Политиките за поверителност: пълна катастрофа
Ако ползвате каквато и да е онлайн технология – електронна поща, чат, обществена мрежа или друго – то без подозрение някой се възползва от вашите данни
Докато политиките за дискретност бъдат реформирани, ние, онлайн потребителите, е най-добре да се примирим с един елементарен факт: каквото и да вършим, някой постоянно ни гледа (илюстрация: CCO Public Domain)
Всички, които употребяват модерни цифрови устройства и електронни услуги – било то е-поща, обществена мрежа, виртуална борса или друго – оставят в интернет свои персонални данни. За част от тях сме наясно, че ги предоставяме непринудено – да вземем за пример имейл адрес, пол, възраст. За други сме не толкоз наясно – бисквитки и други технологии „ помнят ” какви уеб сайтове сме посещавали, какви артикули сме разглеждали, по какъв брой време сме се взирали в дадена картинка.
Политиките за дискретност на електронните уеб сайтове би трябвало да ни осведомят за това по какъв начин и защо се употребяват събраните данни за всекиго от нас. Но колцина схващат текста на въпросните политики за дискретност, под които натискаме бутона „ Съгласен ”? Колцина въобще съумяват да ги прочетат? Нов разбор демонстрира, че тези политики са „ цялостна злополука ”. Те са извънредно дълги и цялостни със комплициран език, който е неразбираем за множеството консуматори.
Политиките за дискретност на главните софтуерни и медийни платформи са многословни и изпълнени с юридически диалект. Те дават аргументация на фирмите за събиране и продажба на персоналните данни на потребителите. Самите консуматори обаче не схващат тези политики. Това е изводът на разбор, извършен неотдавна от Кевин Литман-Наваро, публицист и анализатор в региона на персоналните данни.
Пазарът на персонални данни към този момент се е трансформирал в главен мотор на развиването на интернет, но тези политики за дискретност, с които се съгласяваме, са неразбираеми за хората, споделя Наваро, представен от Ню Йорк Таймс. За да види какъв брой тъкмо „ непроницаеми ” са те за елементарния човек, Наваро проучва дължината и разбираемостта на политиките за дискретност на близо 150 известни уеб страницата и приложения.
Време за четене
Повечето политики изискват доста време, с цел да бъдат прочетени. Декларацията за дискретност на Фейсбук да вземем за пример лишава към 18 минути за четене в своята целокупност. Други, като тази на Гугъл, лишават половин час. Това е време, което малко на брой от употребяващите интернет са склонни да отделят. Още повече в тази ситуация става дума за комплициран, „ тежък ” текст, цялостен с терминология, която изисква изпитание да бъде разбрана.
Понятност
Да се разбере сходен текст изисква познания и централизация. В него изобилстват профилирани термини от региона на правото (юридически език), както и такива от сферата на технологиите.
Наваро употребява „ теста на Lexile ” – инструмент, създаден от просветителната компания Metametrics. Тестът мери сложността на текста въз основа на фактори като дължина на изречението и компликация на речника. Хората, приключили приблизително обучение, би трябвало да схващат текстове с резултат от 1300 точки; хора от специалности като доктор и юрист би трябвало да са в положение да схващат материали с резултати от 1440 точки, а междинният деветокласник би трябвало да схваща текстове, които са над 1050 точки. Повечето политики са дискретност обаче демонстрират резултати над тези стандарти.
Сложността на политиката за дискретност на Фейсбук да вземем за пример се оказва толкоз комплицирана, че по-труден за четене от нея е единствено „ Критика на чистия разсъдък ” на Имануел Кант, споделя писателят-анализатор.
Друг образец е политиката на Airbnb за дискретност, която е „ изключително неразгадаема ”. Тя е цялостна с дълги, претрупани и цялостни с термини фрази. Използвани са изрази като „ съответно показване ” и „ легален интерес ”, които разрешават необятен набор от тълкувания и тълкования, предоставяйки еластичност на Airbnb да пази практиките си за събиране на персонални данни в вероятно правосъдно дело, като в същото време затруднява потребителите да схванат какво се прави с техните данни.
Всичко това значи, че болшинството консуматори въобще не са наясно какво написа в декларациите, с които се съгласяват.
Добри образци
Не липсват и положителни образци, регистрира Наваро. BBC да вземем за пример има „ извънредно четима политика за дискретност ”. Тя е завършена в къси, декларативни фрази, употребявайки елементарен език. Ето по какъв начин политиката обрисува правилата на BBC за събиране и потребление на персонални данни:
„ Трябва да имаме основателна причина да използваме вашата персонална информация. Нарича се „ правно съображение за култивиране ”. Понякога може да желаяме Вашето позволение да вършим дадени неща, като да вземем за пример когато се абонирате за е-поща. В други случаи, когато напълно естествено очаквате от нас да използваме Вашата персонална информация, ние не ще желаеме Вашето позволение категорично, а единствено тогава, когато законът споделя, че е добре да я използваме, и се вписва в правата, които имате ”.
Като добър пример е изтъкнато и решението на Гугъл в последната актуализация на политиката си за дискретност да образува речник с механически термини, с цел да стане текстът по-разбираем и по-кратък.
GDPR
Факт е, че европейският правилник за персоналните данни, влезнал в действие през май 2018 година, изисква политиката за дискретност да бъде показана в „ къса, транспарантна и разбираема форма, употребявайки явен и разбираем език ”. Това обаче е мъчно за реализиране. Изглежда, споделя Наваро, има несъгласуван компромис сред четимостта и дължината на политиката. Дори политиките, които са по-кратки и по-лесни за четене, могат да бъдат непроницаеми, като се има поради размерът на нужните знания, за бъде разбрано наличието.
Рестарт на политиките
Тъй като практиките за събиране на данни стават все по-сложни (и все по-инвазивни), малко евентуално е политиките за дискретност да станат по-лесни за схващане. Според Джен Кинг, шеф по отбраната на персоналните данни на потребителите в Центъра за интернет и общество в Съединени американски щати, изходът е…. ново начало.
„ Това са документи, основани от юристи за юристи. Те в никакъв случай не са били основани като потребителски инструмент ”, споделя Кинг. „ Какво бихме създали, в случай че в действителност стартираме изначало и изготвим политиката от позиция на индивида, знаейки всичко това, което хората знаят за обработката на информацията онлайн? ”.
Потребителите не би трябвало да бъдат засипвани с механически пояснения за процесите на събиране на данни, с цел да защитят своята персонална информация. Вместо това политиките за дискретност би трябвало да оказват помощ на хората да решат по какъв начин да се „ демонстрират ” онлайн. Добрата политика за дискретност би помогнала на потребителите да схващат какво за тях и на кого бива разкривано.
„ Нещо толкоз просто като един лист на фирмите, които могат да купуват и употребяват персоналната ви информация, би могло да помогне на хората да създадат съответно държанието си онлайн ”, разсъждава Наваро. „ Например, в случай че знаете, че приложението ви за времето непрекъснато наблюдава местонахождението ви и продава данните ви за обещано маркетингово изследване, може да желаете да изключите напълно услугите си за локация ”.
Но до момента в който политиките за дискретност бъдат реформирани, ние, онлайн потребителите, е най-добре да се примирим с един елементарен факт: каквото и да вършим, някой постоянно ни гледа.
Докато политиките за дискретност бъдат реформирани, ние, онлайн потребителите, е най-добре да се примирим с един елементарен факт: каквото и да вършим, някой постоянно ни гледа (илюстрация: CCO Public Domain)
Всички, които употребяват модерни цифрови устройства и електронни услуги – било то е-поща, обществена мрежа, виртуална борса или друго – оставят в интернет свои персонални данни. За част от тях сме наясно, че ги предоставяме непринудено – да вземем за пример имейл адрес, пол, възраст. За други сме не толкоз наясно – бисквитки и други технологии „ помнят ” какви уеб сайтове сме посещавали, какви артикули сме разглеждали, по какъв брой време сме се взирали в дадена картинка.
Политиките за дискретност на електронните уеб сайтове би трябвало да ни осведомят за това по какъв начин и защо се употребяват събраните данни за всекиго от нас. Но колцина схващат текста на въпросните политики за дискретност, под които натискаме бутона „ Съгласен ”? Колцина въобще съумяват да ги прочетат? Нов разбор демонстрира, че тези политики са „ цялостна злополука ”. Те са извънредно дълги и цялостни със комплициран език, който е неразбираем за множеството консуматори.
Политиките за дискретност на главните софтуерни и медийни платформи са многословни и изпълнени с юридически диалект. Те дават аргументация на фирмите за събиране и продажба на персоналните данни на потребителите. Самите консуматори обаче не схващат тези политики. Това е изводът на разбор, извършен неотдавна от Кевин Литман-Наваро, публицист и анализатор в региона на персоналните данни.
Пазарът на персонални данни към този момент се е трансформирал в главен мотор на развиването на интернет, но тези политики за дискретност, с които се съгласяваме, са неразбираеми за хората, споделя Наваро, представен от Ню Йорк Таймс. За да види какъв брой тъкмо „ непроницаеми ” са те за елементарния човек, Наваро проучва дължината и разбираемостта на политиките за дискретност на близо 150 известни уеб страницата и приложения.
Време за четене
Повечето политики изискват доста време, с цел да бъдат прочетени. Декларацията за дискретност на Фейсбук да вземем за пример лишава към 18 минути за четене в своята целокупност. Други, като тази на Гугъл, лишават половин час. Това е време, което малко на брой от употребяващите интернет са склонни да отделят. Още повече в тази ситуация става дума за комплициран, „ тежък ” текст, цялостен с терминология, която изисква изпитание да бъде разбрана.
Понятност
Да се разбере сходен текст изисква познания и централизация. В него изобилстват профилирани термини от региона на правото (юридически език), както и такива от сферата на технологиите.
Наваро употребява „ теста на Lexile ” – инструмент, създаден от просветителната компания Metametrics. Тестът мери сложността на текста въз основа на фактори като дължина на изречението и компликация на речника. Хората, приключили приблизително обучение, би трябвало да схващат текстове с резултат от 1300 точки; хора от специалности като доктор и юрист би трябвало да са в положение да схващат материали с резултати от 1440 точки, а междинният деветокласник би трябвало да схваща текстове, които са над 1050 точки. Повечето политики са дискретност обаче демонстрират резултати над тези стандарти.
Сложността на политиката за дискретност на Фейсбук да вземем за пример се оказва толкоз комплицирана, че по-труден за четене от нея е единствено „ Критика на чистия разсъдък ” на Имануел Кант, споделя писателят-анализатор.
Друг образец е политиката на Airbnb за дискретност, която е „ изключително неразгадаема ”. Тя е цялостна с дълги, претрупани и цялостни с термини фрази. Използвани са изрази като „ съответно показване ” и „ легален интерес ”, които разрешават необятен набор от тълкувания и тълкования, предоставяйки еластичност на Airbnb да пази практиките си за събиране на персонални данни в вероятно правосъдно дело, като в същото време затруднява потребителите да схванат какво се прави с техните данни.
Всичко това значи, че болшинството консуматори въобще не са наясно какво написа в декларациите, с които се съгласяват.
Добри образци
Не липсват и положителни образци, регистрира Наваро. BBC да вземем за пример има „ извънредно четима политика за дискретност ”. Тя е завършена в къси, декларативни фрази, употребявайки елементарен език. Ето по какъв начин политиката обрисува правилата на BBC за събиране и потребление на персонални данни:
„ Трябва да имаме основателна причина да използваме вашата персонална информация. Нарича се „ правно съображение за култивиране ”. Понякога може да желаяме Вашето позволение да вършим дадени неща, като да вземем за пример когато се абонирате за е-поща. В други случаи, когато напълно естествено очаквате от нас да използваме Вашата персонална информация, ние не ще желаеме Вашето позволение категорично, а единствено тогава, когато законът споделя, че е добре да я използваме, и се вписва в правата, които имате ”.
Като добър пример е изтъкнато и решението на Гугъл в последната актуализация на политиката си за дискретност да образува речник с механически термини, с цел да стане текстът по-разбираем и по-кратък.
GDPR
Факт е, че европейският правилник за персоналните данни, влезнал в действие през май 2018 година, изисква политиката за дискретност да бъде показана в „ къса, транспарантна и разбираема форма, употребявайки явен и разбираем език ”. Това обаче е мъчно за реализиране. Изглежда, споделя Наваро, има несъгласуван компромис сред четимостта и дължината на политиката. Дори политиките, които са по-кратки и по-лесни за четене, могат да бъдат непроницаеми, като се има поради размерът на нужните знания, за бъде разбрано наличието.
Рестарт на политиките
Тъй като практиките за събиране на данни стават все по-сложни (и все по-инвазивни), малко евентуално е политиките за дискретност да станат по-лесни за схващане. Според Джен Кинг, шеф по отбраната на персоналните данни на потребителите в Центъра за интернет и общество в Съединени американски щати, изходът е…. ново начало.
„ Това са документи, основани от юристи за юристи. Те в никакъв случай не са били основани като потребителски инструмент ”, споделя Кинг. „ Какво бихме създали, в случай че в действителност стартираме изначало и изготвим политиката от позиция на индивида, знаейки всичко това, което хората знаят за обработката на информацията онлайн? ”.
Потребителите не би трябвало да бъдат засипвани с механически пояснения за процесите на събиране на данни, с цел да защитят своята персонална информация. Вместо това политиките за дискретност би трябвало да оказват помощ на хората да решат по какъв начин да се „ демонстрират ” онлайн. Добрата политика за дискретност би помогнала на потребителите да схващат какво за тях и на кого бива разкривано.
„ Нещо толкоз просто като един лист на фирмите, които могат да купуват и употребяват персоналната ви информация, би могло да помогне на хората да създадат съответно държанието си онлайн ”, разсъждава Наваро. „ Например, в случай че знаете, че приложението ви за времето непрекъснато наблюдава местонахождението ви и продава данните ви за обещано маркетингово изследване, може да желаете да изключите напълно услугите си за локация ”.
Но до момента в който политиките за дискретност бъдат реформирани, ние, онлайн потребителите, е най-добре да се примирим с един елементарен факт: каквото и да вършим, някой постоянно ни гледа.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ