ГЕРБ ще се крие зад конституцията до редовните избори
Ако някой е имал подозрения, че ръководещите ще протакат решението за оставката на държавното управление до края на мандата му, към този момент може да бъде сигурен – проектът им е тъкмо подобен. Ето, минаха 2 седмици на досадни парламентарни игрички – кой ще даде подписи за внасянето на новата конституция, какво ще желае в подмяна, ще се реализира ли компромис. И най-после – на фона на вилнеещите стълкновения сред полиция и протестиращи – от ГЕРБ триумфално оповестиха: събрахме ги! А по-късно пътем загатнаха – а в този момент ще вършим диспути по плана през идващите 2 месеца.
Два месеца! Че самите митинги към този момент карат толкоз време! А този период, който герберите си дадоха за мъдруване и пазарлъци с другите парламентарни обединения, е в действителност минимумът. Преди да напусне поста си, някогашният правосъден министър Данаил Кирилов разгласи, че разискването на плана ще бъде най-рано на 2 ноември, а най-късно – чак на 2 февруари 2021 година Просто такива са конституционните условия – дебатът върху плана да се организира най-рано 2 месеца след внасянето му, а най-късно – 5 месеца. Иначе казано, това значи, че ръководещите могат да раздължен конституционното празнодумство толкоз дълго, че до идващите постоянни парламентарни избори да останат едни нищо и никакви два месеца (последният избор през 2017 година беше на 26 март). И тогава умерено ще могат да кажат: но, за по кое време да подава оставка Борисов, за по кое време да назначава служебно държавно управление президентът Румен Радев? И доста от хората в страната ще се съгласят.
Още повече, че изпоскани темички, с които да се губи времето на политиците и жителите, има повече от задоволително в наличност. А сътрудниците на ГЕРБ обилно са подготвени да услужат с такива, каквито даже хората на Борисов не смеят да издигнат. Вижте единствено Вътрешна македонска революционна организация. Тази присъдружна на ГЕРБ партия седмици наред държа в изкуствено напрежение обществеността с играта “ще дадем подписи, но може и да не дадем”, като поставяше като изискване за поддръжката си куп неща, които да влязат в конституцията. Почти всичките са повече от спорни и разбунват така и така надълбоко разграниченото ни общество.
Като връщането на наборната военна работа да вземем за пример. Много българи считат, че служенето на родината е родолюбив дълг, и вряват, че казармата открива положителни привички у младежите. Други считат, че това а загуба на време, което от горната страна на всичко обезличава младежите. Дебатът си има и напълно практична страна – лидерът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, който е и боен министър, обича да приказва за парите за рационализация на армията, само че мълчи какъв брой ще коства голямата инфраструктура, нужна за хилядите наборници всяка година. Приказки по тази тематика ще има бол.
А записът в конституцията, който да подсигурява, че бракът може да бъде единствено и само сред мъж и жена, желан от “воеводите”? Всеки може да се досети каква война сред демократично и консеративно настроени жители ще избухне, когато стартира да се приказва по този текст. Ще потекат реки от обиди сред “соросоиди” и “фашисти” и най-после маса хора ще не помнят и за митинги, и за оставки.
Въпросът за разширението на президентските пълномощия (отново издигнат от ВМРО) носи още по-голям капацитет да взриви обществеността. В момента президентът е в центъра на политическата борба сред ръководещите и техните съперници – откакто излезе с лозунга “Мутри – вън!” против кабинета “Борисов 3”. Поддръжниците на ГЕРБ го намразиха грубо и, в случай че се заприказва за увеличение на властта на президентската институция – която сега се асоциира с Радев – ще се стигне до същинска война в общественото пространство. И тази борба ще въвлече всички заинтригувани страни, без значение дали поддържат плана за конституция или го отхвърлят.
А изобщо да не отваряме тематиката за учебен ценз за гласоподавателите, какъвто националистите желаят. България е страна по интернационалните контракти, които подсигуряват правото на всеки жител да гласоподава. Слагането на ограничаване – каквото е равнището на начетеност на гласоподавателите, неизбежно ще ни направи парии измежду останалите демократични страни по света. У нас обаче задоволително хора желаят сходна преграда (очевидно против малцинствата), тъй че самото слагане на въпроса ще бъде задоволително, с цел да подсигурява дълъг, мощно прочувствен (и в последна сметка, напразен) обществен спор.
Като огледа човек какви тематики са подбрали ГЕРБ и патриотите за конституционния план и възможния референдум, може напълно основателно да заподозре: това не са ли въпроси, които целят оптимално да ангажират вниманието на публиката и да го отвлекат от настоящия политически дневен ред на България? А този дневен ред се лимитира до питането – ще подава ли оставка Бойко Борисов и по кое време? По всичко наподобява, че ръководещите приготвят протяжен и неправилен спор, който да източи публичната сила. И по този начин да понижат протестния напън и да си основат условия да се удържат на власт до края на мандата – както желаят.
Людмил Илиев, "Сега "
Два месеца! Че самите митинги към този момент карат толкоз време! А този период, който герберите си дадоха за мъдруване и пазарлъци с другите парламентарни обединения, е в действителност минимумът. Преди да напусне поста си, някогашният правосъден министър Данаил Кирилов разгласи, че разискването на плана ще бъде най-рано на 2 ноември, а най-късно – чак на 2 февруари 2021 година Просто такива са конституционните условия – дебатът върху плана да се организира най-рано 2 месеца след внасянето му, а най-късно – 5 месеца. Иначе казано, това значи, че ръководещите могат да раздължен конституционното празнодумство толкоз дълго, че до идващите постоянни парламентарни избори да останат едни нищо и никакви два месеца (последният избор през 2017 година беше на 26 март). И тогава умерено ще могат да кажат: но, за по кое време да подава оставка Борисов, за по кое време да назначава служебно държавно управление президентът Румен Радев? И доста от хората в страната ще се съгласят.
Още повече, че изпоскани темички, с които да се губи времето на политиците и жителите, има повече от задоволително в наличност. А сътрудниците на ГЕРБ обилно са подготвени да услужат с такива, каквито даже хората на Борисов не смеят да издигнат. Вижте единствено Вътрешна македонска революционна организация. Тази присъдружна на ГЕРБ партия седмици наред държа в изкуствено напрежение обществеността с играта “ще дадем подписи, но може и да не дадем”, като поставяше като изискване за поддръжката си куп неща, които да влязат в конституцията. Почти всичките са повече от спорни и разбунват така и така надълбоко разграниченото ни общество.
Като връщането на наборната военна работа да вземем за пример. Много българи считат, че служенето на родината е родолюбив дълг, и вряват, че казармата открива положителни привички у младежите. Други считат, че това а загуба на време, което от горната страна на всичко обезличава младежите. Дебатът си има и напълно практична страна – лидерът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, който е и боен министър, обича да приказва за парите за рационализация на армията, само че мълчи какъв брой ще коства голямата инфраструктура, нужна за хилядите наборници всяка година. Приказки по тази тематика ще има бол.
А записът в конституцията, който да подсигурява, че бракът може да бъде единствено и само сред мъж и жена, желан от “воеводите”? Всеки може да се досети каква война сред демократично и консеративно настроени жители ще избухне, когато стартира да се приказва по този текст. Ще потекат реки от обиди сред “соросоиди” и “фашисти” и най-после маса хора ще не помнят и за митинги, и за оставки.
Въпросът за разширението на президентските пълномощия (отново издигнат от ВМРО) носи още по-голям капацитет да взриви обществеността. В момента президентът е в центъра на политическата борба сред ръководещите и техните съперници – откакто излезе с лозунга “Мутри – вън!” против кабинета “Борисов 3”. Поддръжниците на ГЕРБ го намразиха грубо и, в случай че се заприказва за увеличение на властта на президентската институция – която сега се асоциира с Радев – ще се стигне до същинска война в общественото пространство. И тази борба ще въвлече всички заинтригувани страни, без значение дали поддържат плана за конституция или го отхвърлят.
А изобщо да не отваряме тематиката за учебен ценз за гласоподавателите, какъвто националистите желаят. България е страна по интернационалните контракти, които подсигуряват правото на всеки жител да гласоподава. Слагането на ограничаване – каквото е равнището на начетеност на гласоподавателите, неизбежно ще ни направи парии измежду останалите демократични страни по света. У нас обаче задоволително хора желаят сходна преграда (очевидно против малцинствата), тъй че самото слагане на въпроса ще бъде задоволително, с цел да подсигурява дълъг, мощно прочувствен (и в последна сметка, напразен) обществен спор.
Като огледа човек какви тематики са подбрали ГЕРБ и патриотите за конституционния план и възможния референдум, може напълно основателно да заподозре: това не са ли въпроси, които целят оптимално да ангажират вниманието на публиката и да го отвлекат от настоящия политически дневен ред на България? А този дневен ред се лимитира до питането – ще подава ли оставка Бойко Борисов и по кое време? По всичко наподобява, че ръководещите приготвят протяжен и неправилен спор, който да източи публичната сила. И по този начин да понижат протестния напън и да си основат условия да се удържат на власт до края на мандата – както желаят.
Людмил Илиев, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ