Ако шефовете на холивудските студия имат репутация на квалифицирани сключващи сделки, Ден на труда, при който ключовите им служители все още стачкуват след четири месеца, подчертава колко зле са разбрали сценаристичната зала.
Историята на холивудските трудови акции е видяла големите компании да разчитат на по-дълбоките си джобове, за да поемат болката и да изчакат своите служители. Може да се каже, че това предимство изглежда още по-изразено днес, когато студиата се присъединиха на масата за преговори от огромни корпорации като Amazon и Apple, които управляват свои собствени услуги за стрийминг, докато се разширяват в играта за програмиране.
Студиата, чийто Алианс на филмовите и телевизионни продуценти е известен като AMPTP (чийто член е Warner Bros. Discovery, майката на CNN), очевидно са предвидили този сценарий, който се развива в тези преговори. Независимо дали е вярно или не, схващането, че целта е била да се смаже съпротивата на гилдията, беше подкладено от вече известен цитат, приписван на анонимен изпълнителен директор на търговския уебсайт Deadline, „Крайната игра е да позволим на нещата да се проточат, докато членовете на синдиката започнат да губят своите апартаменти и загуба на къщите си."
НЮ ЙОРК, НЮ ЙОРК – 31 АВГУСТ: Членове и поддръжници на SAG-AFTRA на пикета, докато профсъюзната стачка на SAG-AFTRA продължава пред NBC Studios на 31 август 2023 г. в Ню Йорк. Членовете на SAG-AFTRA и WGA (Гилдията на писателите на Америка) напуснаха първата си съвместна стачка срещу студиата от 1960 г. насам. Стачката затвори повечето холивудски продукции с писатели през третия месец от стачката им срещу Холивуд ателиета. (Снимка: Джон Лампарски/Гети изображения) Джон Лампарски/Гети изображения Това, което студията по някакъв начин пропуснаха или избраха да игнорират, беше споделеното убеждение на гилдиите, представляващи писатели и актьори, че това представлява инфлексна точка за развлекателната индустрия, принуждавайки ги да заемат позиция сега. Така че, вместо да разклатят решимостта им, такива подстрекателни настроения я засилиха, основавайки се на предположението, че е по-добре да ухапем куршума и да се държим заедно сега, надявайки се да избегнем ново продължително спиране на работа през следващия договор или този след него.
Наистина, писатели и актьори се обединиха около идеята, че сегашните им жертви ще бъдат от полза не само за тях, но и за поколенията, които ги следват. Като модел за това те посочват 1960 г. – последният път, когато Гилдията на сценаристите и Гилдията на филмовите актьори удариха по едно и също време, когато Роналд Рейгън беше президент на последното – което доведе до отстъпки за подписване по отношение на остатъците или споделянето на изпълнителите в приходите от студио с течение на времето .
Въпреки че студиата може да нямат голямо доверие, когато става дума за оправдаване на бедността, те имат смисъл да се тревожат за бъдещето. Преминаването към стрийминг преобърна традиционното потребление както на филми, така и на телевизия, хвърляйки мрачни облаци върху техния бизнес.
Главният изпълнителен директор на Disney Боб Айгър разгневи писателите, като каза, че те са "нереалистични" с исканията си по договора. От Apple Изпълнителен директор на Disney Робърт Айгер – обикновено един от най-излъсканите корпоративни лидери – даде на гилдиите билбордове, като се опита да затвърди това предупреждение, казвайки на интервюиращия, че това, което търсят, е „нереалистично“, позовавайки се на крехкостта на сегашния климат.
Трудно е да се отрече, че Холивуд – чиито богатства често са изграждани и разтърсвани от новите технологии – е стигнал до друг кръстопът. Въпреки че писателите и актьорите могат законно да кажат, че текущото неразположение, предизвикано от стрийминг, не е по тяхна вина, това също е техен проблем, особено ако компаниите намалят производството, което е основателна загриженост.
И все пак ръководители като Игер се превърнаха в лоши посланици на фискална отговорност. Лидерите на гилдията хитро върнаха разговора обратно към стратосферните нива на доходите на шефовете на студиото, цитирайки например 50-те милиона долара, спечелени от главния изпълнителен директор на Netflix Тед Сарандос през 2022 г., което доведе до необвързващо гласуване на акционерите, отхвърлящо пакетите за възнаграждения на изпълнителния директор на компанията през юни.
Въпреки че подробностите относно остатъчните плащания и колко сценаристи наема един стрийминг сериал не подлежат на дебат в съда на общественото мнение, изглежда, че студиата са загубили тази битка, тъй като традиционните усилия за подкопаване на подкрепата за „алчни“ актьори и писатели – чиито най-добре платени членове печелят и милиони – до голяма степен се провалиха.
По отношение на общественото възприятие, колумнистът на Los Angeles Times Мери Макнамара убедително твърди, че студиата вече са загубили PR войната, сигнализирайки, че е време да преглътнат колективната си гордост и да сключат сделка.
Разбира се, удовлетворяването на повечето от изискванията на гилдиите ще струва на студиата допълнителни милиони всяка година, което вероятно ще засили финансовия натиск, който вече е довел до съкращения и съкращения на разходите. В този смисъл уреждането на стачките няма непременно да сложи край на нарастващите (или може би по-точно, свиващите се) болки в Холивуд.
И все пак, ако тези гигантски компании все още смятат, че правенето на филми и телевизионни предавания, каквито и да са предизвикателствата, е бизнес, който си заслужава да се занимава, те ще имат нужда от някой, който да пише и да играе в тях. И докато членовете на гилдията биха се радвали да се върнат на работа, единственото нещо, което няма да направят след месеци на пикетите, какъвто и да е стратегическият план на студиото, когато започна стачката, е да се преобърнат и да се правят на мъртви.
