Ех, ако тази жена участваше в кулинарно предаване, би предизвикала фурор
Ако родената през 1913 година в село Радовци Рада Пенчева беше измежду нас, вероятността да пазари от щандовете с био, еко или органик артикули е дребна. Едва ли парите от пенсията й щяха да са в количество, което да й го разреши. И все пак, баба Рада щеше да поставя на масата си храни, които са доста по-био, доста по-еко и много по-органик от тези, които се оферират на стелажите в огромните вериги. Жената е знаела от какви артикули и по какъв начин се подготвят такива храни.
През 1979 година Рада Станева Пенчева е на 66 – възраст, на която има задоволително житейски опит и която й разрешава да е дейна. По това време тя споделя с Иван Ботев, организатор в музей „ Етър “, две предписания за подготвяне на трайни артикули от сини сливи.
На 3 и 4 септември в музей „ Етър “ се организира „ Празник на пестила “ и това предизвика сегашните научни експерти на институцията да напомнят казаното от Рада Пенчева.
Ех, в случай че тази жена и Иван Ботев можеха да се изправят пред камерата на някое касово кулинарно предаване, щяха да провокират възторг. В наши дни има канали, които 24 часа изпълват стратегиите си с готварски сюжети, само че в тези години Рада и Иван просто са седели един до различен, тя е разказвала, а той е записвал. Така е станало ясно, че маджунът, прочут като мармалад, може да бъде чест и необичаен. Какво значи необичаен няма за какво да се изяснява, само че думата чест се употребява за гъст. И ето по какъв начин Рада Пенчева подготвя чест маджун.
Предлагаме точната рецепта, записана от Иван Ботев при неговите теренни изследвания за музей „ Етър “, без редакторска интервенция.
„ За приготвянето на чест маджун (мармелад) се сортират здрави, сини сливи. Слагат се в бакърена тава, налива се вода до равнището на сливите и се варят на огън. След като се разкашкат и се отделят костилките, тогава кашата се прецежда през дърмон (сито с огромни дупки). Прецедената каша се поставя още веднъж в тавата и се вари. Варенето продължава дотогава, до момента в който тя се сгъсти толкоз, че след нея да „ оставя следа ”. Ако се превари кашата, маджунът става доста корав, а в случай че е недопечен – кисел. За ликвидиране на киселината и за „ услаждане ” на маджуна му слагали пресеяна пепел от огъня. Готовият маджун държали в огромни глинени делви. Ако ще се прави на пестил, тогава се суши на дъски. “
Както към този момент стана ясно, маджунът може да е необичаен.
„ За изработка на редкия маджун, още веднъж се сортират здрави, сини, зимни сливи. Слагат се в бакърена тава и се налива вода над повърхността на сливите. Варят се единствено да си пуснат сока. Не се бъркат доста, с цел да не се разкашкат. Пак се прецеждат през дърмон, само че единствено да се изцеди сокът, като леко се притискат. Изцеденият сок се поставя още веднъж да се вари. Гъстотата му се ревизира, като се гребва с лъжица и се излива в паница. Не би трябвало да е доста течно. Опитва се като изстине, би трябвало да е като желе. По предпочитание се поставят части тиква, обелени и нарязани, авансово накиснати в бистра варена вода в продължение на 2-3 часа. Парчетата тиква се поставят най-после на варенето на редкия маджун, с цел да могат да се сварят и те. Може да се сложат и орехови ядки. “
През 1979 година Рада Станева Пенчева е на 66 – възраст, на която има задоволително житейски опит и която й разрешава да е дейна. По това време тя споделя с Иван Ботев, организатор в музей „ Етър “, две предписания за подготвяне на трайни артикули от сини сливи.
На 3 и 4 септември в музей „ Етър “ се организира „ Празник на пестила “ и това предизвика сегашните научни експерти на институцията да напомнят казаното от Рада Пенчева.
Ех, в случай че тази жена и Иван Ботев можеха да се изправят пред камерата на някое касово кулинарно предаване, щяха да провокират възторг. В наши дни има канали, които 24 часа изпълват стратегиите си с готварски сюжети, само че в тези години Рада и Иван просто са седели един до различен, тя е разказвала, а той е записвал. Така е станало ясно, че маджунът, прочут като мармалад, може да бъде чест и необичаен. Какво значи необичаен няма за какво да се изяснява, само че думата чест се употребява за гъст. И ето по какъв начин Рада Пенчева подготвя чест маджун.
Предлагаме точната рецепта, записана от Иван Ботев при неговите теренни изследвания за музей „ Етър “, без редакторска интервенция.
„ За приготвянето на чест маджун (мармелад) се сортират здрави, сини сливи. Слагат се в бакърена тава, налива се вода до равнището на сливите и се варят на огън. След като се разкашкат и се отделят костилките, тогава кашата се прецежда през дърмон (сито с огромни дупки). Прецедената каша се поставя още веднъж в тавата и се вари. Варенето продължава дотогава, до момента в който тя се сгъсти толкоз, че след нея да „ оставя следа ”. Ако се превари кашата, маджунът става доста корав, а в случай че е недопечен – кисел. За ликвидиране на киселината и за „ услаждане ” на маджуна му слагали пресеяна пепел от огъня. Готовият маджун държали в огромни глинени делви. Ако ще се прави на пестил, тогава се суши на дъски. “
Както към този момент стана ясно, маджунът може да е необичаен.
„ За изработка на редкия маджун, още веднъж се сортират здрави, сини, зимни сливи. Слагат се в бакърена тава и се налива вода над повърхността на сливите. Варят се единствено да си пуснат сока. Не се бъркат доста, с цел да не се разкашкат. Пак се прецеждат през дърмон, само че единствено да се изцеди сокът, като леко се притискат. Изцеденият сок се поставя още веднъж да се вари. Гъстотата му се ревизира, като се гребва с лъжица и се излива в паница. Не би трябвало да е доста течно. Опитва се като изстине, би трябвало да е като желе. По предпочитание се поставят части тиква, обелени и нарязани, авансово накиснати в бистра варена вода в продължение на 2-3 часа. Парчетата тиква се поставят най-после на варенето на редкия маджун, с цел да могат да се сварят и те. Може да се сложат и орехови ядки. “
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ