Ако ромите решат да си имат държава... Да, това звучи

Ако ромите решат да си имат страна...

Да, това звучи като анекдот от времето на социализма. Не го знам и аз, само че добре стартира. Нали по този начин?

Но по този начин де, в случай че решат да си имат страна...

Тук отново ще спра. По явни за мен, а уповавам се и за вас аргументи. Защото незабавно си задавам въпроса: Има ли народ в този момент, а и имало ли е когато и да било, който да реши да си има страна и да си направи страна?

Струва ми се, скъпи мои, че това са нелепости на търкалета.

Няма, благи мои, нации, които вземат решение каквото и да било. Има персони, кланове, скрити групи, семейства, мафии и така нататък Ако човек се поинтересува от история най-малко малко – ще види, че страните се образуват към и най-много Заради дребни групички свърагресивни, свръхнагли, свръхбезсрамни и свръхалчни човешки същества.

Да ги назовем алфа-мъжкари, само че и тази дума ми звучи прекомерно лека и прекомерно малко обидна. Бих избълвал нещо къде къде по-цветисто за основателите на страните, само че от мен да мине.

И ето – от империята Велики Селджук, просто основана и наречена на вожда Селджук ибн Дукак (неин директен правоприемник е Османската империя, също наречена на основателя си), та чак до Хабсбургската империя – страните са човешки организации, формирани от единици (личности), с цел да обслужват техните (на единиците) ползи и естествено – ползите на дребните, олигархични групи от техни сподвижници и доближени.

Народите постоянно са служели за работна ръка и пушечно место на страните. Които даже и в нашите извънредно лицемерни времена (времена на политическа уместност, т.е. – на нагли неистини и затъмняване на очевидното) напълно ясно и безкомпромисно обслужват единствено ползите на дребни групи от хора, чиято бройка може да бъде сведена в случай че не до десетки, то до стотици. Фамилии и кланове. Това е явно за мен, а уповавам се и за вас.

(Ако сега някой остарял историк си донесе задника с машината на времето в модерна България, би я нарекъл Пеевскария или Пеевскония)

Но в случай че въпреки всичко ромите решат да си основат страна, по какъв начин ли ще я нарекат?

Романия?

Но Романия или произнесено на националният латински (който в наше време назоваваме румънски) Румъния към този момент има. Това име е заето. Няма по какъв начин и да е Цигания. Нали по този начин? Защото е политически неточно. А откак и ромите научиха за политическата уместност – тя им стана обичано оръжие за наказание на неточните. Дискриминация, нали по този начин? Би могло да се употребява името Египет. Ще се питате: по какъв начин по този начин? Ами...Все отново на доста от международните езици – да речем британски и македонски – хората от ромски генезис се назовават точно „ египтяни ”. Джипси (е-гипси) е поанглосаксончена форма на „ египтянин ”. Както и македонското „ гюпци ”. Това иде от неправилната визия на тези европейци, че ромите идват от Египет. Та по този начин де – само че и Египет не става. Защото арабите от арабската република Египет незабавно ще съдят новата ромска страна, тъй като надали биха желали да има още една страна с името на тяхната. Особено пък ромска. О, оправдавам се. Пак си разреших политическа неучтивост.

Та по този начин де. Пиша си аз. Защото музикантът Микис Теодоракис тия дни избухна. И аз си споделих: О, Боже! И тия ли? И тия ли, на които аз по този начин се надявам – създателите, хората на изкуството, сякаш просветлените – и те ли са помрачени мозъци? И те ли са склонни да се давят в мътните блата на чуждо-мразенето?

Микис Теодоракис сподели че единствено гърците имат право да решат дали македонците имат право да решат...да имат страна, която да се назовава Македония. Северна или там както се пада.

Ах по какъв начин бих желал да напляскам тоя благ национален артист, тоя Орфей на гръцката лява народна власт!

И по-късно да му обясня това, което се пробвах да загатна нагоре. Да му нашепна в лявото (във всеки един смисъл) ухо:

Абе, другарю Микис, не ти ли е ясно че цялата работа с имената на страните, цялата работа с национализмите, с патриотизмите, с патриотарщините, с националните имена и флагове, с националните знаци, с националните гордости и националните светини...е една гнусна помия; най-обикновен прахуляк в очите на простолюдието...Прах, който хитреците от пропагандните машини хвърлят в очите на елементарния демос, с цел да се занимава демосът с нелепости. Докато дребните групи от хора, поради които и към които са съдадени страните, получават всички бонуси! От съществуването на тези така наречени страни!

Ако вземем, другарю Микис (ще продължа аз, само че няма да го пердаша, тъй като е политически неточно, а и той е старичък), да играем на имена...Хм. Навсякъде по света на вашата страна се вика Гърция. Знаеш ли, другарю Микис, на кое друго викат Гърция? Това е една област в Южна Италия, другарю. Където се е намирала историческата Греция Магна. А Греция Магна е един общ брой от елински колонии в тока и подметката на италийския ботуш, тъкмо най-южните елементи на настояща Италия. Този общ брой от елински колонии от седми век преди новата епоха носи името на едно от племената (по принцип-беотийци (от Беотия) наречено „ граи ”. И ето – Греция или Гърция или Грийс – е в действителност родна италианска земя, нали по този начин, другарю? Какво биха споделили италианците? Ами ще кажат: Как по този начин ще наричате една страна на нашата родна южноиталианска, апулийско-калабрийска Греция? И с право ще кажат!

Ами в случай че някой композитор от Калабрия, който е решил, че е правоприемник на граите от Греция Магна, реши, че би трябвало да се организира референдум измежду популацията на Апулия, Калабрия и Сицилия? Как другояче ще се разреши да се назовава по целия свят една страна Гърция, откакто същинската Гърция е там – в тока на италианския ботуш!

И по този начин...

Харесва ми да въртя и бозая такива историко-политически спекулации, апропо. Но в действителност – знам какъв брой са жалки. Защото точно такива спекулации употребяват и моите съперници. Които не ми опонират към момента, тъй като не са се усетили. Тия исторически спекулации са по този начин типични точно за цялата сган от националисти, патриотари и бранители на „ светините ”. Така че аз ще се откажа от тях.

Да въртиш и да сучеш, само че да докажеш с някакви измъчени исторически обстоятелства (така преднамерено поднесени, че точно да обслужат тезата ти) е недостойна работа. Човешкото схващане има един стоманен принцип – едно постоянно Confirmation bias (склонност към потвърждаване или така наречен вадене на вода от девет кладенци) – една безконечна наклонност да намира потвърждаващите обстоятелства за всяка своя идиотска теза. Знаем – и всякакви български патриоти – на пук на египетските и гръцките – намират купища потвърждаващи „ обстоятелства ”, че България се е простирала от Индия до Швеция и е по-стара и от Египет и от Елада – взети вкупом! Така че – да оставим хитроумните доводи за идиотите. Исторически и всевъзможни.

Микис - ще кажа аз - другарю, тия имена...тия боричкания за имена...тия имена на страни и тям сходни гнусни идиотщини...тия ежби, тия грозни кавги сред нации (всъщност – буйстващи безглави тълпи от фанатизирани анонимни идиоти)...не са нищо друго, с изключение на отлично залъгалка. Нали по този начин? Нека народите да се карат за имената на страните...Тълпите да буйстват по площадите. Политиците да се препират и да се заяждат като мустакати бабички по оградите (границите). Чудесно! За да могат в същото време мръсниците, тия дребни групички от свръхнагли и свръхалчни видове, които са по стотина-двеста (или кой ги знае колко) във Всяка Една Държава – да си свършат своето! А точно – да вземат всички бонуси! Да изядат Всичко що има за Ядене. Да изпият кръвчицата. На същите тия буйстващи и джавкащи се нации! Нали по този начин, Микис?

Така че – остави тия работи за референдумите, Микис. Обърни погледа си не към имената. А към същността на нещата. А тя несъмнено не е в имената. Имената са нещо прекомерно релативно. И оттова – чудесна основа за раздори. И естествено – превъзходен прахуляк – за в очите. Остави имената, приятелю.