Как Вили Казасян промени джаза в България
" Ако някой желае да разбере кой е Вили Казасян, бих го посъветвал да чуе негови записи, песни, композиции, филмовата музика, която е писал, да види участията на Биг бенда на БНР в телевизионните излъчвания, по фестивалите. Това приказва доста повече от всичко останало. А в случай че желае да знае какъв човек е бил, бих му споделил това, което ти споделям на теб - прелестен човек, безпределно проницателен ".
Милчо Левиев
Из книгата " Да обичаш Вили Казасян " от Добромир Славчев
" Да обичаш Вили Казасян " е първата биографична книга за музиканта и композитор Вили Казасян, а неин създател е Добромир Славчев. Публикувана от издателство " Сиела ", тя беше пусната по книжарниците през декември предходната година, когато се навършиха 85 години от раждането на маестрото.
© Издателство
Корицата на книгата " Да обичаш Вили Казасян "
Специфичното при нея е, че историята за живота му се преплита с разказите на близки до него хора. Това са част от фамилията и приятелите му, както и едни от най-популярните български музиканти и реализатори, с които е работил. Историята допълват 191 фотографии, проследяващи едни от най-важните моменти в живота на композитора.
" Имах желанието да направя книгата още до момента в който Вили беше жив, само че той не се интересуваше от себе си. Махаше с ръка. Беше безусловно над суетата, над всичко това. Истинското проучване на Вили Казасян стартира, откакто той си отиде ", описа за " Дневник " Добромир Славчев, който в продължение на 10 години продуцира участията на " Вили бенд ".
Освен Милчо Левиев, част от изпълнителите, които описват за композитора са Тончо Русев, барабанистът и композитор Христо Йоцов, саксофонистите Дечко Делчев и Емануил Манолов - Бадема и Кирил Йорданов - Киката, джаз певиците Лени Вълкова, Йълдъз Ибрахимова и Стефка Оникян, както и Михаил Белчев, Асен Гаргов, Мими Николова, Маргарита Хранова, Камелия Тодорова, Орлин Горанов, Георги Христов, Васил Петров и композиторите Александър Бръзицов и Румен Тосков - Рупето.
Заедно с техните разкази Добромир Славчев придвижва читателите в епохата на джаз музиката преди и след 50-те години на XX век, когато този жанр не е одобряван от комунистическия режим. Той също разказва най-вълнуващите си моменти с композитора - от запознанството им до това по какъв начин посредством работата се ражда тяхното другарство.
Джаз обединения и Биг бенд
Личният живот на Вили Казасян е преплетен с този на музиката. Освен пианист и композитор той е още аранжор и дълготраен диригент на Биг бенда на Българското национално радио, където работи в продължение на 38 години.
Свири на пиано и още като студент е измежду създателите на няколко джаз оркестъра, от които Биг бенда на Политехниката, второто издание на " Джазът на младите " и оркестъра на Сатиричния спектакъл. Музикантите от тези сформира по-късно са измежду първите в Биг бенда на БНР.
© Личен списък
Вили Казасян на " Златният Орфей " в края 60-е години
Маестрото основава още две дребни обединения - джаз квинтетът " Студио 5 " и вокалната група " Студио В ".
В началото на 60-те години всяка събота и неделя дружно с Вили Казасян квинтетът изнася концерти в постройката на БИАД (Българско инженерно-архитектурно дружество). Според думите на някои от събеседниците в книгата по това време тези събития са били събитие в музикалния живот на столицата.
" Ние повлякохме крайник и след нас се сътвориха много сформира. Въобще в " Студио 5 " правехме страхотни импровизации - свирехме поп, класика, джаз... Тогава за първи път вкарахме боса нова ", споделя в биографията саксофонистът Дечко Делчев.
Водещи на концертите са актьорите Коста Цонев и Пенка Груева.
От " Микрофонът е ваш " до " Златният Орфей "
Отново от залата на БИАД Вили Казасян стартира музикалния конкурс " Микрофонът е ваш ", който дава опция за изява на хора от публиката. Там той открива доста гении, които по-късно не престават да се развиват в музикалната сфера. Една от тях е Богдана Карадочева. Само на 14 години тя излиза на сцената в БИАД, където маестро Казасян я вижда. След няколко години тя се явява на интернационалния фестивал за поп ария " Златният Орфей ". И там композиторът стои в основата на неговото осъществяване дружно със основателя му Генко Генов. Певицата печели първо място.
" Бях благословена да срещна подобен човек в живота си и да се занимавам с това, което обичам. Вили ми даде доста. Той ме научи да чувам музика и всичко, което знам в специалността, е от него. Очерта пътя освен за мен, а и за доста други хора в изкуството. До края си остана все по този начин непретенциозен - все едно нищо не е направил, а направи толкоз доста ", споделя в книгата Богдана Карадочева.
© Личен списък
Вили Казасян на пианото в средата на 50-е години
През първата половина на 70-те години маестро Казасян е водещ на известното тогава предаване по БНР " Тромбата на Вили ", написа музика и взе участие в разнообразни продукции на радиото като " Къдрава антена ", " Кафе с подпис " и фестивалът на хумористично-сатиричната ария " Златният кос ". Автор е на кино музика, инструментални пиеси, както и музика за песни.
Името му се свързва и със основаването на състезанието за българска поп ария " Мелодия на годината ", музикалните телевизионни излъчвания " Студио 1 " и " Телевизионен бутик ".
Джаз по време на комунизъм
Слушането и изпълняването на джаз в началните години на комунистическия режим в страната не е добре признато от властта, описват доста от събеседниците в книгата. По това време в Голяма руска енциклопедия саксофонът е разказан като инструмент с капиталистическо звучене. Някои реализатори даже са изпращани в Трудово възпитателни лагери, като певицата Леа Иванова и саксофонистът Людмил Георгиев, а други изкарват дълго време в пандиза. Пример за това е основателят на първия джаз оркестър в България " Джаз Овчаров " Асен Овчаров, както и Александър Николов, прочут с прозвището си Сашо Сладура, който умира в концентрационен лагер.
© Гаро Кешишян, Личен списък
Авторът на книгата " Да обичаш Вили Казасян " Добромир Славчев
За една от първите джазови пиеси на Вили Казасян в книгата споделя съученикът му Джони Пенков, с който са учили дружно в софийската Шеста мъжка гимназия: " Официално съвсем не се свиреше тази музика, тъй като през ония години това не бе по никакъв начин здравословно, само че той постоянно намираше метод да преодолее трудностите ".
Произведението се споделя " Синята мотриса ", а Вили Казасян го написа едвам на 17 години. Впоследствие то се извършва с огромен триумф в Биг бенда на Политехниката, " Джаза на младите ", оркестъра на Сатиричния спектакъл и " Студио 5 ".
" Ако на някого тази книга му се стори прекомерно пристрастна, незабавно бих му споделил: " Да, това е по този начин! Тази книга в действителност е пристрастна. Но заслугата да бъде такава не е единствено моя. Тя е и на хората, с които се срещнах. Със своите мемоари те ѝ придадоха тъкмо това лице, което даже и да желаех, нямаше по какъв начин да трансформира ", споделя в книгата си Добромир Славчев.
Добромир Славчев е продуцент, публицист и инструктор по парашутизъм. Носител е на Националната литературна премия на името на Добромир Тонев. " Да обичаш Вили Казасян " е следващата му оповестена книга. До в този момент е издал заглавията " Инфлация на възприятията ", " Храна за върколаци " и " Луди разкази ". Автор е на още няколко книги, които предстоят да бъдат отпечатани, измежду които: " (О)да на любовта ", " Лампа за пеперуди ", " Пречупване на светлината ", " Луд по рождение ", " Безименни неща ".
Милчо Левиев
Из книгата " Да обичаш Вили Казасян " от Добромир Славчев
" Да обичаш Вили Казасян " е първата биографична книга за музиканта и композитор Вили Казасян, а неин създател е Добромир Славчев. Публикувана от издателство " Сиела ", тя беше пусната по книжарниците през декември предходната година, когато се навършиха 85 години от раждането на маестрото.
© Издателство
Корицата на книгата " Да обичаш Вили Казасян "
Специфичното при нея е, че историята за живота му се преплита с разказите на близки до него хора. Това са част от фамилията и приятелите му, както и едни от най-популярните български музиканти и реализатори, с които е работил. Историята допълват 191 фотографии, проследяващи едни от най-важните моменти в живота на композитора.
" Имах желанието да направя книгата още до момента в който Вили беше жив, само че той не се интересуваше от себе си. Махаше с ръка. Беше безусловно над суетата, над всичко това. Истинското проучване на Вили Казасян стартира, откакто той си отиде ", описа за " Дневник " Добромир Славчев, който в продължение на 10 години продуцира участията на " Вили бенд ".
Освен Милчо Левиев, част от изпълнителите, които описват за композитора са Тончо Русев, барабанистът и композитор Христо Йоцов, саксофонистите Дечко Делчев и Емануил Манолов - Бадема и Кирил Йорданов - Киката, джаз певиците Лени Вълкова, Йълдъз Ибрахимова и Стефка Оникян, както и Михаил Белчев, Асен Гаргов, Мими Николова, Маргарита Хранова, Камелия Тодорова, Орлин Горанов, Георги Христов, Васил Петров и композиторите Александър Бръзицов и Румен Тосков - Рупето.
Заедно с техните разкази Добромир Славчев придвижва читателите в епохата на джаз музиката преди и след 50-те години на XX век, когато този жанр не е одобряван от комунистическия режим. Той също разказва най-вълнуващите си моменти с композитора - от запознанството им до това по какъв начин посредством работата се ражда тяхното другарство.
Джаз обединения и Биг бенд
Личният живот на Вили Казасян е преплетен с този на музиката. Освен пианист и композитор той е още аранжор и дълготраен диригент на Биг бенда на Българското национално радио, където работи в продължение на 38 години.
Свири на пиано и още като студент е измежду създателите на няколко джаз оркестъра, от които Биг бенда на Политехниката, второто издание на " Джазът на младите " и оркестъра на Сатиричния спектакъл. Музикантите от тези сформира по-късно са измежду първите в Биг бенда на БНР.
© Личен списък
Вили Казасян на " Златният Орфей " в края 60-е години
Маестрото основава още две дребни обединения - джаз квинтетът " Студио 5 " и вокалната група " Студио В ".
В началото на 60-те години всяка събота и неделя дружно с Вили Казасян квинтетът изнася концерти в постройката на БИАД (Българско инженерно-архитектурно дружество). Според думите на някои от събеседниците в книгата по това време тези събития са били събитие в музикалния живот на столицата.
" Ние повлякохме крайник и след нас се сътвориха много сформира. Въобще в " Студио 5 " правехме страхотни импровизации - свирехме поп, класика, джаз... Тогава за първи път вкарахме боса нова ", споделя в биографията саксофонистът Дечко Делчев.
Водещи на концертите са актьорите Коста Цонев и Пенка Груева.
От " Микрофонът е ваш " до " Златният Орфей "
Отново от залата на БИАД Вили Казасян стартира музикалния конкурс " Микрофонът е ваш ", който дава опция за изява на хора от публиката. Там той открива доста гении, които по-късно не престават да се развиват в музикалната сфера. Една от тях е Богдана Карадочева. Само на 14 години тя излиза на сцената в БИАД, където маестро Казасян я вижда. След няколко години тя се явява на интернационалния фестивал за поп ария " Златният Орфей ". И там композиторът стои в основата на неговото осъществяване дружно със основателя му Генко Генов. Певицата печели първо място.
" Бях благословена да срещна подобен човек в живота си и да се занимавам с това, което обичам. Вили ми даде доста. Той ме научи да чувам музика и всичко, което знам в специалността, е от него. Очерта пътя освен за мен, а и за доста други хора в изкуството. До края си остана все по този начин непретенциозен - все едно нищо не е направил, а направи толкоз доста ", споделя в книгата Богдана Карадочева.
© Личен списък
Вили Казасян на пианото в средата на 50-е години
През първата половина на 70-те години маестро Казасян е водещ на известното тогава предаване по БНР " Тромбата на Вили ", написа музика и взе участие в разнообразни продукции на радиото като " Къдрава антена ", " Кафе с подпис " и фестивалът на хумористично-сатиричната ария " Златният кос ". Автор е на кино музика, инструментални пиеси, както и музика за песни.
Името му се свързва и със основаването на състезанието за българска поп ария " Мелодия на годината ", музикалните телевизионни излъчвания " Студио 1 " и " Телевизионен бутик ".
Джаз по време на комунизъм
Слушането и изпълняването на джаз в началните години на комунистическия режим в страната не е добре признато от властта, описват доста от събеседниците в книгата. По това време в Голяма руска енциклопедия саксофонът е разказан като инструмент с капиталистическо звучене. Някои реализатори даже са изпращани в Трудово възпитателни лагери, като певицата Леа Иванова и саксофонистът Людмил Георгиев, а други изкарват дълго време в пандиза. Пример за това е основателят на първия джаз оркестър в България " Джаз Овчаров " Асен Овчаров, както и Александър Николов, прочут с прозвището си Сашо Сладура, който умира в концентрационен лагер.
© Гаро Кешишян, Личен списък
Авторът на книгата " Да обичаш Вили Казасян " Добромир Славчев
За една от първите джазови пиеси на Вили Казасян в книгата споделя съученикът му Джони Пенков, с който са учили дружно в софийската Шеста мъжка гимназия: " Официално съвсем не се свиреше тази музика, тъй като през ония години това не бе по никакъв начин здравословно, само че той постоянно намираше метод да преодолее трудностите ".
Произведението се споделя " Синята мотриса ", а Вили Казасян го написа едвам на 17 години. Впоследствие то се извършва с огромен триумф в Биг бенда на Политехниката, " Джаза на младите ", оркестъра на Сатиричния спектакъл и " Студио 5 ".
" Ако на някого тази книга му се стори прекомерно пристрастна, незабавно бих му споделил: " Да, това е по този начин! Тази книга в действителност е пристрастна. Но заслугата да бъде такава не е единствено моя. Тя е и на хората, с които се срещнах. Със своите мемоари те ѝ придадоха тъкмо това лице, което даже и да желаех, нямаше по какъв начин да трансформира ", споделя в книгата си Добромир Славчев.
Добромир Славчев е продуцент, публицист и инструктор по парашутизъм. Носител е на Националната литературна премия на името на Добромир Тонев. " Да обичаш Вили Казасян " е следващата му оповестена книга. До в този момент е издал заглавията " Инфлация на възприятията ", " Храна за върколаци " и " Луди разкази ". Автор е на още няколко книги, които предстоят да бъдат отпечатани, измежду които: " (О)да на любовта ", " Лампа за пеперуди ", " Пречупване на светлината ", " Луд по рождение ", " Безименни неща ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ