Коронавирус: какво се случва, докато България е в извънредно положение
Ако си стигнал до извод А, към този момент си задължен да видиш и това Б, което е след него. После В и по този начин нататък. И до момента в който стигнеш до Я, може да се окажеш в някоя прокълната земя. Да, анализаторството е от време на време много неприятно за анализатора занятие. Защото може да го заведе там, където той не желае да бъде. Но анализът е въпрос на разсъдък, а не на щение. И по тази причина нямаш право да се отказаш по средата.
Да вземем изключителното състояние поради ковид и всякаквите свързани с него заповеди и контра-заповеди. От каква позиция да проучваме тази обстановка? Би трябвало да можем да го сторим в границите на науките за ръководството и за политиката, положени в границите на конституционната народна власт - т.е., системата, при която добилият власт не може да я упражнява както си желае, тъй като около нея има конституционни заграждения, които не я пускат на воля.
Да стартираме с извод А
Знаем, както от разбори, по този начин и от интелигентни наблюдения, че властта в България очевидно не желае да действа в границите на сходни ограничавания. Затова опциите за конституционно-политически разбор са пренебрежимо дребни. Трябва да се върнем в епохата преди конституционната народна власт и да проучваме не системата и действието на властта, а мотивацията на властимащите.
Това е извод А, който си го знаем от години. Но кое е това Б, което следва? Наблюдавайки към този момент десетилетие мотивацията на властимащите, бихме могли да стигнем до извода, че те не ръководят в името на общото богатство. Множеството закони и всекидневни практики, директно противоречащи на това богатство, са доказателство за това състояние. За чие тогава богатство ръководят? За богатство, което не е общо, а е отчасти - на разнообразни групи, котерии и човеци. Това е видно от стотиците така наречен лобистки закони, които се гласоподават в интерес на една или друга група „ предприемачи ” или даже в интерес на съответни бизнесменски персони. Спомнете си „ поправката Артекс ”, „ поправката Домусчиев ”, „ законът Цеко ” и прочие
Оттук извод В: ръководи ни олигархия (по Аристотел - група могъщи мъже, ръководещи в собствен интерес; дами в тази работа нормално няма). Извод Г е явен: щом ни ръководи олигархия, значи всяко нейно деяние, афиширано като поддръжка за някакъв обществен интерес, е в действителност деяние в поддръжка на някой непълен интерес.
Ако извод Г е верен, то незабавно изниква извод Д: всичко, обвързвано с изключителното състояние, въпреки да е афиширано като поддръжка на обществения интерес, в действителност има за цел да обслужи някой непълен интерес. Как би изглеждал този интерес?
Олигархичното ръководство значи непрекъснато заграбване на запаси, които инак (тоест, в една конституционна демокрация) не принадлежат на присвоителите: обществени запаси (средства на данъкоплатците), споделени запаси (природата), непознати частни запаси (фирми на други хора).
За да не се вижда кой какво присвоява, би трябвало да се вкара режим на не-виждане на дейностите на властта. Именно това е една от страните на въведеното изключително състояние. Първо, решенията се взимат изключително и на мрачно и не подлежат нито на ежедневен парламентарен, нито на ежедневен правосъден надзор. Второ, неразрешени са обществени събирания и по този начин митингите стават невъзможни. Трето, медиите са затапени със закани за гонене за съобщаването на „ погрешни ” информации. Защото, несъмнено, властта е запазила за себе си правото да пояснява кое е правилно и кое не е. Четвърто, за всеки случай се нанася удар върху Прокопиев, чиито самостоятелни медии са известни с това, че виждат какво и по какъв начин присвоява властта. Целта е да млъкнат освен неговите издания - наблюдавайки тяхната орис, всички останали също би трябвало да млъкнат. И да не гледат.
Да се върнем на извод Д. Дори осведомителната завеса, спусната около изключителното състояние, не може да скрие забележимите признаци какво ще се присвоява или към този момент се присвоява. Първо, остатъкът е изхарчен, без да е регистриран. Това са пари на данъкоплатците. Както и оповестените 10 милиарда нов заем, които в последна сметка също са обществени средства, защото публиката ще ги изплаща. Независимо кой и по какъв начин ще ги похарчи. И няма разбивка за това кой и за какво ще получи тези 10 милиарда.
По тематиката за споделените запаси: още веднъж се гори отпадък в някои ноторно известни Топлоелектрическа централа. Подновен е напънът Странджа и южното Черноморие да бъдат залети с бетон. Неминуемо ще се разчуе и за други сходни начинания.
А що се отнася до непознатата благосъстоятелност, това, което към този момент се вижда, е възобновеното изпитание да бъде иззет бизнесът на Емилиян Гебрев, с цел да бъде даден другиму. Това няма по какъв начин да не е единствено върхът на айсберга. При толкоз доста бизнеси, умишлено отслабвани от политиката на ръководещите, няма по какъв начин сега около десетки и стотици компании да не се навъртат акули от национална и локална големина.
Последният извод
Питате за извод Е? Не е ли явен? Извод Е гласи: защото за присвояването на всичко това се желае софтуерно време, две седмици преди края на изключителното състояние оповестиха, ще то ще бъде продължено за още 42 дни. Оттук и последният извод: здравето на популацията не е това, което стимулира това решение.
Харесва ли ми този извод? Не ми харесва, естествено. Бих желал да пребивавам в страна, в която властта се грижи за общото богатство - т.е., и за моето. Но не пребивавам в такава страна. Оставен съм да се оправям най-вече със личните си запаси. И по тази причина е от изключително значение да знам кой какво тъкмо желае да вземе от мен.
Грозно, само че истина. А както е известно, истината е животоспасяваща.
Автор: Евгени Дайнов, Дойче веле
Да вземем изключителното състояние поради ковид и всякаквите свързани с него заповеди и контра-заповеди. От каква позиция да проучваме тази обстановка? Би трябвало да можем да го сторим в границите на науките за ръководството и за политиката, положени в границите на конституционната народна власт - т.е., системата, при която добилият власт не може да я упражнява както си желае, тъй като около нея има конституционни заграждения, които не я пускат на воля.
Да стартираме с извод А
Знаем, както от разбори, по този начин и от интелигентни наблюдения, че властта в България очевидно не желае да действа в границите на сходни ограничавания. Затова опциите за конституционно-политически разбор са пренебрежимо дребни. Трябва да се върнем в епохата преди конституционната народна власт и да проучваме не системата и действието на властта, а мотивацията на властимащите.
Това е извод А, който си го знаем от години. Но кое е това Б, което следва? Наблюдавайки към този момент десетилетие мотивацията на властимащите, бихме могли да стигнем до извода, че те не ръководят в името на общото богатство. Множеството закони и всекидневни практики, директно противоречащи на това богатство, са доказателство за това състояние. За чие тогава богатство ръководят? За богатство, което не е общо, а е отчасти - на разнообразни групи, котерии и човеци. Това е видно от стотиците така наречен лобистки закони, които се гласоподават в интерес на една или друга група „ предприемачи ” или даже в интерес на съответни бизнесменски персони. Спомнете си „ поправката Артекс ”, „ поправката Домусчиев ”, „ законът Цеко ” и прочие
Оттук извод В: ръководи ни олигархия (по Аристотел - група могъщи мъже, ръководещи в собствен интерес; дами в тази работа нормално няма). Извод Г е явен: щом ни ръководи олигархия, значи всяко нейно деяние, афиширано като поддръжка за някакъв обществен интерес, е в действителност деяние в поддръжка на някой непълен интерес.
Ако извод Г е верен, то незабавно изниква извод Д: всичко, обвързвано с изключителното състояние, въпреки да е афиширано като поддръжка на обществения интерес, в действителност има за цел да обслужи някой непълен интерес. Как би изглеждал този интерес?
Олигархичното ръководство значи непрекъснато заграбване на запаси, които инак (тоест, в една конституционна демокрация) не принадлежат на присвоителите: обществени запаси (средства на данъкоплатците), споделени запаси (природата), непознати частни запаси (фирми на други хора).
За да не се вижда кой какво присвоява, би трябвало да се вкара режим на не-виждане на дейностите на властта. Именно това е една от страните на въведеното изключително състояние. Първо, решенията се взимат изключително и на мрачно и не подлежат нито на ежедневен парламентарен, нито на ежедневен правосъден надзор. Второ, неразрешени са обществени събирания и по този начин митингите стават невъзможни. Трето, медиите са затапени със закани за гонене за съобщаването на „ погрешни ” информации. Защото, несъмнено, властта е запазила за себе си правото да пояснява кое е правилно и кое не е. Четвърто, за всеки случай се нанася удар върху Прокопиев, чиито самостоятелни медии са известни с това, че виждат какво и по какъв начин присвоява властта. Целта е да млъкнат освен неговите издания - наблюдавайки тяхната орис, всички останали също би трябвало да млъкнат. И да не гледат.
Да се върнем на извод Д. Дори осведомителната завеса, спусната около изключителното състояние, не може да скрие забележимите признаци какво ще се присвоява или към този момент се присвоява. Първо, остатъкът е изхарчен, без да е регистриран. Това са пари на данъкоплатците. Както и оповестените 10 милиарда нов заем, които в последна сметка също са обществени средства, защото публиката ще ги изплаща. Независимо кой и по какъв начин ще ги похарчи. И няма разбивка за това кой и за какво ще получи тези 10 милиарда.
По тематиката за споделените запаси: още веднъж се гори отпадък в някои ноторно известни Топлоелектрическа централа. Подновен е напънът Странджа и южното Черноморие да бъдат залети с бетон. Неминуемо ще се разчуе и за други сходни начинания.
А що се отнася до непознатата благосъстоятелност, това, което към този момент се вижда, е възобновеното изпитание да бъде иззет бизнесът на Емилиян Гебрев, с цел да бъде даден другиму. Това няма по какъв начин да не е единствено върхът на айсберга. При толкоз доста бизнеси, умишлено отслабвани от политиката на ръководещите, няма по какъв начин сега около десетки и стотици компании да не се навъртат акули от национална и локална големина.
Последният извод
Питате за извод Е? Не е ли явен? Извод Е гласи: защото за присвояването на всичко това се желае софтуерно време, две седмици преди края на изключителното състояние оповестиха, ще то ще бъде продължено за още 42 дни. Оттук и последният извод: здравето на популацията не е това, което стимулира това решение.
Харесва ли ми този извод? Не ми харесва, естествено. Бих желал да пребивавам в страна, в която властта се грижи за общото богатство - т.е., и за моето. Но не пребивавам в такава страна. Оставен съм да се оправям най-вече със личните си запаси. И по тази причина е от изключително значение да знам кой какво тъкмо желае да вземе от мен.
Грозно, само че истина. А както е известно, истината е животоспасяваща.
Автор: Евгени Дайнов, Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ