Ако продължителният спор между Гърция и Македония за името на

Ако продължителният спор сред Гърция и Македония за името на последната не бъде решен преди идната среща на върха на Европейски Съюз за Западните Балкани през май, това ще докара до двойно проваляне: упоритостите на Македония ще бъдат разрушени и напъните на Брюксел да бъде одобряван на съществено в района ще са се свили.

Обещанието за участие в Европейския съюз на страните в района е добре пристигнало, само че Русия, Китай и Турция може да основат неустойчивост. Множество фактори направиха Балканите център на внимание, не на последно място – бежанската рецесия, която надълбоко раздруса района.

„ Втората международна война свърши, само че Първата още не е ”, това са думи на почитан турски представител, с който неотдавна се видях в Анкара. Той говореше за Близкия изток, само че коментарът му беше подобен, че можеше да бъде чут в Москва, Киев или на Балканите, с цел да се опише положението на нещата на европейския континент.

Единственото място, където не бих могъл да чуя подобен коментар, е Брюксел. Причината е, че Европейският съюз още не е подготвен за живот в свят, където геополитиката се завръща – в който държавни управления, както и огромна част от обществото, са захласнати от граници и територии и са склонни да дефинират триумфа не толкоз посредством икономическия напредък, колкото посредством националната горделивост.

Това се разиграва през днешния ден в Западните Балкани, където потенциалът на Европейски Съюз да мисли и работи като геополитически състезател е подложен на сурово тестване. По-рано този месец Европейски Съюз показа новата си тактика за Западните Балкани. В нея се слага за цел насърчаването на промените в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово, Македония и Албания посредством обновяване на вероятността за участие.

Брюкселските институции, които се оказват във вихъра на популистки напредък, засягащ множеството страни от Европейски Съюз, в този момент наподобява имат храброст да повторят, че обещанието за участие е осъществимо.

Един балкански анекдот разказва най-добре настройката на хората, които усещат, че са ги оставили да чакат прекомерно дълго: като стане дума за участие в Европейски Съюз, разликата сред песимисти и оптимисти е, че оптимистите имат вяра, че Турция ще се причисли по време на албанското председателство на Европейски Съюз, до момента в който песимистите имат вяра, че Албания ще се причисли по време на турското, което значи – в никакъв случай.

Брюксел с право обяснява, че статуквото не е стабилно. Но без никакви следващи дейности това умозаключение може да сътвори неустойчивост в района. Това, за което Европейски Съюз най-вече би трябвало да се опасява, е повтаряне на украинския сюжет, в който държавната поддръжка за европейските желания провокира реакция от съперниците на разширението (разбирай Русия), вместо да се обединят европейските държавни управления към плана.

Много фактори доведоха до възобновяване на Балканите - не на последно място и неотдавнашната бежанска рецесия, която надълбоко раздруса региона. Вече има все по-голяма мощ за по-голяма интеграция, след интервала, в който Европейски Съюз стана прочут като организация, която е дала малко пари и е обвързвана с редица детайлности.

Едно окуражаващо, въпреки и малко видяно, развиване бе неотдавнашната ратификация на контракт за другарство сред България и Македония - две страни, чиито връзки от дълго време бяха проблематични, най-вече по въпросите на малцинствата. С постигането на този пробив те алармираха, че е пристигнало времето да се търсят решения на някои от проблемите на района.

Но с цел да успее Европейски Съюз да реализира упоритостта си да трансформира района, той би трябвало да осъзнава значимите геополитически промени, които са се случили.

През 2003 година, когато Европейски Съюз на първо време даде обещание участие, нямаше подозрение, че бъдещето на района ще бъде европейско. Русия гледаше на Балканите най-вече като директна зона за експорт на сила за западноевропейските пазари. Амбицията на Москва тогава беше да резервира известно въздействие, вместо да се конкурира с Брюксел.

Преди петнадесет години Турция беше въодушевена от възможностите си да се причисли към Европейски Съюз. В резултат на това тя очерта политиката си за Балканите, с цел да показва личната си стратегическа стойност за Европа. Тогава никой не говореше за Китай на Балканите.

Днес геополитическата конкуренция е огромна. Китай ще стане номер едно задграничен вложител в Сърбия тази година. Плановете за създаване на високоскоростна железопътна линия сред гръцкото пристанище Пирея и Будапеща, през Белград, имат голяма стойност за Китай, който реализира комерсиалния си маршрут "Един пояс, един път" сред Азия и Европа. Китайците се надяват, че Западните Балкани ще бъдат в последна сметка интегрирани в европейския обединен пазар, въпреки Китай да не бърза, с цел да могат инфраструктурните планове да съблюдават разпоредбите на Европейски Съюз.

Това слага доста въпроси. Трябва ли Европейски Съюз да оказва напън върху Западните Балкани да одобряват неговите правила в този момент или по-късно? И дали Европейски Съюз е подготвен да предложи отплата, в случай че тези страни в последна сметка изгубят китайски вложения в резултат на интеграцията в Европейски Съюз? Подходът на Русия също се промени. Брюксел не би трябвало да има разузнавач в Кремъл, с цел да знае, че Москва ще направи всичко допустимо, с цел да попречи на Македония да се причисли към НАТО - не заради стратегическото си значение, а заради своята алегорична стойност.

И европейските политици би трябвало да са наясно, че в случай че продължителният спор сред Гърция и Македония (за името на последната) не бъде решен преди идната среща на върха на Европейски Съюз за Западните Балкани през май, това ще докара до двойно проваляне: упоритостите на Македония ще бъдат разрушени и напъните на Брюксел да бъде одобряван на съществено в района ще са се свили.

Балканският район е мястото, където Русия може да работи за дестабилизиране на Европейски Съюз при доста ниски политически разноски за себе си, както в парично отношение, по този начин и от позиция на риск от борба със Съединени американски щати. Така че зависи от европейската дипломация да убеди Москва, че ескалиращото напрежение няма да бъде в неин интерес. Готов ли е Европейски Съюз за това?

След това имаме Турция, страна, чиито връзки с Европейски Съюз стоят в исторически проект на ниско ниво. Все още не е ясно по какъв начин президентът Реджеп Тайип Ердоган ще изиграе картите си на Западните Балкани. Докато Анкара се пробва да построи своето въздействие измежду мюсюлманските общности на Балканите, Москва употребява собствен личен лост над православните християни. Биха ли могли Русия и Турция да координират своите политики, тъкмо както се пробват да създадат в Сирия?

Ако Европейски Съюз реагира постепенно на тези нови геополитически действителности, неговата тактика за Западните Балкани ще приключи с проваляне. /БГНЕС

--------------

Иван Кръстев е ръководител на Центъра за демократични тактики, основан в София. Коментарът е оповестен във в. „ Гардиън “. Заглавието е на редакцията.