по какъв начин да се позволи, в случай че в Украйна господства партията на войната, която разпалва военна нервност, която към този момент е излязла отвън границите на страната, а Западът по някаква причина настойчиво назовава това народна власт?
И тази партия на войната декларира безпределно доста пъти, че не се нуждае от мир, само че има потребност от повече оръжия и пари за войната. Тези хора построиха своята политика и бизнес върху войната, внезапно покачиха интернационалния си рейтинг. В Европа и Съединени американски щати ги посрещат с овации, не би трябвало да им се задават неуместни въпроси, да се съмняват в тяхната откровеност и правота. Украинската военна партия натрупа успех след успех, до момента в който боен поврат не се следи.
Но украинската партия на мира не е желана нито в Европа, нито в Съединени американски щати. Това красноречиво подсказва, че множеството американски и европейски политици не желаят никакъв мир за Украйна. Но това въобще не значи, че украинците не желаят мир и военният успех на Зеленски е по-голям за тях от живота им и разрушените къщи.
Просто тези, които се застъпваха за мир, бяха оклеветени, сплашени и репресирани по поръчка на Запада. Украинската партия на мира просто не се вписваше в западната народна власт.
И тук поражда въпросът: в случай че партията на мира и гражданския разговор не се вписва в някаква народна власт, тогава народна власт ли е тя? И може би, с цел да спасят страната си, украинците би трябвало да стартират да построяват лична народна власт и да отворят своя цивилен разговор без западни куратори, резултатът от който е нездравословен и унищожителен.
Ако Западът не желае да се вслуша в гледната точка на друга Украйна, това е негова работа, само че за Украйна такава позиция е значима и нужна, другояче този призрачен сън в никакъв случай няма да свърши. Това значи, че е належащо да се сътвори политическо придвижване от тези, които не се предадоха, които не се отхвърлиха от убежденията си под боязън от гибел и затвор, които не желаят страната им да се трансформира в място за геополитически разправии. Светът би трябвало да чуе такива хора, колкото и Западът да изисква монопол върху истината. Ситуацията в Украйна е пагубно комплицирана и рискова, само че няма нищо общо с това, което Зеленски споделя всеки ден.
Превод: СМ
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Но какви са тези доставки за милиарди долари? Безвъзмездна помощ? Печеливш бизнес? Инвестиции? Някаква политическа композиция? Няма отговори, непрекъсната мъгла.
Или ето последните разкрития на някогашния немски канцлер Меркел, че Минските съглашения са единствено закъснение за Украйна, от което следва, че никой не е желал да откри мир. Тогава се оказва, че Русия е била излъгана. Но с каква цел? За да защитим Украйна или да нападнем сами?
И за какво беше належащо да се заблуждавате, в случай че можеше просто да извършите това, което самата Германия предлагаше? Или Германия е предложила авансово това, което е невероятно да се извърши? Така че можете да стигнете до въпроса дали политическите измамници могат да получат канделабър, само че през днешния ден наподобява доста по-важно да стартираме да разсейваме мъглата към актуалната обстановка. В последна сметка се оказа това, което в този момент е, а не другояче. Какво докара до това, какви са аргументите? И по какъв начин да излезем от тази обстановка, тъй като тя става все по-опасна? Затова започваме разбора от произхода на събитията.
Как свърши Студената война?
Началото на всяка нова война нормално е в края на последната. Украинският спор беше предшестван от Студената война. Отговорът по какъв начин в действителност приключи тя ще ни приближи до разбирането на смисъла на сегашния спор, който не се лимитира единствено до Украйна, а визира доста страни.
Факт е, че страните от Запада и страните от постсъветското пространство, на първо място Русия, възприемат резултатите от тази война по друг метод.
Западът еднопосочно си присвоява успеха в тази война, а Русия се счита за губеща. И защото Русия сякаш е победената страна, то територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер е законна плячка на Съединени американски щати и НАТО, които съгласно правилото „ горко на победените “ я слагат (Източна Европа, б.р.) под контрола на Запада.
Следователно Украйна е територия на въздействие на Съединени американски щати, НАТО, а не на Русия въобще. Следователно всички искания на Русия за най-малко някакво въздействие върху украинската политика, отбраната на нейните ползи в този район са „ безпочвени “, очевидна офанзива против ползите на Съединени американски щати и НАТО.
„ Вече няма потребност да гледаме на света през призмата на връзките сред Изтока и Запада. Студената война свърши “, сподели Маргарет Тачър при започване на 90-те години. Тоест позицията на Изтока, на Русия към този момент не е значима. Има един вектор, един стопанин на света, един победител.
Русия гледа на този развой по напълно различен метод. В никакъв случай не се счита за губеща. Изходът от Студената война беше реализиран посредством демократични промени в политиката и стопанската система, а военната борба беше сменена от търговия и интеграция със Запада. Тоест, в случай че някогашният ти зложелател през днешния ден стана другар, тогава това не е ли победа?
В същото време Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и Руската федерация, нямаха за цел да завоюват Студената война, а да излязат от военното опълчване сред Изтока и Запада, което можеше да приключи с нуклеарна злополука. Москва, дружно с Вашингтон, откриха този излаз, постигнали цели не толкоз за себе си персонално, що се касае за целия свят като цяло.
Това излизане въобще не означаваше поглъщането на Изтока от Запада, икономическото, правно и културно послушание на постсъветското пространство. Ставаше дума за равноправно съдействие и взаимно създаване на нова политическа и икономическа действителност.
Така че ясно виждаме два метода към края на Студената война: триумфът на спечелилите, от една страна, и построяването на нов свят, цивилизация, от друга. Именно въз основа на тези подходи ще се развиват събитията в бъдеще.
Нов свят или нови колонии на Запада?
През 1991 година Съветският съюз се разпада, само че през 1992 година е основан Европейският съюз, на който постсъветското пространство, в това число Русия, разпореждаха огромни очаквания. Изглеждаше, че това е нов свят, нова наднационална групировка, нов поврат в историята на европейската цивилизация.
Русия, сходно на други страни от някогашния социалистически лагер и Съюз на съветските социалистически републики, виждаше себе си в бъдеще като пълноправен член на този съюз, изграждаше се доктрината " Европа от Лисабон до Владивосток ".
В тази обстановка Русия приветства освен обединяването на Германия, само че и влизането в Европейски Съюз на някогашните й съдружници и даже на някогашните републики от Съюз на съветските социалистически републики. Икономическата интеграция със Запада през 90-те години на предишния век беше преди всичко за Русия и Москва я виждаше като ключ към триумфа си като съвременна страна.
В същото време съветското управление не изпитваше изключително предпочитание да обвърже със себе си някогашните руски републики, в това число Украйна. Голяма част от руските републики съществуваха на дотации от центъра, да се схваща – от Русия. Лидерите на тези страни другарски бяха потупвани по рамото, само че се опитваха да се отърват от икономическото им задължение допустимо най-скоро.
Русия, по-бързо от Украйна, стартира да се интегрира в европейския пазар. В последна сметка Русия има голямо количество енергийни запаси, които се търсят в Европа, до момента в който Украйна, в противен случай, не е в положение да купува енергийни запаси на европейски цени.
Независимостта на Украйна можеше да приключи с стопански колапс, в случай че не беше югоизтока, където в този момент се водят яростни борби. Югоизтокът е вградил Украйна в интернационалното систематизиране на труда с неговите големи индустриални мощности и развита промишленост. Не е всекидневно да се приказва за това, само че през 90-те години точно рускоезичният югоизток избави икономическата, а с това и политическата самостоятелност на Украйна.
Сега да обърнем внимание на нещо друго: от 90-те години на предишния век в Европа и по нейните граници започнаха да пораждат поредност от съществени етнически спорове и войни, в които бяха въвлечени милиони хора. До 1991 година подобен брой етнически конфликти не са следени.
Всичко това докара до разпадането на Югославия, загубата на целостта на Грузия, Молдова, Сирия. От позиция на европейската обединителна парадигма това бе безсмислено. В края на краищата смисълът на това обединяване не е раздробяването на Европа на доста дребни страни, а в противен случай, основаването на голям наднационален съюз от нации и тези нации не трябваше да се изтребват един различен, не трябваше да умножават границите, а дружно да построяват нов общ свят. Какно не е наред тук?
Това е, в случай че се изхожда от концепцията, към която Русия се придържаше преди. Но в случай че изхождаме от концепцията за победа в Студената война на Запада, тогава етническите спорове имат напълно друго значение. И това значение е изказвано неведнъж - да вземем за пример на среща на Обединения комитет на началник-щабовете на 24 октомври 1995 година президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън ще каже:
„ Използвайки грешките на руската дипломация, изключителната надменност на Горбачов и неговото обграждане, в това число тези, които намерено заеха проамериканска позиция, ние постигнахме това, което президентът Труман щеше да направи на Съветския съюз с атомната бомба. "
От това можем да заключим, че не всички западни политици са желали да основат нов обективен свят. Тяхната задача беше да унищожат врага в лицето на Съюз на съветските социалистически републики, Югославия и други страни. И тогава изострянето на междуетническите спорове е напълно разумно, те отслабват врага и при положение на победа оказват помощ за разчленяването на страната му за удобството на поглъщането от спечелилия.
При такива условия действителното положение на нещата няма значение. Умишлено се разклаща ситуацията. Представители на национално малцинство, плътно живеещи в избрани елементи на страната, се афишират за сепаратисти и опасност за страната. Тази тактичност е известна от древността и е употребена от античен Рим.
Но сякаш в този момент не се приказва за създаване на нова робовладелска империя? Или пък във Вашингтон, да вземем за пример, постсъветското пространство се преглежда като общ брой от някакви провинции на огромна империя, които към този момент имат своя метрополия и би трябвало да бъдат предпазени от похищенията на варвари, които не желаят да се подчиняват на тази империя?
И по този начин, имаме две политически тактики - икономическата и политическата интеграция на страните, където взаимната полза е на напред във времето, и поглъщането на други от една страна, където ползите на погълнатите страни не се вземат поради. А самите тези страни могат да бъдат разчленени, оповестени за парии, завладени.
Що се отнася до Руската федерация, излизайки от рецесията, провокирана от внезапна смяна в политическия и стопански курс, тя от ден на ден се сблъскваше с явния блян да бъде отслабена, унижена, сложена в неизгодно състояние, от ден на ден се обявяваше за страна парий, макар обстоятелството, че нейният стопански капацитет нарастваше.
Нарастването на икономическия капацитет трябваше да усили въздействието на страната и това трябваше да се приветства в западния свят. Но се случваше тъкмо противоположното. Влиянието на Русия освен не се приветстваше, само че се обявяваше за неверно, незаконно и корумпирано.
Тук следва да се спрем по-подробно. И по този начин, Русия взема за модел западната народна власт, организира промени и стартира да се интегрира в западния свят. От позиция на построяването на общ европейски дом това би трябвало да се приветства и предизвиква. Европа получава кротичък и стопански проспериращ сътрудник със своите пазари, запаси, което безспорно я укрепва с порядък.
Но в случай че се ръководим от колониално мислене, тогава няма да толерираме стопански напредък и самостоятелност на далечна колония. Провинциите не би трябвало да изпреварват страната-майка финансово, политически или културно.
Има Европейски Съюз, който се зае с построяването на нова икономическа действителност. И има НАТО, основано през 1949 година, което се опълчи на Изтока, на първо място на Съюз на съветските социалистически републики и Русия. Да си напомним думите на първия общоприет секретар на НАТО Хейстингс Исмей:
„ Дръжте Съветския съюз надалеч [от Европа], американците вътре и германците в подчинено състояние ". Тоест, идеологията на НАТО е Съединени американски щати в Европа и даже в преобладаваща позиция, само че Русия не.
И по какъв начин би трябвало да се отнася Русия към това? В края на краищата тя почтено постави завършек на Студената война, само че Съединени американски щати, НАТО, наподобява, не го направиха. Оказва се, че готвеното й обединяване със Запада не беше на равни начала, а при условия на икономическо и политическо усвояване.
Оттук и настояванията на Москва да се спре придвижването към границите на Русия и да се преразгледа позициите и договореностите. И в този момент виждаме, че концепцията на НАТО унищожи освен интеграцията на Русия в Европа, само че и постави завършек на разширението на Европа и нейното развиване. Тоест, от двата метода, които представяме тук, единият явно победи другия.
Русия и Украйна - нещастието на връзките
Да преминем от общата картина непосредствено към връзките сред Русия и Украйна. Да стартираме с това, че връзките на тези страни имат своя характерна история. Тези връзки са по-близки от взаимоотношението сред Англия и Шотландия или северните и южните щати.
Украйна е част от Русия повече от 300 години, което се отразява на културата, етническия състав и манталитета. Украйна получи своята самостоятелност през 1991 година не вследствие на национално-освободителна битка, а по съглашение с Москва. Новата икономическа и политическа действителност подтикна съветския хайлайф освен да даде самостоятелност на Украйна, само че и да упорства за това.
Тогава никой даже и в кошмара си не виждаше въоръжен конфликт сред двете нови страни. Украинците гледаха на Русия като на другарска мощ, а на съветския народ като на приятелски и тези благосклонности бяха взаимни.
В Русия от дълго време доминираше концепцията за Украйна като за „ друга Русия “, което предполагаше доста по-близки връзки, в сравнение с да вземем за пример сред Англия и Канада. В всекидневието имаше една известна сентенция: „ Имаме един народ, само че разнообразни страни “.
Украинците и руснаците бяха доста заинтригувани от политическия живот на своите съседи, за което можете да попитате да вземем за пример сегашния президент на Украйна Зеленски, който направи пари от политическа ирония, нормално за политиката на двете сили.
Но тъкмо по образеца на Украйна може ясно да се види по какъв начин концепцията за основаване на общо политическо и икономическо пространство е победена от концепцията за изтласкване на Русия от Европа.
От първия Майдан през 2005 година Украйна построява антируска политика на равнище държавна идеология. В същото време ясно се вижда, че тази политика има за модел Студената война. Тоест психически украинците бяха настроени против руснаците с поддръжката на избрани политици, измененията в просветителната стратегия, културата и излъчването на националните медии. И всичко се извърши под прикритието на демократични промени, позитивни промени, които бяха подкрепени от всевъзможни западни и интернационалните организации.
Трудно беше да го назовем либерален развой. Просто беше открит диктатът на прозападните сили в политиката, в медиите, в стопанската система, в гражданското общество. Западната народна власт е основана с изцяло недемократични способи. И през днешния ден, повече от всеки път, въпросът става значим: либерален ли е политическият режим на Украйна?
От 1991 година вътре в самата Украйна съществуват две страни – анти-Русия и Украйна като друга Русия. Едната не вижда за себе си без Русия, другата не вижда себе си с Русия. Подобно разделяне обаче е доста изкуствено. По-голямата част от историята си Украйна е минала с Русия, обвързвана е с нея културно и душевен.
Интеграцията на Русия с Украйна очевидно е подбудена от стопанската система. В края на краищата, в случай че има подобен голям пазар и запаси наоколо, тогава единствено едно доста тесногръдо държавно управление не може да го употребява, камо ли да го блокира.
Антируските настроения донесоха на Украйна единствено тъга и беднотия. Затова всички прозападни националистически придвижвания умишлено или неумишлено проповядват беднотия и бедност на украинския народ.
Вече споменахме, че точно югоизтокът с производството си оказа помощ на страната да се вмести в световното систематизиране на труда. Оказа се, че изтокът, огромен рускоезичен район, завоюва главната валута за страната.
Естествено, това не можеше да не се отрази на политическото посланичество в украинското държавно управление. Югоизтокът имаше повече както човешки, по този начин и финансови запаси, което не се вписваше в прозападната картина на Украйна. Твърде горди, прекомерно свободни, прекомерно богати хора живееха там.
И първият, и вторият Майдан бяха ориентирани против Виктор Янукович, някогашен губернатор на Донецк, водач на Донбас и ненационалистическите центристки политически сили. Електоралната поддръжка на такива сили беше доста забележителна, Украйна не искаше да бъде анти-Русия доста дълго време. Президентът Юшченко, който пристигна на вълната на първия Майдан, доста бързо загуби доверието на хората, най-много поради антируската си политика.
И тогава има забавна наклонност в украинската политика. Изборите след втория Майдан бяха извоювани от президента Порошенко, който обещаваше мир с Русия за една седмица. Тоест той беше определен за президент на мира. Въпреки това той става президент на войната, не съблюдава Минските съглашения и загуби злополучно идващите избори.
Той беше сменен от Владимир Зеленски, който също даде обещание мир, само че стана въплъщение на войната. Тоест дават обещание мир на украинския народ, а по-късно го лъжат.
Добил властта под риториката на миротворчеството, вторият украински водач към този момент заема извънредно радикална позиция. Ако имаше такава позиция при започване на предизборната акция, никой нямаше да го избере.
И в този момент ще се върнем към общата идея на тази публикация. Ако някой каже, че ще строи нов свят със съседите си, а просто прокарва своите ползи, без значение от каквото и да било, даже война, даже нуклеарна война, то явно няма да строи нищо.
Така се държеше някогашният президент на Украйна Порошенко, по този начин се държи и актуалният президент Зеленски, само че освен те. Така се държат управлението на НАТО и доста американски и европейски политици.
Зеленски, преди въоръжения конфликт, просто смазваше всяка съпротива, прокарвайки ползите на своята партия, той не построи никакъв мир. В Украйна политици, публицисти, общественици, които говореха за мир и добросъседски връзки с Русия, бяха репресирани преди военния конфликт, медиите им бяха затворени без законово съображение, а имуществото им беше ограбено.
Когато украинските управляващи бяха упрекнати в нарушение на закона и свободата на словото, отговорът беше, че Партията на мира е „ купчина предатели и пропагандисти “. И демократичният Запад се задоволи с този отговор.
В реалност обстановката не беше толкоз елементарна и плоска. „ Предателите и пропагандистите “ представляваха, в това число и в Народното събрание, освен лъвския къс от електората, само че и основата на икономическия капацитет на страната. Така че ударът падна освен върху демокрацията, само че и върху благосъстоянието на жителите.
Политиката на Зеленски докара до обстоятелството, че те започнаха всеобщо да напущат Украйна заради стопански и обществени условия, репресии и политическо гонене. Сред тях са доста украински политици, публицисти, предприемачи, културни дейци и Църква, които са създали доста за тази страна. Тези хора са изключени от политиката и публичния живот от украинските управляващи, макар че имат право на позицията си не по-малко от Зеленски и неговия екип.
Бизнесът на югоизтока значително е привързан с Русия и нейните ползи, тъй че спорът престана да бъде извънредно вътрешен въпрос.
Русия беше изправена пред нуждата освен да отбрани икономическите си ползи, само че и интернационалната чест и достолепие, които, както показахме нагоре, които й бяха систематично отричани. И нямаше кой да оправи това състояние.
Украинската партия на мира беше оповестена за предателска, а партията на войната завзе властта. Конфликтът отиде по-далеч и стана интернационален.
Изглежда, че към момента има европейска политика, само че тя всеобщо поддържа Зеленски, въвличайки Европа във войната и личната си икономическа рецесия. Сега към този момент не Европа учи Украйна на политика, а Украйна учи Европа по какъв начин да реализира стопански крах и беднотия благодарение на политика на ненавист и неотстъпчивост. И в случай че Европа продължи тази политика, ще бъде въвлечена във война, може би и в нуклеарна.
Сега да се върнем там, откъдето започнахме. Студената война завърши с политическо решение за създаване на нов свят, в който няма войни. Ясно се вижда, че подобен свят не е издигнат, че сегашната международна политика се върна там, откъдето стартира разведряването.
И в този момент има единствено два изхода: да се плъзнете към международна война и нуклеарен спор или да започнете още веднъж процеса на разведряване, за което е належащо да се вземат поради ползите на всички страни. Но за това е належащо политически да се признае, че Русия има ползи, че те би трябвало да бъдат взети поради при построяването на ново разведряване. И най-важното, играйте почтено, не мамете никого, не пускайте мъгла и не се опитвайте да вършиме пари от кръвта на някой различен.
Но в случай че международната политическа система не е способна на обикновено благовъзпитание, заслепена от горделивост и лични меркантилни ползи, тогава ни чакат още по-трудни времена.
Украинският спор или ще се разраства в допълнение, разпространявайки се в Европа и други страни, или ще бъде локализиран и решен. Но по какъв начин да се позволи, в случай че в Украйна господства партията на войната, която разпалва военна нервност, която към този момент е излязла отвън границите на страната, а Западът по някаква причина настойчиво назовава това народна власт?
И тази партия на войната декларира безпределно доста пъти, че не се нуждае от мир, само че има потребност от повече оръжия и пари за войната. Тези хора построиха своята политика и бизнес върху войната, внезапно покачиха интернационалния си рейтинг. В Европа и Съединени американски щати ги посрещат с овации, не би трябвало да им се задават неуместни въпроси, да се съмняват в тяхната откровеност и правота. Украинската военна партия натрупа успех след успех, до момента в който боен поврат не се следи.
Но украинската партия на мира не е желана нито в Европа, нито в Съединени американски щати. Това красноречиво подсказва, че множеството американски и европейски политици не желаят никакъв мир за Украйна. Но това въобще не значи, че украинците не желаят мир и военният успех на Зеленски е по-голям за тях от живота им и разрушените къщи.
Просто тези, които се застъпваха за мир, бяха оклеветени, сплашени и репресирани по поръчка на Запада. Украинската партия на мира просто не се вписваше в западната народна власт.
И тук поражда въпросът: в случай че партията на мира и гражданския разговор не се вписва в някаква народна власт, тогава народна власт ли е тя? И може би, с цел да спасят страната си, украинците би трябвало да стартират да построяват лична народна власт и да отворят своя цивилен разговор без западни куратори, резултатът от който е нездравословен и унищожителен.
Ако Западът не желае да се вслуша в гледната точка на друга Украйна, това е негова работа, само че за Украйна такава позиция е значима и нужна, другояче този призрачен сън в никакъв случай няма да свърши. Това значи, че е належащо да се сътвори политическо придвижване от тези, които не се предадоха, които не се отхвърлиха от убежденията си под боязън от гибел и затвор, които не желаят страната им да се трансформира в място за геополитически разправии. Светът би трябвало да чуе такива хора, колкото и Западът да изисква монопол върху истината. Ситуацията в Украйна е пагубно комплицирана и рискова, само че няма нищо общо с това, което Зеленски споделя всеки ден.
Превод: СМ
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ