Банковите такси - кост в гърлото на потребителите
Ако попитате клиентите на банките, 99% от тях несъмнено биха споделили, че таксите и комисионите, които се начисляват, са прекалено високи. 99% от банкерите пък несъмнено биха споделили, че размерът им е аргументиран поради изравняването на таксите за интернационалните и вътрешни заплащания, разноските на кредитните институции за заплати и осигуровки на чиновниците, и поддържането на клоновете и разплащателната инфраструктура. В последно време може да се каже, че и двете страни в този неприсъствен спор имат постоянни причини в своя изгода.
Например последният разбор на Асоциацията на банките в България демонстрира, че чистият приход на банките у нас от такси и комисиони за първите три месеца на тази година е 261 млн. лв.. Той регистрира спад от 1.1% на годишна база. В края на март 2020 година приходите от такси и комисиони порастват с по-бавен ритъм от 0.7% на годишна база (при 5,8% растеж на годишна база в края на 2019 г.) и възлизат на 314,3 млн. лева, до момента в който за същия интервал разноските за такси и комисиони се усилват с 10.4% на годишна база – до 52.7 млн. лв..
Любопитно е също, че чистият приход от такси и комисиони образува близо една трета (27.6%) от чистия общ действен приход на банковата система, само че това е под междинното равнище за Европейски Съюз от 28.5 %.
Банковата асоциация изяснява спада в чистия приход от такси с измененията в европейските регулации във връзка с платежните услуги, в действие от декември 2019 година, съгласно които трансграничните преводи в евро поевтиняват. Тоест - таксите, начислявани от доставчика на платежни услуги (в случая банките) за трансгранични преводи, би трябвало да бъдат равни на таксите, начислявани при националните заплащания.
Както "Банкеръ " към този момент писа, банките пробваха да компенсират свиването на приходите от тези такси с нарастването на таксите от вътрешни транзакции. Това бе предстоящ ход, тъй като още в оценката на влияние, направена за новия европейски правилник, бе посочено, че съществува риск банките да създадат опит да компенсират част от загубите си, като усилят размера на таксите за национални преводи или таксите за обслужване на сметки.
Според формалните данни на Българска народна банка от декември 2019 година - за четири месеца, таксите за обслужване на гише са нарастнали. Например за разкриване разплащателна сметка междинната такса през август 2019-а е била 1.84 лв., а през декември 2019-а към този момент 1.94 лв., което значи растеж от към 5 %. Когато откриването на такава сметка е обвързвано с даването на дебитна карта към нея, растежът на междинната такса е 29.6% като тя е достигнала 1.62 лв.. В същото време растежът на междинния размер на таксите за обслужване на сметките за съществени интервенции е 11.68 %.
Недоволството на потребителите
става още по-обосновано заради обстоятелството, че за такси са с още по-драматични поскъпвания. Например междинните такси за изтегляне на пари до 1000 лв. на гише за четири месеца са нарастнали с 65% - от 1.37 лв., до 2.26 лв. . За заплащане с пряк дебит към сметка в същата банка междинната такса се е нараснала с 65%, а когато този превод е към сметка в друга банка нарастването за четири месеца е с над 56.2% - от 2.17 лв. на 3.39 лв..
От данните на Българска народна банка проличава, че растеж на таксите има и за преводите по заеми, както и за заплащанията на жителите към държавния бюджет. Банките аргументират тази ценова с политика с насърчаването на електронните им канали за банкиране.
За злощастие на потребителите това е следващата вълна от нарастване на таксите и комисионите за банковите услуги. Всъщност за някои институции това е трето нарастване от октомври 2019 година насам. Макар и с малко банките усилиха таксите за най-масовите си услуги. Например за поддържането на сметка и за тегленето от банкомат , както и за други вътрешнобанкови и междубанкови интервенции. Експертите пресмятат, че приблизително с 12 лв. годишно ще се увеличи таксата за обслужване на разплащателна сметка.
Тенденцията за растеж на таксите и комисионите се вижда от няколко години. Този извод може да бъде изработен от последния разбор на Комисията за защита на конкуренцията за банковите услуги у нас. Всъщност трендът на повишаване на приходите от такси и комисиони следва този на повишаване на заемите за семействата през интервала.
От разбора на Комисия за защита на конкуренцията излиза наяве също по този начин, че доста банки не начисляват такса за закриване на банкова сметка, само че други взимат сред 2 и 10 лева за услугата.
Средната такса за разкриване на сметка пък се е покачила от 2.17 лева през 2016 година на 2.61 лева през 2019 година . Поддържането на разплащателна сметка пък е поскъпнало от 2 лева на приблизително 2.44 лева към юни 2019 година. Към тази дата съвсем всички водещи банки у нас начисляват идентична такса за поддържане на разплащателна сметка - 2.50 лева на месец.
Според финансовите анализатори обаче повишението на таксите е предстоящ развой и не трябва да става мотив за нервност, като част от тях могат да бъдат избегнати от клиентите посредством потреблението на интернет банкиране. Със сигурност в месеците на изключително състояние доста консуматори са прибегнали до онлайн банкиране, просто тъй като редица банкови клонове бяха затворени, а пред работещите се струпваха не малко хора. Това може би също е дало отражение в приходите на банките от такси и комисиони.
Забавянето в техния растеж е измежду факторите, оказали въздействие върху финансовия резултат през първото тримесечие, когато банковият бранш регистрира спад на чистата облага от 4,2% на годишна база и от 26,8% на тримесечна база до 296,2 млн. лв.. Впрочем надали е допустимо цялата стопанска система да върви надолу и единствено банките да регистрират растеж на облагите. Но това ще се види още по-отчетливо след второто тримесечие на годината.
Освен приходите от такси и комисиони, въздействие въру банковите облаги оказват кредитната интензивност, ниските лихвени проценти, начислените разноски за обезценки, усъвършенстването на разноските за активността, по-доброто качество на кредитния портфейл, показват от Банковата асоциация.
Някои еднократни резултати при обособени банки, като получени дивиденти, позитивен резултат от отписване на финансови активи и пасиви, по-високи разноски за обезценки и начислени през първото тримесечие разноски, свързани с вноски към Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Фонда за преструктириране на банките също оказват въздействие върху финансовия резултат на системата.
Например последният разбор на Асоциацията на банките в България демонстрира, че чистият приход на банките у нас от такси и комисиони за първите три месеца на тази година е 261 млн. лв.. Той регистрира спад от 1.1% на годишна база. В края на март 2020 година приходите от такси и комисиони порастват с по-бавен ритъм от 0.7% на годишна база (при 5,8% растеж на годишна база в края на 2019 г.) и възлизат на 314,3 млн. лева, до момента в който за същия интервал разноските за такси и комисиони се усилват с 10.4% на годишна база – до 52.7 млн. лв..
Любопитно е също, че чистият приход от такси и комисиони образува близо една трета (27.6%) от чистия общ действен приход на банковата система, само че това е под междинното равнище за Европейски Съюз от 28.5 %.
Банковата асоциация изяснява спада в чистия приход от такси с измененията в европейските регулации във връзка с платежните услуги, в действие от декември 2019 година, съгласно които трансграничните преводи в евро поевтиняват. Тоест - таксите, начислявани от доставчика на платежни услуги (в случая банките) за трансгранични преводи, би трябвало да бъдат равни на таксите, начислявани при националните заплащания.
Както "Банкеръ " към този момент писа, банките пробваха да компенсират свиването на приходите от тези такси с нарастването на таксите от вътрешни транзакции. Това бе предстоящ ход, тъй като още в оценката на влияние, направена за новия европейски правилник, бе посочено, че съществува риск банките да създадат опит да компенсират част от загубите си, като усилят размера на таксите за национални преводи или таксите за обслужване на сметки.
Според формалните данни на Българска народна банка от декември 2019 година - за четири месеца, таксите за обслужване на гише са нарастнали. Например за разкриване разплащателна сметка междинната такса през август 2019-а е била 1.84 лв., а през декември 2019-а към този момент 1.94 лв., което значи растеж от към 5 %. Когато откриването на такава сметка е обвързвано с даването на дебитна карта към нея, растежът на междинната такса е 29.6% като тя е достигнала 1.62 лв.. В същото време растежът на междинния размер на таксите за обслужване на сметките за съществени интервенции е 11.68 %.
Недоволството на потребителите
става още по-обосновано заради обстоятелството, че за такси са с още по-драматични поскъпвания. Например междинните такси за изтегляне на пари до 1000 лв. на гише за четири месеца са нарастнали с 65% - от 1.37 лв., до 2.26 лв. . За заплащане с пряк дебит към сметка в същата банка междинната такса се е нараснала с 65%, а когато този превод е към сметка в друга банка нарастването за четири месеца е с над 56.2% - от 2.17 лв. на 3.39 лв..
От данните на Българска народна банка проличава, че растеж на таксите има и за преводите по заеми, както и за заплащанията на жителите към държавния бюджет. Банките аргументират тази ценова с политика с насърчаването на електронните им канали за банкиране.
За злощастие на потребителите това е следващата вълна от нарастване на таксите и комисионите за банковите услуги. Всъщност за някои институции това е трето нарастване от октомври 2019 година насам. Макар и с малко банките усилиха таксите за най-масовите си услуги. Например за поддържането на сметка и за тегленето от банкомат , както и за други вътрешнобанкови и междубанкови интервенции. Експертите пресмятат, че приблизително с 12 лв. годишно ще се увеличи таксата за обслужване на разплащателна сметка.
Тенденцията за растеж на таксите и комисионите се вижда от няколко години. Този извод може да бъде изработен от последния разбор на Комисията за защита на конкуренцията за банковите услуги у нас. Всъщност трендът на повишаване на приходите от такси и комисиони следва този на повишаване на заемите за семействата през интервала.
От разбора на Комисия за защита на конкуренцията излиза наяве също по този начин, че доста банки не начисляват такса за закриване на банкова сметка, само че други взимат сред 2 и 10 лева за услугата.
Средната такса за разкриване на сметка пък се е покачила от 2.17 лева през 2016 година на 2.61 лева през 2019 година . Поддържането на разплащателна сметка пък е поскъпнало от 2 лева на приблизително 2.44 лева към юни 2019 година. Към тази дата съвсем всички водещи банки у нас начисляват идентична такса за поддържане на разплащателна сметка - 2.50 лева на месец.
Според финансовите анализатори обаче повишението на таксите е предстоящ развой и не трябва да става мотив за нервност, като част от тях могат да бъдат избегнати от клиентите посредством потреблението на интернет банкиране. Със сигурност в месеците на изключително състояние доста консуматори са прибегнали до онлайн банкиране, просто тъй като редица банкови клонове бяха затворени, а пред работещите се струпваха не малко хора. Това може би също е дало отражение в приходите на банките от такси и комисиони.
Забавянето в техния растеж е измежду факторите, оказали въздействие върху финансовия резултат през първото тримесечие, когато банковият бранш регистрира спад на чистата облага от 4,2% на годишна база и от 26,8% на тримесечна база до 296,2 млн. лв.. Впрочем надали е допустимо цялата стопанска система да върви надолу и единствено банките да регистрират растеж на облагите. Но това ще се види още по-отчетливо след второто тримесечие на годината.
Освен приходите от такси и комисиони, въздействие въру банковите облаги оказват кредитната интензивност, ниските лихвени проценти, начислените разноски за обезценки, усъвършенстването на разноските за активността, по-доброто качество на кредитния портфейл, показват от Банковата асоциация.
Някои еднократни резултати при обособени банки, като получени дивиденти, позитивен резултат от отписване на финансови активи и пасиви, по-високи разноски за обезценки и начислени през първото тримесечие разноски, свързани с вноски към Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Фонда за преструктириране на банките също оказват въздействие върху финансовия резултат на системата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ