“Синята каска” Каракачанов
Ако някой от ръководещите методично извършва желанията си, с които влезе във властта, това несъмнено е Красимир Каракачанов. Наред с всичко той се нагърби и с ролята на „ синя каска “ при изглаждането на връзките в дребната и огромната коалиция. Може би не е особено за един боен министър, само че методът му печели и когато стартира да прави нещо в полза на армията. Т.е. без кавги на личностна основа, с цел да не си основава ненужно врагове, което няма по какъв начин да не пречи в по-нататъшната работа. Или да маневрира, с цел да реализира своето.
За близо две години министерстване Красимир Каракачанов сподели, че може да се работи и без доста звук. В предишното останаха такива внезапни противодействия с политическите си съперници, като връщането на Доклада за положението на защитата и Въоръжените сили за 2016 година, който бе квалифициран от служебното държавно управление. Търпеливо изчака работата на краткотрайната парламентарна комисия по процедурата за избор на изтребители, въпреки че месеците минаваха и времето за договаряния, както към този момент излиза наяве, се съкратяваше много обезпокоително. Все отново докара трите огромни плана за превъоръжаване на армията до приемане от Народното събрание и то със забележително болшинство, в това число от страна на опозицията. И в случай че изкара цялостен мандат би могъл да подписа договорите и да ги даде на Народното събрание за одобрение.
Не застана твърдо на фронтовата линия, която някои политици обожествяват даже и с риск да навредят на готовността на Въоръжените ни сили. Така се стигна до съглашението с РСК „ МиГ “ за ремонта на наличните в авиобаза „ Граф Игнатиево “ изтребители. Днес към този момент никой не задава въпроса „ Защо с руснаците? “ Най-вероятно и поради неуспеха на предходната договорка.
Така се получава и с щурмовите самолети. Изпратената покана за ремонта на 14 броя Су-25 до Беларус бе подложена на критика от извънпарламентарната съпротива. Процедурата е почнала напълно скоро. Едва седмица след нейното начало обаче пристигна новината от водача КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов след среща с министъра на защитата.
Потенциалните реализатори ще получат авансово изискване, част от дейностите, които ще бъдат осъществени по тези поправки, да се осъществят в България. На две предприятия „ Авионамс “ в Пловдив и „ ТЕРЕМ – Летец “ в София ще бъде препоръчано не по-малко от 20% от дейностите да бъдат осъществени тук в България. Ако се случи по този начин, нещата се подреждат добре.
Познава чудесно атмосферата в Комисията по защита, като неин дълготраен член, което му разрешава да прокарва концепциите си без да среща някаква сериозна опозиция от опозицията. Никога не застава самичък на тази парламентарна укрепление и избира да даде опция на въпросите да дават отговор хора от екипа му, с цел да бъде задоволително добре свестен и потребен.
Подходът му да не си основава ненужно врагове личи и в връзките му с подчинените. Запази, да вземем за пример, генералския и адмиралския състав. Раздели се единствено с тези, които по закон минават в запаса и запаса. По този метод не повтори грешките на свои прародители, които се повлияха по външни рекомендации.
Не се пробва да се прави на боен пълководец или анализатор, който знае повече за армията от началника на защитата, да вземем за пример. Държи си на специалността и търси приложението й в новото си амплоа. За това не е изненада, че при откриването на образователната година във Военна академия „ Георги С. Раковски “ не задълба в лекцията си тематиката за задачите на силите или качествата на един или различен тип въоръжена мощ и жанр армия. Това остави на началника на защитата. Върна се 1300 години обратно, с цел да напомни по какъв начин българският кан Тервел избави Европа. И че не 140, а 1400 години армията ни брани страната.
Парлелно с всичко това движи огромната си концепция за подготовка на популацията за война. Не съумя като народен представител да убеди сътрудниците си за връщане на наложителната наборна военна работа. Видя по какъв начин двете огромни политически сили – ГЕРБ и Българска социалистическа партия, са позиционирани по тази тематика, т.е. стоят ръка за ръка. Като добра синя каска не отиде на борба, а маневрира и изведе на напред във времето въвеждането на доброволна военна работа. Който желае, ще служи, само че с избрани придобивки и отговорности в запаса и запаса. Така успокои освен политиците, само че и майките, които се замислиха по какъв начин децата им ще влязат в казармите.
Разбира се, всеки може да си направи извод положителни или отрицателни са дейностите на вицепремиера и министър Каракачанов. Това не е моята цел. Вижда се обаче, че слагането на синята каска тъкмо от Красимир Каракачанов на подобен развълнуван съдружен съвет на ръководещите не страда от липса на логичност. Най-вероятно има и още доста пояснения.
Очакванията
На умиротворителните качества на Красимир Каракачанов занапред ще се разчита. „ Малката коалиция “ в ръководството надали ще заживее спокойно и безшумно. Армията също се надява на тази заложба на министъра. Особено в есенните месеци, когато ще станем очевидци на битката коя институция да вземе повече от бюджета на страната.
За близо две години министерстване Красимир Каракачанов сподели, че може да се работи и без доста звук. В предишното останаха такива внезапни противодействия с политическите си съперници, като връщането на Доклада за положението на защитата и Въоръжените сили за 2016 година, който бе квалифициран от служебното държавно управление. Търпеливо изчака работата на краткотрайната парламентарна комисия по процедурата за избор на изтребители, въпреки че месеците минаваха и времето за договаряния, както към този момент излиза наяве, се съкратяваше много обезпокоително. Все отново докара трите огромни плана за превъоръжаване на армията до приемане от Народното събрание и то със забележително болшинство, в това число от страна на опозицията. И в случай че изкара цялостен мандат би могъл да подписа договорите и да ги даде на Народното събрание за одобрение.
Не застана твърдо на фронтовата линия, която някои политици обожествяват даже и с риск да навредят на готовността на Въоръжените ни сили. Така се стигна до съглашението с РСК „ МиГ “ за ремонта на наличните в авиобаза „ Граф Игнатиево “ изтребители. Днес към този момент никой не задава въпроса „ Защо с руснаците? “ Най-вероятно и поради неуспеха на предходната договорка.
Така се получава и с щурмовите самолети. Изпратената покана за ремонта на 14 броя Су-25 до Беларус бе подложена на критика от извънпарламентарната съпротива. Процедурата е почнала напълно скоро. Едва седмица след нейното начало обаче пристигна новината от водача КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов след среща с министъра на защитата.
Потенциалните реализатори ще получат авансово изискване, част от дейностите, които ще бъдат осъществени по тези поправки, да се осъществят в България. На две предприятия „ Авионамс “ в Пловдив и „ ТЕРЕМ – Летец “ в София ще бъде препоръчано не по-малко от 20% от дейностите да бъдат осъществени тук в България. Ако се случи по този начин, нещата се подреждат добре.
Познава чудесно атмосферата в Комисията по защита, като неин дълготраен член, което му разрешава да прокарва концепциите си без да среща някаква сериозна опозиция от опозицията. Никога не застава самичък на тази парламентарна укрепление и избира да даде опция на въпросите да дават отговор хора от екипа му, с цел да бъде задоволително добре свестен и потребен.
Подходът му да не си основава ненужно врагове личи и в връзките му с подчинените. Запази, да вземем за пример, генералския и адмиралския състав. Раздели се единствено с тези, които по закон минават в запаса и запаса. По този метод не повтори грешките на свои прародители, които се повлияха по външни рекомендации.
Не се пробва да се прави на боен пълководец или анализатор, който знае повече за армията от началника на защитата, да вземем за пример. Държи си на специалността и търси приложението й в новото си амплоа. За това не е изненада, че при откриването на образователната година във Военна академия „ Георги С. Раковски “ не задълба в лекцията си тематиката за задачите на силите или качествата на един или различен тип въоръжена мощ и жанр армия. Това остави на началника на защитата. Върна се 1300 години обратно, с цел да напомни по какъв начин българският кан Тервел избави Европа. И че не 140, а 1400 години армията ни брани страната.
Парлелно с всичко това движи огромната си концепция за подготовка на популацията за война. Не съумя като народен представител да убеди сътрудниците си за връщане на наложителната наборна военна работа. Видя по какъв начин двете огромни политически сили – ГЕРБ и Българска социалистическа партия, са позиционирани по тази тематика, т.е. стоят ръка за ръка. Като добра синя каска не отиде на борба, а маневрира и изведе на напред във времето въвеждането на доброволна военна работа. Който желае, ще служи, само че с избрани придобивки и отговорности в запаса и запаса. Така успокои освен политиците, само че и майките, които се замислиха по какъв начин децата им ще влязат в казармите.
Разбира се, всеки може да си направи извод положителни или отрицателни са дейностите на вицепремиера и министър Каракачанов. Това не е моята цел. Вижда се обаче, че слагането на синята каска тъкмо от Красимир Каракачанов на подобен развълнуван съдружен съвет на ръководещите не страда от липса на логичност. Най-вероятно има и още доста пояснения.
Очакванията
На умиротворителните качества на Красимир Каракачанов занапред ще се разчита. „ Малката коалиция “ в ръководството надали ще заживее спокойно и безшумно. Армията също се надява на тази заложба на министъра. Особено в есенните месеци, когато ще станем очевидци на битката коя институция да вземе повече от бюджета на страната.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ