Дара: Още съм момичето от квартала
Ако си същински и влагаш страст, отношение и сила, хората го усещат, схванала е хитовата певица
– ДАРА, би ли открехнала завесата за новия ти план? Толкова е напреднал, че даже подготвяте фотосите за видеото…
– Много е персонален, претърпян е и като музика, и като текст. Това е следващият ни план с „Вирджиния рекърдс“, който боготворя! Клипът и детайлностите към него още са загадка. Ще издам единствено, че заглавието е „ Недей “ и по парчето работихме дружно с Павката от Pavell & Venci Venc’.
– Как минава един твой доста ангажиран или сложен ден?
– Между „ ангажиран “ и „ сложен “ има разлика. Да е сложен значи да не се усещам добре по някаква причина. Затова заетите дни са по-леки от сложните, обичам да имам доста задания за извършване. Обикновено това включва доста часове път, участия, фотосесии, изявленията, подготовки с хореограф и танцьори, фотоси на видео, работа в студиото, бягане по магазини за облекла, оправяне на коса и грим… Често не ми стига сънят, само че умората е приятна, това е просто една от страните на специалността.
– И назад: по какъв начин минава един твой почивен ден? Ако имаш подобен, несъмнено.
– Ако не съм изтощена, се разхождам, карам колело, развличам се с другари или извозвам повече време в студиото. Да работя върху музиката си ме разтоварва, с нея и с танците си почивам най-добре.
– Кажи ми повече за морето и Дара? По какъв метод си обвързвана с него? Как ти работи?
– Вярвам, че морето си има неговата лековита мощ, дава независимост на духа и най-много въодушевява. Аз обаче обичам малко повече планината, тя ме зарежда същински.
– Как избра Дара за креативен псевдоним? Дали не те назовават по този начин приятелите или нещо друго се крие зад „ ДАРА ”?
– Сама го измислих, хареса ми по какъв начин звучи. Кратко, ясно и тъкмо, няма комплициране!
– Как разбра, че можеш да пееш? Колко огромна беше? И въобще какъв беше пътят ти до огромната сцена?
– Пея буквално… откогато се помня. Учителката по музика в детската градина видя капацитет в мен и сподели на майка ми, а тя на собствен ред ме записа на национално пеене още в първи клас. Тази година приключих Музикалното учебно заведение във Варна с профил фолклорно пеене.
– „ К’во не чу ” се трансформира в „ Най-слушаната ария ” за 2016 година Каква е историята на този цялостен шлагер? Как се роди той? И най-много фамозното „ К’во не чу? ” Чия хрумка е то?
– Текстът е въодушевен от една история с мой някогашен другар, който не ми даваше покой и искаше цялото ми време и внимание за себе си. Една заран още със събуждането в главата ми звучеше главната концепция. Чух се с Павката и отидохме в студиото, където записахме първото демо единствено с мелодия. На идващия ден той предложи да поканим Николай “X ” Николов да се причисли към нас. Именно той измисли репликата „ к‘во не чу “, откакто им описах историята. После се включи и Искрата с съвършената мелодия за drop (тази, която звучи като дудук, а в действителност е неговият глас) и ето го резултата! Ако си същински и влагаш страст, отношение и сила в музиката, която правиш, хората го усещат!
– А по какъв начин съумяха да ти създадат по този начин фамозно косата за клипа на различен той шлагер – „ Родена такава ”? Перука ли е това върху главата ти?
– Това са доста, доста, мнооого кичури коса, фризьорите бяха упорити и се пребориха. Успяха благодарение на фиби… цялостен магазин фиби! Най-важното беше, че през цялото време имахме ясна концепция какво желаеме и го постигнахме.
– Обичаш ли да си друга с визията си? Да изненадваш?
– О, да! Обичам разнообразието, трансформирам се постоянно, изключително на сцената. Правя го и за себе си, и за публиката.
– Тежи ли ти славата? Отказваш ли фотоси на почитатели или в противен случай? В мола да речем или в парка? Приятно ли ти е, че те разпознават?
– Зависи от обстановката. Доста постоянно бързам за някъде или съм заета с нещо зад сцената, по тази причина от време на време се постанова да отхвърлям. Иначе постоянно се фотографирам, не мога без контакта с хората.
– Научи ли се да живееш като звезда?
– Не знам какво тъкмо значи това. Просто работата ми е обвързвана със сцената и публичността. Все още се мисля за “момичето от квартала ” (цитира едноименната ария на Pavell & Venci Venc’), само че това e до момента в който не изляза и отвред се чува „ Дара “, побутват се хора, когато минавам край тях, и в тези моменти чувствам, че май-май съм известна (смее се).
Бойка Николас:
Раят и пъкълът са тук, на земята
Как да ми хареса, че избираме политици, които оставят нашите пенсионери да гладуват, възмущава се писателката
– Да стартираме от името Николас – допускам, че е псевдоним?
– Аз съм Бойка Николова, само че на открито литературният ми сътрудник ме посъветва да го трансформира на Николас, тъй като на читателите ще им е мъчно да го произнасят.
– Как се насочи към писането?
– От дребна пиша стихотворения и разказчета, по-късно майка ми ме записа в кръжок за надарени деца към „ Славянска сказка “, където няколко години ме учиха на техники на писане. Тя работеше в печатницата на Полиграфическия комбинат повече от 60 години, в този момент е на 80. Баща ми ме е носил да ме кърми на машината и ме е прибирал. Спомням си, че доста пъти съм спала на палетите, завиваха ме с вестници и с печатни коли от книги. Тази миризма на печатарското мастило остана в мен. Моята детска фантазия – да пиша във вестник – се реализира и работих като публицист в „ Септемврийче “, „ Народна юноша “, сп. „ Обзор “ на ЮНЕСКО, което се издаваше на пет езика. Познавам доста наши поети и писатели от това време.
– Как се озова в Никарагуа?
– След като приключих испанска лингвистика, отпътувах за Манагуа. И там бях публицист – във в. „ Барикада “, а също и началник на катедра по испански език. Никарагуа е доста екзотична и доста бедна страна, на контрасти, където мигновено те обират на улицата. Свалят ти очилата от лицето, 3-годишни деца ти лъскат обувките, 4-годишни ти мият колата и те молят да им дадеш остатъка от храната си. Но пък е красиво, радостно, хората са позитивно настроени, приели са ориста си и са щастливи. Както го разказва Маркес, това е светът на една вълшебен действителна реалност. В него черното и бялото са двете страни на една монета, ин и ян, женското и мъжкото начало, тъй като всичко е едно.
– Как се стече животът ти по-нататък?
– Върнах се в България, разправям се (и сега) с обучение, ръководя школи за непознати езици, български и математика. Отново отпътувах – за Испания, където работих като публицист в светско списание. През 2005 година в Мадрид започнахме да издаваме лично списание – „ Бг жанр “, ориентирано към българите в чужбина.
– Колко години изкара на открито?
– Общо 17 – 13 в Испания, 4 в Никарагуа.
– Когато човек е живял толкоз време отвън страната си, по какъв начин гледа на нея?
– Опитвам се да виждам на нея не като даденост, а като нещо доста скъпо – това, че посред столицата има планина, че на всички места блика вода, която е безвъзмездна и можеш да си налееш. Дори безплатните учебници в училище… Ние го имаме, за разлика от другите страни, а не го осъзнаваме и ценим. Когато синът ми стартира учебно заведение в Испания, дадохме 500 евро за учебници, да не приказвам за щерка ми, която беше в безценен лицей. Нашите храмове са без вход, което би трябвало да оценим. Разбира се, има и доста отрицателни неща.
– Какво не ти харесва тук?
– Как да ми хареса, че избираме политици, които оставят нашите пенсионери да гладуват! Политиците вършат доста неприятна карма за своите фамилии, за децата си, тъй като по какъв начин можеш умерено да се качиш в скъпа кола, когато хората живеят с по 200-300 лв. пенсия и 500 лв. заплата – учители, лекари, служители на реда? Ние сме тук краткотрайно, да си научим уроците и минаваме от един живот в различен, а политиците доста, доста си утежняват кармата.
– Вярваш ли в прераждането?
– Абсолютно имам вяра, и книгата ми е за паралелните светове. Светът на живите и мъртвите е обвързван. Кой не е сънувал някой негов труп да му дава послания и да му оказва помощ. Аз няколко пъти съм сънувала мои умряли родственици, които ми споделят какво да направя. Ние сме като в една постройка на разнообразни етажи – не се виждаме, само че сме свързани. Нищо в природата не се губи, то се трансформира. Когато тялото умира, душата, информацията не се губи – резервира се като в компютър.
* Лудият кореспондент можел да елементарни невярност
* Джулиана Гани има брат духовник
* Дани Милев лежал в пандиза
* Димитър Аргиров на 50: Рокът и фолклорът са в кръвта ми
* Откриха неповторимо антично населено място при Ропотамо
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 27 СЕПТЕМВРИ!
– ДАРА, би ли открехнала завесата за новия ти план? Толкова е напреднал, че даже подготвяте фотосите за видеото…
– Много е персонален, претърпян е и като музика, и като текст. Това е следващият ни план с „Вирджиния рекърдс“, който боготворя! Клипът и детайлностите към него още са загадка. Ще издам единствено, че заглавието е „ Недей “ и по парчето работихме дружно с Павката от Pavell & Venci Venc’.
– Как минава един твой доста ангажиран или сложен ден?
– Между „ ангажиран “ и „ сложен “ има разлика. Да е сложен значи да не се усещам добре по някаква причина. Затова заетите дни са по-леки от сложните, обичам да имам доста задания за извършване. Обикновено това включва доста часове път, участия, фотосесии, изявленията, подготовки с хореограф и танцьори, фотоси на видео, работа в студиото, бягане по магазини за облекла, оправяне на коса и грим… Често не ми стига сънят, само че умората е приятна, това е просто една от страните на специалността.
– И назад: по какъв начин минава един твой почивен ден? Ако имаш подобен, несъмнено.
– Ако не съм изтощена, се разхождам, карам колело, развличам се с другари или извозвам повече време в студиото. Да работя върху музиката си ме разтоварва, с нея и с танците си почивам най-добре.
– Кажи ми повече за морето и Дара? По какъв метод си обвързвана с него? Как ти работи?
– Вярвам, че морето си има неговата лековита мощ, дава независимост на духа и най-много въодушевява. Аз обаче обичам малко повече планината, тя ме зарежда същински.
– Как избра Дара за креативен псевдоним? Дали не те назовават по този начин приятелите или нещо друго се крие зад „ ДАРА ”?
– Сама го измислих, хареса ми по какъв начин звучи. Кратко, ясно и тъкмо, няма комплициране!
– Как разбра, че можеш да пееш? Колко огромна беше? И въобще какъв беше пътят ти до огромната сцена?
– Пея буквално… откогато се помня. Учителката по музика в детската градина видя капацитет в мен и сподели на майка ми, а тя на собствен ред ме записа на национално пеене още в първи клас. Тази година приключих Музикалното учебно заведение във Варна с профил фолклорно пеене.
– „ К’во не чу ” се трансформира в „ Най-слушаната ария ” за 2016 година Каква е историята на този цялостен шлагер? Как се роди той? И най-много фамозното „ К’во не чу? ” Чия хрумка е то?
– Текстът е въодушевен от една история с мой някогашен другар, който не ми даваше покой и искаше цялото ми време и внимание за себе си. Една заран още със събуждането в главата ми звучеше главната концепция. Чух се с Павката и отидохме в студиото, където записахме първото демо единствено с мелодия. На идващия ден той предложи да поканим Николай “X ” Николов да се причисли към нас. Именно той измисли репликата „ к‘во не чу “, откакто им описах историята. После се включи и Искрата с съвършената мелодия за drop (тази, която звучи като дудук, а в действителност е неговият глас) и ето го резултата! Ако си същински и влагаш страст, отношение и сила в музиката, която правиш, хората го усещат!
– А по какъв начин съумяха да ти създадат по този начин фамозно косата за клипа на различен той шлагер – „ Родена такава ”? Перука ли е това върху главата ти?
– Това са доста, доста, мнооого кичури коса, фризьорите бяха упорити и се пребориха. Успяха благодарение на фиби… цялостен магазин фиби! Най-важното беше, че през цялото време имахме ясна концепция какво желаеме и го постигнахме.
– Обичаш ли да си друга с визията си? Да изненадваш?
– О, да! Обичам разнообразието, трансформирам се постоянно, изключително на сцената. Правя го и за себе си, и за публиката.
– Тежи ли ти славата? Отказваш ли фотоси на почитатели или в противен случай? В мола да речем или в парка? Приятно ли ти е, че те разпознават?
– Зависи от обстановката. Доста постоянно бързам за някъде или съм заета с нещо зад сцената, по тази причина от време на време се постанова да отхвърлям. Иначе постоянно се фотографирам, не мога без контакта с хората.
– Научи ли се да живееш като звезда?
– Не знам какво тъкмо значи това. Просто работата ми е обвързвана със сцената и публичността. Все още се мисля за “момичето от квартала ” (цитира едноименната ария на Pavell & Venci Venc’), само че това e до момента в който не изляза и отвред се чува „ Дара “, побутват се хора, когато минавам край тях, и в тези моменти чувствам, че май-май съм известна (смее се).
Бойка Николас:
Раят и пъкълът са тук, на земята
Как да ми хареса, че избираме политици, които оставят нашите пенсионери да гладуват, възмущава се писателката
– Да стартираме от името Николас – допускам, че е псевдоним?
– Аз съм Бойка Николова, само че на открито литературният ми сътрудник ме посъветва да го трансформира на Николас, тъй като на читателите ще им е мъчно да го произнасят.
– Как се насочи към писането?
– От дребна пиша стихотворения и разказчета, по-късно майка ми ме записа в кръжок за надарени деца към „ Славянска сказка “, където няколко години ме учиха на техники на писане. Тя работеше в печатницата на Полиграфическия комбинат повече от 60 години, в този момент е на 80. Баща ми ме е носил да ме кърми на машината и ме е прибирал. Спомням си, че доста пъти съм спала на палетите, завиваха ме с вестници и с печатни коли от книги. Тази миризма на печатарското мастило остана в мен. Моята детска фантазия – да пиша във вестник – се реализира и работих като публицист в „ Септемврийче “, „ Народна юноша “, сп. „ Обзор “ на ЮНЕСКО, което се издаваше на пет езика. Познавам доста наши поети и писатели от това време.
– Как се озова в Никарагуа?
– След като приключих испанска лингвистика, отпътувах за Манагуа. И там бях публицист – във в. „ Барикада “, а също и началник на катедра по испански език. Никарагуа е доста екзотична и доста бедна страна, на контрасти, където мигновено те обират на улицата. Свалят ти очилата от лицето, 3-годишни деца ти лъскат обувките, 4-годишни ти мият колата и те молят да им дадеш остатъка от храната си. Но пък е красиво, радостно, хората са позитивно настроени, приели са ориста си и са щастливи. Както го разказва Маркес, това е светът на една вълшебен действителна реалност. В него черното и бялото са двете страни на една монета, ин и ян, женското и мъжкото начало, тъй като всичко е едно.
– Как се стече животът ти по-нататък?
– Върнах се в България, разправям се (и сега) с обучение, ръководя школи за непознати езици, български и математика. Отново отпътувах – за Испания, където работих като публицист в светско списание. През 2005 година в Мадрид започнахме да издаваме лично списание – „ Бг жанр “, ориентирано към българите в чужбина.
– Колко години изкара на открито?
– Общо 17 – 13 в Испания, 4 в Никарагуа.
– Когато човек е живял толкоз време отвън страната си, по какъв начин гледа на нея?
– Опитвам се да виждам на нея не като даденост, а като нещо доста скъпо – това, че посред столицата има планина, че на всички места блика вода, която е безвъзмездна и можеш да си налееш. Дори безплатните учебници в училище… Ние го имаме, за разлика от другите страни, а не го осъзнаваме и ценим. Когато синът ми стартира учебно заведение в Испания, дадохме 500 евро за учебници, да не приказвам за щерка ми, която беше в безценен лицей. Нашите храмове са без вход, което би трябвало да оценим. Разбира се, има и доста отрицателни неща.
– Какво не ти харесва тук?
– Как да ми хареса, че избираме политици, които оставят нашите пенсионери да гладуват! Политиците вършат доста неприятна карма за своите фамилии, за децата си, тъй като по какъв начин можеш умерено да се качиш в скъпа кола, когато хората живеят с по 200-300 лв. пенсия и 500 лв. заплата – учители, лекари, служители на реда? Ние сме тук краткотрайно, да си научим уроците и минаваме от един живот в различен, а политиците доста, доста си утежняват кармата.
– Вярваш ли в прераждането?
– Абсолютно имам вяра, и книгата ми е за паралелните светове. Светът на живите и мъртвите е обвързван. Кой не е сънувал някой негов труп да му дава послания и да му оказва помощ. Аз няколко пъти съм сънувала мои умряли родственици, които ми споделят какво да направя. Ние сме като в една постройка на разнообразни етажи – не се виждаме, само че сме свързани. Нищо в природата не се губи, то се трансформира. Когато тялото умира, душата, информацията не се губи – резервира се като в компютър.
* Лудият кореспондент можел да елементарни невярност
* Джулиана Гани има брат духовник
* Дани Милев лежал в пандиза
* Димитър Аргиров на 50: Рокът и фолклорът са в кръвта ми
* Откриха неповторимо антично населено място при Ропотамо
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 27 СЕПТЕМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ