Коронавирусът удари рамо на свободните творци и пукна пазарния балон
Ако приемаш ролята на юрист на българската просвета в създалата се обстановка, има ли „ мазнинки “ и в културата, по лексиката на премиера?
Категорично не. Културата беше на ръба на оцеляването и е по този начин от доста дълго време.
Тя е нежеланото дете на нацията от десетилетия насам.
Самата тя не можа да се реформира задоволително, не можа да се приспособява към измененията, да получи нужната съпричастност от обществото. Ако би трябвало да сме почтени, българската просвета не си изпълняваше качествено ролята на публичен коректив. И на лидер. Тя би трябвало да води, а хората на културата би трябвало да са на границата, подготвени постоянно да скочат оттатък. Те обаче хленчат и мрънкат като капризни деца. Тази рецесия - с един мощен шут - изрита културата в пропастта.
Може би вирусната рецесия извади нескрито неща, които преди бяха скрити за необятната аудитория?
За страдание, да. Ако се концентрирам върху моя бранш - на образните изкуства, ние нямаме пазар. Ако съществуваше, той беше загасващ, по-скоро сив. Два-три абсурда с ментета го закопаха. Един от топ колекционерите небрежно се изнесе в Дубай. С сбирка от 8000 работи, той доста купуваше.
За господин Божков приказваме, той купуваше ли модерно българско изкуство?
Да, оказа се, че е купувал - посредством фондацията, ръководена от спътницата в живота му. В тази сбирка са показани съвсем всички от Института за модерно изкуство. Включително и млади български художници. Но това още един път удостоверява тезата ми, че е бил сив пазар. И този пазар, около корона рецесията, внезапно тотално колабира. Галериите затвориха, продажбите стопираха. По-лошото е, че до момента не беше изграждана успоредна инфраструктура в интернет. Основната причина мога да я назова поименно. Не е хубаво да се приказва неприятно за мъртвите, само че това е акад. Светлин Русев, който не почиташе интернет и пречеше на виртуалния пазар.
Защо, с цел да се защитят ползите на медиаторите в лицето на галеристите ли?
Вероятно. Според мен продажбите са ставали с взаимни ангажименти, проличава контакти, рекомендации. А интернет е главен зложелател на тези практики – всеки може да влезе и да види какъв е действителният пазар. А това обезпечава и бистрота, и ликвидност. Докато нашият пазар на изкуство, с изключение на непрогледен, беше и неликвиден. Ако всички, които имат работи на Златю Бояджиев, ги изкарат нескрито в мрежата, картините му ще стартират да се продават за по няколкостотин лв..
Значи би следвало сегашната конюнктура да е удобна за виртуалната борса - магазините и галериите са затворени, само че интернет бушува?
Аз съм благополучен, че галериите откриха световната мрежа. Сега е шлагер да се афишират виртуални изложения, които на процедура са един уеб уебсайт. Най-важното е хората да не спрат да купуват изкуство. В момента тези, които другояче са супер заети, си седят по домовете и имат време да преглеждат, да избират.
Но в този момент борбата е повече за хляба, идват съкращения, безработица, икономическа неустановеност, коланът се стяга.
Напротив, аз считам, че в този момент е добра опцията за разбъркване на пластовете, за рестартиране на полумъртвия пазар на изкуството и интернет е съвършената опция. Заедно с други сътрудници започнахме да предлагаме творби на по-добри цени. Ефектът е удивителен. Изсипаха се необикновено количество създатели, за които не бях и чувал. Оказа се, че има ужасно доста самоуки и самодейни художници. Всеки би трябвало да има късмет. Джери Салц, може би най-известният критик на модерно изкуство и колумнист в „ Ню Йорк Таймс “ споделя, че слабите художници също имат право на пазар. Вече го няма ситуацията едни да са „ заслужил “ и „ национален “, а другите да са никои. Защото, когато влезеш в „ Квадрат 500 “ - в случай че въобще работи - той е празен, нормално личният състав е повече от посетителите. Затова се роди понятието "умни музеи ", просто мениджърите им отрано осъзнаха опциите в интернет.
Искате да кажете, че българската просвета интензивно се приспособява към спешната обстановка?
Имал съм доста рецензии към българската просвета, само че се оказа, че под повърхността тя е хиперактивна. Една група художници във фейсбук се оказа културен потрес за мен – за седмица над 2000 индивида показаха работи. И има хора, в това число от чужбина, които желаят да купуват, тъй като цените са по-ниски.
Както китайците сега изкупуват акции на обезценени европейски компании.
Правилата са такива. Но има и друго. Много от евентуалните купувачи не са ходили в галерии и не са имали контакт с създателите. Най-неочаквани хора се оказват колекционери.
Очаквате ли тези промени в конюнктурата да се окажат трайни?
Абсолютно. Във фейсбук групата открих български създател, който живее в Пекин и работи обичайната техника на китайска рисунка. Познавам добре китайската рисунка и в никакъв случай не бих познал, че е работа на европеец. Ето го шансът да участваш на всички пазари, в това число от отдалеченост и на личната си страна.
Излиза, че, колкото и да е необичайно, коронавирусът удря рамо на свободните създатели.
Да, обстоятелствата изрично демонстрират това. Ситуацията ще изстреля нови хора и ще спука балона на международния пазар. Противно на визиите, арт пазарът беше доста неподвижен и закостенял. При предходната финансова рецесия от 2008 година, ревюто „ Арт Базел “ закъсня съвсем с половин година точно поради това. Бях там и видях по какъв начин направиха нещо гениално. Галериите извадиха от складовете си високо ликвидни творби, които другояче не продават, без да смъкват цените. Брад Пит и Аджелина Джоли бяха ангажирани като рекламни лица и се скъсаха да купуват. Въпреки че бяха обезпокоени от финансовата рецесия, колекционерите също се втурнаха да купуват. Тогава стартира да се надува този страховит балон, който всеки чакаше да се спука. Е, в този момент коронавирусът ще го спука. И една елементарна фейсбук група към този момент ще е в положение да обърне пазара.
Звучи революционно.
Това, в действителност, е закъсняла гражданска война. Арт пазарът, който годишно е за към 100 милиарда $, е единственият, който не е минал онлайн.
Учудващо е, че като свободен създател отбягваш да хвърлиш камък в градината на държавната администрация, която от дълго време е обърнала тил на културата.
Като човек, който води дело против Министерството на културата, е мъчно да кажа, че не съм хвърлил най-малко камък. Отношението на властта - казано с една дума - е обидно. А казано с две думи – извънредно обидно.
Всеизвестен е фактът, че когато поема властта във Англия през жестоката 1940 година, Уинстън Чърчил, измежду първите си дейности, удвоява бюджета за просвета. Когато ужасените генерали го питат за какво прави това в този сериозен за страната миг, Чърчил дава отговор: „ Нали точно за тази просвета водим войната? “
Честно казано, това ме кара да настръхвам. Така е, една нация се основава от хората на културата. Това е елитът, това са водачите в борбата за духовното оцеляване, които би трябвало да застанат начело. За да издърпат всички останали. А не да чакат подаяния пред кабинета на инцидентно определен министър.
Разговора води Емил Янев
Категорично не. Културата беше на ръба на оцеляването и е по този начин от доста дълго време.
Тя е нежеланото дете на нацията от десетилетия насам.
Самата тя не можа да се реформира задоволително, не можа да се приспособява към измененията, да получи нужната съпричастност от обществото. Ако би трябвало да сме почтени, българската просвета не си изпълняваше качествено ролята на публичен коректив. И на лидер. Тя би трябвало да води, а хората на културата би трябвало да са на границата, подготвени постоянно да скочат оттатък. Те обаче хленчат и мрънкат като капризни деца. Тази рецесия - с един мощен шут - изрита културата в пропастта.
Може би вирусната рецесия извади нескрито неща, които преди бяха скрити за необятната аудитория?
За страдание, да. Ако се концентрирам върху моя бранш - на образните изкуства, ние нямаме пазар. Ако съществуваше, той беше загасващ, по-скоро сив. Два-три абсурда с ментета го закопаха. Един от топ колекционерите небрежно се изнесе в Дубай. С сбирка от 8000 работи, той доста купуваше.
За господин Божков приказваме, той купуваше ли модерно българско изкуство?
Да, оказа се, че е купувал - посредством фондацията, ръководена от спътницата в живота му. В тази сбирка са показани съвсем всички от Института за модерно изкуство. Включително и млади български художници. Но това още един път удостоверява тезата ми, че е бил сив пазар. И този пазар, около корона рецесията, внезапно тотално колабира. Галериите затвориха, продажбите стопираха. По-лошото е, че до момента не беше изграждана успоредна инфраструктура в интернет. Основната причина мога да я назова поименно. Не е хубаво да се приказва неприятно за мъртвите, само че това е акад. Светлин Русев, който не почиташе интернет и пречеше на виртуалния пазар.
Защо, с цел да се защитят ползите на медиаторите в лицето на галеристите ли?
Вероятно. Според мен продажбите са ставали с взаимни ангажименти, проличава контакти, рекомендации. А интернет е главен зложелател на тези практики – всеки може да влезе и да види какъв е действителният пазар. А това обезпечава и бистрота, и ликвидност. Докато нашият пазар на изкуство, с изключение на непрогледен, беше и неликвиден. Ако всички, които имат работи на Златю Бояджиев, ги изкарат нескрито в мрежата, картините му ще стартират да се продават за по няколкостотин лв..
Значи би следвало сегашната конюнктура да е удобна за виртуалната борса - магазините и галериите са затворени, само че интернет бушува?
Аз съм благополучен, че галериите откриха световната мрежа. Сега е шлагер да се афишират виртуални изложения, които на процедура са един уеб уебсайт. Най-важното е хората да не спрат да купуват изкуство. В момента тези, които другояче са супер заети, си седят по домовете и имат време да преглеждат, да избират.
Но в този момент борбата е повече за хляба, идват съкращения, безработица, икономическа неустановеност, коланът се стяга.
Напротив, аз считам, че в този момент е добра опцията за разбъркване на пластовете, за рестартиране на полумъртвия пазар на изкуството и интернет е съвършената опция. Заедно с други сътрудници започнахме да предлагаме творби на по-добри цени. Ефектът е удивителен. Изсипаха се необикновено количество създатели, за които не бях и чувал. Оказа се, че има ужасно доста самоуки и самодейни художници. Всеки би трябвало да има късмет. Джери Салц, може би най-известният критик на модерно изкуство и колумнист в „ Ню Йорк Таймс “ споделя, че слабите художници също имат право на пазар. Вече го няма ситуацията едни да са „ заслужил “ и „ национален “, а другите да са никои. Защото, когато влезеш в „ Квадрат 500 “ - в случай че въобще работи - той е празен, нормално личният състав е повече от посетителите. Затова се роди понятието "умни музеи ", просто мениджърите им отрано осъзнаха опциите в интернет.
Искате да кажете, че българската просвета интензивно се приспособява към спешната обстановка?
Имал съм доста рецензии към българската просвета, само че се оказа, че под повърхността тя е хиперактивна. Една група художници във фейсбук се оказа културен потрес за мен – за седмица над 2000 индивида показаха работи. И има хора, в това число от чужбина, които желаят да купуват, тъй като цените са по-ниски.
Както китайците сега изкупуват акции на обезценени европейски компании.
Правилата са такива. Но има и друго. Много от евентуалните купувачи не са ходили в галерии и не са имали контакт с създателите. Най-неочаквани хора се оказват колекционери.
Очаквате ли тези промени в конюнктурата да се окажат трайни?
Абсолютно. Във фейсбук групата открих български създател, който живее в Пекин и работи обичайната техника на китайска рисунка. Познавам добре китайската рисунка и в никакъв случай не бих познал, че е работа на европеец. Ето го шансът да участваш на всички пазари, в това число от отдалеченост и на личната си страна.
Излиза, че, колкото и да е необичайно, коронавирусът удря рамо на свободните създатели.
Да, обстоятелствата изрично демонстрират това. Ситуацията ще изстреля нови хора и ще спука балона на международния пазар. Противно на визиите, арт пазарът беше доста неподвижен и закостенял. При предходната финансова рецесия от 2008 година, ревюто „ Арт Базел “ закъсня съвсем с половин година точно поради това. Бях там и видях по какъв начин направиха нещо гениално. Галериите извадиха от складовете си високо ликвидни творби, които другояче не продават, без да смъкват цените. Брад Пит и Аджелина Джоли бяха ангажирани като рекламни лица и се скъсаха да купуват. Въпреки че бяха обезпокоени от финансовата рецесия, колекционерите също се втурнаха да купуват. Тогава стартира да се надува този страховит балон, който всеки чакаше да се спука. Е, в този момент коронавирусът ще го спука. И една елементарна фейсбук група към този момент ще е в положение да обърне пазара.
Звучи революционно.
Това, в действителност, е закъсняла гражданска война. Арт пазарът, който годишно е за към 100 милиарда $, е единственият, който не е минал онлайн.
Учудващо е, че като свободен създател отбягваш да хвърлиш камък в градината на държавната администрация, която от дълго време е обърнала тил на културата.
Като човек, който води дело против Министерството на културата, е мъчно да кажа, че не съм хвърлил най-малко камък. Отношението на властта - казано с една дума - е обидно. А казано с две думи – извънредно обидно.
Всеизвестен е фактът, че когато поема властта във Англия през жестоката 1940 година, Уинстън Чърчил, измежду първите си дейности, удвоява бюджета за просвета. Когато ужасените генерали го питат за какво прави това в този сериозен за страната миг, Чърчил дава отговор: „ Нали точно за тази просвета водим войната? “
Честно казано, това ме кара да настръхвам. Така е, една нация се основава от хората на културата. Това е елитът, това са водачите в борбата за духовното оцеляване, които би трябвало да застанат начело. За да издърпат всички останали. А не да чакат подаяния пред кабинета на инцидентно определен министър.
Разговора води Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ