Болници за политическа употреба
Ако се питате по какъв начин се стигна до окаяното положение на лечебните заведения в Ловеч и Враца, което изкара на махленски митинг лекари и сестри, оставени от месеци не получават заплати и без съществени консумативи и медикаменти, с цел да лекуват пациентите си, неотложно може да посочите нереформираната здравна система, зле финансираните клинични пътеки и прочие.
Но образците с Ловеч и Враца надалеч не са единствените, които демонстрират, че няма нито едно докарано до банкрут лечебно заведение, което да не е било безогледно разграбвано, съзнателно съсипвано и източвано по многочислени и утвърдили се през годините схеми. Всичко това е ставало пред погледите и с безмълвното единодушие на държавните и локалните управляващи, болнични шефове и личен състав.
Защо някои лечебни заведения затъват, а други не?
По данни на Министерството на здравеопазването половината от общо 70 държавни лечебни заведения имат просрочени отговорности за 155 млн. лв., а другата половина – нямат. Общинските лечебни заведения са с надалеч по-скромните 43 млн. лв. просрочени отговорности.
Така при сходни конструкция, размер активност, приходи от здравната каса, заплати на личния състав, режийни разноски и други, едни лечебни заведения съумяват да се оправят, до момента в който други затъват. Защо?
Най-сериозният разход е за заплати – към 50% от приходите на лечебните заведения отиват за това и за някои от тях става все по-трудно да смогват с непрекъснато възходящите минимални хонорари.
Следващият по величина разход е този за медикаменти - към – 35% и след това идват стопанските разноски – 10% и други разноски – 4%.
Най-сериозни отговорности лечебните заведения имат точно към снабдители на медикаменти и консумативи. Практиката демонстрира, другите лечебни заведения ги купуват на доста разнообразни цени. Това е и една от аргументите за трупането на задължения.
Преди приложимост прочетете листовката
Предишният екип на здравното министерство разгласи през лятото на предходната година, че половината държавни лечебни заведения купуват медикаменти на цени над тези в позитивния лекарствен лист, т.е. над цената, която НЗОК заплаща. Това е генерирало загуби за въпросните лечебни заведения в диапазона от 10 000 до 700 000 лв.. Две академични лечебни заведения да вземем за пример купували лекарство, прилагано в региона на онкохематологията, с разлика от над 1000 лв. за опаковка. Цената в едното здравно заведение била малко под цената в позитивния лист – 7240 лева, а в другото – 8250 лева
Тъй като лечебните заведения нямат право да желаят доплащане за тези медикаменти от пациента, неизгодната им покупка си остава пасив за лечебното заведение. Което поражда въпроса какви са подбудите на болничния шеф да води сходна политика в ущърб на болничното заведение и в полза на промишлеността.
Тази процедура трябваше да бъде прекъсната с електронния търг за медикаменти, при който щеше да има транспарантно съревнование сред компаниите, в което печелят най-ниските предложения и всички лечебни заведения купуват на тези цени. По случайност обаче към този момент втора година електронният търг е блокиран поради обжалвания на дистрибутори на медикаменти.
Освен скъпи лекарства, някои болнични шефове имат уязвимост и към скъпата инсталация, скъпите външни услуги и изключително нашумялата напоследък скица “болница в болничното заведение “, при която две лечебни заведения действат под един покрив, само че печелившите действия са за частното, а загубите – за държавното.
А запорите от страна на снабдители и сътрудници са съществена причина в следствие затъналите лечебни заведения да не могат да заплащат заплатите на личния състав си, защото постъпленията от здравната каса отиват за покриването на задълженията.
Ловеч и Враца – конституция на разсипването
Наскоро здравният министър Кирил Ананиев показа обединен финансов стандарт за ръководство на държавните лечебни заведения (финансова конституция), с който най-общо желае да избегне тъкмо сходен вид “управление “ на лечебните заведения. И естествено, против него мигновено скочиха болнични шефове, които започнаха да вадят от девет кладенеца вода за апокалипсиса, който ще настъпи от строгите финансови правила.
И в случай че някои са фактически обезпокоени да не изгубят скъпи фрагменти или да не могат да си посрещнат настоящите разноски поради икономии, то други просто желаят да продължат да работят както и до момента – по конституцията на тоталното разсипване, до момента в който не докарат болничното заведение си до банкрут и не изкарат личния състав си да стачкува за нейното избавяне под прозорците на властта.
Болниците в Ловеч и Враца са образец точно за такова разсипващо ръководство.
“На една доста дребна територия са съсредоточени 3 лечебни заведения – едната е регионалната многопрофилна болница, на входа й има частна многопрофилна болница, която обаче е в обособена постройка и зад входа - още една, която е чартърен в постройка на регионалната болница и която е с контракт за наем против ремонтни действия. Тоест регионалната болница не е получила една стотинка от това, че е отдала постройката... При цена на 16-срезов скенер от 300 000 лв., има закупен скенер за съвсем 1 млн. лв.. Договорите, които са подписвани, и това в действителност е мъртвата хватка на тази обстановка, са подписвани на правилото на копи-пейст, тъй че да не пазят по никакъв метод ползите на регионалната болница. Те са с наказателни лихви над 10% “. Това са единствено част от образците, които някогашният здравен министър Николай Петров даде пред депутати през октомври предходната година, обяснявайки за какво се е стигнало до финансовия колапс на болничното заведение във Враца.
Още по-заплетена е историята на ловешката болница, където частна лаборатория, до неотдавна паразитирала на гърба на държавната, за няколко месеца прерасна в многопрофилна болница по кардиология, с цел да поеме печелившата ниша на мястото на разсипаната държавна болница. При това съучастник в новата частна болница се оказа някогашен шеф на районната здравна каса в Ловеч.
Може ли и би трябвало ли страната да ги избави?
Всеки път, когато болница се окаже на ръба на оцеляването, неизбежно се стига до апели и митинги за спасяването й от страната, без значение дали е държавна или общинска, т.е. кой й е принципал. Държавата обаче не може просто да налее едни пари в затъналите лечебни заведения (не че не го е правила в миналото), тъй като това би се третирало като непозволена държавна помощ, защото лечебните заведения, без значение от собствеността им, са търговски сдружения.
Техният главен източник на доходи са постъпленията им от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за осъществената от тях здравна активност. И напълно алегорични суми те получават от страната за други действия като незабавна помощ, работа в отдалечени региони, здравната експертиза (ТЕЛК) и други.
Тоест, методът да бъдат избавени тези лечебни заведения, е те да продължат да работят, а за задачата личният състав, който е излязъл в отпуски и болнични, да се върне на работа до момента в който компликациите бъдат преодолени, отговорностите към кредитори изчистени по разсрочени схеми и си стъпят още веднъж на краката. Да, страната може и би трябвало да спомага това да стане по допустимо най-хубавия метод и с цената на минимум компликации за и без друго изстрадалия личен състав, само че “лесен “ метод това да се случи няма.
Просто сметката би трябвало да бъде платена и както постоянно се случва – от тези, които носят минимум виновност.
Или както се споделя - спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се, защото от тях зависи дали желаят да продължат да крепят болничното заведение с цената на персонална всеотдайност или просто да потърсят реализация в друга болница или страна и една област да остане без огромна многопрофилна болница.
Нишата няма да остане дълго незаета. Но единствено за печелившите действия.
Когато политиката влезе в болничното заведение
Но по какъв начин е допустимо лечебните заведения на два регионални града да бъдат докарани до банкрут под носа на страната, локалните управляващи и личния състав? От години е социална загадка, че доста държавни и общински лечебни заведения, от които определени хора печелят поръчки за поправки, инсталация, консумативи, са просто още един източник на приходи за партийните каси. Затова и тръгналите да поставят ред в системата здравни министри бързо биват отказвани.
Наред с това една болница със стотиците работещи в нея лекари, сестри, административен личен състав и техните фамилии и пациенти са сериозен електорат, изключително в един приблизително огромен град. Затова и болница се закрива единствено в краен случай...Без значение има ли потребност от нея или не и би трябвало ли да съществува като болница.
Обществена загадка е и, че болничният личен състав е редовно партийно пропагандиран от преобладаващата в града политическа мощ, когато наближат избори. Правят се описи с участвали на събранията, а с работа в администрацията на лечебните заведения се уреждат най-вече тествани партийни фрагменти и техните родственици. Показателен в това отношение е фактът, че в оздравителния проект на ловешката болница е планувано понижаване на администрацията й от внушителните 116 на 36 души.
Но най-емблематичното удостоверение, че болничното заведение в града е неразривно обвързвана с партийния живот, е фактът, че мандатът на болничния шеф постоянно завършва с смяната на политическата обстановка. Изключения се позволяват за някои по-изявени болнични мениджъри с по-добра дарба да си сътрудничат с всяка власт.
Ако не е податлив на сходно съдействие, небрежно е уличаван в далавери или дежурното “лошо ръководство “, като нескрито бързо се вадят огромните болнични задължения. А по отношение на числата и задълженията – и те са за политическа приложимост. Няма по какъв начин да си разбираем другояче, че единствено в границите на няколко месеца една и съща болница може да бъде дадена от двама разнообразни министри по едно и също време като образец за “добро “ и “лошо “ ръководство, без нищо в нея да се е трансформирало.
Но образците с Ловеч и Враца надалеч не са единствените, които демонстрират, че няма нито едно докарано до банкрут лечебно заведение, което да не е било безогледно разграбвано, съзнателно съсипвано и източвано по многочислени и утвърдили се през годините схеми. Всичко това е ставало пред погледите и с безмълвното единодушие на държавните и локалните управляващи, болнични шефове и личен състав.
Защо някои лечебни заведения затъват, а други не?
По данни на Министерството на здравеопазването половината от общо 70 държавни лечебни заведения имат просрочени отговорности за 155 млн. лв., а другата половина – нямат. Общинските лечебни заведения са с надалеч по-скромните 43 млн. лв. просрочени отговорности.
Така при сходни конструкция, размер активност, приходи от здравната каса, заплати на личния състав, режийни разноски и други, едни лечебни заведения съумяват да се оправят, до момента в който други затъват. Защо?
Най-сериозният разход е за заплати – към 50% от приходите на лечебните заведения отиват за това и за някои от тях става все по-трудно да смогват с непрекъснато възходящите минимални хонорари.
Следващият по величина разход е този за медикаменти - към – 35% и след това идват стопанските разноски – 10% и други разноски – 4%.
Най-сериозни отговорности лечебните заведения имат точно към снабдители на медикаменти и консумативи. Практиката демонстрира, другите лечебни заведения ги купуват на доста разнообразни цени. Това е и една от аргументите за трупането на задължения.
Преди приложимост прочетете листовката
Предишният екип на здравното министерство разгласи през лятото на предходната година, че половината държавни лечебни заведения купуват медикаменти на цени над тези в позитивния лекарствен лист, т.е. над цената, която НЗОК заплаща. Това е генерирало загуби за въпросните лечебни заведения в диапазона от 10 000 до 700 000 лв.. Две академични лечебни заведения да вземем за пример купували лекарство, прилагано в региона на онкохематологията, с разлика от над 1000 лв. за опаковка. Цената в едното здравно заведение била малко под цената в позитивния лист – 7240 лева, а в другото – 8250 лева
Тъй като лечебните заведения нямат право да желаят доплащане за тези медикаменти от пациента, неизгодната им покупка си остава пасив за лечебното заведение. Което поражда въпроса какви са подбудите на болничния шеф да води сходна политика в ущърб на болничното заведение и в полза на промишлеността.
Тази процедура трябваше да бъде прекъсната с електронния търг за медикаменти, при който щеше да има транспарантно съревнование сред компаниите, в което печелят най-ниските предложения и всички лечебни заведения купуват на тези цени. По случайност обаче към този момент втора година електронният търг е блокиран поради обжалвания на дистрибутори на медикаменти.
Освен скъпи лекарства, някои болнични шефове имат уязвимост и към скъпата инсталация, скъпите външни услуги и изключително нашумялата напоследък скица “болница в болничното заведение “, при която две лечебни заведения действат под един покрив, само че печелившите действия са за частното, а загубите – за държавното.
А запорите от страна на снабдители и сътрудници са съществена причина в следствие затъналите лечебни заведения да не могат да заплащат заплатите на личния състав си, защото постъпленията от здравната каса отиват за покриването на задълженията.
Ловеч и Враца – конституция на разсипването
Наскоро здравният министър Кирил Ананиев показа обединен финансов стандарт за ръководство на държавните лечебни заведения (финансова конституция), с който най-общо желае да избегне тъкмо сходен вид “управление “ на лечебните заведения. И естествено, против него мигновено скочиха болнични шефове, които започнаха да вадят от девет кладенеца вода за апокалипсиса, който ще настъпи от строгите финансови правила.
И в случай че някои са фактически обезпокоени да не изгубят скъпи фрагменти или да не могат да си посрещнат настоящите разноски поради икономии, то други просто желаят да продължат да работят както и до момента – по конституцията на тоталното разсипване, до момента в който не докарат болничното заведение си до банкрут и не изкарат личния състав си да стачкува за нейното избавяне под прозорците на властта.
Болниците в Ловеч и Враца са образец точно за такова разсипващо ръководство.
“На една доста дребна територия са съсредоточени 3 лечебни заведения – едната е регионалната многопрофилна болница, на входа й има частна многопрофилна болница, която обаче е в обособена постройка и зад входа - още една, която е чартърен в постройка на регионалната болница и която е с контракт за наем против ремонтни действия. Тоест регионалната болница не е получила една стотинка от това, че е отдала постройката... При цена на 16-срезов скенер от 300 000 лв., има закупен скенер за съвсем 1 млн. лв.. Договорите, които са подписвани, и това в действителност е мъртвата хватка на тази обстановка, са подписвани на правилото на копи-пейст, тъй че да не пазят по никакъв метод ползите на регионалната болница. Те са с наказателни лихви над 10% “. Това са единствено част от образците, които някогашният здравен министър Николай Петров даде пред депутати през октомври предходната година, обяснявайки за какво се е стигнало до финансовия колапс на болничното заведение във Враца.
Още по-заплетена е историята на ловешката болница, където частна лаборатория, до неотдавна паразитирала на гърба на държавната, за няколко месеца прерасна в многопрофилна болница по кардиология, с цел да поеме печелившата ниша на мястото на разсипаната държавна болница. При това съучастник в новата частна болница се оказа някогашен шеф на районната здравна каса в Ловеч.
Може ли и би трябвало ли страната да ги избави?
Всеки път, когато болница се окаже на ръба на оцеляването, неизбежно се стига до апели и митинги за спасяването й от страната, без значение дали е държавна или общинска, т.е. кой й е принципал. Държавата обаче не може просто да налее едни пари в затъналите лечебни заведения (не че не го е правила в миналото), тъй като това би се третирало като непозволена държавна помощ, защото лечебните заведения, без значение от собствеността им, са търговски сдружения.
Техният главен източник на доходи са постъпленията им от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за осъществената от тях здравна активност. И напълно алегорични суми те получават от страната за други действия като незабавна помощ, работа в отдалечени региони, здравната експертиза (ТЕЛК) и други.
Тоест, методът да бъдат избавени тези лечебни заведения, е те да продължат да работят, а за задачата личният състав, който е излязъл в отпуски и болнични, да се върне на работа до момента в който компликациите бъдат преодолени, отговорностите към кредитори изчистени по разсрочени схеми и си стъпят още веднъж на краката. Да, страната може и би трябвало да спомага това да стане по допустимо най-хубавия метод и с цената на минимум компликации за и без друго изстрадалия личен състав, само че “лесен “ метод това да се случи няма.
Просто сметката би трябвало да бъде платена и както постоянно се случва – от тези, които носят минимум виновност.
Или както се споделя - спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се, защото от тях зависи дали желаят да продължат да крепят болничното заведение с цената на персонална всеотдайност или просто да потърсят реализация в друга болница или страна и една област да остане без огромна многопрофилна болница.
Нишата няма да остане дълго незаета. Но единствено за печелившите действия.
Когато политиката влезе в болничното заведение
Но по какъв начин е допустимо лечебните заведения на два регионални града да бъдат докарани до банкрут под носа на страната, локалните управляващи и личния състав? От години е социална загадка, че доста държавни и общински лечебни заведения, от които определени хора печелят поръчки за поправки, инсталация, консумативи, са просто още един източник на приходи за партийните каси. Затова и тръгналите да поставят ред в системата здравни министри бързо биват отказвани.
Наред с това една болница със стотиците работещи в нея лекари, сестри, административен личен състав и техните фамилии и пациенти са сериозен електорат, изключително в един приблизително огромен град. Затова и болница се закрива единствено в краен случай...Без значение има ли потребност от нея или не и би трябвало ли да съществува като болница.
Обществена загадка е и, че болничният личен състав е редовно партийно пропагандиран от преобладаващата в града политическа мощ, когато наближат избори. Правят се описи с участвали на събранията, а с работа в администрацията на лечебните заведения се уреждат най-вече тествани партийни фрагменти и техните родственици. Показателен в това отношение е фактът, че в оздравителния проект на ловешката болница е планувано понижаване на администрацията й от внушителните 116 на 36 души.
Но най-емблематичното удостоверение, че болничното заведение в града е неразривно обвързвана с партийния живот, е фактът, че мандатът на болничния шеф постоянно завършва с смяната на политическата обстановка. Изключения се позволяват за някои по-изявени болнични мениджъри с по-добра дарба да си сътрудничат с всяка власт.
Ако не е податлив на сходно съдействие, небрежно е уличаван в далавери или дежурното “лошо ръководство “, като нескрито бързо се вадят огромните болнични задължения. А по отношение на числата и задълженията – и те са за политическа приложимост. Няма по какъв начин да си разбираем другояче, че единствено в границите на няколко месеца една и съща болница може да бъде дадена от двама разнообразни министри по едно и също време като образец за “добро “ и “лошо “ ръководство, без нищо в нея да се е трансформирало.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ