Безсилният портиер на ЕС и Мостът на влюбените
Ако още не сте се досетили, " портиерът " е българският министър председател Бойко Борисов. Определението не е мое, а принадлежи на немския бизнес ежедневник " Ханделсблат " (дали употребяваната на немски дума се превежда като пазач или бияч пред входа е въпрос на избор). Дали обаче определението " безпомощен " е правилно, или става дума за нормално журналистическо заяждане? Бих дал отговор на въпроса с уточняващ въпрос:
Какво в действителност реализира срещата на върха Европейски Съюз - Западни Балкани?
На първо място, пиар резултат. Той не е за подценяване. Повече от хиляда упълномощени публицисти отразиха добре режисираните, опаковани в медиен емайл събития. Кадрите и фотосите на разходката на " Трите М " (Меркел, Макрон и Мей) по Моста на влюбените и широкоплещестият, гостоприемно ухилен загорял Борисов, разперил ръце да ги посрещне, обиколиха света.
Вече сте чували тези " крилати изречения ": " От 15 година след Солун не е имало среща на такова равнище и в подобен мащаб по тази тематика ", " това е значим стадий от Берлинския развой ", " кулминационна точка на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз ". Ако някой на другия завършек на Европа (или на света изобщо) още не беше чувал за Борисов, в този момент евентуално най-малко е повдигнал вежди и се е запитал:
Кой е този восточен човек?
Като най-бедната, най-корумпираната и с най-зависимите (т.е. най-несвободни) медии в Европейски Съюз имиджът на България и нейното ръководство се нуждае от изпиране. В това отношение срещата свърши потребна работа. Любопитен факт – даже ръководителят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев дефинира срещата като триумф. Друг е въпросът, че иронията, която постоянно може да се чуе в богатите високоразвити страни в Европейски Съюз, когато стане дума за България, мъчно може да бъде заглушена с един медиен размах, помпозни фотоси на държавни и държавни ръководители, телешки кюфтенца с лютеница, порции шопска салата и прочие, обезпечени от 15 безупречни готвачи и чевръсти сервитьори.
Пиар резултат имаше и във вътрешнополитически проект
Социологията демонстрира, че самодейността на Борисов се употребява с публичното утвърждение (50% от интервюираните считат, че страната има интерес от консолидираното на Западните Балкани, демонстрира скорошно изследване на " Тренд " ). Съвсем (не)случайно на 17 май беше признат отчетът на краткотрайната комисия в Народното събрание, основана да откри обстоятелствата към продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ на " Инерком " на госпожа Гинка Върбакова. Накратко комисията не свърши нищо. Тя не съумя да разсее мътилката и подозренията към договорката, която може да бъде избрана като най-грандиозния скандал, заплашващ легитимността и сложил под подозрение " мениджърските " умения на кабинета " Борисов 3 " досега. На фона на медийния звук от срещата на върха съвсем никой публицист, анализатор и прочие не отдели време да разяснява този доста по-пряко засягащ българското общество (и съответно 3 млн. консуматори на електроенергия) въпрос.
Второ, съответните тематики на срещата в София в действителност бяха три: реакцията на Европейски Съюз против решението на Съединени американски щати едностранно да се откаже от нуклеарната договорка с Иран; митингът на превозвачите против " промяната Макрон " (т.нар. " Мобилен пакет " 1) и, несъмнено, консолидираното на Западните Балкани.
Очаквано Европейски Съюз реагира остро на " капризното решение " на американския президент Доналд Тръмп за Иран. От една страна, въпросната договорка е основна за сигурността (визирам мониторинга, сбъднат от интернационалните инспектори, на иранската нуклеарна програма; тук би трябвало да се каже, че макар решението на Съединени американски щати близкоизточната страна удостовери, че остава в сделката). От друга, ходът на Вашингтон визира директно стопански ползи на компании като френския петролен колос Total, който обмисля евакуиране от Иран заради заплаха от американски наказания. Така Total няма да може да осъществя контрактувания план на стойност 2 милиарда $ за разработка на иранското гигантско газово находище South Pars.
По отношение на " закона Макрон " българското държавно управление съобщи, че ще поддържа превозвачите. Министър Московски непосредствено се ангажира с това, а министерството на превоза към този момент е изготвило компромисни текстове (според които се предлага връщането в страната на избран интервал от време – три седмици - да не е обвързване, а право на шофьора). По-важното е, че и Европейската национална партия (ЕНП) се разгласи в отбрана на нашите превозвачи.
Стигаме до тематиката за интеграцията на Западните Балкани
(едно изкуствено разбиране, неологизъм, в което се включват Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Косово и Албания). Тук новината от срещата, която пристигна от Ципрас и Заев, беше обвързвана с една от ябълките на раздора в района – вероятността да бъде реализирано съглашение за смяна на името на БЮРМ, което да удовлетворява Гърция, която в този момент стопира Македония по пътя й към НАТО и Европейски Съюз. По отношение на тематиката за признаването на независимостта на Косово, оповестена през 2008 година, прогрес не бе маркиран (не единствено Сърбия, само че Испания, Румъния, Гърция, Кипър и Словакия, които имат проблеми със сепаратистки и други сходни претенции и придвижвания, мъчно ще одобряват изискванията на Прищина).
Бяха подписани и няколко документа. Александър Антич, министърът на енергетиката и минното дело в Сърбия, и министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова подписаха контракт за създаване на газова връзка сред двете страни (срокът за построяването й е до 2022 г.). Беше подписан и Меморандум за съгласие сред Сърбия и Европейската капиталова банка.
Що се отнася до дълго чаканата декларация, притеснявам се, че тя не засяга нищо съответно за консолидираното на Западните Балкани в Европейски Съюз (за мен 2025 година, обсъждана от специалистите като година за приемане на Сърбия и Черна гора, остава по-скоро един прекомерно оптимистичен срок). Причините са в две групи: от една страна, даже Сърбия и Черна гора, " отличниците ", са още надалеч от европейските стандарти (БВП на Сърбия е към 70% от този на най-бедната страна в Европейски Съюз – България). От друга, има огромна противоположна двигателна сила, ориентирана против Берлинския развой – настроенията в Германия, Франция и редица други страни са против ново уголемение.
А изгоди за България, както и за Европейски Съюз като цяло от консолидираното на Западните Балкани има
и те са безспорни
Основната е даването на опция на опитите на други геополитически фактори (Русия, Турция, Китай и т.н.), които се пробват да влияят върху района, в който те виждат пробойна, цепнатина в европейската броня, която могат да употребяват. Не съм уверен обаче, че участието в Европейски Съюз безусловно ще спре този вид враждебни на европейския план въздействия.
Ключови вложители от Западна Европа се изтеглят от България (причините са главно две: незадоволителна облага, само че също неприятната институционална среда и корупцията в обществени сектор). Те все по-често са заменяни с такива от страни от Далечния изток, Русия и други Два образеца: концесионерът на пловдивското летище е китайска компания (за която има информация, че е била предпочетена, макар че сега има съществени финансови трудности); максимален интерес към възродения план " Белене " демонстрира китайската CNNC.
Важно е да се каже, че диалозите на 16 и 17 май не донесоха никакви вести и по тематиката за присъединението на България към ERM II и Шенген. Тези въпроси, несъмнено, не бяха част от дневния ред, само че бяха сложени от публицистите след срещата на президента Макрон да вземем за пример. България, наподобява, не желае, да одобри настояването на Брюксел – първо да стане част от Банковия съюз, а след това да влезе в ERM II. Въпросът е за какво? Дали терзанието не е в това, че европейските финансови институции ще надничат в кухните на българските банки?
В умозаключение тезата, че срещата на върха в София е чисто реторическо упражнение или лишен от наличие спектакъл без на практика изгоди, не е правилна. От друга страна, този театър не може дълготрайно да измести съответните вътрешнополитически проблеми, които заплашват кабинета " Борисов 3 ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (237)
Какво в действителност реализира срещата на върха Европейски Съюз - Западни Балкани?
На първо място, пиар резултат. Той не е за подценяване. Повече от хиляда упълномощени публицисти отразиха добре режисираните, опаковани в медиен емайл събития. Кадрите и фотосите на разходката на " Трите М " (Меркел, Макрон и Мей) по Моста на влюбените и широкоплещестият, гостоприемно ухилен загорял Борисов, разперил ръце да ги посрещне, обиколиха света.
Вече сте чували тези " крилати изречения ": " От 15 година след Солун не е имало среща на такова равнище и в подобен мащаб по тази тематика ", " това е значим стадий от Берлинския развой ", " кулминационна точка на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз ". Ако някой на другия завършек на Европа (или на света изобщо) още не беше чувал за Борисов, в този момент евентуално най-малко е повдигнал вежди и се е запитал:
Кой е този восточен човек?
Като най-бедната, най-корумпираната и с най-зависимите (т.е. най-несвободни) медии в Европейски Съюз имиджът на България и нейното ръководство се нуждае от изпиране. В това отношение срещата свърши потребна работа. Любопитен факт – даже ръководителят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев дефинира срещата като триумф. Друг е въпросът, че иронията, която постоянно може да се чуе в богатите високоразвити страни в Европейски Съюз, когато стане дума за България, мъчно може да бъде заглушена с един медиен размах, помпозни фотоси на държавни и държавни ръководители, телешки кюфтенца с лютеница, порции шопска салата и прочие, обезпечени от 15 безупречни готвачи и чевръсти сервитьори.
Пиар резултат имаше и във вътрешнополитически проект
Социологията демонстрира, че самодейността на Борисов се употребява с публичното утвърждение (50% от интервюираните считат, че страната има интерес от консолидираното на Западните Балкани, демонстрира скорошно изследване на " Тренд " ). Съвсем (не)случайно на 17 май беше признат отчетът на краткотрайната комисия в Народното събрание, основана да откри обстоятелствата към продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ на " Инерком " на госпожа Гинка Върбакова. Накратко комисията не свърши нищо. Тя не съумя да разсее мътилката и подозренията към договорката, която може да бъде избрана като най-грандиозния скандал, заплашващ легитимността и сложил под подозрение " мениджърските " умения на кабинета " Борисов 3 " досега. На фона на медийния звук от срещата на върха съвсем никой публицист, анализатор и прочие не отдели време да разяснява този доста по-пряко засягащ българското общество (и съответно 3 млн. консуматори на електроенергия) въпрос.
Второ, съответните тематики на срещата в София в действителност бяха три: реакцията на Европейски Съюз против решението на Съединени американски щати едностранно да се откаже от нуклеарната договорка с Иран; митингът на превозвачите против " промяната Макрон " (т.нар. " Мобилен пакет " 1) и, несъмнено, консолидираното на Западните Балкани.
Очаквано Европейски Съюз реагира остро на " капризното решение " на американския президент Доналд Тръмп за Иран. От една страна, въпросната договорка е основна за сигурността (визирам мониторинга, сбъднат от интернационалните инспектори, на иранската нуклеарна програма; тук би трябвало да се каже, че макар решението на Съединени американски щати близкоизточната страна удостовери, че остава в сделката). От друга, ходът на Вашингтон визира директно стопански ползи на компании като френския петролен колос Total, който обмисля евакуиране от Иран заради заплаха от американски наказания. Така Total няма да може да осъществя контрактувания план на стойност 2 милиарда $ за разработка на иранското гигантско газово находище South Pars.
По отношение на " закона Макрон " българското държавно управление съобщи, че ще поддържа превозвачите. Министър Московски непосредствено се ангажира с това, а министерството на превоза към този момент е изготвило компромисни текстове (според които се предлага връщането в страната на избран интервал от време – три седмици - да не е обвързване, а право на шофьора). По-важното е, че и Европейската национална партия (ЕНП) се разгласи в отбрана на нашите превозвачи.
Стигаме до тематиката за интеграцията на Западните Балкани
(едно изкуствено разбиране, неологизъм, в което се включват Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Косово и Албания). Тук новината от срещата, която пристигна от Ципрас и Заев, беше обвързвана с една от ябълките на раздора в района – вероятността да бъде реализирано съглашение за смяна на името на БЮРМ, което да удовлетворява Гърция, която в този момент стопира Македония по пътя й към НАТО и Европейски Съюз. По отношение на тематиката за признаването на независимостта на Косово, оповестена през 2008 година, прогрес не бе маркиран (не единствено Сърбия, само че Испания, Румъния, Гърция, Кипър и Словакия, които имат проблеми със сепаратистки и други сходни претенции и придвижвания, мъчно ще одобряват изискванията на Прищина).
Бяха подписани и няколко документа. Александър Антич, министърът на енергетиката и минното дело в Сърбия, и министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова подписаха контракт за създаване на газова връзка сред двете страни (срокът за построяването й е до 2022 г.). Беше подписан и Меморандум за съгласие сред Сърбия и Европейската капиталова банка.
Що се отнася до дълго чаканата декларация, притеснявам се, че тя не засяга нищо съответно за консолидираното на Западните Балкани в Европейски Съюз (за мен 2025 година, обсъждана от специалистите като година за приемане на Сърбия и Черна гора, остава по-скоро един прекомерно оптимистичен срок). Причините са в две групи: от една страна, даже Сърбия и Черна гора, " отличниците ", са още надалеч от европейските стандарти (БВП на Сърбия е към 70% от този на най-бедната страна в Европейски Съюз – България). От друга, има огромна противоположна двигателна сила, ориентирана против Берлинския развой – настроенията в Германия, Франция и редица други страни са против ново уголемение.
А изгоди за България, както и за Европейски Съюз като цяло от консолидираното на Западните Балкани има
и те са безспорни
Основната е даването на опция на опитите на други геополитически фактори (Русия, Турция, Китай и т.н.), които се пробват да влияят върху района, в който те виждат пробойна, цепнатина в европейската броня, която могат да употребяват. Не съм уверен обаче, че участието в Европейски Съюз безусловно ще спре този вид враждебни на европейския план въздействия.
Ключови вложители от Западна Европа се изтеглят от България (причините са главно две: незадоволителна облага, само че също неприятната институционална среда и корупцията в обществени сектор). Те все по-често са заменяни с такива от страни от Далечния изток, Русия и други Два образеца: концесионерът на пловдивското летище е китайска компания (за която има информация, че е била предпочетена, макар че сега има съществени финансови трудности); максимален интерес към възродения план " Белене " демонстрира китайската CNNC.
Важно е да се каже, че диалозите на 16 и 17 май не донесоха никакви вести и по тематиката за присъединението на България към ERM II и Шенген. Тези въпроси, несъмнено, не бяха част от дневния ред, само че бяха сложени от публицистите след срещата на президента Макрон да вземем за пример. България, наподобява, не желае, да одобри настояването на Брюксел – първо да стане част от Банковия съюз, а след това да влезе в ERM II. Въпросът е за какво? Дали терзанието не е в това, че европейските финансови институции ще надничат в кухните на българските банки?
В умозаключение тезата, че срещата на върха в София е чисто реторическо упражнение или лишен от наличие спектакъл без на практика изгоди, не е правилна. От друга страна, този театър не може дълготрайно да измести съответните вътрешнополитически проблеми, които заплашват кабинета " Борисов 3 ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (237)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ