БНБ подсили предупрежденията си за кредитния бум като включи и заемите за строителство
Ако преди три месеца Българска народна банка аргументира стягането на финансовите условия към банките най-вече с рисковете при жилищното кредитиране, в този момент тя леко втвърдява предупредителния звук. А обосновката й за новото повишаване на антицикличния финансов буфер с 0.5 пункта до 1.5% към този момент включва и други сегменти.
Решението на централната банка беше в огромна степен предстоящо. Още при започване на декември на конференцията " Банките и бизнеса ", проведена от " Капитал ", подуправителя на Българска народна банка Калин Христов загатна, че предстоят и още покачвания, като посочи, че сходно деяние типично не е еднократно, а начало на цикъл на потребление на инструмента за изстудяване на кредитирането.
Новият миг
Идеята на антицикличния финансов буфер е да служи като спомагателна отбрана при прегряване на кредитирането, а също и като инструмент на регулаторите да лимитират интензивността на банките. За задачата главно се следи отклонението на съотношението кредит/БВП от дълготрайното му ниво. От 2015 година насам и даже и в този момент обаче то е негативно, което значи, че Българска народна банка би трябвало да фиксира буфера на 0%.
През 2018 година централната банка се възползва от опцията по европейските правила да взема под внимание и спомагателни знаци и по този начин да стимулира стягането.
Реклама
Като цяло новата мярката на Българска народна банка стъпва на същите причини като през септември, като главния фокус е върху засиления растеж при жилищните заеми. Новият миг е, че към този момент регулаторът е обезпокоен и по-още няколко линии - финансирането на жилищно строителство и търговски площи. " Текущата политика на банките за поддържане на кредитната интензивност в сегментите на жилищното строителство и на заемите, обезпечени с комерсиално и недвижимо имущество, въпреки и предпазена като самостоятелни кредитни решения и покрита с наличните ликвидни и финансови буфери, има общосистемна проекция, което постанова продължение на самодейната позиция за построяването на буферен потенциал против цикличните опасности ", написа в известието на Българска народна банка.
Връщане към предкризисния проект
От април 2020 година по проект равнището на буфера трябваше да стане 1%, а от началото на 2021 година - 1.5%. Тези покачвания обаче бяха анулирани като част от ограниченията на Българска народна банка против резултатите от пандемията върху банките и равнището му остана 0.5%. Идеята беше по този начин секторът да не бъде изправен под спомагателен напън да обезпечава капитал в интервал на безспорна неустановеност, когато се чакаха загуби от затворени бизнеси и растеж на безработица.
Сега с възобновяване на стопанската система Българска народна банка се връща към предходния темп на стягане и по новия график от 1 октомври 2022 година банките би трябвало да поддържат равнище на буфера 1%, а от 1 януари 2023 година - 1.5%.
Теоретично с изключение на директната цел на буфера - " да ускори устойчивостта на банковата система при напън върху доходността и финансовата позиция, провокиран от евентуално повишаване на необслужваните заеми и обезценките ", има и спомагателна. А точно предстоящата потребност от повече капитал в бъдеще работи ограничаващо на кредитирането. Предвид относително високата финансова адекватност в българската банкова система обаче това има по-ограничено въздействие - главно за банките, опериращи при по-ниски равнища на индикаторите. Реклама Как работи системата от буфериВ Европейски Съюз от 2015 година важат едни и същи финансови условия за всички банки - 8% обща финансова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред (CET 1), като над тях всеки народен регулатор може да постанова в допълнение буфери. Българска народна банка през цялото време използваше два от тях в оптимално оторизации им размер - финансов буфер за систематичен риск (3%) и защитен финансов буфер (2.5% единствено върху експозициите в България, като за тези към други страни важи надлежно равнище от тамошния надзор). От началото на 2018 година работи и буфер за други редовно значими институции, чийто оптимален размер по правилник е 2%. В България той все още се ползва за осемте най-големи банки, като според значимостта му е в границите сред 0.5 и 1%. А от 2019 година беше въведен и въпросният антицикличен буфер 0.5%, който точно следва да се повишава.Всички тези проценти се вземат кумулативно, като по този начин условието за CET 1 за най-големите банки в страната след година ще доближи почти 12.5%, а за обща финансова адекватност - 16%. Според данните на Българска народна банка към септември регистрираните данни от банковата система по двата индикатора са надлежно 21.4 и 22.4%. Те бяха подкрепени от възбраната на Българска народна банка да се разпределят дивиденти като по този начин цялата облага за 2019 и 2020 година влезе в капитала на банките. А също и от решение на ЕЦБ, което краткотрайно извади от калкулирането на рисковите активи на банките някои класове - най-много експозициите държавен дълг в задгранична валута. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Николай Стоянов
Решението на централната банка беше в огромна степен предстоящо. Още при започване на декември на конференцията " Банките и бизнеса ", проведена от " Капитал ", подуправителя на Българска народна банка Калин Христов загатна, че предстоят и още покачвания, като посочи, че сходно деяние типично не е еднократно, а начало на цикъл на потребление на инструмента за изстудяване на кредитирането.
Новият миг
Идеята на антицикличния финансов буфер е да служи като спомагателна отбрана при прегряване на кредитирането, а също и като инструмент на регулаторите да лимитират интензивността на банките. За задачата главно се следи отклонението на съотношението кредит/БВП от дълготрайното му ниво. От 2015 година насам и даже и в този момент обаче то е негативно, което значи, че Българска народна банка би трябвало да фиксира буфера на 0%.
През 2018 година централната банка се възползва от опцията по европейските правила да взема под внимание и спомагателни знаци и по този начин да стимулира стягането.
Реклама
Като цяло новата мярката на Българска народна банка стъпва на същите причини като през септември, като главния фокус е върху засиления растеж при жилищните заеми. Новият миг е, че към този момент регулаторът е обезпокоен и по-още няколко линии - финансирането на жилищно строителство и търговски площи. " Текущата политика на банките за поддържане на кредитната интензивност в сегментите на жилищното строителство и на заемите, обезпечени с комерсиално и недвижимо имущество, въпреки и предпазена като самостоятелни кредитни решения и покрита с наличните ликвидни и финансови буфери, има общосистемна проекция, което постанова продължение на самодейната позиция за построяването на буферен потенциал против цикличните опасности ", написа в известието на Българска народна банка.
Връщане към предкризисния проект
От април 2020 година по проект равнището на буфера трябваше да стане 1%, а от началото на 2021 година - 1.5%. Тези покачвания обаче бяха анулирани като част от ограниченията на Българска народна банка против резултатите от пандемията върху банките и равнището му остана 0.5%. Идеята беше по този начин секторът да не бъде изправен под спомагателен напън да обезпечава капитал в интервал на безспорна неустановеност, когато се чакаха загуби от затворени бизнеси и растеж на безработица.
Сега с възобновяване на стопанската система Българска народна банка се връща към предходния темп на стягане и по новия график от 1 октомври 2022 година банките би трябвало да поддържат равнище на буфера 1%, а от 1 януари 2023 година - 1.5%.
Теоретично с изключение на директната цел на буфера - " да ускори устойчивостта на банковата система при напън върху доходността и финансовата позиция, провокиран от евентуално повишаване на необслужваните заеми и обезценките ", има и спомагателна. А точно предстоящата потребност от повече капитал в бъдеще работи ограничаващо на кредитирането. Предвид относително високата финансова адекватност в българската банкова система обаче това има по-ограничено въздействие - главно за банките, опериращи при по-ниски равнища на индикаторите. Реклама Как работи системата от буфериВ Европейски Съюз от 2015 година важат едни и същи финансови условия за всички банки - 8% обща финансова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред (CET 1), като над тях всеки народен регулатор може да постанова в допълнение буфери. Българска народна банка през цялото време използваше два от тях в оптимално оторизации им размер - финансов буфер за систематичен риск (3%) и защитен финансов буфер (2.5% единствено върху експозициите в България, като за тези към други страни важи надлежно равнище от тамошния надзор). От началото на 2018 година работи и буфер за други редовно значими институции, чийто оптимален размер по правилник е 2%. В България той все още се ползва за осемте най-големи банки, като според значимостта му е в границите сред 0.5 и 1%. А от 2019 година беше въведен и въпросният антицикличен буфер 0.5%, който точно следва да се повишава.Всички тези проценти се вземат кумулативно, като по този начин условието за CET 1 за най-големите банки в страната след година ще доближи почти 12.5%, а за обща финансова адекватност - 16%. Според данните на Българска народна банка към септември регистрираните данни от банковата система по двата индикатора са надлежно 21.4 и 22.4%. Те бяха подкрепени от възбраната на Българска народна банка да се разпределят дивиденти като по този начин цялата облага за 2019 и 2020 година влезе в капитала на банките. А също и от решение на ЕЦБ, което краткотрайно извади от калкулирането на рисковите активи на банките някои класове - най-много експозициите държавен дълг в задгранична валута. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Николай Стоянов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ