Ако птицата е свобода, а единствената птица е прелитаща бомба,

Ако птицата е независимост, а единствената птица е прелитаща бомба, то накъде вървим? Какво се случва през днешния ден? Какво е било през вчерашния ден? Какво ни чака на следващия ден? „ Птици в сянката на огъня “ споделя доста неща – от нелепостта на възприятието за безвремие до непоправимостта на убедеността за безкрайност...

Да разкажеш за войната с очите на любовта, да дадеш цвят на раните, друг от този на болката. Да откъснеш неразрешения плод, без да губиш чувството за берекет... За по-малко от час съпреживяваш три истории, в които като че ли е събран един цялостен космос от животи, връзки, ориси и смисли.

Съвсем не ненадейно, представлението стартира с чувството за черно-бяло кино, с чаплинов дух, с усет на неразрешена обич по време на война и с един по детски чист и (възрастно) доверчив оптимизъм, който те държи до последната минута. И това е огромният ключ, който режисьорката Клара Армандова дава на фена, с цел да го остави нащрек, да го пощади от неизбежната жестокост на войната, само че, в това време – да го направи съпричастен.

Така, дребното знамение – от сцената към залата – се случва. Докато героите към момента единствено си играят на война и никой не чака, че тя може да се случи. И когато има война, и фантазиите, и копнежите за деца, и любовта, отиват по дяволите. И даже, когато войната лишава – и любовта, и децата, и всичко, обвързвано със съкровеност и святост...



Ролите в „ Птици в сянката на огъня “ са поверени на четирима млади артисти – Анастасия Левордашка, Владимир Богданов, Лили Сучева и Филип Гуляшки, чието сцепление трансформира трите едноактни пиеси в картина с изцяло влияние върху сетивата. И миризмата на барута, и аромата на целувката, и болничната атмосфера, се долавят.

Камерното пространство е същински бонус за публиката, която има шанса да следи всеки подробност от лекотата, с която Анастасия Левордашка разпростира и развива своите героини, и безупречността с, която Филип Гуляшки владее тялото и гласа си.

В този забавно поднесен прорез войната наподобява на тротилова торта – грозна и нездравословна. Като отрова, която индивидът гълтам, до момента в който към него свисти „ избавителния “ тон на предупредителни сирени. Докато мечтае за независимост, без да схваща смисъла на фантазията и на свободата. Защото е „ птица “, която „ лети “, без да умее да гори, тъй като полетът й е единствено в сянката на огъня. И единствено по този начин оправдава всяка една от кавичките, с които е предозирал сюжета на личното си битие...



Освен режисьор, Клара Армандова е и създател на „ Птици в сянката на огъня “, нейна е и сценографската среда. Композитор е Ангел Чавдаров, художник-изпълнител и основател на костюмите е Христина Дякова.