Кино ли са филмите на "Марвъл"?
Ако скорошните мнения на Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола за филмите на " Марвъл " (Скорсезе: " Това не е кино " ; Копола: " Мартин беше прекомерно общителен, като сподели, че това не е кино. Той не сподели, че това е нещо непоносимо - което аз споделям " ) ви карат да се хванете за кобура, то е изцяло обяснимо - двамата безусловно са ви връчили в ръцете револвер и патрони. Най-лесно е изявленията им да бъдат дискредитирани по линия на днешния ден и днешните млади. Все отново става дума за двама остарели мъже (Скорсезе на 77, Копола на 80) и е толкоз просто недоволството им от актуалните блокбастъри да се сведе до обстоятелството, че те към този момент не показват света, в който тези двама са израснали, нито света, в който са достигнали креативния си връх.
Цялата идея " Вече не е като едно време! " е пределно добре позната. Не единствено поради днешния публичен дискурс в Америка, която потъва, и отговорни по тази причина са... поколението на " милениалите "! Гласоподавателите на Тръмп! Корпорациите, които управляват всичко! Интернет! Фалшивите вести! Видеоигрите! Алчният развален Холивуд, който слага фантазията пред действителността! Молим те, Господи, върни ни положителното остаряло време! Повечето недомислени реакции към мача Скорсезе против " Марвъл ", изразени в обществените медии, фактически се свеждат до прочувствено отменяне - " старците не харесват новото ".
Отвъд тях обаче изявлението на Скорсезе, че комиксовите филми не са кино, съдържа огромна доза подигравка, в случай че не и непосредствено несъгласие - изключително в случай че погледнем кой e вестоносецът.
Преди няколко години Мартин Скорсезе, този отдавнашен просветител на седмото изкуство, реши да снима своя ганстерски опус магнум за стрийминг платформата " Нетфликс ". " Ирландецът " излиза през ноември и няма да се гледа в киносалоните, които множеството от нас към момента считат за свещени храмове на киното, а у дома, пред тв приемника. Ако сложим въпроса: " Кое от двете е по-голяма опасност за бъдещето на киното - " Отмъстителите: Краят ", който се прожектира на 4662 екрана по едно и също време, или " Ирландецът ", който не се прожектира, горе-долу, на никакви екрани? ". Точно тъй като " Ирландецът " е първокласен филм, той го заплашва повече.
Има и нещо още по-иронично. Скорсезе и Копола са част от поколението - то е дори освен това от потомство, то е революционен авангард във филмовата постановка - което завладя с взлом Холивуд при започване на 70-те. В неговия първи ешелон бяха Стивън Спилбърг и Джордж Лукас, които трансформираха света (не просто света на киното, а света, точка) със своите наркотично-ескейпистки поп мечти. Може ли един филм на " Марвъл " да бъде произведение на киноизкуството? Да приемем за потребностите на разногласието, че Скорсезе и Копола са прави - не може. Тогава бих задал и на двамата въпроса: " А " Похитители на изчезналия кивот " произведение на киноизкуството ли е? А първите два епизода на " Междузвездни войни "?
Ако двамата са чак толкоз недоволни от това, в което Холивуд се е трансформирал, дали биха наблюдавали генезиса на това преображение до 70-те, когато същият този сегашен Холивуд е изкован от техните братя по оръжие? Каквото и да е отношението ви към феномена " Марвъл ", той не е паднал от небето.
Ето и решаващия мотив. Повечето от нас биха се съгласили, че част от филмите на " Марвъл " са положителни. И в случай че те не са " кино ", какво е киното в последна сметка? Ако използваме думата в нейния нормален смисъл - като прекарване на поредност движещи се картини, споделено с още стотици хора в киносалона, тогава изказванието, че " Марвъл " филмите не са кино, си е чисто и просто перверзия. За голям брой хора по света един филм на " Марвъл " е самата есенция на киното. Значи цялата стихия в чаша вода опира до семантиката: " Кой филм е или не е " кино " и кой има право да дефинира това?
Но има и нещо, в което Скорсезе и Копола са прави. Мръщенето им " накъде отива светът " в действителност прави на американската кинокултура услуга. Защото двамата не приказват единствено и съответно за филмите на " Марвъл ". Въпросът, върху който си коства да се замислим, е каква желаеме да бъде нашата известна просвета отсега нататък.
През годините съм писал позитивни рецензии за не една и две продукции на " Марвъл ". Включително за такива, които други критици считат за дъно. Смятам, че първият " Пазители на галактиката " е най-великият им филм, напълно покрай произведение на изкуството. И въпреки всичко вътрешно съм склонен със Скорсезе и Копола - а също и с Кен Лоуч и Фернандо Мейрейес, които се включиха в полемиката. Какво в действителност значи думата " кино "? Ако тя е просто синоним на " кино театър ", явно тези режисьори бъркат. (Ако " Отмъстителите " не е театър, не знам дали сходно нещо въобще съществува.) Но в действителност киното не е тъкмо това. Скорсезе съобщи, че филмите на " Марвъл " не са " това кино, с което хората се пробват да предадат страсти и психически прекарвания на други човешки същества ". Буквално видяно, той може и да не е прав, тъй като комиксовите филми носят страсти. Но Скорсезе в действителност приказва за друго. Говори за мистерията.
Проблемът с блокбастърите, и освен тези на " Марвъл ", е, че в тях липсва всякаква тайнственост. Няма никакви секрети. Всичко е на показ: каквото виждаш, това получаваш. Докато киното, най-малко през миналите 100 години, е било царство, което ни потапя в прочувствени и психически дълбини оттатък дизайна на картинките, които гледаме. Киното не е единствено това, което се случва пред очите ти, само че и това, което се случва в " 25-ия кадър ", в междуредията. Свещена зона на духа и съпреживяването, в която филмът се среща с аудиторията - и в която идентифицирането с облика от екрана те води тук-там, където не си бил до момента.
Филмите на " Марвъл " са лимитирани до своето изображение. Нямат скрити пластове. Не и по метода, по който се разпростират пластовете на " Ла ла ленд " и " Социалната мрежа ". Или даже на " Жокера ", който също е филм по комикс, само че антикомиксов. Всъщност Скорсезе и Копола задават фундаментален въпрос: желаеме ли просвета, в която всичко е авансово програмирано и сканирано, без подтекст, без филми, които се гмуркат в личните ни секрети? Някои биха споделили: желаеме! Но аз бих предложил да внимаваме какво си пожелаваме.
Цялата идея " Вече не е като едно време! " е пределно добре позната. Не единствено поради днешния публичен дискурс в Америка, която потъва, и отговорни по тази причина са... поколението на " милениалите "! Гласоподавателите на Тръмп! Корпорациите, които управляват всичко! Интернет! Фалшивите вести! Видеоигрите! Алчният развален Холивуд, който слага фантазията пред действителността! Молим те, Господи, върни ни положителното остаряло време! Повечето недомислени реакции към мача Скорсезе против " Марвъл ", изразени в обществените медии, фактически се свеждат до прочувствено отменяне - " старците не харесват новото ".
Отвъд тях обаче изявлението на Скорсезе, че комиксовите филми не са кино, съдържа огромна доза подигравка, в случай че не и непосредствено несъгласие - изключително в случай че погледнем кой e вестоносецът.
Преди няколко години Мартин Скорсезе, този отдавнашен просветител на седмото изкуство, реши да снима своя ганстерски опус магнум за стрийминг платформата " Нетфликс ". " Ирландецът " излиза през ноември и няма да се гледа в киносалоните, които множеството от нас към момента считат за свещени храмове на киното, а у дома, пред тв приемника. Ако сложим въпроса: " Кое от двете е по-голяма опасност за бъдещето на киното - " Отмъстителите: Краят ", който се прожектира на 4662 екрана по едно и също време, или " Ирландецът ", който не се прожектира, горе-долу, на никакви екрани? ". Точно тъй като " Ирландецът " е първокласен филм, той го заплашва повече.
Има и нещо още по-иронично. Скорсезе и Копола са част от поколението - то е дори освен това от потомство, то е революционен авангард във филмовата постановка - което завладя с взлом Холивуд при започване на 70-те. В неговия първи ешелон бяха Стивън Спилбърг и Джордж Лукас, които трансформираха света (не просто света на киното, а света, точка) със своите наркотично-ескейпистки поп мечти. Може ли един филм на " Марвъл " да бъде произведение на киноизкуството? Да приемем за потребностите на разногласието, че Скорсезе и Копола са прави - не може. Тогава бих задал и на двамата въпроса: " А " Похитители на изчезналия кивот " произведение на киноизкуството ли е? А първите два епизода на " Междузвездни войни "?
Ако двамата са чак толкоз недоволни от това, в което Холивуд се е трансформирал, дали биха наблюдавали генезиса на това преображение до 70-те, когато същият този сегашен Холивуд е изкован от техните братя по оръжие? Каквото и да е отношението ви към феномена " Марвъл ", той не е паднал от небето.
Ето и решаващия мотив. Повечето от нас биха се съгласили, че част от филмите на " Марвъл " са положителни. И в случай че те не са " кино ", какво е киното в последна сметка? Ако използваме думата в нейния нормален смисъл - като прекарване на поредност движещи се картини, споделено с още стотици хора в киносалона, тогава изказванието, че " Марвъл " филмите не са кино, си е чисто и просто перверзия. За голям брой хора по света един филм на " Марвъл " е самата есенция на киното. Значи цялата стихия в чаша вода опира до семантиката: " Кой филм е или не е " кино " и кой има право да дефинира това?
Но има и нещо, в което Скорсезе и Копола са прави. Мръщенето им " накъде отива светът " в действителност прави на американската кинокултура услуга. Защото двамата не приказват единствено и съответно за филмите на " Марвъл ". Въпросът, върху който си коства да се замислим, е каква желаеме да бъде нашата известна просвета отсега нататък.
През годините съм писал позитивни рецензии за не една и две продукции на " Марвъл ". Включително за такива, които други критици считат за дъно. Смятам, че първият " Пазители на галактиката " е най-великият им филм, напълно покрай произведение на изкуството. И въпреки всичко вътрешно съм склонен със Скорсезе и Копола - а също и с Кен Лоуч и Фернандо Мейрейес, които се включиха в полемиката. Какво в действителност значи думата " кино "? Ако тя е просто синоним на " кино театър ", явно тези режисьори бъркат. (Ако " Отмъстителите " не е театър, не знам дали сходно нещо въобще съществува.) Но в действителност киното не е тъкмо това. Скорсезе съобщи, че филмите на " Марвъл " не са " това кино, с което хората се пробват да предадат страсти и психически прекарвания на други човешки същества ". Буквално видяно, той може и да не е прав, тъй като комиксовите филми носят страсти. Но Скорсезе в действителност приказва за друго. Говори за мистерията.
Проблемът с блокбастърите, и освен тези на " Марвъл ", е, че в тях липсва всякаква тайнственост. Няма никакви секрети. Всичко е на показ: каквото виждаш, това получаваш. Докато киното, най-малко през миналите 100 години, е било царство, което ни потапя в прочувствени и психически дълбини оттатък дизайна на картинките, които гледаме. Киното не е единствено това, което се случва пред очите ти, само че и това, което се случва в " 25-ия кадър ", в междуредията. Свещена зона на духа и съпреживяването, в която филмът се среща с аудиторията - и в която идентифицирането с облика от екрана те води тук-там, където не си бил до момента.
Филмите на " Марвъл " са лимитирани до своето изображение. Нямат скрити пластове. Не и по метода, по който се разпростират пластовете на " Ла ла ленд " и " Социалната мрежа ". Или даже на " Жокера ", който също е филм по комикс, само че антикомиксов. Всъщност Скорсезе и Копола задават фундаментален въпрос: желаеме ли просвета, в която всичко е авансово програмирано и сканирано, без подтекст, без филми, които се гмуркат в личните ни секрети? Някои биха споделили: желаеме! Но аз бих предложил да внимаваме какво си пожелаваме.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ