Блицкригът на Русия се провали. Сега започва войната
Ако погълнеш цяла ябълка, може да се задавиш. Затова и след провалилия се блицкриг в Украйна съветската войска смени тактиката: в този момент желае да отхапва хапка по хапка от украинската територия. Предстои най-опасната фаза, написа в коментар за Дойче веле Роман Гончаренко.
Много или малко са 100 дни? Кой печели, кой губи? Няма по какъв начин да създадем равносметка от войната дотук по този начин, както се дава оценка на първите 100 дни на едно ново държавно управление да вземем за пример, тук мащабите са други.
Сто дни са доста - на фона на убеждението на мнозина и най-много на Запад, че украинската опозиция надали ще издържи повече от два-три дни. Това беше и главната причина, заради която някои страни, в това число Германия, в началото се въздържаха да доставят оръжие на Украйна. Което беше неточност. Същевременно обаче други страни, като Съединени американски щати и Англия, доставяха на конвейер оръжие за Киев. И по този начин помогнаха да бъде предотвратено бързо украинско проваляне. Затова и първият урок от началото на войната гласи: навременните оръжейни доставки избавят животи.
И в случай че продължим с образеца Германия: цели три месеца ѝ бяха нужни, с цел да извърви пътя от обещаваните през февруари каски за Украйна до обсъжданите в този момент най-модерни системи за противовъздушна защита IRIS-T. Дори и като вземем поради немската история, това отново си остава прекомерно дълго време. Знаем, че Берлин може да се оправя и по-добре, а последните изказвания на немския канцлер ни карат да имаме вяра, че в действителност е вероятен и различен път. Точно по този начин би трябвало да се работи и отсега нататък, и най-много - без никакво закъснение.
Русия цели окупацията на огромни елементи от Украйна
Сто дни обаче са малко - тъй като войната занапред стартира. В началото Русия се опитва с блицкриг, само че се провали и бързо предприе нова тактичност - заложи на изтощението на съперника. Зад това стои разбирането, че поглъщането на цяла ябълка едновременно крие риска от задавяне, по тази причина от нея би трябвало да се отхапват части. За Русия Украйна е тъкмо такава ябълка. И с това стигаме до втория урок от тази война.
За страдание Русия се оказа тъкмо толкоз безумна, колкото се твърдеше в разнообразни пропагандни токшоута през последните години, което мнозина обаче пренебрегнаха. А това не вещае нищо положително за Украйна, за Европа и за света. Президентът Владимир Путин стартира една реваншистка унищожителна война и няма да се спре. А опасността на Москва, че може да употребява нуклеарно оръжие, не е блъф.
Затова би трябвало да се направи всичко допустимо той да бъде спрян - и то в този момент, а не по-късно. Защото по-нататък може към този момент да е станало прекомерно късно. Украйна губи всеки ден, даже всеки час свои бойци и територии, дава цивилни жертви. Предполага се, че дотук са починали десетки хиляди - това също е част от горчивата равносметка на тези първи 100 дни. Междувременно задачите са ясни: в кратковременен до средносрочен проект Русия желае да окупира огромна част от територията на Украйна, да отреже достъпа ѝ до море, както и да изкорени всичко украинско. Ако успее, тя ще стартира да изнудва други източноевропейски страни да се подчинят на Москва, в случай че не желаят да рискуват и те война.
Сега стартира най-опасната фаза от войната. Във въгледобивния регион Донбас се водят най-ожесточените сражения. Украинската войска е добре готова, защото имаше за това цели 8 години време. Затова и при започване на войната Русия съвсем не напредна в Донбас. Сега обаче нещата се трансформираха - Москва концентрира цялата си военна мощност върху една част от фронтовата линия и по този начин си обезпечи предимство.
Вече свикнахме с войната. Тя стана всекидневие.
Ако Русия реализира триумф в Донбас, по-късно тя бързо може да си пробие с бомби път към централните региони и даже да опита още веднъж да превземе Киев и да смъкна държавното управление там. Путин няма никакъв интерес да договаря, тъй като счита, че разполага с задоволително запас да води тази война.
Тази фаза от войната е толкоз рискова в това число и тъй като към този момент свикнахме с нея: други тематики си пробиват път в новините, войната не притегля към този момент по този начин мощно вниманието ни, а умората от войната заплашва да понижи и готовността ни да оказваме помощ на Украйна. Това не трябва да се случва.
Засега мирът в Украйна е заблуда. Украйна се нуждае незабавно от тежки оръжия, само че и от по-строги наказания. Толкова мъчно контрактуваното петролно ембарго би трябвало най-накрая да бъде приложено и доста скоро да бъде затегнато още повече. А часът на дипломацията ще настъпи чак когато съветското нахлуване бъде спряно. Предстои ни едно горещо лято във война. И всеки един ден е значим.
Много или малко са 100 дни? Кой печели, кой губи? Няма по какъв начин да създадем равносметка от войната дотук по този начин, както се дава оценка на първите 100 дни на едно ново държавно управление да вземем за пример, тук мащабите са други.
Сто дни са доста - на фона на убеждението на мнозина и най-много на Запад, че украинската опозиция надали ще издържи повече от два-три дни. Това беше и главната причина, заради която някои страни, в това число Германия, в началото се въздържаха да доставят оръжие на Украйна. Което беше неточност. Същевременно обаче други страни, като Съединени американски щати и Англия, доставяха на конвейер оръжие за Киев. И по този начин помогнаха да бъде предотвратено бързо украинско проваляне. Затова и първият урок от началото на войната гласи: навременните оръжейни доставки избавят животи.
И в случай че продължим с образеца Германия: цели три месеца ѝ бяха нужни, с цел да извърви пътя от обещаваните през февруари каски за Украйна до обсъжданите в този момент най-модерни системи за противовъздушна защита IRIS-T. Дори и като вземем поради немската история, това отново си остава прекомерно дълго време. Знаем, че Берлин може да се оправя и по-добре, а последните изказвания на немския канцлер ни карат да имаме вяра, че в действителност е вероятен и различен път. Точно по този начин би трябвало да се работи и отсега нататък, и най-много - без никакво закъснение.
Русия цели окупацията на огромни елементи от Украйна
Сто дни обаче са малко - тъй като войната занапред стартира. В началото Русия се опитва с блицкриг, само че се провали и бързо предприе нова тактичност - заложи на изтощението на съперника. Зад това стои разбирането, че поглъщането на цяла ябълка едновременно крие риска от задавяне, по тази причина от нея би трябвало да се отхапват части. За Русия Украйна е тъкмо такава ябълка. И с това стигаме до втория урок от тази война.
За страдание Русия се оказа тъкмо толкоз безумна, колкото се твърдеше в разнообразни пропагандни токшоута през последните години, което мнозина обаче пренебрегнаха. А това не вещае нищо положително за Украйна, за Европа и за света. Президентът Владимир Путин стартира една реваншистка унищожителна война и няма да се спре. А опасността на Москва, че може да употребява нуклеарно оръжие, не е блъф.
Затова би трябвало да се направи всичко допустимо той да бъде спрян - и то в този момент, а не по-късно. Защото по-нататък може към този момент да е станало прекомерно късно. Украйна губи всеки ден, даже всеки час свои бойци и територии, дава цивилни жертви. Предполага се, че дотук са починали десетки хиляди - това също е част от горчивата равносметка на тези първи 100 дни. Междувременно задачите са ясни: в кратковременен до средносрочен проект Русия желае да окупира огромна част от територията на Украйна, да отреже достъпа ѝ до море, както и да изкорени всичко украинско. Ако успее, тя ще стартира да изнудва други източноевропейски страни да се подчинят на Москва, в случай че не желаят да рискуват и те война.
Сега стартира най-опасната фаза от войната. Във въгледобивния регион Донбас се водят най-ожесточените сражения. Украинската войска е добре готова, защото имаше за това цели 8 години време. Затова и при започване на войната Русия съвсем не напредна в Донбас. Сега обаче нещата се трансформираха - Москва концентрира цялата си военна мощност върху една част от фронтовата линия и по този начин си обезпечи предимство.
Вече свикнахме с войната. Тя стана всекидневие.
Ако Русия реализира триумф в Донбас, по-късно тя бързо може да си пробие с бомби път към централните региони и даже да опита още веднъж да превземе Киев и да смъкна държавното управление там. Путин няма никакъв интерес да договаря, тъй като счита, че разполага с задоволително запас да води тази война.
Тази фаза от войната е толкоз рискова в това число и тъй като към този момент свикнахме с нея: други тематики си пробиват път в новините, войната не притегля към този момент по този начин мощно вниманието ни, а умората от войната заплашва да понижи и готовността ни да оказваме помощ на Украйна. Това не трябва да се случва.
Засега мирът в Украйна е заблуда. Украйна се нуждае незабавно от тежки оръжия, само че и от по-строги наказания. Толкова мъчно контрактуваното петролно ембарго би трябвало най-накрая да бъде приложено и доста скоро да бъде затегнато още повече. А часът на дипломацията ще настъпи чак когато съветското нахлуване бъде спряно. Предстои ни едно горещо лято във война. И всеки един ден е значим.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ