Президентските избори в САЩ се прехвърлят от расови сблъсъци към класови
Ако президентската акция през 2016 година е предопределена от конфликти за раса и пол, акция 2020 година е удивително фокусирана върху класа и благосъстояние. От тримата водещи, двама - сенаторите Бърни Сандерс и Елизабет Уорън, трансфораха неприязън към най-богатите в страната в център за акцията си. Например, Уорън неотдавна пусна халба за акцията си, украсена с израза " милиардерски сълзи ", написа " Блумбърг ".
Защо е това ненадейно навлизане на класово възмущение? В края на краищата има доста милиардери в Съединени американски щати по време на предходни избори, а неравенството в благосъстоянието е много огромно през последните 40 години. Но легитимността на големите благосъстояния не е фокус по това време. Една от аргументите може да бъде занимателен яд при пръсване на жилищния балон, при който доста американци от междинната класа изгубиха своите парцели, до момента в който доста заможни се разминаха с леки драскотини:
Тази асиметрия може да накара някои хора да се замислят дали американският капитализъм е нагласен. Често психолозите откриват, че хората са подготвени да толерират неравенството, стига да възприемат системата като справедлива; това е неправда, съчетана с неравноправие, което предизвика гняв.
И това е проблем за американската икономическа система, тъй като има редица механизми, които пазят богатите, по-малко евентуално е от други, да претърпят пагубни загуби. Все още има истории за беднотия до благосъстояние, само че има малко случаи на благосъстояние към мизерия.
През 1931 година фотограф снима милионера вложител на фондови тържища Фред Бел, който продава ябълки по улиците на Сан Франциско, само че към момента носещ тънък костюм. Бел е изгубил всичко в Голямата меланхолия и той не е единственият. Икономистът Ървинг Фишър, който прави положение измисляйки нещо, което през днешния ден е известно като " Ролодекс ", загуби при злополуката, която решително предвижда, че няма да се случи. Разказите за вложители и борсови медиатори, скачащи от прозорци през 1929 година, може да са мит, само че някои богати в действителност банкрутираха.
Това през днешния ден просто не е толкоз евентуално. Предприемач, чиито пари са вързани в мощно неликвидна частна компания, ще загуби благосъстоянието си, в случай че компанията се разпадне. Но макар че доста от днешните извънредно богати хора завоюваха парите си, залагайки огромни на една компания, откакто стигнат до върха, нормално диверсифицират своите участия.
Съвременните финансови пазари и технологии основават лесна диверсификация освен по обособени активи, само че и по класове активи. Правилно построеното портфолио в този момент включва акции, облигации и недвижими парцели по целия свят както на развитите, по този начин и на разрастващите се пазари. Ще е нужна синхронизирана международна финансова рецесия по-тежка от 2008 година, с цел да изчезне това благосъстояние.
В допълнение, държавната политика в този момент третира доста от институциите, следени и притежавани от богати хора, като прекомерно огромни, с цел да се провалят. Спасителните ограничения на финансовата рецесия може да са помогнали да се предотврати втора Голяма меланхолия, само че те разрешиха на притежателите и кредиторите на банки и огромни компании да продължат със относително непокътнато благосъстояние. Междувременно, невижданото парично облекчение на Федералния запас може да е избавило милиони американци от загуба на работа, само че също по този начин повлияха на притежателите на акции и облигации (чиито цени нормално нарастват, когато лихвените проценти спадат).
Диверсификацията, спасяването и паричните тласъци не значат, че богатите хора не ги заплашва риск; в действителност отпадането от най-горните ешелони е постоянно срещано. Проучване от 2013 година на Службата за вътрешни доходи откри, че едвам 3% от първите 400 данъкоплатци в страната поддържат този статус от десетилетие или повече, до момента в който 72% са го достигнали единствено за една година, преди да отпаднат. И документ от 2014 година на социолога Томас Хиршл откри, че 12% от американците ще имат най-малко една година измежду първите 1% от работещите, което значи, че множеството отпадат от тази група.
Но в актуалната стопанска система същинските истории от благосъстояние до беднотия изискват наказателна присъда - като тази на Берни Мадоф или Алън Станфорд, които станаха милиардери, ръководещи схеми на Понци. Така неналичието на необятно публикувани наказателни преследвания след финансовата рецесия е разбираемо дразнещо за мнозина.
Средната класа, която се е научила да живее с непрекъснатото безпокойствие и рискове от медицински банкрути и съкращения, гледат на богатите и се чудят за какво техният риск не е съпоставим. Но ключът за преодоляване на възприятието за неправда не е да се забрани диверсификацията или да се разреши на финансовите рецесии да разрушат стопанската система.
Вместо това, политиците, които желаят да избегнат разрушителните класови спорове, би трябвало да се съсредоточат върху понижаване на рисковете, пред които е изправена междинната класа. Националното здравно обезпечаване и политиките за поощряване на цялостната претовареност биха обезпечили на хората със непретенциозно благосъстояние чувство за по-голяма сигурност. Ако методът на живот на междинната класа е по-малко евентуално да приключи със сълзи, то и " милиардерските сълзи " може да отшумят.
Антикапитализъм пълзи по света
Живеем в най-драматичната софтуерна и икономическа промяна в историята
Защо е това ненадейно навлизане на класово възмущение? В края на краищата има доста милиардери в Съединени американски щати по време на предходни избори, а неравенството в благосъстоянието е много огромно през последните 40 години. Но легитимността на големите благосъстояния не е фокус по това време. Една от аргументите може да бъде занимателен яд при пръсване на жилищния балон, при който доста американци от междинната класа изгубиха своите парцели, до момента в който доста заможни се разминаха с леки драскотини:
Тази асиметрия може да накара някои хора да се замислят дали американският капитализъм е нагласен. Често психолозите откриват, че хората са подготвени да толерират неравенството, стига да възприемат системата като справедлива; това е неправда, съчетана с неравноправие, което предизвика гняв.
И това е проблем за американската икономическа система, тъй като има редица механизми, които пазят богатите, по-малко евентуално е от други, да претърпят пагубни загуби. Все още има истории за беднотия до благосъстояние, само че има малко случаи на благосъстояние към мизерия.
През 1931 година фотограф снима милионера вложител на фондови тържища Фред Бел, който продава ябълки по улиците на Сан Франциско, само че към момента носещ тънък костюм. Бел е изгубил всичко в Голямата меланхолия и той не е единственият. Икономистът Ървинг Фишър, който прави положение измисляйки нещо, което през днешния ден е известно като " Ролодекс ", загуби при злополуката, която решително предвижда, че няма да се случи. Разказите за вложители и борсови медиатори, скачащи от прозорци през 1929 година, може да са мит, само че някои богати в действителност банкрутираха.
Това през днешния ден просто не е толкоз евентуално. Предприемач, чиито пари са вързани в мощно неликвидна частна компания, ще загуби благосъстоянието си, в случай че компанията се разпадне. Но макар че доста от днешните извънредно богати хора завоюваха парите си, залагайки огромни на една компания, откакто стигнат до върха, нормално диверсифицират своите участия.
Съвременните финансови пазари и технологии основават лесна диверсификация освен по обособени активи, само че и по класове активи. Правилно построеното портфолио в този момент включва акции, облигации и недвижими парцели по целия свят както на развитите, по този начин и на разрастващите се пазари. Ще е нужна синхронизирана международна финансова рецесия по-тежка от 2008 година, с цел да изчезне това благосъстояние.
В допълнение, държавната политика в този момент третира доста от институциите, следени и притежавани от богати хора, като прекомерно огромни, с цел да се провалят. Спасителните ограничения на финансовата рецесия може да са помогнали да се предотврати втора Голяма меланхолия, само че те разрешиха на притежателите и кредиторите на банки и огромни компании да продължат със относително непокътнато благосъстояние. Междувременно, невижданото парично облекчение на Федералния запас може да е избавило милиони американци от загуба на работа, само че също по този начин повлияха на притежателите на акции и облигации (чиито цени нормално нарастват, когато лихвените проценти спадат).
Диверсификацията, спасяването и паричните тласъци не значат, че богатите хора не ги заплашва риск; в действителност отпадането от най-горните ешелони е постоянно срещано. Проучване от 2013 година на Службата за вътрешни доходи откри, че едвам 3% от първите 400 данъкоплатци в страната поддържат този статус от десетилетие или повече, до момента в който 72% са го достигнали единствено за една година, преди да отпаднат. И документ от 2014 година на социолога Томас Хиршл откри, че 12% от американците ще имат най-малко една година измежду първите 1% от работещите, което значи, че множеството отпадат от тази група.
Но в актуалната стопанска система същинските истории от благосъстояние до беднотия изискват наказателна присъда - като тази на Берни Мадоф или Алън Станфорд, които станаха милиардери, ръководещи схеми на Понци. Така неналичието на необятно публикувани наказателни преследвания след финансовата рецесия е разбираемо дразнещо за мнозина.
Средната класа, която се е научила да живее с непрекъснатото безпокойствие и рискове от медицински банкрути и съкращения, гледат на богатите и се чудят за какво техният риск не е съпоставим. Но ключът за преодоляване на възприятието за неправда не е да се забрани диверсификацията или да се разреши на финансовите рецесии да разрушат стопанската система.
Вместо това, политиците, които желаят да избегнат разрушителните класови спорове, би трябвало да се съсредоточат върху понижаване на рисковете, пред които е изправена междинната класа. Националното здравно обезпечаване и политиките за поощряване на цялостната претовареност биха обезпечили на хората със непретенциозно благосъстояние чувство за по-голяма сигурност. Ако методът на живот на междинната класа е по-малко евентуално да приключи със сълзи, то и " милиардерските сълзи " може да отшумят.
Антикапитализъм пълзи по света
Живеем в най-драматичната софтуерна и икономическа промяна в историята
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ