€8 милиарда, събрани на 118 квадрата: Срещата на българо-германския бизнес с президента Щайнмайер
Ако някой през вчерашния ден минеше около столичния първокласен хотел Intercontinental, бързо щеше да разбере, че в постройката му се случва нещо особено. Традиционно препълненият паркинг пред площад " Народно заседание " беше на половина опразнен, като можеха да се видят най-вече коли на полицията и други служби за сигурност. И макар че единствено на няколко десетки метра от хотела имаше малочислен митинг пред Народното събрание, повода за паниката беше друга - среща на българския и немския бизнес у нас с гостуващия президент на Федералната република Франк-Валтер Щайнмайер.
Това беше петата спирка за деня на немския държавен глава - след публично посрещане и конференция с президента Румен Радев, обяд в резиденция " Лозенец " с премиера Бойко Борисов, посещаване въз основата на " Луфтханза Техник " на софийското летище, диалози с ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева, на Щайнмайер му предстоеше работна среща по основна повече за България, само че и също по този начин и за Германия тематика - двустранните стопански връзки.
Българо-германските стопански връзки се намират във връхна историческа точка
През последните години те бележат изразителен растеж, като през 2018-а двустранният стокообмен доближи 8,27 милиарда евро - най-високата стойност, постигана в миналото. И тук наложително би трябвало да се означи и друго - че България към този момент втора поред година изнася повече артикули за Федералната република, в сравнение с внася. Това единствено по себе си е незабравим стопански резултат заради две аргументи - страната ни е обичаен вносител на артикули, а Германия една от най-големите експортни стопански системи в света.
Основна причина за този стопански тренд през последните години са в действителност самите немски вложители. Тъй като в основата си техните капиталовложения са в областта на промишлеността, създадените у нас артикули се връщат назад в Германия, единствено че с етикет " Произведено в България ". Ето за какво и работната среща сред немския и българския президенти от една страна и германо-българския бизнес от друга носеше неслучайно името " Възможности за немската стопанска система в България ".
Източник:
На повърхност от единствено 118.9 квадратни метра в зала " Опера " се бяха събрали ръководители на компании, които са към този момент структуроопределящи за българската стопанска система - измежду тях най-големият поданик у нас - медодобивният цех " Аурубис ", софтуерният колос " Сименс ", посредством чието ноу-хау страната модернизира основни предприятия като " Топлофикация София ", и " Лидл ", която има над 2300 чиновници у нас, които по думите на изпълнителния й шеф Милена Драгийска получават 62% по-висока заплата от междинната за страната.
Всички те, както и останалите близо 20 бизнес делегати, са членове на Германо-българската търговско-индустриална камара, която беше и домакинът на срещата. Задачата пред участниците във форума беше ясна: до бележит мощните страни на България за немските вложители, само че и да посочат слабостите, върху които би трябвало да се работи. " Няма спор, немските предприятия нямаше да са тук, в случай че България не беше се развила като атрактивно място ", съобщи в приветственото си слово Щайнмайер, като изрази усещане от растежа на комерсиалния продан сред двете страни. От своя страна Радев показва гостоприемството с няколко фрази на немски език, наблягайки значимостта и интереса на българите към неговото проучване.
Източник:
5 значими тематики за разискване
Темите, които засегнаха участниците бяха общо четири - благоприятни условия пред развиването на дуалното обучение, провокациите през върховенството на закона, проблемите в здравеоопазването, както и развиването на автомобилния отрасъл у нас, и опциите в областта на осведомителните и информационни технологии. " В дигитализацията се крие един от най-големите капацитети за стопански растеж в България ". Напук на доста упования, последната тематика беше най-кратко обсъждана и за жалост не се чу нито дума за завода на " Фолксваген ".
Вместо това обаче се чуха редица положителни хрумвания за развиването на българската стопанска система. Изпълнителният шеф на " Лидл България " Милена Драгийска-Денчева начерта три стъпки, които могат да допринесат за възстановяване на локалното благосъстоянието. Първата е да се приказва по-позитивно за България на открито, само че без това да значи нереалистично. Според нея с послания от съответни положителни образци могат да бъдат стимулирани от една страна повече хора да не емигрират, а от друга - да се завърнат. Втората стъпка е немската страна да помога освен с дуалното обучение, което е нейна запазена марка, само че и с планирането на специалностите в университетите. И трето, само че не последно - създаването на реален проект за консолидиране на малцинствата в работния живот.
Друг представител на огромен немски бизнес у нас - ръководителят на борда на шефовете на Lufthansa Technik AG доктор Йоханес Бусман, описа за сполучливата си активност към този момент над 12 години у нас с назначени над 1000 висококвалифицирани чиновници. Той изясни, че приготвят стратегия за дуално образование, която да квалифицира по 50 младежи годишно. За задачата се работи и върху това дипломата от него да бъде приета освен в компанията, само че и в цялата страна. Точно тук се откри и българският президент, който се пошегува на чист немски език " Sie haben viele Offizieren aus meiner Luftwaffe gestohlen " (прев.: " Вие откраднахте доста офицери от моите военновъздушни сили " ), след което цялата зала избухна в смях.
Източник:
Проблеми има и би трябвало да бъдат посочени
Посланията обаче надалеч не бяха единствено положителни. Ръководителят на " Пирин текс " Бертрам Ролман, чиято компания е един от най-големите производители на текстилни артикули в района, показа своя горчив опит с опита за въвеждане на дуално обучение. След 6-годишни старания, 1,8 милиона лв. инвестиция и 51 подготвени експерта, едвам 12 от тях са останали да работят в завода в Гоце Делчев, от които 3 дами са по майчинство. Според Ролман множеството избират да търсят работа в чужбина, а не развиване у нас.
Проблем за немските предприятия у нас са и някои аспекти, свързани с правораздаването у нас. Михаел Хармс от сдружението на немската стопанска система в Източна Европа съобщи, че резултатите във връзка с върховенството на закона са спорни. От една страна има обилни регистрирани усъвършенствания в проблематични области като битката с корупцията, което е регистрирано и от Европейската комисия, само че от друга мониторингът над страната не пада и към момента има провокации за решение. Такива да вземем за пример са участията в търгове, които съгласно различен участник в срещата - юриста Мая Найденова, са непокътната територия за едни и същи компании, изключително в строителството.
Въпреки всепризнатата акуратност на германците, срещата завърши с 8 минути забавяне. Вероятно тъй като 1 час е прекомерно малко време за обсъжданета на всички значими тематики, засягащи търговски връзки с близо 100-годишна история.
Това беше петата спирка за деня на немския държавен глава - след публично посрещане и конференция с президента Румен Радев, обяд в резиденция " Лозенец " с премиера Бойко Борисов, посещаване въз основата на " Луфтханза Техник " на софийското летище, диалози с ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева, на Щайнмайер му предстоеше работна среща по основна повече за България, само че и също по този начин и за Германия тематика - двустранните стопански връзки.
Българо-германските стопански връзки се намират във връхна историческа точка
През последните години те бележат изразителен растеж, като през 2018-а двустранният стокообмен доближи 8,27 милиарда евро - най-високата стойност, постигана в миналото. И тук наложително би трябвало да се означи и друго - че България към този момент втора поред година изнася повече артикули за Федералната република, в сравнение с внася. Това единствено по себе си е незабравим стопански резултат заради две аргументи - страната ни е обичаен вносител на артикули, а Германия една от най-големите експортни стопански системи в света.
Основна причина за този стопански тренд през последните години са в действителност самите немски вложители. Тъй като в основата си техните капиталовложения са в областта на промишлеността, създадените у нас артикули се връщат назад в Германия, единствено че с етикет " Произведено в България ". Ето за какво и работната среща сред немския и българския президенти от една страна и германо-българския бизнес от друга носеше неслучайно името " Възможности за немската стопанска система в България ".
Източник:
На повърхност от единствено 118.9 квадратни метра в зала " Опера " се бяха събрали ръководители на компании, които са към този момент структуроопределящи за българската стопанска система - измежду тях най-големият поданик у нас - медодобивният цех " Аурубис ", софтуерният колос " Сименс ", посредством чието ноу-хау страната модернизира основни предприятия като " Топлофикация София ", и " Лидл ", която има над 2300 чиновници у нас, които по думите на изпълнителния й шеф Милена Драгийска получават 62% по-висока заплата от междинната за страната.
Всички те, както и останалите близо 20 бизнес делегати, са членове на Германо-българската търговско-индустриална камара, която беше и домакинът на срещата. Задачата пред участниците във форума беше ясна: до бележит мощните страни на България за немските вложители, само че и да посочат слабостите, върху които би трябвало да се работи. " Няма спор, немските предприятия нямаше да са тук, в случай че България не беше се развила като атрактивно място ", съобщи в приветственото си слово Щайнмайер, като изрази усещане от растежа на комерсиалния продан сред двете страни. От своя страна Радев показва гостоприемството с няколко фрази на немски език, наблягайки значимостта и интереса на българите към неговото проучване.
Източник:
5 значими тематики за разискване
Темите, които засегнаха участниците бяха общо четири - благоприятни условия пред развиването на дуалното обучение, провокациите през върховенството на закона, проблемите в здравеоопазването, както и развиването на автомобилния отрасъл у нас, и опциите в областта на осведомителните и информационни технологии. " В дигитализацията се крие един от най-големите капацитети за стопански растеж в България ". Напук на доста упования, последната тематика беше най-кратко обсъждана и за жалост не се чу нито дума за завода на " Фолксваген ".
Вместо това обаче се чуха редица положителни хрумвания за развиването на българската стопанска система. Изпълнителният шеф на " Лидл България " Милена Драгийска-Денчева начерта три стъпки, които могат да допринесат за възстановяване на локалното благосъстоянието. Първата е да се приказва по-позитивно за България на открито, само че без това да значи нереалистично. Според нея с послания от съответни положителни образци могат да бъдат стимулирани от една страна повече хора да не емигрират, а от друга - да се завърнат. Втората стъпка е немската страна да помога освен с дуалното обучение, което е нейна запазена марка, само че и с планирането на специалностите в университетите. И трето, само че не последно - създаването на реален проект за консолидиране на малцинствата в работния живот.
Друг представител на огромен немски бизнес у нас - ръководителят на борда на шефовете на Lufthansa Technik AG доктор Йоханес Бусман, описа за сполучливата си активност към този момент над 12 години у нас с назначени над 1000 висококвалифицирани чиновници. Той изясни, че приготвят стратегия за дуално образование, която да квалифицира по 50 младежи годишно. За задачата се работи и върху това дипломата от него да бъде приета освен в компанията, само че и в цялата страна. Точно тук се откри и българският президент, който се пошегува на чист немски език " Sie haben viele Offizieren aus meiner Luftwaffe gestohlen " (прев.: " Вие откраднахте доста офицери от моите военновъздушни сили " ), след което цялата зала избухна в смях.
Източник:
Проблеми има и би трябвало да бъдат посочени
Посланията обаче надалеч не бяха единствено положителни. Ръководителят на " Пирин текс " Бертрам Ролман, чиято компания е един от най-големите производители на текстилни артикули в района, показа своя горчив опит с опита за въвеждане на дуално обучение. След 6-годишни старания, 1,8 милиона лв. инвестиция и 51 подготвени експерта, едвам 12 от тях са останали да работят в завода в Гоце Делчев, от които 3 дами са по майчинство. Според Ролман множеството избират да търсят работа в чужбина, а не развиване у нас.
Проблем за немските предприятия у нас са и някои аспекти, свързани с правораздаването у нас. Михаел Хармс от сдружението на немската стопанска система в Източна Европа съобщи, че резултатите във връзка с върховенството на закона са спорни. От една страна има обилни регистрирани усъвършенствания в проблематични области като битката с корупцията, което е регистрирано и от Европейската комисия, само че от друга мониторингът над страната не пада и към момента има провокации за решение. Такива да вземем за пример са участията в търгове, които съгласно различен участник в срещата - юриста Мая Найденова, са непокътната територия за едни и същи компании, изключително в строителството.
Въпреки всепризнатата акуратност на германците, срещата завърши с 8 минути забавяне. Вероятно тъй като 1 час е прекомерно малко време за обсъжданета на всички значими тематики, засягащи търговски връзки с близо 100-годишна история.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ