Нагоре и навън
Ако продължат да нарастват, цените на горивата имат капацитет да преобърнат политическите акции в Европа с главата надолу. Спадащият интерес към европейските артикули, скъпият нефт и американската комерсиална експанзия, са единствено някои от факторите, които ще слагат пред съществено тестване всички ръководещи партии на Стария континент.
У нас задоволително е цените на горивата да продължат да порастват нагоре, с цел да покачат съществени артикули. Забелязали ли сте следната причинност – когато бензин и дизел се вдигнат, повличат и всички останали цени със себе си. Поевтинеят ли, никой не смъква. В този трагичен миг обаче, това може да прерасне в нещо по-голямо.
Ситуацията е непредсказуема. У нас под политическите пластове текат някакви разбърквания, които както нормално стават в огромна степен на мрачно. Движение за права и свободи работи нападателно към ръководещите от ГЕРБ, само че към момента не е ясно пробват ли ги или в действителност захождат към бъдеща коалиция с Българска социалистическа партия.
На този декор президентът Радев продължава с острата изразителност, поставяйки под общ знаменател политици, медии и преход. Но от него към момента не сме чули нито съответни оферти, нито нещо друго от до болежка познатите ни констатации. Може би изчаква сметките за ток, парно и газ? Интересно е какви дейности ще последват след тези думи.
Докато политиците възнамеряват идващите си ходове, въпросът, който ме вълнува е има ли актуалната обстановка някаква действителна опция? Ако ще повтаряме събитията от февруари 2013 година, когато сметките за ток ни изкараха по улиците на огромните градове против цялото политическо статукво, да си спомним какво ни донесе това.
Кабинет на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и „ Златния пръст “ на господин Сидеров и всички решения на този кабинет, който си отпътува безславно, с цел да докара още веднъж Борисов на власт.
Но да си мълчим, тъй като нямало кой да пристигна да ръководи, също звучи налудно. Не можеш да мълчиш, когато търпението се изчерпва. Ако би трябвало ще влизаме в нови и нови избори, само че цялата политическа класа би трябвало да разбере, че по този начин не може. Защото не можеш да повтаряш едни и същи неточности и да очакваш друг резултат.
Въпросът е дали ще съумеем да превърнем това, което усещаме сега, в нещо градивно или в нещо деградивно?
Това зависи от обществото и неговата зрялост, а не от един или различен политик. Така че, протестирайки за едно или друго би трябвало да не стопираме да си задаваме въпроса – узряхме ли за някаква генерална смяна или се въртим в кръг.
Светослав Иванов
У нас задоволително е цените на горивата да продължат да порастват нагоре, с цел да покачат съществени артикули. Забелязали ли сте следната причинност – когато бензин и дизел се вдигнат, повличат и всички останали цени със себе си. Поевтинеят ли, никой не смъква. В този трагичен миг обаче, това може да прерасне в нещо по-голямо.
Ситуацията е непредсказуема. У нас под политическите пластове текат някакви разбърквания, които както нормално стават в огромна степен на мрачно. Движение за права и свободи работи нападателно към ръководещите от ГЕРБ, само че към момента не е ясно пробват ли ги или в действителност захождат към бъдеща коалиция с Българска социалистическа партия.
На този декор президентът Радев продължава с острата изразителност, поставяйки под общ знаменател политици, медии и преход. Но от него към момента не сме чули нито съответни оферти, нито нещо друго от до болежка познатите ни констатации. Може би изчаква сметките за ток, парно и газ? Интересно е какви дейности ще последват след тези думи.
Докато политиците възнамеряват идващите си ходове, въпросът, който ме вълнува е има ли актуалната обстановка някаква действителна опция? Ако ще повтаряме събитията от февруари 2013 година, когато сметките за ток ни изкараха по улиците на огромните градове против цялото политическо статукво, да си спомним какво ни донесе това.
Кабинет на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и „ Златния пръст “ на господин Сидеров и всички решения на този кабинет, който си отпътува безславно, с цел да докара още веднъж Борисов на власт.
Но да си мълчим, тъй като нямало кой да пристигна да ръководи, също звучи налудно. Не можеш да мълчиш, когато търпението се изчерпва. Ако би трябвало ще влизаме в нови и нови избори, само че цялата политическа класа би трябвало да разбере, че по този начин не може. Защото не можеш да повтаряш едни и същи неточности и да очакваш друг резултат.
Въпросът е дали ще съумеем да превърнем това, което усещаме сега, в нещо градивно или в нещо деградивно?
Това зависи от обществото и неговата зрялост, а не от един или различен политик. Така че, протестирайки за едно или друго би трябвало да не стопираме да си задаваме въпроса – узряхме ли за някаква генерална смяна или се въртим в кръг.
Светослав Иванов
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ