Човечеството лекомислено бързо се разделя със страхове и архетипи
- Ако продължим диалога си оттова, където спряхме преди 2 години – ти беше уверен, че човечеството го чака апокалисис и че той е безусловно неминуем. И ето го. Ами в този момент?
- Да. Интересен диалог стана тогава. Предполагам, имаш поради обстановката към изключителните ограничения, наложени за справяне с COVID-19. Не мисля, че картината е апокалиптична. Истина е, че човечеството е изправено пред въпроси от страховито естество. Истина е, че директната опасност за края на илюзията и комфорта на блаженото себеусещане за величие тревожи остро. Но това не е апокалиптична картина. Човечеството безгрижно бързо се разделя със страхове и архетипи. Появява се блян за бърза приятност, тук и в този момент. Фокусът на живеенето се е свел до няколко дни минало и бъдеще на една ръка разстояние. Изгубваме вероятността за избавление, чувството за дълъг път, който ще продължи и след гибелта ни. Когато останем единствено със себе си, когато изчезне чувството, че даже да сме сами, сме двама, тогава в сърцата ни няма да е останал гений за религия и тежко ни и горко тогава.
- Вярваш ли в клишето „ рецесията като опция “ в наложителния подем след прелом?
- Това факсимиле не всеки път е правилно. Краят на трагичното сам по себе си към този момент е напредък. Всяка рецесия ражда своите опортюнисти. Обикновено това са упражняващите власт. Насилниците. Не съм сигурен, че отсега нататък историята на човечеството ще протича в интервали. Аз не чувствам градивност в груповото. По-скоро изнервено утешение, че ще се оправим с провокациите на новия международен ред. Това не е осмислена градивност. Свеждаме копнежите си до улеснения. Прелитаме големи пространства, стъпихме на Луната, окабелихме света, създадохме грижливо следена групова памет. В името на удобството. На забавата. Умело заобикаляме болката, а там е точката на вярата. Да ти кажа почтено, чакам напредък на духовното все пак. В края на краищата, човек е велико създание, не е ли?
- А в този момент – за рецесията като рецесия. Първо с баналния, само че неминуем въпрос – по какъв начин се отрази двумесечната изолираност, по какъв метод засегна коронавирусът работата ти? Децата например полудяха ли затворени у дома?
- Децата се радват. На Мария и Георги добре им се отразява да сме дружно толкоз дълго време. Нямали сме толкоз дълъг интервал непрекъснато дружно. Има някакъв бездънен уют в превъзмогването на паниките дружно. Голямото изобретение, което направих за себе си и това малко ме смути, е, че изолацията не наруши общественото ми другарство кой знае какъв брой. Осъзнах, че нямам доста деен обществен живот и без изолираност. Малко тъжно, само че такава е равносметката.
- Опитът и философията от „ Àга “ бяха ли ти потребни по някакъв метод? Ето, там героите живееха в цялостна изолираност, не виждаха други хора с месеци и години...
- Не съм се замислял даже. Филмът е надалеч, надалеч от мен. Спомените ми за снимането му, за живеенето там, на север, за пътя, който изминахме всички ние, са като ехтене от един отдалечен живот. А в действителност са минали едвам три години. „ Àга “ беше една наивна експедиция. Най-смислените месеци в работата ми. Всички, които участвахме по един или различен метод в основаването на кино лентата, сме белязани от дръзкото посегателство към незнайното. Това, несъмнено, е по този начин за всяка откровена юношеска демонстрация, каквато е основаването на измислени светове.
- Няма подозрение, че културният бранш е измежду най-засегнатите от обстановката. Започнахме последователно отваряне, даже на кина и театри, съгласно мен това ще е дълъг и непосилен развой. У нас, както нормално, ограниченията за отбрана на културата и хората, които я основават, са незадоволителни, на парче. Предполагам, че те тревожи това?
- Няма да изненадам читателите, в случай че кажа, че държавното управление, меко казано, не е изключително отговорно към основаване и осмисляне на национална тактика за осъществяване на културни политики. Не съм сигурен дали това е съзнателно, или подбудено от недоумение. Нямам упования това да се промени независимо от рецесията или други външни фактори. Културата е памет на националните полезности на всеки народ. В този смисъл без никакво подозрение е нужна отговорност към националните полезности и еднаквост.
През последното десетилетие изключително мощно се усеща неуважение и надменност от страна и на държавното управление, само че и на немалка част от обществото, към опитите на малко на брой за запазването на съществени културни рубежи. Да си го кажем – обществото подценява смисъла от културно оправдание на нацията ни. Срам ме е да призная, само че нямам вяра сами да се оправим с това. Нямаме нужната зрялост. Този, инак топъл и сензитивен народ, няма сетива за високо живеене. Дръзвам да обвиня старите европейски демокрации в неглижиране на опциите си за въздействие, за възстановяване на разбирането и използване на правдивост в България. Все едно да виждаш по какъв начин всеки ден съседът ти насилва десетгодишното си дете и да си затваряш очите, тъй като същият комшия на следващия ден, на събранието на етажната благосъстоятелност, ще гласоподава ти да имаш две паркоместа пред блока.
- От края на 2019 година си ръководител на СБФД. Това, от една страна, е радостна вест – че сериозен и сръчен човек се заема. От друга, мъчно те свързвам с административна позиция. Какво се надяваш да промениш?
- Не схващам отговорностите си като ръководител на Съюза на българските кино дейци като административна работа. Съюзът е най-голямата организация в нашата общественост. Това значи най-голяма отговорност. През последните години, както написах нагоре, се следи обидно неглижиране на ролята на културата в публичния живот на страната - в частност киното. Има надълбоко недоумение какво е кино дотация и какво – кино промишленост. Въпреки многочислените уточнения и разпореждания на европейската администрация за по този начин нареченото „ културно изключение “ и подкрепяне извънредно и единствено основаване на високохудожествени филми, нашата общественост и администрация сме едвам при започване на осъзнаването на тази обективна философия. В това разяснение и гледище за схващане съм вложил силата си като ръководител на СБФД. Надявам се и след моето време в Съюза тази политика да продължи.
- В СБФД членуват към 600 кинодейци от разнообразни генерации, които през годините имаха разнообразни конфликтни точки (основно свързани с разпределение на държавните дотации за кинопроизводство, само че не само). Възможно ли е общностно доближаване, професионална приемливост и гонене на общи ползи?
- Обратно на общото усещане, би трябвало да кажа, че в моменти на мощна опасност за независимостта на българското кино, в моменти на напън за културно обезличаване от, ще ги нарека наивно „ злите сили “, кинообщността се е обединявала без съмнение и е отстоявала съществени законодателни и духовни достижения на родното кино. Инак, права си, средата е в непрекъснати различия и пламенно опълчване на възгледи по всевъзможни въпроси. Това намирам за напълно естествено, въпреки всичко става въпрос за ярки персони, създатели със самочувствие – по какъв начин да се чака от толкоз водачи и водачи, каквито по формулировка би трябвало да бъдат хората, създаващи изкуство, в една дребна изнервена от недостиг среда да проявят разсъдък и успокоение?! Духът на създателя е самостоятелен, разтревожен, решенията напълно естествено протичат през паника и неустановеност.
В момента се прави процедура за промени в Закона за филмовата промишленост и следя необятно сливане на позициите на сдружения и дейни участници във филмовия живот на страната, каквото обединяване не съм следил от тъкмо едно десетилетие. Постиженията на българското кино на картата на света са авторитетни, изключително напоследък. Всички полезности, които гилдията пази, всяка отвоювана с тъга мъничка борба, би трябвало да ценим и да се радваме. В последна сметка ние не сме нито повече, нито по-малко от това, което сме.
- Писмото, което от Съюза изпратихте при започване на април – за поддръжка на кинодейците и дребните предприятия в промишлеността, имаше ли някакъв отзив в Министерство на културата и НФЦ?
- За това е рано да вършим изводи. Отзвук безспорно имаше, само че би трябвало да мине време, с цел да е допустимо да се направи съответна оценка на работата на администрацията. Очакват се дейности и решения на ръководещите, от които значително ще зависи устойчивото развиване на цели браншове. Правителствата в света, освен у нас, са сложени в сложна обстановка - от една страна, държанието им в кратковременен проект ще даде визия за същинските им цели, а от друга - ще бъдат принудени да защитят съществуването си и да се увлекат в популистка сгода на масите. Пасивната тирания на масите обезличава водачеството. Обезсмисля го. Наблюдаваме невиждана рецесия на водачество даже в одобрените демокрации. Без авторитетни водачи, масите са несигурни и това постоянно се проектира в ксенофобски прояви.
- През февруари представихте на „ Берлинале “ план за идващ филм с работно заглавие The Herd ( “Стадото ”), а, доколкото знам, през април към този момент сюжетът бе подготвен и импортиран за кандидатстване в пролетната – към този момент отсрочена - сесия на НФЦ. Би ли повдигнал малко завесата?
- Като продължение на отговора от предходния въпрос, частично това е и тематиката на плана с работно заглавие „ Стадото “, който беше показан на „ Берлинале “ 2020 – ксенофобията на масите. Работя още веднъж със остарелия екип – сценаристите Екатерина Чурилова и Симеон Венциславов, операторът Калоян Божилов, продуцент и режисьор на монтажа Веселка Кирякова. Кандидатстваме на сесията на ИА НФЦ, която тече сега. Уверен съм, че Художествената комисия ще подходи с професионално отношение към всеки план. Дай Боже, да осъществявам кино лентата един ден. Историята е забавна. Твърде отзивчива за моите разбирания за водене на описа може би, само че в това време съзерцателна и деликатна. Към кино лентата има деклариран интерес от съществени европейски продуценти, нека той има силата и харизмата да издържи на времето, и дано силата бъде с нас.
- Да. Интересен диалог стана тогава. Предполагам, имаш поради обстановката към изключителните ограничения, наложени за справяне с COVID-19. Не мисля, че картината е апокалиптична. Истина е, че човечеството е изправено пред въпроси от страховито естество. Истина е, че директната опасност за края на илюзията и комфорта на блаженото себеусещане за величие тревожи остро. Но това не е апокалиптична картина. Човечеството безгрижно бързо се разделя със страхове и архетипи. Появява се блян за бърза приятност, тук и в този момент. Фокусът на живеенето се е свел до няколко дни минало и бъдеще на една ръка разстояние. Изгубваме вероятността за избавление, чувството за дълъг път, който ще продължи и след гибелта ни. Когато останем единствено със себе си, когато изчезне чувството, че даже да сме сами, сме двама, тогава в сърцата ни няма да е останал гений за религия и тежко ни и горко тогава.
- Вярваш ли в клишето „ рецесията като опция “ в наложителния подем след прелом?
- Това факсимиле не всеки път е правилно. Краят на трагичното сам по себе си към този момент е напредък. Всяка рецесия ражда своите опортюнисти. Обикновено това са упражняващите власт. Насилниците. Не съм сигурен, че отсега нататък историята на човечеството ще протича в интервали. Аз не чувствам градивност в груповото. По-скоро изнервено утешение, че ще се оправим с провокациите на новия международен ред. Това не е осмислена градивност. Свеждаме копнежите си до улеснения. Прелитаме големи пространства, стъпихме на Луната, окабелихме света, създадохме грижливо следена групова памет. В името на удобството. На забавата. Умело заобикаляме болката, а там е точката на вярата. Да ти кажа почтено, чакам напредък на духовното все пак. В края на краищата, човек е велико създание, не е ли?
- А в този момент – за рецесията като рецесия. Първо с баналния, само че неминуем въпрос – по какъв начин се отрази двумесечната изолираност, по какъв метод засегна коронавирусът работата ти? Децата например полудяха ли затворени у дома?
- Децата се радват. На Мария и Георги добре им се отразява да сме дружно толкоз дълго време. Нямали сме толкоз дълъг интервал непрекъснато дружно. Има някакъв бездънен уют в превъзмогването на паниките дружно. Голямото изобретение, което направих за себе си и това малко ме смути, е, че изолацията не наруши общественото ми другарство кой знае какъв брой. Осъзнах, че нямам доста деен обществен живот и без изолираност. Малко тъжно, само че такава е равносметката.
- Опитът и философията от „ Àга “ бяха ли ти потребни по някакъв метод? Ето, там героите живееха в цялостна изолираност, не виждаха други хора с месеци и години...
- Не съм се замислял даже. Филмът е надалеч, надалеч от мен. Спомените ми за снимането му, за живеенето там, на север, за пътя, който изминахме всички ние, са като ехтене от един отдалечен живот. А в действителност са минали едвам три години. „ Àга “ беше една наивна експедиция. Най-смислените месеци в работата ми. Всички, които участвахме по един или различен метод в основаването на кино лентата, сме белязани от дръзкото посегателство към незнайното. Това, несъмнено, е по този начин за всяка откровена юношеска демонстрация, каквато е основаването на измислени светове.
- Няма подозрение, че културният бранш е измежду най-засегнатите от обстановката. Започнахме последователно отваряне, даже на кина и театри, съгласно мен това ще е дълъг и непосилен развой. У нас, както нормално, ограниченията за отбрана на културата и хората, които я основават, са незадоволителни, на парче. Предполагам, че те тревожи това?
- Няма да изненадам читателите, в случай че кажа, че държавното управление, меко казано, не е изключително отговорно към основаване и осмисляне на национална тактика за осъществяване на културни политики. Не съм сигурен дали това е съзнателно, или подбудено от недоумение. Нямам упования това да се промени независимо от рецесията или други външни фактори. Културата е памет на националните полезности на всеки народ. В този смисъл без никакво подозрение е нужна отговорност към националните полезности и еднаквост.
През последното десетилетие изключително мощно се усеща неуважение и надменност от страна и на държавното управление, само че и на немалка част от обществото, към опитите на малко на брой за запазването на съществени културни рубежи. Да си го кажем – обществото подценява смисъла от културно оправдание на нацията ни. Срам ме е да призная, само че нямам вяра сами да се оправим с това. Нямаме нужната зрялост. Този, инак топъл и сензитивен народ, няма сетива за високо живеене. Дръзвам да обвиня старите европейски демокрации в неглижиране на опциите си за въздействие, за възстановяване на разбирането и използване на правдивост в България. Все едно да виждаш по какъв начин всеки ден съседът ти насилва десетгодишното си дете и да си затваряш очите, тъй като същият комшия на следващия ден, на събранието на етажната благосъстоятелност, ще гласоподава ти да имаш две паркоместа пред блока.
- От края на 2019 година си ръководител на СБФД. Това, от една страна, е радостна вест – че сериозен и сръчен човек се заема. От друга, мъчно те свързвам с административна позиция. Какво се надяваш да промениш?
- Не схващам отговорностите си като ръководител на Съюза на българските кино дейци като административна работа. Съюзът е най-голямата организация в нашата общественост. Това значи най-голяма отговорност. През последните години, както написах нагоре, се следи обидно неглижиране на ролята на културата в публичния живот на страната - в частност киното. Има надълбоко недоумение какво е кино дотация и какво – кино промишленост. Въпреки многочислените уточнения и разпореждания на европейската администрация за по този начин нареченото „ културно изключение “ и подкрепяне извънредно и единствено основаване на високохудожествени филми, нашата общественост и администрация сме едвам при започване на осъзнаването на тази обективна философия. В това разяснение и гледище за схващане съм вложил силата си като ръководител на СБФД. Надявам се и след моето време в Съюза тази политика да продължи.
- В СБФД членуват към 600 кинодейци от разнообразни генерации, които през годините имаха разнообразни конфликтни точки (основно свързани с разпределение на държавните дотации за кинопроизводство, само че не само). Възможно ли е общностно доближаване, професионална приемливост и гонене на общи ползи?
- Обратно на общото усещане, би трябвало да кажа, че в моменти на мощна опасност за независимостта на българското кино, в моменти на напън за културно обезличаване от, ще ги нарека наивно „ злите сили “, кинообщността се е обединявала без съмнение и е отстоявала съществени законодателни и духовни достижения на родното кино. Инак, права си, средата е в непрекъснати различия и пламенно опълчване на възгледи по всевъзможни въпроси. Това намирам за напълно естествено, въпреки всичко става въпрос за ярки персони, създатели със самочувствие – по какъв начин да се чака от толкоз водачи и водачи, каквито по формулировка би трябвало да бъдат хората, създаващи изкуство, в една дребна изнервена от недостиг среда да проявят разсъдък и успокоение?! Духът на създателя е самостоятелен, разтревожен, решенията напълно естествено протичат през паника и неустановеност.
В момента се прави процедура за промени в Закона за филмовата промишленост и следя необятно сливане на позициите на сдружения и дейни участници във филмовия живот на страната, каквото обединяване не съм следил от тъкмо едно десетилетие. Постиженията на българското кино на картата на света са авторитетни, изключително напоследък. Всички полезности, които гилдията пази, всяка отвоювана с тъга мъничка борба, би трябвало да ценим и да се радваме. В последна сметка ние не сме нито повече, нито по-малко от това, което сме.
- Писмото, което от Съюза изпратихте при започване на април – за поддръжка на кинодейците и дребните предприятия в промишлеността, имаше ли някакъв отзив в Министерство на културата и НФЦ?
- За това е рано да вършим изводи. Отзвук безспорно имаше, само че би трябвало да мине време, с цел да е допустимо да се направи съответна оценка на работата на администрацията. Очакват се дейности и решения на ръководещите, от които значително ще зависи устойчивото развиване на цели браншове. Правителствата в света, освен у нас, са сложени в сложна обстановка - от една страна, държанието им в кратковременен проект ще даде визия за същинските им цели, а от друга - ще бъдат принудени да защитят съществуването си и да се увлекат в популистка сгода на масите. Пасивната тирания на масите обезличава водачеството. Обезсмисля го. Наблюдаваме невиждана рецесия на водачество даже в одобрените демокрации. Без авторитетни водачи, масите са несигурни и това постоянно се проектира в ксенофобски прояви.
- През февруари представихте на „ Берлинале “ план за идващ филм с работно заглавие The Herd ( “Стадото ”), а, доколкото знам, през април към този момент сюжетът бе подготвен и импортиран за кандидатстване в пролетната – към този момент отсрочена - сесия на НФЦ. Би ли повдигнал малко завесата?
- Като продължение на отговора от предходния въпрос, частично това е и тематиката на плана с работно заглавие „ Стадото “, който беше показан на „ Берлинале “ 2020 – ксенофобията на масите. Работя още веднъж със остарелия екип – сценаристите Екатерина Чурилова и Симеон Венциславов, операторът Калоян Божилов, продуцент и режисьор на монтажа Веселка Кирякова. Кандидатстваме на сесията на ИА НФЦ, която тече сега. Уверен съм, че Художествената комисия ще подходи с професионално отношение към всеки план. Дай Боже, да осъществявам кино лентата един ден. Историята е забавна. Твърде отзивчива за моите разбирания за водене на описа може би, само че в това време съзерцателна и деликатна. Към кино лентата има деклариран интерес от съществени европейски продуценти, нека той има силата и харизмата да издържи на времето, и дано силата бъде с нас.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ