Ако някой ви помоли да посочите симптомите на паническа атака,

Ако някой ви помоли да посочите признаците на паническа офанзива, какво бихте изброили? Вероятно към този момент си мислите за честите признаци – хипервентилация, болежка в гърдите, замаяност – тъй като те са тези, които са най-ясно забележими и необятно публикувани. Но какво да кажем за неловките признаци – тези, за които не чуваме, тъй като хората ги крият от боязън да не бъдат съдени или неразбрани?

Пристъпите на суматоха не са толкоз явни, колкото мнозина имат вяра, че са, а прекарването на всеки е друго по някакъв метод. Ето за какво сътрудниците от themighty.com вършат изследване всред страдащите от под паника офанзиви в тяхната онлайн общественост за психологично здраве, за притеснителните признаци, които изпитват, и за които имат вяра, че не се приказва задоволително. Техните отговори са необикновено почтени и смели и ние ще ви ги представим по-долу. Не забравяйте: без значение какъв брой притеснителни могат да бъдат признаците ви, бъдете сигурни, че не сте сами.

Ето какво споделят.
1. Разстройство и газове

“Стомахът ми полудява, когато се паникьосам. Понякога се случва да повърна, само че по-често се демонстрира в разстройство. Нервна съм? Разстройство. Паническа офанзива? Прекарвам я в тоалетната. Ще вървим на значимо събитие дружно? Надявам се, че не бързате. Това се случва и с майка ми. Откъде въобще извира всичко това у мен. ” – Ашли Т.

“Толкова е неловко… само че когато имам паническа офанзива, се демонстрира в доста неприятна, незабавна, мощна диария и/или газове. Тя е безусловно неконтролируема. Получавам към 30 секунди предизвестие, че ще се случи. Започвам да се изпотявам щедро и целеустремено се пробвам да наподобявам и да работя колкото се може по-нормално, до момента в който намеря тоалетна. ” – Ашли Б.

“Газове или болки в корема. Съжалявам, в случай че се изпусна, до момента в който получавам паническа атака; стомахът ме боли толкоз мощно по време на паническите офанзиви, че от време на време просто би трябвало да се облекча. – Арден Б.
2. Гняв

“Ирационална нервност. Ако усещам суматоха, от време на време влизам в режим “бий се или бягай ”. В този миг аз или стартирам да се нервирам за всичко, или влизам в режим бягай: Ставам като дете. Плаха, тиха… Не мога да се изразя и просто диря метод да се скрия. – Хедър М.

“За мен най-неловък е гневът. Ставам неконтролируемо гневна и се нахвърлям върху хората в близост. Опитвам се да не провокирам сцена, само че от време на време е по-силно от мен. Това ме засрамва, тъй като основава дискомфорт у другите. Плюс това, усещам, че падам в очите на всички. ” – Кармин Р.

“Неконтролируем яд или нервност. Понякога паническата ми офанзива се демонстрира като гневна вълна. Сопвам се, викам, или мятам нещо. Веднъж, когато отмине, се усещам толкоз смутена и засрамена. ”- Аманда Л.
3. Дисоциация

“Дисоциация. Не мога да си спомня какво се е случило, какво ми е било казано или дали някой различен е бил в близост. Губя визия за време. Ако съм с някого и се паникьосам, стартирам да се дисоциирам. Ако откакто се заземя, ме помолят да отговоря, аз даже не си припомням да са ми задавали въпрос. Това е фрустриращо и неудобно, тъй като другите не схващат по какъв начин мога просто да се отдръпвам ментално и по някакъв метод да спра да живея, когато ме превземе тревогата. ” – Катрин С.

“При мен паник офанзивата нормално се демонстрира като дисоциация. Не мога да се съсредоточа. Сякаш съм в мъгла. Очите ми даже не се концентрират върху някого, дори той да ми приказва. Другото, което върша, е да снова или да ходя напразно (ако се случи на обществено място или на работа), с цел да наподобявам заета. В секундата, в която някой ме попита дали съм добре, в случай че не съм под надзор, се насълзявам и не мога да спра. ” – Грейс Дж.

“Деперсонализацията и дереализацията са толкоз ужасяващи! Изведнъж, без причина се чувстваш като че ли умираш и в това време всичко е като в сън или сякаш получаваш удар. Така че нормално откачам от боязън, пробвам се да не умра или да изгубя мозъка си, просто се апелирам да изчезне. ” – Тиа Т.

“Изключвам изцяло. Не давам отговор на никакви външни тласъци, вербални или образни. Влизам в личен свят и хората не знаят по какъв начин да реагират на това. Неловко е, когато по-късно изляза от офанзивата и се опитам да обясня на близките какво се е случило. Това нормално е в действителност несръчен диалог. ” – Джули М.
4. Внезапна промяна в температурата

“Най-неловко е, когато претърпявам паническа офанзива на обществено място и чувствам като че ли гореща мълния минава през тялото ми. Едновременно с това се чудя дали лицето ми е толкоз алено, колкото го усещам, и дали другите го виждат. Някои хора не схващат или не се интересуват от въздействието на техните думи и дейности върху доста сензитивните хора. Те би трябвало да демонстрират повече схващане. ” – Джеса П.

“Горещи и студени талази. Потя се прекалено, даже единствено когато чувствам тревога, тъй че, когато имам паническа офанзива, става още по-зле, преминавайки от прекомерно горещи до прекомерно студени талази. ” – Джорджия Т.

“Нивото на моята тревога е непрекъснато повишено. През цялото време ми е горещо. Студено ми е и ми е горещо в това време, това е неуместно. Изпотяване, съчетано с настинка. ” – Лорън Д.
5. Неприязън към допиране

“Майка ми, баба ми и детето ми се пробват да ме прегърнат или да ме допрян, а аз им се разкрещявам да се махат, тъй като не мога да претърпявам допира по време на паническа офанзива. Това е унизително и несъмнено не кара фамилията ми да се усеща изключително добре. Ще излъжа, в случай че кажа, че не е създавало раздор. Иска ми се да знаят, че съм просто ирационално уплашена и прочувствено претрупана в тези моменти. Това няма нищо общо с неналичието на обич или някаква злост към тях. ” – Маделин М.

“Наложи се да обясня на фамилията си (когато бях спокойна), че нервите ми просто стават свръхчувствителни и от време на време не мога да претърпявам докосването. Попитаха по какъв начин да схванат дали могат да ме допрян. Обясних им, че би трябвало да попитат, само че може и да ги отблъсна. Сега към този момент не се наскърбяват, само че към момента питат, откакто суматохата отмине, дали нещо съм им афектирана. Обяснявам им: “Не, нервите ми просто са претрупани. ” След като се успокоя, се прегръщаме. ” – Ребека А.
6. Напрежение в мускулите

“Получавам най-лошите мускулни спазми/напрежение. Заради хипервентилацията всичките ми крака изтръпват. Пръстите ми се изкривяват. Краката ми се обгръщат между тях и от време на време оставам заклещена в тази поза… Веднъж раменете ми се напрегнаха толкоз мощно, че в действителност трябваше да отида в незабавното, с цел да получа мускулни релаксанти. Имах толкоз неприятни пристъпи на суматоха в гимназията, че татко ми идваше да ме вземе от учебно заведение, а по-късно ме масажираше от главата до петите, тъй като не можех да отпусна тялото си даже часове, откакто завърши паническата офанзива. По време на всичко това не можех да приказвам, тъй като цялото ми лице беше прекомерно вцепенено, с цел да се движи. Когато получих първата си паническа офанзива в учебно заведение, сестра ми ме попита дали съм на опиати, тъй като бях в действителност напрегната… беше в действителност неудобно. ” – Кейтлин Дж.

“Когато получавам изключително тежка паник офанзива, тялото ми се схваща. Ръцете ми се свиват в юмруци, които не мога да отворя, а краката и стъпалата ми се свиват. Това се случва и с лицето ми. Толкова е неудобно. За благополучие, единствено един път съм получавала толкоз сериозна паник офанзива в незабавното поделение, само че в действителност ми беше доста неловко. След като ми дадоха лекарства и ме убедиха, че не съм получила инсулт, сестрата трябваше да помогне на тялото ми да се отпусне. Чувствах се неловко, че съм толкоз зле, че даже с медикаменти бяха нужни към 15 минути, до момента в който сестрата накара пръстите, ръцете, краката и стъпалата ми да се провиснал и никой не можеше да разбере за какво лицето ми наподобява по този начин в продължение на половин час. ” – Бет Х.
7. Безконтролен рев

“Плача безотговорно, когато имам паническа офанзива. Отчасти това се дължи на страха, частично е просто адреналин. Но апелирам, не ме питайте “защо ” рева. Няма причина и не мога да произнеса нищо по средата на паническа офанзива. ” – Джил А.

“Плач. Неконтролируем рев. Тогава се тормозя, че рева и рева още повече. ” – Синди Т.
8. “Детински ” реакции

“Клатя се обратно и напред, когато получа тежки тревожни офанзиви. Чувствам се като дете; да вземем за пример от време на време нуждая се от топло одеяло и прегръдка, която да ме успокои и да ме накара да спра. Много е неудобно, в случай че в близост са хора, които в никакъв случай не си срещал, и те виждат в такова детинско положение. ” – Тара Р.

“Клатя се напред-назад като дете. Знам, че това ме кара да наподобявам хлапашки, само че се усещам в сигурност, когато го върша. “- Виктория М.
9. Повръщане

“Винаги се усещам като че ли ще повърна. Мразя да ми се гади и не желая хората да ме гледат. Боя се, че ще го направя пред всички. Трябва да се измъкна бързо от обстановката, когато се усещам по този метод. ” – Аманда С.

“Случайно, ненадейно повръщане. Преди се срамих, че би трябвало да тичам от стаята, всякога, когато се усещам като че ли ще повърна. ” – Кери Л.

“Най-вече възприятието, че ще повърна. Аз безусловно имам несъизмерим боязън от повръщане. Това е извънредно и не бих го поискала на никого. ” – Аманда Дж.
10. Чувство на безсилие след паник офанзивата

“Сякаш си изразходил цялата си сила, с цел да се бориш с нещо, което не можеш да контролираш. Най-лошият ми призрачен сън се случи по време на изпит (но бе провокиран от нещо, което не е обвързвано с изпита) и до момента в който физически към момента имах силата, която нормално имам по това време на деня, ми се стори, че внезапно е минал през целия ден в опита да се преборя с паническата офанзива. ” – Гудрие Е.
Инфо: https://psychology.framar.bg