Машината на времето – мечта или реалност?
Ако се отхвърлят фантастичните хрумвания, до каква степен са вероятни пътешествията в предишното и бъдещето?
За това разсъждава английският публицист Брайън Клег в книгата си „ Как да построим машина на времето: същинската просвета за пътешествия във времето “. По отношение на пътуванията в предишното учените са единомислещи, написа Клег. Засега това е невероятно както от техническа, по този начин и от научна позиция. А що се отнася до бъдещето – има разновидности.
Да вземем да вземем за пример специфичната доктрина на относителността. Ако по време на междузвездно странствуване се движите с близка до светлинната скорост, имате късмет да се върнете на родната си планета стотици и даже хиляди години след старта. За вас в този миг ще е минало не чак толкоз доста време, даже очевидно няма да остареете. Друг въпрос е, че да се движите с такива скорости е комплицирана задача. За задачата се изисква суперейергоемко гориво, желателно от антиматерия. Но научно-техническият напредък не стои на място.
Ако се приложи не специфичната, а общата доктрина на относителността, то гравитацията ще забави скоростта на протичане на времето
Тази неточност се регистрира даже програмното обезпечаване на системите за сателитна навигация GPS и ГЛОНАСС.
Колкото по-голямо е напрежението на гравитационното поле, толкоз по-голяма е степента на закъснение. Ако се окажете в точка от пространството със мощна гравитация и се намирате там известно време, то след завръщането си ще установите, че сте в далечното бъдеще.
Ясно е, че основаването на генератори за привличане към този момент към момента е на планово равнище. Но във Вселената съществуват естествени сгъстявания на гравитацията – да вземем за пример неутронните звезди. Диаметърът на подобен обект е към 20 -30 километра, до момента в който 1 см3 отработена материя в центъра на звездата тежи стотици милиона тона. Ако успеем да влезем в орбита на неутронна звезда, то може би ще ни се удаде от там да се катапултираме напряко в бъдещето. Но до каква степен е безвредно? Защото, наподобява, че всеки обект, който обикаля към неутронна звезда, ще е подложен на дисторция и ще бъде раздран от приливните сили. Това е все едно галактически транспортен съд да бъде изпратен в черна дупка. Така че на доктрина може и да долетим, на дали ще можем да се върнем назад.
В същото време, съгласно британеца опасенията са напразни
Още Исаак Нютон декларира, че силата на привличане, която влияе върху всеки предмет навътре в солидна сферична изотропна обвивка, е равна на нула. Така че никакви гравитационни сили на 1 неутронната звезда, която е куха, няма да ни сплескат или раздерат на части.
Затова пък ще се резервира резултатът на закъснение на времето.
За да се обезопасим изцяло от „ гравитационни разриви “, е задоволително да разбием гореспоменатата звезда и по-късно от частите й да построим сферична обвивка към галактическия транспортен съд. След идването на Земята би трябвало да разглобим обвивката, другояче хронопътешествениците ще загинат. Така че задачата е да се създаде технология, която направи този развой вероятен.
Според Клег, в случай че за строителен материал се употребява обвивката от неутронна материя в чист тип, протичането на времето може „ да се забави “ пет пъти
Цифрата не впечатлява изключително, защото на нас ни е забавно какво се случва в в действителност далечното бъдеще, а не да вземем за пример след някой и различен месец. Но пребиваването навътре в неутронна звезда надали е реално…
Все отново не е изключено с времето да се появят технологии, които да ни разрешат да свиваме неутронната материя до още по-големи плътности
Макар че този развой би трябвало да се прави доста деликатно, защото, в случай че се прекали, колапсът може да трансформира цялата структура в черна дупка. Какво ще се случи тогава със звездолета и неговия екипаж, е загадка, обгърната в мрак. Но е ясно, че няма да е нищо положително.
Вероятността за хронални пътешествия съществува. Макар че това в действителност не са тъкмо пътешествия. Не става дума за софтуерно устройство, което незабавно ще ни придвижи в друга ера.
Просто би трябвало да се употребяват свойствата на галактическите обекти, с цел да може да се „ изчака “ и да „ изскочим “ в бъдещето. Идеята е изцяло действителна, въпреки и мъчно осъществима. Не е изключено след 50 или 100 години да стартират да се организират сходни опити.
